№ 103
гр. Враца, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20221420200830 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.Образувано е по жалба
на „********Враца, против НП №647523-F650316/14.07.22 г. на Началник на
отдел „ОД“-Велико Търново, Д“ОД“ в ГД“ФК“ към ЦУ на НАП, с което за
извършено нарушение по чл.52м, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.06 на МФ,
вр.чл.118, ал.4 ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 500.00 лв. на основание чл.185, ал.2, вр.чл.185, ал.1
ЗДДС. В жалбата и в допълнително писмено становище се релевират
оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното постановление поради
допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, с искане за
отмяната му на това основание.
Ответната страна чрез процесуалния си представител изразява
становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
постановлението с молба за потвърждаването му.
След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, във
връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59
1
и сл. от ЗАНН. Разгледана по същество е основателна, при следните
съображения:
На 12.04.22 г., служител на НАП-Враца-св.Ив.М. извършил проверка на
електронен магазин по смисъла на пар.1,т.87 ДРЗДДС, собственост на
настоящето дружество-жалбоподател. Проверката е извършена чрез онлайн
поръчка /контролна покупка/ на 1 бр. дамска раница от интернет магазина. На
16.04.22 г., поръчката била изпълнена чрез куриерска фирма „Еконт“ като при
доставката поръчаната стока била представена за преглед, придружена с
товарителница със съответни реквизити за обща стойност на куриерската
услуга и наложен платеж. С така направената покупка от електронния
магазин на дружеството, е установено извършването на онлайн търговия.
Същевременно е установено, че към датата на извършване на контролната
покупка, дружеството не е имало подадена информация по електронен път за
дейността си по продажби чрез електронен магазин в публичния списък на
електронните магазини на НАП. Резултатите от тази проверка, както и от
допълнителни такива на изискани и представени от дружеството документи,
са обективирани в общо 3 бр.протоколи за проверка.Въз основа на
констатациите от тези проверки е издаден АУАН№F650316/17.05.22 г. срещу
дружеството-жалбоподател за извършено нарушение на чл.52м, ал.1 от
Наредба№Н-18/13.12.06 г. на МФ, вр.чл.118, ал.4 ЗДДС за това, че на 12.04.22
г., в качеството си на задължено лице по чл.3 от горепосочената наредба не е
изпълнило изискването, преди започване на дейност по продажби чрез
електронен магазин, независимо дали използва собствен или нает домейн или
домейн на друго лице, да подава информация по електронен път с КЕП по
реда на ДОПК чрез електронната услуга в портала на НАП, съгласно
приложение №33.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, дружеството подало възражение против
АУАН с доводи за за това, че не е задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1,
вр.чл.52м, ал.1 от Наредба№Н-18, тъй като попада в предвидените в същите
разпоредби изключения, при които подаването на информация към НАП за
извършваните електронни продажби е пожелателно и доброволно.
Възраженията очевидно са били счетени за неоснователни, тъй като от страна
на АНО е последвало издаването на обжалваното НП, с което при идентично
спрямо АУАН словесно и цифрово описание на нарушението, е наложена
2
имуществена санкция в размер на 500.00 лв. с посочено правно основание по
„чл.185, ал.2, вр.чл.185, ал.1 ЗДДС“.
Така възприетите фактически положения в случая не са спорни между
страните /спорът е изцяло правен/ и се установяват от показанията на
свидетелят-актосъставител-Ив.М., съставените при проверката констативни
протоколи за проверка, цитираното възражение против АУАН и останалите
писмени материали от преписката. Данните от горепосочените
доказателствени източници са еднопосочни и безпротиворечиви, поради
което и не се налага по-подробното им обсъждане.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати нарушения
на процесуалния и материален закон, всяко от които представлява
самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на последното, а именно:
1.Посочената в НП санкционна разпоредба на чл.185, ал.2 ЗДДС
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция за съответния субект
физичическо или ЕТ/ЮЛ, което извърши или допусне извършването на
нарушение на чл.118 ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане,
извън случаите на чл.185, ал.1 ЗДДС.В изречение второ от същата алинея са
предвидени привилегировани състави на нарушения от този вид, а именно
когато те не водят до неотразяване на приходи- тогава се налагат санкциите
по чл.185, ал.1 ЗДДС. В случая в АУАН и в НП изначално не е
конкретизирана възможната форма на изпълнителното деяние на
претендираното нарушение-пряко извършителство или допустителство, което
само по себе си представлява съществено нарушение на процесуалните
изисквания за задължително съдържание на АУАН и НП по чл.42 и чл57, ал.1
ЗАНН. В допълнение към това, в процесното НП липсва липсват и
фактически констатации за това, че нарушението не е довело до неотразяване
на приходи, като съществен съставомерен елемент на нарушението от
обективна страна и основание за налагане на друг вид и размер на санкцията-
тази по чл.185, ал.1 ЗДДС.Това на свой ред е друго самостоялно нарушение на
чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН, съществено нарушаващо правото на защита на
санкционираното лице и възпрепятстващо съдебния контрол за
законосъобразност.
