№ 8302
гр. София, 20.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110149239 по описа за 2022 година
Производството е образувано пред Софийски районен съд по искова молба с вх. №
187547/09.09.2022 г., подадена от Т С“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес за
кореспонденция: гр. София, ул. „......“ № 23Б срещу К. Н. К., ЕГН ............, с адрес: гр.
София, район „Оборище“, .............., с която са предявени искове с правно основание чл. 422
от ГПК вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е ползвал топлинна енергия за стопански нужди в
собствения си топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, общ. „Оборище“, ул.“......
партерен етаж, офис 6. Поддържа, че между страните не е сключван писмен договор.
Ответникът ползвал доставяните от ищеца услуги в претендираната стойност, поради което
се обогатил неоснователно и дължи заплащане на сумата, с която се е обогатил. Моли да
бъде признато по отношение на ответната страна, че дължи следните суми, за които твърди,
че имало издадена заповед изпълнение: 305,24 лв. - сума, с която длъжникът се е обогатил
неоснователно като е ползвал доставена му от заявителя топлинна енергия за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от предявяване на
заявление по чл. 410 ГПК – 03.05.2022 г. до изплащане на вземането, 29,20 лв. – мораторна
лихва за период от 31.12.2019 г. до 20.04.2022 г., 25,57 лв. – дължима сума за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2020 г., ведно със законна лихва за
период от предявяване на заявление по чл. 410 ГПК – 03.05.2022 г. до изплащане на
вземането, 5,54 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 20.04.2022 г.
Ответникът е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в срока
по чл. 131 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове.
1
Признава количеството и стойността на доставената в имота топлинна енергия, но оспорва
да е налице основание да дължи суми за топлинна енергия и дялово разпределение. Отрича
да е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Въвежда възражение за изтекла
погасителна давност. Отрича да е получавал покана и да дължи мораторна лихва. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
С определение № 2841/23.01.2023 г., на основание чл. 219 ГПК, по делото е
конституирано като трето-лице помагач на страната на ищеца „Б“ ООД, ЕИК ..... Същото не
изразява становище по предявените искове, представя писмени доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предмет на настоящото производство са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По отношение на тях е било образувано ч.гр. дело № 23212/2022 г.
по описа на СРС, по което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Исковете са
предявени в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал.4 от ГПК, поради
което следва да бъдат разгледани по същество:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
За да е основателен иска за главница, в тежест на ищеца е да установи обедняването си –
количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването
на ответника – че последният е консумирал тази енергия, както и наличието на връзка
между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имот на ответника при
липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между страните.
В тежест на ответната страна е да докаже погасяване на възникналите в нейна тежест
задължения, както и че между страните е налице договорно правоотношение по повод
предоставянето на топлинна енергия.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно §
1, т. 43 от ДР на ЗЕ потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или
общинския бюджет.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл
е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от Т С“ ЕАД на потребители на
2
топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки
купувач.
В случая между страните не е налице спор по въпроса, че между тях няма сключен
писмен договор, поради което претенцията на ищеца може да се основе единствено на
извъндоговорно основание (по арг. от чл. 59, ал. 2 ЗЗД), в случай, че са налице посочените
по-горе предпоставки от фактическия състав на неоснователното обогатяване.
С изрично определение на съда от 23.01.2023 г. е отделено за безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през исковия период в
процесния имот е била доставена от ищеца топлинна енергия съобразно претендираните от
същия количество и стойност. Следователно като е доставил в процесния имот топлинна
енергия на стойност 305,24 лв., ищецът е обеднял с посочената сума.
От приложения нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за
построяване на недвижими имоти № 116, том I, рег. № 1080, дело № 113/2005 г. по описа на
нотариус № 052, с район на действие: РС-гр. София се установява, че ответникът К. К. е
запазил правото на строеж за процесния недвижим имот, а именно: офис № 6, находящ се на
партерния етаж на жилищна сграда, находяща се в град София, район „Оборище“, ,...........
По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства в тяхната съвкупност
(протокол от ОС на етажните собственици на кооперацията, в който ответникът е посочен
като собственик на офис № 6, индивидуални справки за използвана топлинна енергия в
описания имот, формуляри за отчет на уредите за дялово разпределение на топлинна
енергия, констативен протокол за извършен отчет, а и определението на съда, с което е
отделено за безспорно доставянето на топлинна енергия в имота) се установява, че
изграждането на процесния имот е завършено, с което ответникът е придобил и
индивидуална собственост върху процесния офис № 6. По делото не са ангажирани други
доказателствени източници, които да сочат за прехвърляне или учредяване на вещни права
върху имота и при липсата на твърдения (а и доказателства) имотът да е бил предоставен за
ползване на трето лице, то следва да се приеме, че именно собственикът се е обогатил със
стойността на предоставената в неговия имот топлинна енергия. Тъй като обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника произтича от един и същ юридически факт, то следва
да се приеме за доказано, че е осъществен фактическият състав на чл. 59 ЗЗД, като в тежест
на ответника е възникнало задължение да заплати стойността на предоставената в имота
топлинна енергия в размер на 305,24 лв.
Неоснователно е възражението на ответника, свързано с приложението на чл. 62 ЗЗП.
