Решение по дело №444/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 268 от ДОПК, във вр. § 2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на Ю. С. А., [ЕГН] от гр. Варна, подадена чрез адв. И. З. – САК, против Решение № 46/20.02.2025 г. на директора на ТД на НАП Варна с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане изх. рег. № [рег. номер]С250003-137-0000761/29.01.2025 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, с което е отказано да бъдат погасени по давност публични задължения в общ размер на 2180,00 лв., представляващи задължения за глоби.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди се, че при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда да прекрати изпълнително дело № **********/2002 на ТД на НАП Варна поради погасени по давност задължения. Прави се повторно възражение, че е изтекла погасителната давност по отношение на НП № 18-0460-000692/12.11.2018 на ОД на МВР – Варна, НП № 18-0460-000693/12.11.2018 г. на ОД на МВР – Варна и НП № 001838/03.09.2019 г. на АПИ. Жалбоподателят, позовавайки се на Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г. на ВАС, сочи, че задълженията са погасени по давност. Направено е искане за отмяна като незаконосъобразно на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. С депозирани писмени бележки жалбоподателят чрез пълномощника си поддържа жалбата си.

Ответникът – Директор на ТД на НАП Варна, чрез процесуалния си представител, в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В ТД на НАП Варна е образувано изпълнително дело /ИД/ № *********/2002 г. срещу Ю. С. А. за изискуеми публични задължения.

Във връзка с образуваното изпълнително дело е издадено Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК с изх. № В-10-01-07-0911/14.03.2002 г. /л. 3/, връчено на длъжника на 25.03.2002 година /л. 4 от преписката/.

Към датата на подаване на жалбата пред Директора на ТД на НАП Варна изпълнителните основания по ИД № **********/2002 г. са следните: 1. НП № 001838/03.09.2019 г., влязло в законна сила на 30.11.2019 г., издадено от Агенция пътна инфраструктура; 2. НП № 18-0460-000692/12.11.2018 г., влязло в законна сила на 07.03.2019 г., издадено от Главна дирекция Национална полиция - ОД на МВР – Варна; 3. НП № 18-0460-000693/12.11.2018 г., влязло в законна сила на 07.03.2019 г., издадено от Главна дирекция Национална полиция - ОД на МВР – Варна; 4. НП № **********/16.11.2022 г., влязло в законна сила на 21.09.2024 г., издадено от ОД на МВР – Варна; 5. Електронен фиш № GT2012093/14.09.2023 г., влязъл в законна сила на 20.10.2023 г., издаден от ОД на МВР – Добрич; 6. НП № 24-8703-000324/17.04.2024 г., влязло в законна сила на 21.09.2024 г., издадено от Главна дирекция Национална полиция – ОД на МВР – Варна, и НП № 22-0819-006106/17.11.2022 г., влязло в законна сила на 12.06.2024 г., издадено от ОД на МВР – Варна.

Във връзка с гореизброените изпълнителни основания са наложени следните обезпечителни мерки:

С Постановление изх. № [рег. номер]-022-0093347/29.12.2020 г. е наложен запор върху МПС – лек автомобил „Волво 480“ с рег. № [рег. номер];

С Постановление изх. № [рег. номер]-022-0066242/28.09.2020 г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника в банка „ДСК“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД;

С Постановление изх. № [рег. номер]-022-0005788/31.01.2023 г. е наложен запор върху МПС – лек автомобил „Mercedes”, модел: Ц 200 ЦДИ с рег. № [рег. номер];

С Постановление изх. № [рег. номер]-022-0091468/19.08.2024 г. е наложен запор на вземане от трето задължено лице – работодател „Винитекс“ ЕООД, ЕИК *********;

С Постановление изх. № [рег. номер]-0222-0091468/02.10.2024 г. е наложен запор на вземане от трето задължено лице – работодател „Петролен терминал Варна“ ЕООД, ЕИК *********.