2.Според вменената с АУАН и НП като нарушена разпоредба на чл.52м,
3
ал.1 от Наредба№Н-18/2006 г. на МФ, субект на задължението за подаване на
информация към НАП са само лицата, които извършват продажба на стоки
или услуги чрез електронен магазин чрез приемане на плащания, за които се
изисква издаване на фискален бон и се явяват задължени лица по смисъла на
чл.3, ал.1 от въпросната Наредба. За лицата, които макар и да осъществяват
продажби на стоки и услуги чрез електронен магазин и които не приемат
плащания, за които се изисква издаване на фискален бон, подаването на
данните е само по собствено желание. Същевременно според чл.3, ал.1 от
Наредбата, задължени за издаване на фискален бон/фискални касови бележки
са всички лица извършващи продажби на стоки или услуги, освен „когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит, или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ”.
При така проследеното съдържание на относимите и вменени като
нарушени разпоредби на Наредба№Н-18/06 г. и доколкото всяка от тях
предвижда възможни отклонения и изключения от въведените с тях общи
задължения, то при всички случаи в процесните АУАН и НП е следвало да се
изложат изрични фактически констатации, обосноваващи изводите за това, че
„нарушителят“ е на първо място задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от
Наредба №Н-18/2006 г., а след това и субект на задължението по чл.52м, ал.1
от същата наредба. В случая такива фактически констатации липсват, което е
следващо самостоятелно процесуално нарушение на изискванията на чл.42,
ал.1,т.4 и чл.57, ал.1,т.5 ЗАНН, изискващи изчерпателно, ясно и
недвусмислено описание на нарушението със съответните му обективни
признаци, както и на тези при които е извършено нарушението. Конкретни
фактически и правни доводи за това, че дружеството е годен субект на
вмененото нарушение, в случая за първи път се въвеждат от страна на АНО в
хода на съдебното следствие чрез съответни гласни и писмени доказателства,
съответно и в хода на съдебните прения чрез пояснения, че в случая се касае
до извършена продажба чрез плащане „с наложен платеж“, което не попада в
изключенията на релевантните нормативни разпоредби. Предвид строго
формалния характер на административно-наказателното производство,
подобен подход е процесуално недопустим, тъй като съществено ограничава
4
правото на защита на санкционираното лице и възпрепятства пълноценното
упражняване на правото му на защита.
Все във връзка с цитираното съдържание на вменените за нарушени
нормативни разпоредби, но от материално-правен аспект и спрямо
конкретните фактологични специфики на настоящият казус, съдът отбелязва
следното:
Наредба №Н-18/2006 г. не борави и не използва собствени понятия за
определени видове и начини на плащане, в т.ч. чрез банкови парични
преводи, извършени чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ и/или наложен платеж. Тези
видове и начини на плащане не са посочени изрично и в релевантните
разпоредби на чл.52м, ал.1 и чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/06 г. Въпросната
законодателна празнота, на свой ред е обусловило проблеми и неясноти в
правоприлагането на наредбата, довело и до издаване на съответни указания
от НАП по този въпрос /изх.№94-Е-171/30.03.20 г.-л.15 и сл. от делото/. В
случая АНО обосновава тезата си, че дружеството-жалбоподател е субект на
задължението по чл.52м, ал.1 от Наредбата, бидейки задължено лице по
смисъла на чл.3, ал.1 от същата, доколкото извършва електронните продажби
при начин на заплащане „с наложен платеж“ и който начин на плащане
съгласно горепосочените методически указания не попада в изключенията на
чл.3, ал.1 от Наредбата.
Изводимо от принципната, императивна забрана на чл.46, ал.3, вр.ал.1 и
ал.2 от ЗНА за обосноваване на наказателна отговорност чрез
правоприлагане по аналогия и чрез тълкуване, то и процесното НП се явява
незаконосъобразно и необосновано като издадено в нарушение на въпросната
забрана. Затова подлежи на отмяна и на това самостоятелно основание.
При този изход от делото и съобразно представените
доказателства/договор за правна защита и списък на разноски/, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400.00 лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП №647523-F650316/14.07.22 г.
на Началник на отдел „ОД“-Велико Търново, Д“ОД“ в ГД“ФК“ към ЦУ на
НАП, с което на „********Враца, ЕИК:*********, за извършено нарушение
по чл.52м, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.06 на МФ, вр.чл.118, ал.4 ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв. на основание чл.185,
ал.2, вр.чл.185, ал.1 ЗДДС.
ОСЪЖДА НАП ДА ЗАПЛАТИ на „********Враца, ЕИК:*********
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6