Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260550
гр. Пловдив, 14.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка
Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2046/2020г. по описа на
ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 16-5/303 издадено на 19.12.2019 г. от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Пловдив, с което на „Г. ентертейн“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Стамболийски, ул.“Кочо Честименски“ № 42,
на основание чл. 416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. /хиляда и
петстотин лева/ за нарушение на чл.303, ал.3 от КТ.
Жалбоподателят „Г. ентертейн“
ЕООД в жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощения процесуален
представител адв. Г. оспорва изложената в обжалваното наказателното
постановление /НП/ фактическа обстановка. Моли съда да отмени НП като незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния
закон.
Въззиваемата страна, Дирекция
„Инспекция по труда” - Пловдив /Дирекция „ИТ“-Пловдив/, в съдебно заседание се
представлява от Н.К. – Н. о. „АИПО“ в Дирекция „ИТ“ - Пловдив, която навежда
конкретни доводи за правилно и законосъобразно НП и моли същото да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска
защита.
Съдът, след като взе предвид
изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав прие следното:
На 22.08.2019 г. от служители на Дирекция
„ИТ“ Пловдив, сред които и св.Б.Д.Д., била извършена проверка в кафе-аперитив
„Маската“, находящо се в гр.Стамболийски, ул.“Антим І“ № 2, стопанисвано от
дружеството-жалбоподател „Г. ентертейн“ ЕООД. В хода на проверката било
установено, че в кафе-аперитив „Маската“ работи като с. М. М. Б., с ЕГН: **********.
Същата обслужвала клиенти на заведението, включително и служителите на Дирекция
„ИТ“ – Пловдив, които се представили първоначално за клиенти. След като платили
сметката, св.Д. и колегата му се представили в качеството си на служители на
Дирекция „ИТ“ Пловдив. Проведен бил разговор с Б. и работещата на бара нейна
колежка. След представяне на лична карта от Б., контролните органи установили,
че е непълнолетна. На Б. била дадена декларация по чл.402 от КТ, в която същата
собственоръчно попълнила и декларирала, че работи в провереното заведение от
22.09.2019 г. на длъжността „с.“, с работно време от 16:00 часа до 23:00 часа с
уговорено на ден трудово възнаграждение в размер на 20 лева. Б. посочила също
така, че няма сключен трудов или граждански договор и не е получила копие от
заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор. След извършена проверка в информационната
система на Дирекция „ИТ“ – Пловдив, проверяващите установили, че за
непълнолетната М. М. Б., ЕГН: ********** не е поискано разрешение от Дирекция
„ИТ“ гр.Пловдив за работа като с. в кафе-аперитив „Маската“ гр.Стамболийски.
Установеното било възприето като
нарушение на чл.303, ал.3 от КТ от страна на „Г. ентертейн“ ЕООД.
От Дирекция „ИТ“ гр.Пловдив било
изпратено уведомление за наличие на данни за извършено престъпление по чл.192а
от НК до Районна прокуратура гр.Пловдив, където била образувана преписка вх.№ 7295/2019
г. С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство прокурор при
Районна прокуратура гр.Пловдив приел, че конкретното деяние няма престъпен
характер, явява се малозначително и прекратил пр.пр.№ 7295/2019 г. по описа на
Районна прокуратура гр.Пловдив. Материалите по преписката били изпратени на
Дирекция „ИТ“ гр.Пловдив с оглед евентуално производство по чл.36, ал.2 от ЗАНН.
На 19.12.2019 г. от Директора на
Дирекция „ИТ“ гр.Пловдив било издадено процесното НП № 16-5/303, като на основание
чл. 416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ на „Г. ентертейн“ ЕООД е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/
за нарушение на чл.303, ал.3 от КТ.