На 20.01.2025 г. от Ю. А. е депозирана молба вх. № 3130/20.01.2025 г., с която е поискано погасяване на задълженията по ИД № **********/2002 г. по давност, а по отношение на НП № 8-0460-000693/12.11.2018 г., НП № 22-0819-006106/17.11.2022 г., НП № **********/16.11.2022 г., НП № 18-0460-000692/12.11.2018 г. и НП № 001838/03.09.2019 г. е посочил, че административно наказание глоба не се изпълнява, ако са изтекли 2 години от датата на влизане в сила на наказателното постановление.

С Разпореждане № [рег. номер]-137-0000761/29.01.2025 г. /л. 105–107 от преписката/, издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, е оставено без уважение искането на жалбоподателя за прекратяване поради изтекла погасителна давност на публичните вземания. Изложени са мотиви, че давността по отношение на процесните публични вземания е прекъсвана или спирана и към момента на постановяване на разпореждането давността не е изтекла. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 03.02.2025 г. /л. 104 от преписката/.

Разпореждането е обжалвано с жалба, депозирана на 11.02.2025 г. /л. 112 от преписката/ от А. пред Директора на ТД на НАП Варна.

Във връзка с депозираната жалба е изготвено становище от главен публичен изпълнител с изх. № [рег. номер]-180-0000382/12.02.2025 година /л. 108-109 от преписката/.

С Решение № 46/20.02.2025 г. /л. 114–115 от преписката/ Директорът на ТД на НАП Варна е оставил без уважение подадената жалба. Решението е връчено на жалбоподателя по електронен път на 22.02.2025 г., видно от удостоверение за връчване по електронен път /л. 113 от преписката/.

Срещу Решение № 46/20.02.2025 г. е подадена жалба вх. № 38354/05.03.2025 г. от Ю. А., във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство.

Гореизложените факти не са спорни между страните по делото, поради което съдът ги възприема и въз основа на тях, приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в срок и в предвидената форма и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 46/20.02.2025 г. на директор на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение като неоснователна жалба вх. № Ж-03-14/11.02.2025 г. по регистъра на ТД на НАП Варна, подадена от Ю. С. А., с която се оспорва Разпореждане за отказ от погасяване по давност на задължения с изх.№ 250003-137-0000761/29.01.2025 г. издадено от главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна.

Обжалваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК това е Директорът на компетентната териториална дирекция. При издаването на обжалваното решение административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Фактите са установени от административния орган съгласно писмените доказателства по административната преписка. Решението е мотивирано, като в мотивите органът е посочил, както фактическите основания за издаването му, така и правните основания – чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК.

По съответствието на обжалваното решение с материалния закон:

Вземанията по влезли в сила наказателни постановления представляват публични вземания според чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В чл. 172, ал. 2 от ДОПК е предвидено, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност /чл. 172, ал. 3 от ДОПК/.

По отношение на вземанията по влезли в сила наказателни постановления, обаче е налице специална правна уредба, регламентираща давността за изпълнение на наложените административни наказания, вкл. погасителния давностен срок и началния момент, от който този срок започва да тече – чл. 82 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. В ал. 2 на чл. 82 от ЗАНН е предвидено, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Според чл. 82, ал. 3 от ЗАНН независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1, като съгласно ал. 4 на чл. 82 от ЗАНН разпоредбата на ал. 3 не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство.

Решаващият орган е съобразил при преценката за изтичането на погасителната давност именно регламентацията на чл.82 от ЗАНН, поради което и съдът разглежда спора в аспекта на приложението на тази нормативна уредба.

