Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1663                            29.10.2012 година                       гр. Бургас

 

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                                            наказателен състав

На петнадесети октомври                                                                    2012 година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                                    Председател: ЯНА КОЛЕВА

                                                                    Членове:

                                                       Съдебни заседатели:

Секретар: Женя Мамулова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Колева

административно-наказателно дело номер 2943          по описа за 2012 година

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на А.Г.Ф., ЕГН **********, живущ *** против наказателно постановление №776 от 08.02.2011г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Бургас, с което за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП на основание чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Не представя нови доказателства.

            За наказващия орган, редовно уведомени, представител не се явява и не изразява становище по основателността на жалбата. Ангажира доказателства.

            По делото в качеството му на свидетел е бил разпитан актосъставителя Р.Й.И..

Съдът намира жалбата за допустима по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, според чл.189, ал.6 от ЗДвП, жалбата е подадена в срок, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред Районен съд – гр.Бургас.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение №955161/24.01.2011 г., за това, че на 31.05.2010 г., около 12,47ч., по ПП- ІI-99, гр.Созопол посока гр.Бургас, на кръстовище с.Атия, управлява лек автомобил, марка “” с регистрационен номер, със скорост от 113 км/ч, при разрешена за извън населено с пътен знак В-26-60 км/ч. Нарушението е установено след преглед на снимковия материал. В акта, като нарушена е посочена разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП и същият е подписан от актосъставителя, един свидетел.

Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното наказателното постановление № 776/11 от 08.02.2011г., издадено на началника на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Бургас, с което за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП на основание чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Нарушението е констатирано след преглед на снимковия материал на горецитираната камера. Видно от приложената по делото призовка, връчена на 30.10.2010г. А.Г.Ф. е призован за връчване на акт за нарушение на 03.11.2010г. за извършено нарушение на чл. 21 от ЗДвП на 31.03.2010г. Наказващият орган е направил извод, че жалбоподателят не е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП и не е посочил водачът на МПС-то, който е управлявал на 31.05.2010 г., но същият не е бил призован във връзка с нарушение извършено на 31.05.2012г., а на 31.03.2010г. видно от приложената призовка. Като не е бил уведомен, че следва да декларира определени обстоятелства не може да се приеме, че Ф. е отказал да даде данни относно лицето, управлявало автомобила. Съгласно разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или една година от установяване на нарушението. Нарушителят, в хипотезата на заснето превозно средство от стационарна видеокамера, ще бъде открит едва в момента на явяване на ползвателя на автомобила в полицията и деклариране на горните обстоятелства, до тогава службата за пътен контрол ще има данни единствено за преминаване на конкретно МПС, в конкретен пътен участък с превишена скорост. Следователно в настоящия случай нарушителят не е открит и следва да се приложи едногодишния срок от установяване на нарушението, който изтича на 31.05.2012г. Актът въз основа, на който е изготвено обжалваното НП, е съставен на 24.01.2011г. , т.е. преди изтичането на този срок.

Административно-наказателното производство е започнало при съществено нарушение на процесуалните правила. Актът за нарушение е съставен в отсъствие на жалбоподателя без да са налице предпоставките на чл.40 ал.2 от ЗАНН и освен това не е връчен на жалбоподателя.  В графата, където е следвало да  се подпише нарушителя, след предявяването на акта за нарушение е направено е отбелязване чл.40 ал.2 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН регламентира случаите, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Тази разпоредба не предвижда процедура актът за нарушение да не бъде предявен на нарушителя, както и да не бъдат предприети действия жалбоподателя да бъде уведомен за съставянето на акта. В чл.43 от ЗАНН са регламентирани случаите, касаещи предявяването на акта за нарушение, но сред тях не е предвидено продължаване на производството в отсъствие на нарушителя без да му се предяви акта за нарушение. В ЗАНН изрично е регламентирана процедурата, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, а именно той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване, а когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Предвид изложените съображения Съдът счита, че неуведомяването на жалбоподателя за съставянето на акта за нарушение и последващото непредявяване на акта за нарушение е съществено нарушение на процесуалните правила, което нарушава при всички случаи правото на защита на жалбоподателя, защото той не знае, че срещу него е образувано административно-наказателното производство и по какво обвинение, за да се възползва от правото си да се защити. Съдът счита, че поради допуснатото съществено нарушение на процедурата наказателното постановление следва да бъде отменено.

Наложената санкция е на основание чл.182 ал.2 т.6 вр. с чл.21 ал.2 от ЗДвП вр. с чл.188 ал.2 от ЗДвП, като е прието жалбоподателят, в качеството си на собственик на лек автомобил, с регистрационен номер А 0009 КН е преминал със скорост 113 км/ч, в зоната на действие на пътен знак В-26 с ограничение 60 км/ч извън населено.  Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП собственикът на съответното МПС носи административно-наказателна отговорност само в случаите, когато не е представил декларация, посочваща лице, на което е предоставено моторно превозно средство. В настоящия случай жалбоподателят не е бил уведомен, че има извършено нарушения със собствения автомобил във връзка, с  което следва да представи декларация. В този смисъл Съдът счита, че в настоящия случай не е налице хипотезата на чл.188 ал.2 от ЗДвП, поради което и на това основание наказателното постановление следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №776 от 08.02.2011г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Бургас, с което за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП на основание чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на А.Г.Ф., ЕГН **********, живущ *** .

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ:

Вярно с оригинала: Илияна Георгиева