Решение по дело №474/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

Година

6.2.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

01.23

Година

2012

Председател:

Секретар:

Производство по глава ХХV-та ГПК”Бързо производство”

С решение № 479 от 14.10.2011 год. по гр.д. № 649 по описа за 2011 год. Г. р. с. е признал уволнението на Н. А. Д.,обективирано със Заповед № 176/26.05.2011 год. на прокуриста на „Я. Т.”,със седалище гр.Г.О. за незаконно и отменил заповедта,с която е прекратено трудовото правоотношение на Н. Д. като незаконосъобразна.Възстановил е Н. А. Д. на заеманата преди уволнението длъжност”портиер „ в „Я. Т.”-Г.О..Осъдил е „Я. Т.”-Г.О. да заплати на Н. А. Д. сума в размер на 1384,83 лв.,представляваща обезщетение по чл.344,ал.1,т.3 КТ,за времето ,през което е останал без работа поради уволнението - 26.05.3011 год. - до датата на приключване на устните състезания пред първата инстанция - 30.09.2011 год.,ведно със законната лихва,считано от датата на предявяване на исковата молба 26.07.2011 год. до окончателното изплащане.Отхвърлил е иска на Н. А. Д. против „ Я. Т.” за заплащане на обезщетение по чл.344,ал.1,т.3 ,вр.чл.225,ал.1 КТ за оставане на работа поради незаконно уволнение в останалата част от 625,41 лв.,до пълния предявен размер от 2010,24 лв.,като неоснователен и недоказан.Отхвърлил е претенцията на Н. А. Д. за присъждане на разноски като неоснователна.Осъдил е Н. А. Д. да заплати на „Я. Т.” сума в размер на 87,11 лв. направени по делото разноски.Осъдил е „Я. Т.” да заплати на ГОРС сумата от 135,39 лв. разноски,представляващи ДТ и 5 лв. за служебно издаване Ýа изпълнителен лист Осъдил е „Я. Т.” да заплати на ГОРС сумата от 13,78 лв. представляващи изплатена сума за вещо лице ,съразмерно уважения иск и 5 лв.,в случай на служебно издаване.

С определение № 3303/10.11.2011 год. в производство по чл.248 ГПК съдът е оставил без разглеждане молбата на Н. А. Д.,чрез пълномощника Е. Д.-ВТАК изменение на решение № 479 от 14.10.2011 год.в частта му за разноските като процесуално недопустимо.

Против решението са постъпили въззивни жалби от двете страни.Постъпила е и частна жалба от Н. А. Д. против определение № 3303/10.11.2011 год. на ГОРС,по която съдът ще се произнесе с въззивното решение.

По въззивната жалба на Н. А. Д..Жали се решението в отхвърлителната част.Представят се писмени доказателства,че след постановяване на съдебния акт в първата инстанция,ищецът е продължил да бъде без работа .

Прави се искане въззивният съд да отмени решението на първата инстанция в частта,в която е отхвърлил иска по член 225,ал.1 КТ за сумата от 625,41 лв.,до пълния предявен размер от 2010,24 лв.и да уважи иска в пълния претендиран размер.

В законовия срок е постъпил отговор против въззивната жалба на Д. от ответника „Я. Т.”.С довод за неоснователност на въззивната жалба ,се прави искане съдът да я остани без уважение.

По въззивната жалба на ответника”Я. Т.”-Г.О..Жали се решението в частта,в която съдът е уважил предявените искове по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ. и в частта за разноските.Навеждат се подробни съображения за неправилност на решението,като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост.

Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваните части и да реши спора по същество,като отхвърли исковите претенции.

В законовия срок е постъпил отговор от ищеца Н. Д. против въззивната жалба на „Я. Т.”- Г.О..Навеждат се доводи за неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалвания съдебен акт,който да бъде потвърден.

Постъпила е частна жалба от Н. А. Д. ,чрез процесуалния представител,адвокат Е. Д. против определението на ГОРС № 3393/10.11.2011 год.,с което съдът е оставил без разглеждане молбата на ищеца за изменението на решението в частта за разноските.

Прави се искане въззивният съд да отмени определението на съда и постанови ново,с което да бъдат присъдени на ищеца разноски.

Постъпил о отговор в законовия срок от ответната страна против въззивната частна жалба.Спорят частната жалба като недопустима.Навеждат се подробни съображения за липса на основание за изменение на решението в частта на разноските и за правилност на постановения съдебен акт.

Във въззивното производство жалбите се поддържат от упълномощените адвокати.

Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно,приема за установено следното:

След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях.

Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.Във въззивната инстанция ищецът Н. А. Д. е представил извлечение от Трудовата си книжка за доказване,че след уволнението е регистриран като безработен в Бюрото по труда и че не работи по трудово правоотношение.Това доказателство въззивният съд цени като нововъзникнало,с оглед разпоредбата на чл.266,ал.1 от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове по чл.344,ал.1,т.т.т. 1,2 и 3 КТ,вр.чл.225,ал.1 КТ и чл.86 от ЗЗД,които съдът намира за основателни и доказани по следните съображения.