В случая от фактическа страна не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че Наказателно постановление № 18-0460-000692/12.11.2018 г. и Наказателно постановление № 18-0460-000693/12.11.2018 г., издадени от Главна дирекция Национална полиция – ОД на МВР - Варна, с които на А. са наложени административни наказания глоба в размер на 17,03 лева и 1702,97 лева, са влезли в сила на 07.03.2019 година. Считано от тази дата е започнал да тече двугодишният давностен срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН. Двете изпълнителни основания са присъединени към ИД № *********/2002 г. с Разпореждане № [рег. номер]-105-0120097/02.05.2019 г., като с присъединяването /образуването/ към изпълнителното производство, по аргумент от чл. 82, ал. 4 от ЗАНН, се изключва приложението на абсолютната тригодишна давност по чл. 82, ал. 2 от ЗАНН.

Идентична е ситуацията и с НП № 001838/03.09.2019 г. на Агенция пътна инфраструктура, което е влязло в сила на 30.11.2019 година. Считано от тази дата е започнал да тече двугодишният давностен срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН. Изпълнителното основание е присъединено към ИД № *********/2002 г. с Разпореждане № [рег. номер]-105-0430339/22.12.2020 г., като с присъединяването /образуването/ към изпълнителното производство, по аргумент от чл. 82, ал. 4 от ЗАНН и по отношение на него се изключва приложението на абсолютната тригодишна давност по чл. 82, ал. 2 от ЗАНН.

Съгласно Тълкувателно решение /ТР/ № 7 от 15.04.2021 г. на ВАС по тълк. дело № 8/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия /задължително за съдилищата и за правоприлагащите органи/, образуването на изпълнително дело по реда на чл. 220, ал. 1 от ДОПК и съобщението по чл. 221, ал. 1 от ДОПК, не прекъсват давността. В мотивите на посоченото ТР е прието, че при образуването на изпълнително производство не е налице извършване на конкретно същинско действие по принудително изпълнение, а привеждане в състояние на висящност на изпълнителното производство, което предпоставя бъдещо осъществяване на принудителното изпълнение. В този смисъл неправилно в обжалваното решение е прието, че на 30.04.2019 г. е прекъснат давностният срок по чл. чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН по отношение на НП № 18-0460-000692/18.11.2018 г. и НП № 18-0460-000693/12.11.2018 г. на Главна дирекция Национална полиция – ОД на МВР – Варна, съответно на 18.12.2020 г. е прекъснат давностният срок по отношение на НП № 001838/03.09.2019 г., издадено от АПИ.

Съдът приема, че в рамките на двугодишния давностен срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, от страна на надлежните органи са предприети действия спрямо Ю. А. за изпълнение на наказанието по см. на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН, а именно наложени са запори с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-022-0066242/28.09.2020 г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП Варна, върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги, в Банка „ДСК“ АД и в „Централна кооперативна банка“ АД за сумата от 3420.00 лева. С цитираното постановление за налагане на обезпечителни мерки е прекъснат давностният срок по отношение на вече присъединените задължения на А. от НП № 18-0460-000692/18.11.2018 г. и НП № 18-0460-000693/12.11.2018 г. на Главна дирекция Национална полиция – ОД на МВР – Варна. Съответно по отношение на тях започва да тече нов двугодишен срок, считано от 29.09.2020 година.

Давностният срок е прекъснат отново, този път по отношение и на трите наказателни постановление с издаването на ПНОМ № [рег. номер]-022-0093347/29.12.2020 година. Съответно по отношение на тях започва да тече нов двугодишен срок, считано от 30.12.2020 година, който, ако не е спиран или прекъсван, е изтекъл на 30.12.2022 година.

Следващото действие, с което давностният срок се прекъсва, е издаването на ПНОМ № [рег. номер]-022-0005788/31.01.2023 г.. По отношение на цитираните наказателни постановления, обаче то е издадено след изтичане на двугодишния срок.