В хода на настоящото производство
беше разпитан свидетеля Б.Д.Д. – с. към Дирекция „ИТ“ гр.Пловдив, който заявява,
че си спомня за случая, при който била извършена проверка на кафе-аперитив
„Маската“ в гр.Стамболийски. Повод за проверката бил подаден сигнал за полаган
в заведението труд от лица без писмен трудов договор. Свидетелят извършил
проверката през месец август 2019 г. заедно с П. Т. Двамата посетили въпросното
заведение и поръчали като клиенти плодови питиета на младо момиче, което ги
обслужило и впоследствие дало касов бон и получило парите от поръчката.
Свидетелят и колегата му се представили на работещите в заведението.
Установили, че дамата, работеща на бара има сключен трудов договор, но такъв
няма момичето, което ги обслужило. При представена лична карта било установено,
че момичето е непълнолетно. При разговор и след попълнена Декларация по чл.402
от КТ проверяващите установили, че момичето работи от 16:00 часа до 23:00 часа
и получава 20 лева на ден трудово възнаграждение. На следващия ден
проверяващите извършили справка в информационната система на Дирекция „ИТ“ и
установили, че за момичето не било поискано разрешение за работа. Свидетелят
сочи, че в такива случаи били задължени да уведомят Районна прокуратура, която
да предприеме действия по случая. Уточнява, че не бил вписал това нарушение на
КТ, тъй като протоколът с констатациите от проверката представлявал
индивидуален административен акт, с който Дирекция „ИТ“ давала предписания на
работодателя да отстрани нередностите. Тъй като констатираното по време на
проверката не било отстранимо, затова свидетелят не вписал нарушението в
протокола и не дал предписание за изпъление. Конкретизира, че с колегата му
били обслужени от непълнолетното момиче, което сервирало на всички маси, на
които имало клиенти, събирала сметки, получавала пари и носела бележки. За
работещата в кухнята жена без трудов договор съставили АУАН. Сочи, че при
попълване на декларациите свидетелят задавал въпроси на жените, но не си спомня
да им е указвал да записват конкретни обстоятелства в декларациите. Свидетелят
не си спомня дали е приложил касовия бон от поръчката, за което нямали
практика.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля като обективни, последователни и съответни с останалите събрани по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
От изяснените при проверката
обстоятелства, както и събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени гласни и
писмени доказателства се налага несъмнения извод, че в настоящият случай е
налице осъществено административно нарушение на чл.303, ал.3 от КТ от страна на
дружеството-жалбоподател, поради което правилно е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 3
от КТ "Лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на
инспекцията по труда за всеки отделен случай". В конкретния случай съдът
приема, че работата извършвана от М. М. Б., ЕГН ********** в полза на „Г.
ентертейн“ ЕООД, представлява престиране на работна сила и последната е
осъществявала такъв труд, но същевременно за процесната дата /22.08.2019 г. –
датата на проверката, извършена от служители на Дирекция „ИТ“ гр.Пловдив/ за това конкретно лице и място на работа не е
имало издадено разрешение от Инспекцията по труда. Изложеният правен извод,
безспорно се налага предвид категорично доказаните факти, въз основа на
показанията на свидетеля Д., в които се сочи, че лицето Б. е работила в
провереното заведение, както и че е изпълнявала конкретна трудова функция,
пряко свързана с дейността на обекта. В
тази насока, дадените сведения от свидетеля са еднозначни и безпротиворечиви,
изградени на лични възприятия за това, че Б. в момента на проверката на
22.08.2019 г. е престирала непосредствено работната си сила, извършвайки пряко
действия по приемане на поръчки, сервиране на всички маси в кафе-аперитив „
Маската“ гр.Стамболийски, събиране на сметки, получаване на пари – дейности,
съответстващи на длъжността, която е посочила, че изпълнява – сервитьор. От тук
пряко установима и доказана е нейната трудовата функция към момента на
проверката с определена длъжност и работно място, работно време, уговорено
трудово възнаграждение. След като това е
така и между страните е съществувало трудово правоотношение, с произтичащите от
това права и задължения, предмет на уредба от трудовоправните норми, безспорно
обусловено е тяхното приложение, в т. ч. задължението у работодателя да поиска
и получи разрешение за приемане на работа непълнолетно лице и едва тогава да го
приеме и да му предостави възможност да престира труда си.