Правните изводи на първоинстанционния съд,формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка са правилни.Въззивнната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд,които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона.На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искове по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ в уважената част.

С оглед преюдициалността на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна като такова въззивният съд дължи произнасяне по въззивната жалба на ответника „Я. Т.”-Г.О..

По наведеното оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.Това оплакване се явява неоснователно по следните съображения:

Установява се от събраните доказателства и не се спори,че страните са били в трудово-договорни отношения,като ищецът Н. А. Д. е заемал при ответника „Я. Т.” длъжността „портиер”.Със Заповед № 176/26.05.2011 год.члена на Съвета на директорите Г. Г. трудовия договор на работника е прекратен на основание чл.328,ал.1,т.3 от КТ. Спорно по делото е,законосъобразно ли е уволнението на ищеца с оглед разпоредбата на т.3, ал.1 на чл.328 от КТ.

Въззивният съд намира ,че работодателят е допуснал съществено нарушение на закона при уволнението на ищеца,което се изразява в следното:При ответника е налице намаление обема на работа,изразено в намаляване на приходи от услуги/заключение на вещото лице л.69/,което е довело до промяна на щатното разписание на дружеството .За да е налице приложеното основание за уволнение по чл.328,ал.1,т.3 КТ е необходимо да е налице обективния факт - намаляване обема на работа,което да е съотносимо към трудовата дейност извършвана от уволняваното лице/ищеца/,реализирана чрез неговата трудова функция,като в тежест на работодателя е да докаже този факт - законността на уволнението на посоченото основание.От събраните по делото доказателства е установено,че в периода 31.03.2011 год. - 31.03.2010 год.приходите от извършване на услуги в ответното дружество са намалели с 38 000 лв.По делото обаче работодателят не е установил,че това намаляване на обема на работа е съотносимо към работата извършвана от ищеца,поради което не е налице приложеното от работодателя основание за уволнението на служителя.Видно от длъжностната характеристика на ищеца ,работещ при ответника преди уволнението като „портиер”,основните трудови задължения се свеждат до отговорност по пропусквателния режим в обекта,за който отговаря и с оглед на това по никакъв начин не се доказва връзка между неговата дейност и намаляване на обема на работата в дружеството,изразяваща се в намаляване на приходите от услуги.Че приложеното от работодателя основание за уволнение е несъотносимо с изпълняваните трудови функции от ищеца е видно от приложената длъжностна характеристика в ЛТр.Д.,от която при прочит се установява,че „портиерът” не е изпълнявал трудови функции свързани с предоставяне на услуги , не са свързани с намаляване обема на работа,а са останали същите.Че намаляване на обема на работа не е съотносимо към извършваната от ищеца трудова функия „портиер” е видно от действията на самия работодател,който след извършване на подбора/л.38-39 от делото/ и след връчване на предизвестието на ищеца на 26.04.2011 год.,на дата 03.05.2011 год. е назначил на същата длъжност „портиер” друг служител /л.54 от делото/ лицето М. Б. П.

Изложеното налага извод,че работодателят ответник не е доказал законността на уволнението на ищеца на това основание.След като изпълняваните от ищеца трудови функции са несъотносими към факта на намаляване на обема на работа в ответното дружество,изразяваща се в намаляване на извършваните услуги,то уволнението на ищеца на това основание е незаконно и следва да бъде отменено само на това основание.В настоящия случай е без значение дали работодателят е извършил законосъобразен подбор с оглед разпоредбата на чл.329 от КТ.Неотносими към приложената правна норма са показанията на разпитаните свидетели на работодателя,поради което съдът не ги разглежда.

За да бъде уволнен един работник на дадено основание е необходимо да са настъпили правнорелевантните факти за това.В случая намаляване на обема на работа при ответника ,изразяващо се в намаляване на извършваните услуги,не е довело до намаляване трудовите функции изпълнявани от ищеца,защото той не изпълнява функции свързани с извършвани на услуги.След като не изпълнява такива трудови функции,то правнорелевантния факт - намаляване обема на работа за тази длъжност не е настъпил и ищецът не може да бъде уволнен по този ред.Незаконността на уволнението произтича от несъотносимостта на изпълняваната от ищеца трудова дейност като „портиер”,несвързана с трудови функции по извършване на услуги и приложената правна норма - уволнение поради намаляване обема на работа.За пояснение съдът се счита задължен да отбележи,че работодателят е имал правна възможност да прекрати трудовия договор на ищеца,но не по чл.328,ал.1,т.3 от КТ,а на друго основание.

По изложените съображения уволнението на ищеца се явява незаконно и следва да бъде отменено.Предявеният иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ се явява основателен и доказан.

Основателен и доказан се явява и искът по чл.344,ал.1,т.2 от КТ,за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „портиер” в ответното дружество.Прекратеният трудов договор е бил сключен за неопределено време,а отмяната на уволнението възстановява трудово-договорната връзка преди уволнението.

Изложеното обосновава извод за неоснователност на въззивната жалба на ответника „Я. Т.”-Г.О.,поради което жалбата следва да се остави без уважение.

