Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 23.10.2018 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на
първи октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
2.
АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Вероника
Димитрова и в присъствието на прокурора от СОП Виолета Марчева, като разгледа
докладваното от съдия Игнатова ВНОХД № 445 по описа за 2018 г. на СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 93/11.06.2018
година, постановена по НОХД № 774/17 година,
РАЙОНЕН СЪД – И. е признал подсъдимата А.И. К. за невиновна в това, че
за времето от 22.11.2013 г. до 07.04.2017 г., след като е сключила спогодба по
гр. дело № 5329/2013 г. по описа на РС С. да издържа децата си С. В. А., роден
на *** г. , В. В. А., роден на *** г.
и И. В. А., роден на *** г., чрез техния баща и законен представител В. С. А.,
съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 123 месечни вноски, както следва: за С. В. А. 41
месечни издръжки по 90.00 лева, за В. В. А. 41 месечни вноски по 85.00 лева и
за И. В. А. 41 месечни вноски по 85.00 лева, като общото задължение възлиза на
10 660.00 лева, като я оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 183, ал.
1 от НК.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпил протест от прокурор при
РП И., с който се иска отмяна на постановената присъда като незаконосъобразна и
неправилна и признаване на подсъдимата за виновна по обвинението с налагане на
наказание „пробация“ в размера, посочен от прокурора в съдебните прения пред
първата инстанция.
В допълнително депозираните
аргументи към протеста се изтъква, че независимо от обстоятелството, че през
по-голямата част на инкриминирания период подсъдимата се е намирала в отпуск
поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете и получаваните от нея
доходи са включвали единствено обезщетенията, изплащани от ДОО, то не е редно
да бъде отдаван приоритет на едно дете за сметка на останалите три. Сочи се, че
през част от периода подсъдимата К. е работила при различни работодатели, но
поради безотговорното и поведение и липсата на каквато и да било
заинтересованост по отношение на първите й три деца не е превела дори и минимална
част от издръжката на някое от тях.
В съдебно заседание пред
въззивната инстанция депозираният протест се поддържа от представителя на СОП с
изложените в него аргументи.
От страна на защитника на
подсъдимата – адв. Р.И. от ШАК, е депозирано писмено възражение по въззивния
протест срещу присъдата. Сочи се, че подсъдимата обективно не е била в
състояние да реализира доходи през инкриминирания период, тъй като е била в
отпуск поради бременност и раждане и отглеждане на малко дете, като получаваните
от нея доходи – обезщетенията, изплащани от ДОО – са били недостатъчни
едновременно за изпълняване на задължението за плащане на издръжка и за
осигуряване на средства за отглеждане на новороденото дете. Сочи се, че
реализираните от подсъдимата след инкриминирания период доходи не могат да
бъдат основание за осъждането й.
Пред въззивната инстанция
защитникът на подсъдимата изтъква, че доводите в претоста са неоснователни, а
постановената присъда – правилна и законосъобразна, като моли за потвърждаването
й.
Подсъдемата К. не се явява пред
въззивния съд, редовно призована.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като
прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените
действия на първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността
на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Срещу
подсъдимата А.И. К. с внесения за разглеждане обвинителен акт е
повдигнато обвинение в това, че за времето от 22.11.2013 г. до 07.04.2017 г.,
след като е сключила спогодба по гр. дело № 5329/2013 г. по описа на РС С. да
издържа децата си С. В. А., роден на *** г. , В. В. А., роден на *** г. и И. В. А., роден на *** г.,
чрез техния баща и законен представител В. С. А., съзнателно не е изпълнила
това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 123
месечни вноски, както следва: за С. В. А. 41 месечни издръжки по 90.00 лева, за
В. В. А. 41 месечни вноски по 85.00 лева и за И. В. А. 41 месечни вноски по
85.00 лева, като общото задължение възлиза на 10 660.00 лева – престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК.
При собствена преценка на
събраните в хода на проведеното пред първата инстанция наказателно производство
доказателства, настоящата съдебна инстанция намери за установена следната
фактическа обстановка:
А. К. и В. А. били съпрузи и по
време на брака им се родили три деца – С. В. А., роден на *** г., В. В. А. и И. В. А., родени на *** г.
С решение № III-86-258/22.11.2013
г. по дело № 5329/2013 г. на С. районен съд гражданският брак между А. К. и В.
А. бил прекратен по взаимно съгласие, като съдът утвърдил постигнатото между
страните споразумение, с което родителските права по отношение на родените от
брака малолетни деца се предоставяли за упражняване на бащата В. А., а
подсъдимата се задължила да заплаща на детето С. ежемесечна издръжка в размер
на 90 лева, а на децата В. и И. ежемесечна издръжка от по 85 лева, чрез техния
баща и законен представител.
След това подсъдимата се
установила да живее в родния си град Б., където на 12.03.2014 г. родила Т. И.И..
За периода от 15.01.2014 г. до
28.03.2016 г. между подсъдимата К. и „Е.“ ЕООД гр. Б. (работодател) бил налице
сключен трудов договор. За времето от 21.01.2014 г. до 04.06.2014 г.
подсъдимата била в отпуск за временна неработоспособност поради бременност и
раждане, като й било изплатено обезщетение от ДОО в размер на 1547.66 лева.
За периода от 05.06.2014 г. до
06.03.2015 г. подсъдимата К. била в отпуск за бременност и раждане по чл. 50,
ал. 1 от КСО и й било изплатено обезщетение за остатъка от 135 до 410 дни в
размер на 3102.86 лева.