Безспорно в случая се доказа, че работещото
лице – М. М. Б., ЕГН ********** в деня на проверката - 22.08.2019г се е намирала
в обекта и е работила, престирала е работната си сила на определеното й място, изпълнявайки възложената й работа, но в
конкретния случай по отношение на нея не е била завършена процедурата по чл.
303, ал. 3 от КТ. Това налага безспорния извод за осъществено от обективна
страна на вмененето на работодателя в лицето на жалбоподателя „Г. ентертейн“
ЕООД административно нарушение, който очевидно не е изпълнил императивното си
задължение, предписано от чл.303, ал.3 от КТ.
С това си бездействие,
дружеството, безспорно е осъществило административнонаказателният състав на чл.
414, ал.1 от КТ, във вр. с чл.303, ал.3 от КТ.
Съдът не възприема възражението
изложено от адв. Г. че работещата Б. била останала в заведението за да види в
какво се състои работата, а Р. Б. й била разрешила да работи. В крайна сметка
дейността на дружеството се организира от неговия управител. Факт е че
непълнолетното момиче е престирало труд, както и че е имало уговорено дори
трудово възнаграждение оето беше установено от събраните по делото доказателства.
Поради изложеното съдът намира че нарушението е безспорно доказано, а
изложеното от адв. Г. не се потвърждава от събраните по делото доказателства.
Не се събраха и доказателства в подкрепа на твърдението че М. Б. била попълнила
декларацията под диктовка. Такова твърдение е несъстоятелно, и цели единствено
да оправдае действията на жалбоподателя.
Нарушението е извършено от
юридическо лице, поради което въпросът за неговата субективна страна не следва
да се обсъжда, защото в случая се касае за ангажиране на отговорност, която е
обективна и безвиновна. От което следва
извода, че не следва да се анализира липсата или наличието на вина у
представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на
дейността му, нито да се определя нейната форма.
С оглед допуснатото неизпълнение
на задължение от страна на дружеството-жалбоподател, правилно е ангажирана неговата
административнонаказателната отговорност на основание чл. 416, ал.5, вр. чл.
414, ал.1 от КТ. Правилно на жалбоподателя е било наложено административно
наказание - имуществена санкция на основание чл.414, ал.1 от КТ, която правна
норма гласи, че работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция
или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не
подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. В случая
наказващият орган е наложил минимално предвидения в закона размер на
имуществена санкция, който според настоящия съдебен състав се явява справедлив
и отговарящ на обществената опасност на извършеното нарушение.
Предвид факта, че нарушения от
подобен вид засягат трудовите отношения, респективно с предвидената отговорност
за тях се цели гарантиране правата на работниците/служителите съдът намира, че
формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат
приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана
административнонаказателната отговорност още повече, че конкретния случай по
нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е
предвидил налагане на санкция.
Настоящият състав намира, че
производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в
ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, в законоустановените
срокове, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчен.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че обжалваното наказателно постановление е правилно
и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора и
съобразно с чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че
конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се
определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната
помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството
на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за
ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева.
Водим от горното и на основание
чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 16-5/303 издадено на 19.12.2019 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Пловдив, с което на „Г. ентертейн“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Стамболийски, ул.“Кочо Честименски“ № 42, на
основание чл. 416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. /хиляда и
петстотин лева/ за нарушение на чл.303, ал.3 от КТ.
ОСЪЖДА „Г. ентертейн“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Стамболийски, ул.“Кочо Честименски“ № 42 да заплати на Изпълнителна агенция ,,Главна инспекция по труда‘‘
гр. София, сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляващи разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.