Р Е Ш Е Н И
Е
№ 116
гр. Велико Търново, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на деветнадесети май две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ
РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н.и прокурора от
ВТОП Светлана Иванова разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10116/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Същото
е образувано по касационна жалба на Директора на Национално ТОЛ
Управление-Специализирано звено към АПИ, град София, чрез *** Е.М.К., против
Решение № 144/16.03.2023
г. по АНД № 121/2023 г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е
отменено Наказателно постановление № BG31052022/5800/Р8-1062/24.11.2022 г., издадено от
директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с
което за допуснато от Р.Н.Т. *** нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1 800 лв.
Касаторът
оспорва решението като неправилно поради нарушение на закона – касационно
основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството
по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че при издаване на АУАН и НП са
допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка посочва, че АУАН и НП
съдържат всички необходими реквизити по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН,
включително и посочване на разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП, която освен
санкционна се явява и материалноправна. Оспорва и изводите на въззивния съд за
недоказаност на нарушението. Посочва, че в случая нарушението е безспорно
установено, доколкото към инкриминираната дата за процесното ППС не са били
изпълнени задълженията за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа съобразно категорията на товарния автомобил, като
неизпълнението на тези задължения закономерно е довело до ангажиране на
отговорността на водача по реда на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, който се явява
субект на нарушението предвид липсата на направени от негова страна възражения в
този смисъл в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. По тези изложени в жалбата
съображения от съда се иска да отмени оспореното решение и да постанови ново, с
което да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на
разноски, като при условие на евентуалност на съдебното решение прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание, касаторът не
се явява и не изпраща представител. По делото е депозирана писмена защита от ***
Е.П., като процесуален представител на касатора, в която доразвива доводите си
за незаконосъобразност на решението на районния съд.
Ответникът
по касационната жалба – Р.Н.Т., не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново счита касационната жалба за
неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Споделя доводите на
съда, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
множество нарушения, които в своята съвкупност водят до незаконосъобразност на
НП. Предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от Великотърновския районен съд и наведените
от касатора възражения намира за установено следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно
чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред
административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава XII от
АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до
посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието
на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на
настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна,
тъй като оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на
съда за този извод са следните:
От
фактическа страна Великотърновският районен съд е приел за установено, че на 31.05.2022
г., в 22:18 часа, в направление излизане от територията на Р България на ГКПП
„Кулата“ от служители в Отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ на ТД София в
Агенция „Митници“ била извършена проверка на пристигналото на ГКПП МПС с рег. №
***, вид: null,
марка и модел null,
с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от
жалбоподателя. При проверката била направена справка в електронната система за
събиране на пътни такси, при която е установено, че на 16.05.2022 г. в 08:27
часа посоченото МПС с рег. № *** е засечено по път І-4, км 116+900, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, без да е била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата. За извършеното административно нарушение е
генериран доказателствен запис от електронна система по чл.167а, ал. 3 от ЗДвП
с № DF2E719C2B5909CAE053021F160A4E6F. Горното е квалифицирано като
нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, за което на R.N.T.е съставен АУAН №BG31052022/5800/P8-1062/31.05.2022 г., в който водачът в графата за
възражения вписал „машината блокира“. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН писмени възражения
не са подадени. Въз основа на съставения АУАН, от директора на Национално ТОЛ
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ е издадено и обжалваното пред
районния съд НП № BG31052022/5800/Р8-1062/24.11.2022
г., с което за допуснато от Р.Н.Т. нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1 800 лв.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка
районният съд е приел, че при съставяне на АУАН е допуснато нарушение на чл.42,
ал.1, т.7 от ЗАНН, доколкото в същия са посочени само две имена на свидетеля,
без да са посочени точните му адреси и дата на раждане. Посочил е, че при
издаване на АУАН и НП е допуснато нарушение и на разпоредбите на чл. 42, ал. 1,
т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като при описание на нарушението не е
посочен вида, марката и модела на ППС, с което се твърди, че е осъществено
нарушението, поради което е невъзможно да се установи дали за процесното МПС изобщо
се дължи заплащане на такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Извън
това съдът е намерил, че в хода на административнонаказателното производство
административното обвинение е останало недоказано. Административнонаказващият
орган не е ангажирал безспорни доказателства относно всички елементи от
обективна и субективна страна на деянието. Изложени са мотиви, че липсва
извършване на задължителната по чл. 179, ал. 3г от ЗДвП проверка на място от
страна на контролните органи. Въззивният съд е посочил, че липсата на надлежно
описание на посочените обстоятелства води до невъзможност да се направи
еднозначен извод за приложимия материален закон, тъй като не са налице
достатъчно доказателства за съставомерността на деянието от обективна страна, а
от субективна страна не е доказан умисъл. На последно място съдът е намерил, че
не е доказано и авторството на административното нарушение, доколкото същото е
установено няколко дни (около две седмици) след извършването му с оглед на
което не може да се приеме за безспорно, че водачът, който е управлявал процесното
ППС на датата на проверката е същият, който го е извършил.