За периода от 07.03.2015 г. до
02.09.2015 г. подсъдимата била в отпуск за отглеждане на малко дете, като
получила обезщетение в размер на 2023.81 лева. До прекратяване на трудовото
правоотношение с „Е.“ ЕООД на 28.03.2016
година подсъдимата К. не е получавала други обезщетения и няма регистриран
осигурителен доход.
За времето от 19.09.2016 г. до
11.11.2016 г. подсъдимата К. работила по трудов договор в „Т.“ С., като
осигурителният й доход за месец септември 2016 г. е 280 лв., за месец октомври
2016 г. е 700 лв., а за месец ноември 2016 г. – 286.37 лв.
Свидетелят В. А., в качеството
му на законен представител на ненавършилите пълнолетие деца не е образувал
изпълнително дело за събиране на вземанията за издръжка.
Установява се от заключението
на ССчЕ, че общата стойност на дължимата от подсъдимата К. издръжка за периода
от 22.11.2013 г. до 07.04.2017 г. за трите деца е в размер на 10 660 лева.
Видно е от изготвения социален
доклад, че трите деца С., В. и И. се отглеждат от своите баба и дядо по бащина
линия в село М., обл. Софийска, а бащата В. А. работи в чужбина, както и че от
месец ноември на 2013 година подсъдимата не е търсила контакт с децата.
От писмените доказателства три броя
покана-потвърдително за паричен превод, се установява, че подсъдимата К. е
изпратила с пощенски записи на свидетеля В. А., както следва:
на 14.01.2014 г. сумата от 78
лева с отбелязване, че е издръжката за месец ноември за три деца;
на 28.01.2014 г. сумата от 130
лева с отбелязване, че е частична издръжка за месец декември за три деца; и
на 24.02.2014 г. сумата от 130
лева с отбелязване, че е частична издръжка за месец декември за три деца.
Подсъдимата А. К. притежава в
съсобственост с майка си Т. К. ¼ идеална част от апартамент в гр. Б. и
¼ идеална част от лек автомобил.
Подсъдимата А. К. е неосъждана,
видно от справка за съдимост.
Фактическата
обстановка, възприета от настоящия съдебен състав, съвпада изцяло с
фактическите констатации на първостепенния съд, почиващи на вярна и точна
интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства. Вътрешното убеждение
на първоинстанционния съд не се основава на произволно възприети фактически
положения в подкрепа на защитната теза, а на сериозен и задълбочен анализ на
събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства,
правилно оценени от първата инстанция, законосъобразно са я мотивирали да
приеме, че не се установява осъществяването от подсъдимата К. на състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
Поначало Постановление № 5 от 16.XI.1970 г. на Пленума на ВС приема, че
не се освобождават от задължението да дават издръжка лицата, които са
трудоспособни и неоправдано не работят – т.е. след като дължащият издръжка е
трудоспособен, то независимо че няма доходи, дължи издръжка на детето си поне в
минимален размер. Обективната невъзможност да се дава издръжка (по причини
извън волята на дължащият такава) не погасява правото на издръжка завинаги и
изобщо, а само за времето, докато тази невъзможност продължава. Това разбиране
е отражение на принципа на семейното право, че родителите са длъжни да издържат
децата си до навършване на пълнолетие.
Недопустимо е обаче да се
смесват гражданско-правните последици за възникване на задължението за
изплащане на издръжка и предвидените в НК признаци от състава на престъплението
по чл. 183 от НК. Обективният и добросъвестен анализ на посочените по-горе
доказателства в конкретния случай налага невъзможност за споделяне на извод, че
след като подсъдимата е в трудоспособна възраст и в добро здравословно
състояние, неизпълнението на задължението за издръжка е всякога такова при
липса на обективни причини, препятстващи заплащането на дължимата издръжка.
За ангажиране на наказателната
отговорност на извършителя за престъпно посегателство по този текст на закона е
необходимо инкриминираното неизпълнение на алименти да е съзнателно – т. е. авторът
на деянието следва да е изградил представи за наличието на съответното
задължение и за периода от време, за който не е внесъл дължимите суми; като
несъмнено е установено по настоящото дело, че подсъдимата К. е съзнавала своето
задължение за изплащане на издръжка за ненавършилите пълнолетие деца и дори в
първите месеци след развода е погасила част от тази издръжка.
За доказване обаче на
субективните измерения на престъплението по чл. 183 от НК е необходимо
установяване на обективна възможност за изпълнение на задълженията и липса на
пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на издръжка (в този смисъл Решение № 47 от 02.02.2012 г.
по н.д. № 3081/11 г., ІІІ н.о. на ВКС и Решение № 576 от 10.12.2013 г. на ВКС
по н.д. № 1852/13 г., І н.о., НК, докладчик съдията Д.)). Тези
обстоятелства не се установяват по отношение на подсъдимата А. К.. Данните по
делото сочат, че същата през инкриминирания период е била сериозно материално
затруднена – с минимални доходи от обезщетения по КСО, полагаща грижи за
междувременно роденото дете Т. и на практика без лично имущество, от което да
реализира доходи.
Следователно, налага се изводът,
до който е достигнал и първоинстанционният съд - че подсъдимата К. през
инкриминирания период е била в обективна невъзможност за изпълнение на
задълженията за заплащане на издръжка на децата С., В. и И., т.е., че
поведението й не покрива признаците на състава на престъплението по чл. 183,
ал. 1 от НК.
При цялостната
проверка на атакуваната присъда не се установиха нарушения на материалния или
процесуалния закон, обуславящи изменение или отмяна на съдебния акт на първата
инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6,
вр.чл. 338 от НПК, С. окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 93/11.06.2018 година, постановена по
НОХД № 774/17 година по описа на РС И..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
(Пл. Петков)
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
(Н. Николова)
2:………………
(Ан. Игнатова)