По въззивната жалба на ищеца Н. А. Д..Жали се решението в частта,в която първоинстанционният съд е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение поради незаконно уволнение в пълния претендиран размер .При незаконно уволнение работникът ,останал без работа поради уволнението има право на обезщетение ,което е определено времево и размер и е равно на 6 -месечното брутно трудово възнаграждение получавано от работника преди уволнението.В този размер са вредите,които търпи незаконно уволнения работник или служител и подлежат на репариране от работодателя.Факта на оставане на работа следва да бъде доказан от ищеца. Искът е осъдителен.Първоинстанционният съд е приел,че искът е основателен,но го е уважил в по -малък размер,само за правнозначимия към него момент срок 26.05.2011 - 30.09.2011 год.Във въззивната инстанция страната е представила доказателства,че след уволнението не е започвала работа при друг работодател.Представил е доказателства - Разпореждане от ТП на НОИ,че получава пенсия за изслужено време и старост от 08.08.2011 год.Това разпореждане не е основание за отхвърляне на иска по чл.225,ал.1 КТ или за намаляване размера на дължимото обезщетение,аналогия с чл.225,ал.2 КТ.В постоянната си практика ВКС приема,че само ангажираността по друго валидно трудово правоотнощение,което осигурява на незаконно уволненото лице защита на правото му на труд,еквивалентна на тази по незаконосъобразното прекратено трудово правоотношение,може да изключи отговорността за обезщетение по чл.225,ал.1 КТ./Така решение 634/20.11.2009 год. по гр.д. № 2071/2008 год.Наличието на други доходи,като получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст /решение № 76-03-ІІІ-то ГО,по гр.д. № 89/02 год./ неосвобождава работодателя - ответник по иск по чл.344,ал.1,т.3 КТ.Съдът е длъжен да съобрази фактите и обстоятелствата настъпили след предявяване на иска,поради което искът в отхвърлителната му част следва да бъде отменен и постановено решение уважаващо исковата претенция в пълен размер - още за 625,41 лв. ,до претендираната сума - 2010,24 лв. Към момента на разглеждане на въззивната жалба правопораждащия факт за заплащане на обезщетението в пълен размер е настъпил ,изтекъл е 6-месечния срок по чл.225,ал.1 КТ, и искът следва да бъде уважен изцяло.Върху обезщетението в размер на 625,41 лв. следва да се присъди законна лихва по чл.86 от ЗЗД,считано от датата на поканата,датата на постъпване на исковата молба,до окончателното изплащане.

С оглед на горното въззивната жалба на ищеца Н. Д. се явява основателна и подлежи на уважаване.

По въззивната частна жалба на Н. Д.,чрез пълномощника адвокат Е. Д. против определението на първоинстанционния съд № 3393/10.11.2011 год. по реда на чл.248 ГПК.Въззивният съд намира частната жалба за недопустима и като такава следва да я остави без уважение по следните съображения:Съгласно разпоредбата на чл.80 ГПК страната,която е поискала присъждане на разноски представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.В противен случай няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.По делото както правилно е отбелязал в съдебния си акт първоинстанционния съд страната не е представила списък с направените разноски по чл.80 ГПК, поради което искането за изменение на решението в частта за разноските е недопустимо.След като страната няма право да иска изменение на решението в частта за разноските,тя няма право и на жалба против този акт на съда,с което е оставено без разглеждане искането по чл.248 ГПК.По тези съображения частната въззивна жалба се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане.

В настоящото производство ищецът е направил искане за заплащане на разноски,но не е представен списък по чл.80 ГПК,както и данни за платени суми за разноски,поради което такива не следва да се присъждат във въззивната инстанция.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ в размер на 25 лв. по сметка на ВТОС върху уважената част от иска по чл.225,ал.1 КТ.,както и 5 лв.,в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение 479 от 14010.2011 год. по гр.д. № 1743/2011 год. ГОРС само в частта ,в която е отхвърлил предявения иск на Н. А. Д. против „Я. Т.” -Г.О. с правно основание чл.344,ал.1,т.3 КТ за сумата от 625,41 лв.,до пълния претендиран размер от 2010,24 лв.като неоснователен и недоказан,вместо която постановява:

ОСЪЖДА „Я. Т.” - Г.О. да заплати на Н. А. Д. с ЕГН - * от с.П.,общ.Г.О. сумата от 625,41 лв.,представляваща обезщетение по чл.225,ал.1 КТ ,за времето през което е останал без работа от 30.09.2011 - 26.11.2011 год.,ведно със законната лихва считано от 26.07.2011 год.,до окончателното издължаване.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА „Я. Т.” Г.О. да заплати на с/ка на ВТОС ДТ в размер на 25 лв.,както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Н. А. Д. за присъждане на разноски във въззивната инстанция като неоснователна и недоказана.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба Н. А. Д. против определение № 3303/10.11.2011 год.по гр.д. № 1743/2011 год. ГОРС като процесуално недопустима.

РЕШЕНИЕТО на съда може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок считано от 06.02.2012 год.

Председател : Членове :