Съгласно § 13, т. 1 ДР на ЗЗП потребител е физическо лице, което ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, докато в случая
става въпрос за ползване на топлинна енергия в офис, т.е. не може да се приеме, че
ответникът е действал в качеството си на потребител. Отделно от това, в мотивите на ТР №
2/25.05.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСГТК е разяснено и това, че искането при
доставката на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост се прави не
от всеки отделен етажен собственик, а от мнозинството етажни собственици, при което
3
потребител на услугата се явява цялата етажна собственост. Предвид това съгласието за
доставката и нежеланието за преустановяване ѝ по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява
„искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП.
Неоснователно е и възражението на ответната страна за изтекла погасителна давност
на иска за главница. В случая претенцията на ищеца е основана на неоснователно
обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, в който случай приложима е общата 5-годишна погасителна
давност (т. 7 Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС).
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 03.05.2022г., а
предявеният иск е за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за сумата от 305,24 лв.
се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
Неоснователни са претенциите на ищеца за заплащане на начислените суми за дялово
разпределение. Доколкото между страните няма сключен писмен договор, Общите условия
на ищеца, предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение, не обвързват ответника. От
друга страна – няма доказателства по делото ищецът да е заплатил тези суми на фирмата за
дялово разпределение, поради което не може да се приеме нито, че ответникът се е обогатил
със спестяване на такъв разход, нито, че ищецът е обеднял с направата или с дължимостта
му. Поради това иска за сумата от 25,57 лв., представляваща стойността на услугата за
извършване на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2020 г., са
неоснователни.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За да е основателен искът следва да се установи, че е налице изискуемо главно задължение,
което е останало непогасено през релевирания от ищеца период на забава. Съгласно чл. 84,
ал. 1 ЗЗД когато е определен денят на изпълнение на задължението, длъжникът изпада в
забава след изтичането му, а съгласно ал. 2 когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
С оглед акцесорния характер на претенцията се явява неоснователен иска за мораторна
лихва върху отхвърлената изцяло главница за такса за дялово разпределение. Що се отнася
до претендираната мораторна лихва върху уважената главница за топлинна енергия, съдът
намира следното:
В случая вземането на ищеца за главница произтича от неоснователно обогатяване, поради
което задълженията на ответната страна не са възникнали като срочни, т.е. същата изпада в
забава след получаването на покана. По делото е приложена една покана (л. 39), която е
получена от ответника лично на 21.03.2022г. При това положение следва да се приеме, че
ответникът дължи мораторна лихва само за периода от 22.03.2022г. до 20.04.2022г., която
съдът намира, че е в размер на 2,54 лв., като за разликата над тази сума до пълния предявен
4
размер от 29,20 лв. и за периода от 31.12.2019г. до 21.03.2022г. искът подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, определени съобразно уважената
част от предявените искове. Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението
по чл. 422 ГПК съдът се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното
производство. Следователно в полза на ищеца следва да се присъдят следните разноски:
21,04 лв. – държавна такса в заповедното производство, 42,08 лв. - юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 29,46 лв. – държавна такса в исковото
производство и 84,16 лв. - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. На
ответника в заповедното и настоящото исково производство е предоставена безплатна
адвокатска защита по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, поради което в полза на процесуалния му
представител - адв. Н. К. от САК следва да се присъдят следните суми: 7,90 лв. – адвокатско
възнаграждение за заповедното производство и 63,21 лв. – адвокатско възнаграждение за
исковото производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът К. Н.
К., ЕГН ............, с адрес: гр. София, район „Оборище“, .............. дължи на Т С“ ЕАД, с ЕИК
............, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „......“ № 23Б, на основание чл.
422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 305,24 ЛЕВА - сума, с
която ответникът се е обогатил неоснователно като е ползвал доставена му от ищеца
топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес в гр. София, ул. „...... партерен
етаж, офис № 6 за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от предявяване на заявление по чл. 410 ГПК – 03.05.2022 г. до изплащане на
вземането и 2,54 ЛЕВА – мораторна лихва за периода от 22.03.2022г. до 20.04.2022г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за мораторна лихва върху сумата, с която ответникът се е
обогатил неоснователно за разликата над уважения размер от 2,54 лв. до пълния предявен
размер от 29,20 лв. и за периода от 31.12.2019г. до 21.03.2022г., иска за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2020 г. в размер на 25,57
лв., както и иска за мораторна лихва върху претенцията за дялово разпределение в размер на
5,54 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 20.04.2022 г., за които суми има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23212/2022г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в.
ОСЪЖДА К. Н. К., ЕГН ............, с адрес: гр. София, район „Оборище“, .............. ДА
ЗАПЛАТИ на Т С“ ЕАД, с ЕИК ............, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „......“ № 23Б сторените по делото разноски, а именно: 21,04 ЛЕВА – държавна такса в
заповедното производство, 42,08 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение в заповедното
5
производство, 29,46 ЛЕВА – държавна такса за исковото производство и 84,16 ЛЕВА -
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
ОСЪЖДА Т С“ ЕАД, с ЕИК ............, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„......“ № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н. К. от Софийска адвокатска колегия следните суми:
7,90 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
ответника в заповедното производство и 63,21 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ на ответника в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца Т С” ЕАД – „Б България“ ООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6