Решението е правилно. Настоящата инстанция намира, че
при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При
пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства районният съд е
достигнал до правни и фактически изводи, които изцяло се споделят от настоящия
състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр.
второ от АПК.
Неоснователно се твърди от касатора неправилност на
изводите на въззивния съд за наличието на допуснати при издаване на АУАН и НП съществени процесуални нарушения. Настоящият
състав намира, че при издаването на АУАН
и НП действително са допуснати сочените от районния съд нарушения на
изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Видно от съставения АУАН и издаденото въз основа на
него НП е, че при описание на нарушението е посочен единствено рег. № на МПС
(рег. № ***), без да се индивидуализира превозното средство по вид, модел и
марка. Предвид липсата на индивидуализиращи белези за процесното МПС обаче не
може да се установи дали действително ППС е с техническа допустима маса над 12
т., както се твърди от административнонаказващия орган, и съответно дали за
същото се дължи заплащане на такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата. Точното и правилно описание на нарушението и описанието на
обстоятелствата, при които е извършено, се изискват от нормата на процесуалния
закон, за да може същото да бъде индивидуализирано по несъмнен начин, както от
фактическа страна, така и за да бъде правилно и точно квалифицирано от правна
страна. В случая, както правилно е посочил и ВТРС, е налице порок в АУАН, състоящ
се в непълно и неясно обвинение, представляващо нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4
от ЗАНН, привнесен по същия начин и в НП, представляващо нарушение на чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН.
В допълнение следва да се посочи, че е налице и нарушение
на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, доколкото както в АУАН, така
и в НП не е посочена нарушената материалноправна норма. Изискването на закона
същата да бъде посочена има за цел да определи от една страна единството между
нарушеното правило за поведение и твърдяното административно нарушение и от
друга страна да обезпечи извършването на контрол за законосъобразност. В
процесният случай, както в АУАН, така и в НП, е посочена само санкционната
норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която е поместена в Глава седма
„Административнонаказателна отговорност" от ЗДвП заедно с останалите
санкционни норми по този закон. Касационният състав не възприема изложените
съображения от касатора, че нормата едновременно съдържа правило за поведение и
санкция. Съответна на нея законова норма е императивната разпоредба на чл. 139,
ал. 7 от ЗДвП, която вменява на водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал.
3 от ЗП дължимото поведение преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа – да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна
мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване
на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
В този смисъл се налага изводът, че в АУАН и в НП не е налице реквизита по чл.
42, ал. 1, т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Порокът е съществен, тъй
като нарушава правото на защита на санкционирания субект, а също така
възпрепятства възможността за извършване на контрол за законосъобразност.
Неоснователно се твърди от касатора и наличието на
доказаност на авторството на нарушението. Съгласно посочената в АУАН и НП
санкционна норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП субект на нарушението е водачът,
който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата,
съобразно категорията на пътното превозно средство. В настоящият случай от
събраните във въззивното производство писмени и гласни доказателства не се установява, че на 16.05.2022г. посоченото МПС с рег. № *** е
управлявано именно от наказаното физическо лице. Действително, последното не е
възразило срещу АУАН, но не може да се приеме, че отсъствието на възражение
доказва авторството на деянието, както неправилно твърди касатора. Тежестта за
установяване на авторството принадлежи на административнонаказващият орган.
Последният не е доказал по безспорен и категоричен начин, че наказаното лице е
управлявало ППС, т. е. че е водач на ППС на датата по обвинението.
Недоказаността на извършителя на административното нарушение води до
незаконосъобразност на НП.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че
обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Не се претендират разноски от ответника по касация и
такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 144/16.03.2023 г. по АНД № 121/2023 г. по
описа на Великотърновския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.