Настоящата инстанция намира за несъответни на нормативната уредба изложените в обжалваното решение съображения за продължаване на давността, съгласно § 29, т. 2 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /. Съгласно § 29, т. 1 от ПЗР на този закон до отмяната на извънредното положение срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не се прилага, а според т. 2 на § 29, освен в случаите по чл. 172, ал. 1 от ДОПК, давността спира да тече и за времето на обявеното извънредно положение. Последната разпоредба въвежда ново основание за спиране на давността, наред с тези по чл. 172, ал. 1 от ДОПК, като срокът за новото спиране е до отмяна на извънредното положение – 13.05.2020 г. След отмяната на извънредното положение давността продължава да тече. Тази разпоредба обаче не препятства действието на чл. 172, ал. 2 от ДОПК и след изтичането на този срок давността се брои за изтекла, независимо от основанието за спиране. В § 29, т. 1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, се посочва, че до отмяната на извънредното положение срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не се прилага, но тази разпоредба не продължава срока по чл. 172, ал. 2 от ДОПК, както е приел ответникът. Смисълът и целта на разпоредбата са да не изтече давностният срок при действието на обявеното извънредно положение, съгласно чл. 3, т. 1 от с. з., което е привременна мярка за защита интересите на кредитора, неспособен да действа поради наличието на извънредни непредвидени обстоятелства. Тази мярка престава да действа с настъпване на събитието, визирано в хипотезата на § 29, т. 1 /отмяна на извънредното положение/, действието й е обвързано с определен срок, след който правните последици, породени от това действие, отпадат. Няма и не може да има за последица продължаване на срока по чл. 172, ал. 2 от ДОПК със срока на действие на § 29, т. 1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

Съдът намира, че обжалваният акт, в тази част противоречи на материалноправните разпоредби по издаването му. Обжалваното решение на Директора на ТД на НАП и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни, в тази част, а жалбата като частично основателна следва да бъде уважена по отношение на цитираните три наказателни постановления.

Искането на жалбоподателя за прекратяване на цялото изпълнително дело № **********/2002 г., поради изтекла погасителна давност е неоснователно. Както правилно и законосъобразно е посочил административният орган, по делото са налични други ликвидни и изискуеми изпълнителни основания, съответно не са налице предпоставките за прекратяване на делото, предвидени в разпоредбата на чл. 225 от ДОПК.

От представените по административната преписка доказателства се установя, че НП № 22-0819-006106/17.11.2022 г. е влязло в законна сила на 12.06.2024 г., следователно погасителната давност на същото ще изтече на 12.06.2026 година. Фиш № GT2012093/14.09.2023 г. е влязъл в законна сила на 20.10.2023 г., следователно двугодишният срок ще изтече на 20.10.2025 г., а НП №№ **********/16.11.2022 г. и 24-8703-000324/17.11.2022 г. са влезли в законна сила на 21.09.2024 година, следователно по отношение на тях двугодишният давностен срок ще изтече на 21.09.2026 година. С оглед на изложеното, в тази част жалбата срещу процесното решение следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Така мотивиран и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 46/20.02.2025 г. на директора на ТД на НАП Варна, в частта, с която е оставена без уважение жалбата на Ю. С. А. срещу Разпореждане изх. [рег. номер]С250003-137-0000761/29.01.2025 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, с което е отказано да бъдат погасени по давност публични задължения по Наказателно постановление № 18-0460-000692/18.11.2018 г. и № 18-0460-000693/12.11.2018 г. на Главна дирекция Национална полиция – ОД на МВР – Варна и Наказателно постановление № 001838/03.09.2019 г., издадено от Агенция пътна инфраструктура.

ВРЪЩА преписката в тази част на публичния изпълнител при ТД на НАП Варна за ново произнасяне по молба вх. № 3130/20.02.2025 г. на Ю. С. А., [ЕГН] от гр. Варна, съобразно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю. С. А., [ЕГН] от гр. Варна, против Решение № 46/20.02.2025 г. на директора на ТД на НАП Варна, в частта му, с която е оставена без уважение жалбата му за прекратяване на Изпълнително дело № **********/2002 година.

Решението не подлежи на обжалване.