ОПРЕДЕЛЕНИЕ№256/21.05.2020
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на двадесети
май през двехиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело №
170 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на синдикът на „Грийн Парк“ ЕООД в
несъстоятелност със седалище гр.Козлодуй И.А.М. срещу решение № 1187 от 20.12.2019г.
по търг.дело № 175/19г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са
отхвърлени предявените от него срещу „Здравец – Тур“ ЕООД със седалище гр.Варна
осъдителни искове с правно основание чл.59 и чл.86 от ЗЗД за сумата
93 647лв., претендирана като част от пазарната стойност на движима вещ –
употребяван кулокран „Comansa 5LC5010“,
година на производство 2006, сериен № 14453, цялата към м.октомври 2011г. в
размер на 135 741лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба – 25.08.2016г. до окончателното и плащане, както
и е осъдено несъстоятелното дружество да заплати направени по делото разноски и
дължима държавна такса.
Твърди че
решението е неправилно, немотивирано и необосновано поради неправилна преценка
на събраните по делото доказателства.
Оспорва
извода на съда, че не е налице имуществено разместване, при което ответникът да
се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
Позовава
се на постановеното и влязло в сила решение № 55 от 04.03.2015г. по в.търг.дело
№ 709/14г. на АС – Варна, с което е прието, че „Декларация за съгласие“ на
управителя на „Грийн Парк“ ЕООД е безвъзмезден договор за цесия, по силата на
който „Грийн Парк“ ЕООД прехвърля на „Здравец Тур ООД правото си на вземане
срещу лизингодателя „И Еф Лизинг“ ЕАД за придобиване собствеността върху
лизингованата вещ, и като безвъзмезден договор с предмет имуществено право от
масата на несъстоятелността, сключен след началната дата на несъстоятелността,
е приета за нищожна спрямо кредиторите на несъстоятелността. Твърди че със
същото решение „Здравец Тур“ ООД е осъдено да заплати на обеднялото лице „Грийн
Парк“ ЕООД сумата 30 000лв., с която се е обогатило, част от паричната
равностойност на лизигованата вещ. Сочи че с определението на касационния съд,
с което решението не е допуснато до касация, е посочено, че когато правото не
съществува към датата на предявяване на иска по чл.647 от ТЗ, тъй като същото е
надлежно упражнено, то приобретателят по относително недействителната сделка ще
дължи онова, от което се е възползвал – т.е. стойността на правото от което се
е възползвал чрез упражняването му, както и че това притезателно право ще се
осъществи посредством осъдителен иск за попълване на масата, който е обусловен
от изхода на спора по отменителния иск.
Твърди че
в настоящето производство е заявена разликата до пълния размер на вземането, а
именно паричната равностойност на лизинговия актив, тъй като правото на
придобиване на собственост вече от упражнено от ответника, предвид дадено
съгласие от страна на лизингополучателя, обявено за нищожно спрямо кредиторите
на несъстоятелността. Твърди че между страните по делото е налице сила на
присъдено нещо на влязлото в сила решение относно правопораждащите факти на
спорното субективно материално вземане. Твърди че предвид правоустановяващото и
преклудиращото действие на силата на присъдено нещо е недопустимо в последващ
исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на
вземането и правната му квалификация. Позовава се на разрешението, дадено в
тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019г. и твърди че формираната сила на
присъдено нещо на решението по частичния иск относно основанието преклудира
правоизключващите и правоунищожаващи възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното
право.
Изразява
несъгласие с приетото от окръжния съд, че по същество повдигнатият по делото
спор се свежда дали отказът от лизинговия договор, депозиран пред
лизингодателя, когато с този отказ се дава съгласие собствеността на
лизинговата вещ да бъде придобива от друго, различно от лизингополучателя лице,
съставлява източник на извъндоговорно право от обхвата на чл.59 от ЗЗД. Оспорва
изложеното от съда, че декларацията за съгласие е отказ от лизинговия договор и
твърди че същата а отказ от правото да придобие собствеността върху лизинговия
актив, след като е заплатил всички лизингови вноски, но не е отказ от самия
договор. На следващо място твърди че е налице влязло в сила решение между
страните, съгласно което приобретатялят по относително недействителната сделка
дължи онова, от което се е възползвал – стойността на правото, от което се е
възползвал чрез упражняването му. Поради което и твърди че е недопустимо в
процеса за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпроса дали
същото правоотношение е възникнало и каква е правната му квалификация.
Изразява
несъгласие и с извода на първоинстанционния съд, че е налице преюдициален
въпрос относно причинно следствена връзка между обедняването на масата на
несъстоятелността с прекратяването на лизинговия договор и обогатяването на
ответника с придобиването на лизинговата вещ. Твърди че въпросът за връзката е
решен с влязлото в сила решение и не подлежи на ново разглеждане в настоящето
производство.
Оспорва
извода на съда, че оттеглянето на лизингополучателя от лизинговия договор е
обявено с влязло в сила решение за правно невалидно, като твърди че с влязлото
в сила решение е обявен за относително недействителен отказът за придобиване на
право на собственост върху лизинговата вещ в полза на ответника по делото.
Твърди че
като не придобива собствеността в патримониума си, а се разпорежда с това свое
право безвъзмездно в полза на трето лице, масата на несъстоятелността на „Грийн
Парк“ ЕООД е увредена. Твърди че ответникът се е обогатил неоснователно не за
сметка на платените от ищеца – лизингополучател лизингови вноски, а от
придобиването на същия актив с отделна сделка, след като лизингодателят се е
отказал от това си право.
Сочи че е
налице сила на присъдено нещо по отношение на общия факт, от който произтича
обедняването и обогатяването на страните – извършената от страна на ищеца
безвъзмездна сделка е обявена за нищожна по отношение на кредиторите на
основание чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ.
Твърди че
законът не изисква наличието на причинно-следствена връзка обогатяването и
обедняването на страните, както е прието в мотивите на Постановление № 1 от
28.05.1979г. на Пленума на ВС. Обогатяването по чл.59 от ЗЗД не е следствие на
обедняването и обратно.
Изразява
несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че след като оттеглянето от
лизинговия договор е признато от съда за правно невалидно, то и правният статут
на лизингополучателят остава да се урежда според уредбата, съдържаща се в
лизинговия договор.
Моли съда
да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови
друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото
разноски.
Насрещната
страна по жалбата „Здравец Тур“ ООД със седалище гр.Варна, в депозиран в срока
по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да потвърди
първоинстанционното решение, претендира направените по делото разноски.
Няма оплаквания във въззивната жалба за
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които да бъдат
отстранени от въззивния съд.
Няма искания за събиране на нови
доказателства.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА съдебно заседание на
………………………2020г. от ………… часа, за която дата и час да се призоват
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: