Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен
акт срещу С.А.Ш.,
за това
че на 30.03.2017 г. год., в местността „Исаците“,
находяща се в землището на с.Бегово, обл. Пловдив, след предварителен сговор с Л.В.К.,
ЕГН **********, И.М.И., ЕГН ********** и
Р.Л.Ч., ЕГН **********, в немаловажен случай, чрез използване на моторно превозно
средство - лек автомобил марка "Опел Вектра" с peг. № ****** и чрез
използване на технически средства - 3 бр. сърпове за ръчно жънене, е отнел чужди
движими вещи: 160 кг. резници лавандулови стръкове от сорт
"Севтополис" и сорт "Юбилейна", всичко на обща стойност 25
600. 00 лева, от владението на А.К.Т. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен
надзор- престьпление по чл.195, ал 1, т.2, т.4, пр.1-во и пр. 2-ро и т.5, вр. чл.194, ал 1 от НК.
Повдигнато е обвинение и срещу Р.Л.Ч., за това че на
30.03.2017 г. год., в местността „Исаците", находяща се в землището на с.Бегово, обл.
Пловдив, след предварителен с сговор с Л.В.К., ЕГН: **********, И.М.И., ЕГН ********** и С.А.Ш., ЕГН **********, в немаловажен случай, чрез използване на
моторно превозно средство - лек автомобил марка "Опел Вектра" с peг.
№ ****** и чрез използване на технически средства - 3 бр. сърпове за ръчно
жънене, е отнел чужди движими вещи: 160 кг. резници лавандулови стръкове от
сорт "Севтополис" и сорт "Юбилейна", всичко на обща
стойност 25 600. 00 лева, от владението на А.К.Т. ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под
постоянен надзор- престъпление по чл.195, ал.1 т.2, т.4, пр. 1-во и пр.2-ро и
т.5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Повдигнато е обвинение и срещу Л. В.К. за това че на 30.03.2017 г. год., в
местността „Исаците", находяща се в землището на с.Бегово, обл. Пловдив,
след предварителен с сговор с И.М.И., ЕГН **********, Р.Л.Ч., ЕГН ********** и С.А.Ш.,
ЕГН **********. в немаловажен случай, чрез използване на моторно превозно
средство - лек автомобил марка "Опел Вектра" с peг. № ****** и чрез
използване на технически средства - 3 бр. сърпове за ръчно жънене, е отнела
чужди движими вещи: 160 кг. резници лавандулови стръкове от сорт
"Севтополис" и сорт "Юбилейна", всичко на обща стойност 25
600. 00 лева, от владението на А.К.Т. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен
надзор - престъпление по чл.195, ал. 1, т.2, т.4, пр. 1-во и пр.2-ро и т.5, вр.
чл.194, ал. 1 от НК.
Повдигнато е обвинение и срещу И.М.И., затова че на
30.03.2017 г. год., в местността „Исаците", находяща се в землището на
с.Бегово, обл. Пловдив, при условията на повторност - извършил е
престъплението, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление в немаловажен случай, след предварителен с сговор с Л.В.К., ЕГН **********, Р.Л.Ч., ЕГН ********** и С.А.Ш., ЕГН **********, в немаловажен случай, чрез
използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Опел
Вектра" с peг. № ****** и чрез използване на технически средства - 3 бр.
сърпове за ръчно жънене, е отнел чужди движими вещи: 160 кг. резници лавандулови
стръкове от сорт "Севтополис" и сорт "Юбилейна", всичко на
обща стойност 25 600, 00 лева, от владението на А.К.Т. ***, без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под
постоянен надзор - престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр. 1-во и пр.2-ро, т.5
и т.7,вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.
Производството пред първата инстанция е
протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимите са признали
изцяло фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт.
Приет е за съвместно разглеждане граждански
иск от пострадалото лице А.К.Т. срещу четиримата подсъдими да му заплатят
солидарно сумата от 25 600 лева, представляващи обезщетение за имуществени
вреди от деянието предмет на обвинението, ведно със законната лихва от датата
на деянието до окончателното изплащане на дължимата сума.
В хода на съдебните прения
представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение.
Моли спрямо подс. Ч., К. и И. да се наложи наказание лишаване от свобода в
рамките на законоустановения минимум, а спрямо подс. Ш. малко над
законоустановения минимум. Счита, че целите на наказанието могат да се
постигнат чрез условно осъждане по отношение и на четиримата подсъдими. Пледира
за уважаване на гражданския иск.
Повереникът на ЧОГИ Т. адв. С.
поддържа изложеното от прокурора. Моли за уважаване на гражданския иск и
присъждане на разноски.
ЧОГИ Т. поддържа заявеното от
своя повереник.
Защитникът на подсъдимите Ш., Ч.
и К.- адв. Ш. пледира за минимални наказания и отхвърляне на гражданския иск.
Подсъдимите Ш., Ч. и К. в личната
си защита поддържат изложеното от своя защитник. С последната си дума молят за
минимални условни наказания.
Защитникът на подсъдимия И.- моли
за минимално наказание и отхвърляне на гражданския иск поради липса на
настъпили вреди. Навежда довод, че ако все пак са налице вреди, то те са в
причинна връзка с бездействието на самото пострадало лице.
Подсъдимият И. в личната си
защита поддържа изложеното от своя защитник. С последната си дума моли за
минимално условно наказание.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият
И.М.И. е осъждан, като от значение за квалификацията на деянието по настоящото производство
е следното осъждане:
1.С
Присъда № 56/05.10.2011 г. по НОХД № 400/2011 г на Районен съд гр.Карлово, в
законна сила от 21.10.2011 г. е признат за виновен в извършването па
престъпление по чл.195. ал.1 т. 3, вр. с чл.194 ал.1. вр. с чл.20 ал.2 вр. с
ал.1. вр. с чл.26 ал.1 от НК и му с наложено наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на това наказание е било
отложено с изпитателен срок от ТРИ години.
През
месец март 2017 г. подс. С.А.Ш. *** заедно със св. Л. С. А., която се
занимавала с отглеждането на лавандула за разсад. Те се познавали с подс. Р.Л.Ч.
и подс. Л.В.К., както и с подс. И.М.И.,*** връзка със заниманията си с
лавандулови резници.
На
30.03.2017 г. подс.Ш. и св.А.се срещнали с подс.Ч.. подс.К. и подс.И. в дома на
последните в с.И.. Подс.Ш. предложил на останалите трима подсъдими да ги закара
до една нива в землището на с.Бегово. общ.Калояново, където знаел. че е засадена лавандула, за да нарежат оттам резници. които после да укоренят
и те се съгласили. Четиримата подсъдими съзнавали, че тази нива е чужда и те
нямали разрешение от собственика й да режат лавандула, но въпреки това взели
бели полиетиленови чували и три броя сърпове и всички, заедно със св.А., се качили в автомобила
управляван от подс.Ш. марка „Опел Вектра“ с peг. № ******.
Така
надвечер, около 19.30 ч на 30.03.2017 г.
подс.Ш., подс.Ч., подс.К. и подс.И. *** с лекия автомобил марка „Опел Вектра“ с
peг. № ******, управляван от подс. Ш., за лавандулов блок, намиращ се в местността „Исаците“, в землището на с. Бегово, общ. Калояново, обл. Пловдив. С тях пътувала и свидетелката Л.
А. Подс. Ш. закарал подс. Ч., подс.К. и подс.И. до посоченото място, където се
намирал лавандуловия блок с обща площ 16 700 декара, засаден с лавандула от
сортовете „Севтополис“ и „Юбилейна". Той бил стопанисван от св.А. К.Т., който
бил засял нивите с лавандула още през 2008 г., като през месец март 2017 г. била извършена
машинна обработка в междуредието на лавандуловите насаждения и те били
подготвени за образуването на цветоноси. Към края на месец март лавандуловите
насаждения били възстановили дейността си след зимния период и започнал растежа
на млади стръкове. Нивите не били оградени с огради и достъпът до тях бил
безпрепятствен, включително и с моторно превозно средство.
След
като пристигнали на мястото подс.Ч.. подс.К. и подс.И. напуснали автомобила,
управляван от подс.Ш., взели със себе си чувалите и сърповете и навлезли в
блока, като започнали да режат със сърповете лавандулови резници от произволно
избрани растения от лавандуловия блок. Вече било тъмно и подс. Ш. заедно със
св. А., за да не прави впечатление спрелия край блока автомобил, се върнали с
него в с.Бегово, където изчакали другите подсъдими да отрежат достатъчно
стръкове лавандула. След като подс. Ч.. подс. К. и подс.И. напълнили 11 броя
бели полиетиленови чували с ожънати лавандулови стръкове, около час преди
полунощ те се обадили на подс.Ш. да дойде да ги вземе, което той и направил. Подс.Ш.
отново спрял автомобила си край нивата с лавандула, стопанисвана от св.Т., след
което другите трима подсъдими и той натоварили единадесетте броя чували със
стръкове нарязана лавандула в багажника на лекия автомобил. След това всички се
качили в лекия автомобил марка „Опел Вектра“ с peг. № ******, управляван от подс.
Ш. и потеглили обратно към домовете си в с. Иганово.
По същото това време полицейските служители
при РУ Хисар-ОДМВР гр.Пловдив св.И. Н. Н. и А. С. изпълнявали служебните си
задължения като дежурни служители по линия за противодействие на битовата
престъпност, като около 23.15 ч. се намирали на територията на с.Бегово. Те
забелязали лекия автомобил „Опел Вектра“ с peг. № ******, когато същият влизал
в селото и решили да го спрат за проверка. Водачът-подс.Ш. представил редовни
документи на лекия автомобил, както и СУМПС. Полицейският служител - св. Н.
установил самоличността и на четиримата пътници в посочения лек автомобил - св.А.,
подс.Ч.. подс.К. и подс.И.. На въпроса
на св.Н. какво превозват в автомобила четиримата подсъдими признали, че
превозват 11 броя полиетиленови чували съдържащи нарязани стръкове лавандула,
но не могли да дадат смислено обяснение относно това къде и как са се сдобили с
него и се опитали да заблудят полицейския служител, че били закупили лавандуловия разсад от
непознато лице в с. Дрангово. Това обаче се сторило съмнително на полицейските
служители и петимата били отведени в полицейския участък в с. Калояново за
изясняване на ситуацията. Там подс.Ш.. подс.Ч.. подс.К. и подс.И. признали пред
св.Н., че отрязали лавандуловите стръкове от нива, намираща се в близост до
напоителния канал в землището на с.Бегово, общ. Калояново, с цел произвеждане на вкоренени растения за
продажбата им на по-късен етап във времето, а подс.Ш. ги е превозвал до там и
обратно.
С
Протокол за доброволно предаване от 31.03.2017 г. подс. Ч. предал на св.Н. 11
бр. бели полиетиленови чували, пълни с отрязани лавандулови зелени стръкове с
тегло 160 кг. и 3 бр. сърпове, с които подс. Ч., подс.К. и подс.И. ожънали
лавандуловите резници. Инкриминираните вещи - лавандуловите резници били
претеглени на кантарно съоръжение в мелница „Калояново“ на Кооперация
„Симид-1000“ , при което било установено, че общото им тегло е 160 кг, като зелена маса. На същите е бил извършен
оглед, удостоверен в Протокол за оглед на ВД от 10.04.2018 г.
Видно от назначената и извършена по
досъдебното производство съдебна стоково-оценъчна експертиза стойността на
отнетите вещи - резници лавандулови стръкове от сорта „Севтополис" и от
сорта „Юбилейна"- 160 кг. , включващи 320 000 стръка по 0.08 лв. за 1 бр.
стрък е на обща стойност 25 600 лева.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Гореизложената фактическа обстановка се установява от
признанията на подсъдимите дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от
събраните на досъдебна фаза доказателствени материали, а именно: обяснения на
подсъдимите Ч., К., И., свидетелските показания на свидетелите И. Н., Л. А., А.Т.,
В. М., заключение на стокова-оценъчна експертиза, както и от приложените по ДП писмени
доказателства, включително и кантарна бележка, договори за наем на земеделска
земя, стокови разписки протоколи за
доброволно предаване, протоколи за оглед на ВД, справки за съдимост и характеристични справки.
В посочените доказателствени материали не се съдържат
съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт
и призната от подсъдимите, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305,
ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Само за пълнота на изложението следва да се отхвърли като
неоснователен опита на защитниците да дискредитират доказателствената стойност
на назначената по делото стоково-оценителна експертиза с доводи, че вещото лице
не е преброило реално точния брой лавандулови резници. Теглото, и броя на инкриминираните
резници са изрично отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт и по
този начин направените от подсъдимите признания се отнасят и до тези две
обстоятелства. Признанието е направено от всеки един от подсъдимите доброволно,
след като съдът подробно му е разяснил, както правата, така и правните
последици от провеждането на производството по реда на съкратеното съдебно
следствие.
Съгласно трайната съдебна практика при дадено свободно,
доброволно и информирано съгласие от страна на подсъдимия да признае всички
факти включени в обстоятелствената част на обвинителния акт и при положение, че
самопризнанието се подкрепя от събраните по делото доказателства, какъвто е
настоящия случай, то подсъдимият губи правото си да излага фактически твърдения,
несъвместими с признатите факти, както
и да оспорва процесуалната годност и доказателствената стойност на
доказателствата, които ги установяват.
В този изричен смисъл- Решение №195/07.10.2016 по дело
№649/2016 на ВКС, НК, II н.о
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че всички
елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл.195, ал 1,
т.2, т.4, пр.1-во и пр. 2-ро и т.5, вр.
чл.194, ал 1 от НК по отношение на подсъдимите Ш., Ч., и К., както и на
престъпния състав по чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр. 1-во и пр.2-ро, т.5 и т.7,вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия И. е налице.
Установява
се, че на 30.03.2017 г. год., в местността „Исаците“,
находяща се в землището на с.Бегово, обл. Пловдив, след предварителен сговор с Л.В.К.,
ЕГН **********, И.М.И., ЕГН ********** и
Р.Л.Ч., ЕГН **********, в немаловажен случай, чрез използване на моторно
превозно средство - лек автомобил марка "Опел Вектра" с peг. № ******
и чрез използване на технически средства - 3 бр. сърпове за ръчно жънене,
подсъдимият Ш. е отнел чужди движими вещи: 160 кг. резници лавандулови стръкове
от сорт "Севтополис" и сорт "Юбилейна", всичко на обща стойност
25 600. 00 лева, от владението на А.К.Т. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен
надзор- престьпление
Установява се също така, че на 30.03.2017 г.
год., в местността „Исаците". находяща се в землището на с.Бегово, обл.
Пловдив, след предварителен с сговор с Л.В.К., ЕГН: **********, И.М.И., ЕГН ********** и С.А.Ш., ЕГН **********, в немаловажен случай, чрез използване на
моторно превозно средство - лек автомобил марка "Опел Вектра" с peг.
№ ****** и чрез използване на технически средства - 3 бр. сърпове за ръчно
жънене, подсъдимият Ч. е отнел чужди движими вещи: 160 кг. резници лавандулови
стръкове от сорт "Севтополис" и сорт "Юбилейна", всичко на
обща стойност 25 600. 00 лева, от владението на А.К.Т. ***, без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под
постоянен надзор.
Установява се също така, че на 30.03.2017 г.
год., в местността „Исаците", находяща се в землището на с.Бегово, обл.
Пловдив, след предварителен с сговор с И.М.И., ЕГН **********, Р.Л.Ч., ЕГН **********
и С.А.Ш., ЕГН **********. в немаловажен случай, чрез използване на моторно
превозно средство - лек автомобил марка "Опел Вектра" с peг. № ******
и чрез използване на технически средства - 3 бр. сърпове за ръчно жънене,
подсъдимата К. е отнела чужди движими вещи: 160 кг. резници лавандулови
стръкове от сорт "Севтополис" и сорт "Юбилейна", всичко на
обща стойност 25 600 лева, от владението на А.К.Т. ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под
постоянен надзор.
Установява се също така, че на 30.03.2017 г.
год., в местността „Исаците", находяща се в землището на с.Бегово, обл.
Пловдив, при условията на повторност - извършил е престъплението, след като е
бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление в немаловажен
случай, след предварителен с сговор с Л.В.К.,
ЕГН **********, Р.Л.Ч., ЕГН **********
и С.А.Ш., ЕГН **********, в немаловажен
случай, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка
"Опел Вектра" с peг. № ****** и чрез използване на технически
средства - 3 бр. сърпове за ръчно жънене, подс. И. е отнел чужди движими вещи: 160 кг. резници
лавандулови стръкове от сорт "Севтополис" и сорт
"Юбилейна", всичко на обща стойност 25 600, 00 лева, от владението на
А.К.Т. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
откраднатите вещи не са били под постоянен надзор
Налице са съставомерните признаци от обективна
страна на престъплението по чл. 194 НК- подсъдимите
са прекъснали фактическата и
разпоредителна власт на владелеца на инкриминираните вещи, като са установили
своя собствена фактическа власт, с което деянието се явява довършено. Промяната във фактическата власт върху инкриминираните вещи е противоправна,
доколкото е извършена без съгласието на владелеца на вещите –А.Т..
В случая лавандуловите разници се явяват годен
предмет на престъплението кражба, доколкото са вещи, с парична стойност, които
не са собствени на дейците и към момента на деянието не са били предадени в
тяхно владение.
В случая е налице усложнение при осъществяване
на изпълнителното деяние- осъществено е от 4 лица, като съизвършители при
разпределение на ролите. Съгласно трайната съдебна практика изпълнителното
деяние при кражбата се състои от два взаимно свързани акта- 1. прекъсване на
фактическата и разпоредителна власт на законния владелец върху предмета на
престъплението и 2. установяване на трайна фактическа власт от дееца върху
отнетата вещ. Приема се, че когато престъплението се осъществява от няколко
лица не е необходимо всяко едно от тях да участва и в двата акта, като те биха
могли да разпределят по между си функциите по отнемане и установяване на трайна
фактическа власт. За да се счете едно лице за съизвършител е достатъчно да е
участвал лично в поне един от двата функционално обвързани акта, съставляващи
изпълнителното деяние на кражбата. Така изрично ППВС 6/1971.
В случая подсъдимите Ч., И. и К. са участвали и
в двата акта на изпълнителното деяние, докато подс Ш., посредством управлявания
от него автомобил е участвал само във втория акт-установяване на трайна
фактическа власт. В цитираното вече ППВС 6/1971 и ТР 54/1989 ОСНК е разяснено
също така, че когато две лица
предварително разпределят ролите си, така че само единият да отнеме вещта и да
установи фактическа власт върху нея, а другият само да пази и охранява този,
който извършва престъплението, за да не бъде разкрит, първият ще бъде
извършител, а вторият - помагач. Пазачът, който охранява другиго, докато
извършителят отнеме вещта, е помагач, защото обективно не участва в
изпълнителното деяние на кражбата. Лицето, обаче което не участва в
непосредственото отнемане на вещта, но с помощта на чието МПС отнетото
имущество се превозва и се отдалечава от местопрестъплението, за да установят
дейците трайна фактическа власт върху него, е съизвършител. Това е така, защото
той е участвал във втория акт от изпълнителното деяние на кражбата, а именно
установяване на трайна фактическа власт. Именно доколкото МПС, управлявано от Ш.
е използвано, за да бъдат отдалечени процесните резници от местопрестъплението,
и за да установят всички подсъдими трайната фактическа власт върху тях, то Ш.
се явява съизвършител на инкриминираното деяние.
Налице е и квалифициращият
признак по чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл. 28 НК по отношение на подсъдимия И..
Стойността на предмета на посегателството-25 600 лева определя случая като немаловажен. Деянието по
настоящето обвинение на 30.3.2017г. е извършено след влизане в сила на съдебния
акт по НОХД № 400/2011 г на Районен съд
гр.Карлово, с който подсъдимият е признат за виновен в извършване на
престъплението кражба. Действително за това си осъждане подсъдимият е
реабилитиран по право, доколкото в определения му изпитателен срок не е
извършил друго престъпление. Съгласно чл. 30 НК обаче настъпилата реабилитация
не е пречка за приложение правилата на повторността.
Съгласно ППВС 6/1971 предмет на кражбата по чл. 195, ал.
1, т. 2 НК могат да бъдат само вещи, които по обичай, по естество, по
предназначение или поради други наложили се обстоятелства са оставени на
обществено доверие, без постоянен надзор, независимо от това къде се намират
тези вещи - на поле, в населено място и пр. Предмет на настоящото производство
са именно вещи, които по естеството си се намират на полето, поради което и
квалифицираният признак „вещи без постоянен надзор“ е реализиран.
Съгласно същото ППВС 6/1971 в чл. 195, ал. 1, т. 4 НК
са предвидени случаите, когато моторното превозно средство е послужило за
отнемане на вещите, а също и когато деецът ги е отнел, без да си е послужил с
превозно средство, но го е използвал за превоз на имуществото и отдалечаване от
местопрестъплението, за да установи трайна фактическа власт върху него. В
конкретния случай е реализирана втората от двете алтернативно предвидени форми,
като дейците са използвали МПС, управлявано от подсъдимия Ш., за да отдалечат единадесетте
чувала с резници от местопрестъплението и за да установят трайна фактическа
власт върху тях.
Използваните от подсъдимите три сърпа се явяват
техническо средство по смисъла на чл. 195, ал.1, т.4, поради което и този
квалифициращ признак е реализиран.
Налице са и всички елементи от квалифицираният състав
по чл. 195, ал.1, т.5 НК. Вече се обоснова, че процесният случай не е
маловажен. Съгласно чл. 93, т.12 НК престъплението е извършено "от две или
повече лица", когато в самото изпълнение са участвали най-малко две лица.
Вече бе обосновано защо и четиримата дейци са съизвършители в процесната
кражба. Налице е и елементът предварителен сговор, доколкото подсъдимите са
оформили решението си да извършват кражбата при разпределение на ролите, известен
период от време преди извършване на самото изпълнително деяние, в сравнително
спокойно състояние, когато са имали възможност да обсъдят мотивите и
контрамотивите за извършване на престъплението. Съгласно трайната практика
съставът по чл. 195, ал.1, т.5 се явява специален и изключва общия състав на съучастието,
поради което и правилно на подсъдимите не е повдигнато обвинение по чл. 20 от НК.
Деянието е
извършено с пряк умисъл като форма на вина.
От изричните признания на дейците се установява, че те са съзнавали
обществено опасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на
обществено опасните му последици и пряко са желаели това. Налице е и
изискуемото присвоително намерение, изводимо от обстоятелството, че подсъдимите
са възнамерявали след отнемането на вещите да се разпоредят с тях, като със
свои, т.е да ги продадат. През цялото време подсъдимите от субективна страна са
съзнавали, че действат задружно, при предварителен сговор и разпределение на
ролите, като са искали деянието да се извърши точно по описания начин.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл.
195 ал. 1 НК се предвижда наказание от една до десет години
лишаване от свобода. При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства
по делото съдът намира, че на четиримата
подсъдими следва да се наложи наказание по реда на чл. 54 НК.
Като смекчаващи вината обстоятелства важими за
всички подсъдими съдът отчете чистото им съдебно минало, изразената на съдебна
фаза критичност към извършеното и съжаление за стореното, както и влошеното им
материално положение, което обективно е от естество да провокира към
престъпления против собствеността, а именно и четиримата подсъдими са
безработни.
По-подробни съображения следва да се изложат
относно съдимостта на подсъдимите, Ч., И.
и Ш., доколкото в свидетелствата им за съдимост формално е отразено, че същите
са осъждани.
Така от справката за съдимост на подсъдимия И.
се установява, че с влязла в сила присъда от 21.10. 2011 г. по НОХД 400/2011 г.
по описа на Районен съд Карлово, същият е осъден на една година ЛОС условно, с
три години изпитателен срок. В рамките на изпитателния срок И. не е извършил
друго престъпление, поради което следва да се счита за реабилитиран по право по
чл. 86, ал.1, т.1 НК, тоест за неосъждан.
От справката за съдимост на подсъдимия Ч. е
видно, че по АНД 244/2017г. същият е освободен от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а НК. Съгласно трайната съдебна практика, налагането на
административна санкция по реда на чл. 78а НК не представлява осъждане по
смисъла на НК, поради което и подсъдимият Ч. следва да се счита за неосъждан.
От справката за съдимост на подсъдимия Ш. е
видно, че същият е осъждан с 5 съдебни акта. По НОХД 30/1987 са му наложени
наказания поправителен труд за срок от 6 месеца и глоба в размер на 100 лв. По
делото липсват данни наказанието поправителен труд да е търпяно. Съгласно чл.
81, ал.3 вр. чл. 81, ал.1, т.5 НК възможността за изпълнението му е окончателно
погасена поради изтичане на абсолютна изпълнителна давност в размер на 3 години
на дата 4.5.1990 г. По делото липсват данни и заплащане на наложената глоба. От
постъпилата от НАП справка е видно, че за събиране на глобата по НОХД 30/10987
изпълнително производство не е образувано. От гореизложеното следва, че на
основание чл. 81, ал.3 вр. чл. 81, ал.1, т.5 НК възможността за събирането й е окончателно погасена поради
изтичане на абсолютна изпълнителна давност в размер на 3 години на дата 4.5.1990
г.
Съгласно ТР 2 по т.д 2/2017 на ОСНК
реабилитация по чл. 86 НК може да настъпи не само при изпълнение на наложените
наказания, но и при погасяване на възможността за изпълнението им поради
изтекла изпълнителска давност. От 4.5.1990 г. до 1994, когато е извършено следващото деяние на подсъдимия Ш.
са изтекли сроковете по чл. 86 НК, поради което следва да се приеме, че същият
е реабилитиран по право на основание чл. 86 НК за осъждането си по НОХД 30/1987
още преди да е извършил следващото си деяние.
Поради забраната на чл. 86, ал.2 НК повторна
реабилитация по право е недопустима, поради което за следващите осъждания на Ш.
приложима е реабилитацията по чл. 88а НК. Предвид множеството му осъждания, за
да се счете същият за неосъждан следва на основание 88а, ал.4 сроковете по чл.
88а НК да са изтекли за всяко от осъжданията.
Деянията по НОХД 173/1997, НОХД 89/2000 и НОХД
65/2003 са извършени в условията на съвкупност, поради което се считат за едно
осъждане. В този смисъл е извършената кумулация по НОХД 65/2003, с която
осъжданията по НОХД 173/1997, НОХД 89/2000 и НОХД 65/2003 са групирани и на
осъденото лице е определено едно общо най-тежко наказание в размер на ЕДНА година лишаване от свобода. Присъдата по НОХД
65/2003 и кумулацията по същото дело са в сила на дата 9.5.2003 г. От постъпилата справка от ГДИН
е видно, че определеното общо най-тежко наказание -1 година лишаване от свобода
е изтърпяно, като дееца е освободен от затвора поради изтърпяване на 27.11.1998 г. Получава се така,
че общото най-тежко наказание определено за цялата съвкупност е фактически
изтърпяно на дата 27.11.1998 г., преди влизане в сила на последната присъда,
включена в съвкупността. За нуждите на сроковете по чл. 88а НК обаче няма как
да се приеме, че наказанието по дадена присъда е изтърпяно, преди още присъдата
да е влязла в сила, поради което следва
да се приеме, че срока по чл. 88а, ал.1 НК е започнал да тече именно от датата
на влизане в сила на последната присъда, включена в съвкупността-9.5.2003 г. Пет
годишният срок по чл. 88а, ал. 1 вр. чл. 82, ал.1, т.4 НК би изтекъл на 9.5.2008 г. Този срок обаче е
прекъснат с извършеното на 12.08.2007, престъпление по чл. 216, ал.4 НК, за
което Ш. е признат за виновен по НОХД 252/2007. От датата на извършване на
престъплението по чл. 216, ал.4 НК- 12.08.2007
този петгодишен срок е започнал да тече отново, не е прекъснат и е изтекъл на
12.08.2012 г. Това обаче не е достатъчно за да се приеме, че Ш. е реабилитиран
за всичките му осъждания, доколкото съгласно чл. 88а, ал.4 НК, както вече се
посочи, когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е
реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на
предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания. Посоченото
изисква, за да се приеме, че Ш. е реабилитиран да се констатира, че са изтекли
сроковете по чл. 88а и за осъждането по НОХД 252/2007. По същото дело на Ш. е
наложено наказание глоба. Видно от постъпилата справка от НАП за събиране на
същото е образувано изпълнително дело. Съгласно цитираното вече ТР 2 по т.д
2/2017 на ОСНК обикновената две годишна погасителна давност по чл. 82, ал.1,
т.5 НК продължава да тече и по време на висящото изпълнително производство,
като се прекъсва от всяко действие по изпълнението срещу длъжника, откогато
започва да тече нова обикновена двугодишна погасителна давност. Според
цитираното тълкувателно решение двугодишната давност тече и за периода
между влизане в сила на присъдата, с която
е наложено наказанието глоба и образуване на изпълнителното производство, като
самото образуване на изпълнителното производство прекъсва тази давност.
В постъпилата от НАП справка не е посочено на
коя дата е образувано изпълнителното производство по издадения ИЛ срещу Ш. по
НОХД 252/2007. Предвид датата на влизане в сила на Присъдата обаче -5.11.2007 г.
и с оглед цитираните разрешения на ТР 2 по т.д 2/2017 на ОСНК, то следва да се
приеме, че най-късния възможен момент в който може да е образувано
изпълнителното производство без възможността за събиране на глобата да е
погасена по давност е 5.11.2009 г. От
изисканата официална справка от НАП не се установява срещу длъжника в рамките
на висящия изпълнителен процес да са предприемани изпълнителни действия, които
да прекъсват обикновената двугодишна давност за изпълнение на наказанието
глоба, поради което и следва да се приеме, че най-късно към дата 5.11.2011 г.
наказанието глоба е погасено по давност. От тази дата най-късно е започнал да
тече и срока по чл. 88а, ал.1 вр. чл. 82, ал.1, т.5 за осъждането по НОХД 252/2007 г. като той е изтекъл най-късно на 5.11.2013 г. Тоест към дата 5.11.2013 г. най-късно са били
изтекли сроковете по 88а НК за всички осъждания, по които Ш. не е бил
реабилитиран до този момент и за него най-късно към тази дата е настъпила
реабилитация по чл. 88а НК. Тоест към датата на извършване на деянието по
настоящето дело- 30.3. 2017г. Ш. е бил реабилитиран по чл. 88а НК и следва да
се третира за неосъждан.
Като самостоятелно смекчаващо вината
обстоятелство само спрямо подс. Ч., К. и И. следва да се отчита направеното
самопризнание още на досъдебно производство и оказаното съдействие за
разкриване на релевантната по делото фактическа обстановка. Признанието на
подс. Ш. направено едва на съдебна фаза на процеса следва да бъде съобразено по
реда на чл. 58а НК, но съгласно ТР 1 по т.д. 1/2008 не може да бъде повторно
съобразявано и като смекчаващо вината обстоятелство.
Като отегчаващи обстоятелства спрямо всички
подсъдими следва да се отчитат високата стойност на предмета на престъплението
и наличието на повече от 1 квалифициращо обстоятелство по чл. 195, ал.1 НК.
При индивидуализация на отговорността на
отделните подсъдими следва да се отчитат и следните обстоятелства: подсъдимите Ч.,
К. и И. са участвали и в двата акта на изпълнителното деяние- противозаконно
прекъсване на фактическата власт на правомерния владелец и установяване на своя
собствена фактическа власт. Подс. Ш. от своя страна е участвал в само един от
тези актове- установяването на трайна фактическа власт, но в същото време той е
бил инициатор на извършването на престъплението.
С оглед
гореизложеното, доколкото по делото не се
констатират нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които значително да преобладават над отегчаващите,
нито пък само едно но изключително по своя характер смекчаващо обстоятелство,
което да обуслови извод, че и най – лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко, то настоящият състав намира, че наказанието
следва да се индивидуализира при условията на чл. 54 НК, като на подсъдимите Ч.,
К. и И. се определи наказание в размер на 1 година и 6 месеца /18 месеца/
лишаване от свобода, а на подсъдимия Ш. 2 години и три месеца / 27 месеца/
лишаване от свобода.
Съдът намира,
че така определените наказания лишаване от свобода ще съдействат за постигане
целите, както на генералната, така и на специалната превенция, без същевременно
прекомерно да се засягат правата на подсъдимите и да се налага ненужда
наказателна репресия.
На основание
чл. 58а, ал.1 НК определеното наказание на четиримата подсъдими следва да се
редуцира с 1/3 както следва: спрямо
подсъдимите Ч., К. и И. на 1 година лишаване от свобода / 12 месеца/, а спрямо
подсъдимия Ш. на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода / 18 месеца/, какъвто
следва да бъде и окончателния размер на наложените наказания.
Доколкото по изложените по-горе
съображения четиримата подсъдими следва да се считат за неосъждани към датата
на извършване на деянието, а наложените наказания са под 3 години, то са налице
формалните предпоставки за приложение на чл. 66 НК. В същото време съдът
намира, че с оглед изразените от подсъдимите критичност и съжаление за
стореното, то за постигане целите на наказанието не се налага определените
наказания лишаване от свобода да се изтърпяват ефективно. По изложените
съображения наложените наказания лишаване от свобода спрямо четиримата подсъдими
следва да бъдат отложени, както следва: за подсъдимия Ш. с изпитателен срок от
3 години и шест месеца, а за подсъдимите Ч., К. и И. с изпитателен срок от 3 години.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Предвид
приетото за установено от фактическа и правна страна, настоящият състав намира,
че предявеният за съвместно разглеждане
граждански иск срещу четиримата подсъдими за имуществени вреди, претърпени в
резултат от деянието, предмет на
обвинението е основателен, както по основание, така и по размер и следва да
бъде уважен.
Налице са
всички пет кумулативно изискуеми елемента от деликтния фактически състав по чл.
45 ЗЗД, а именно: 1)деяние; 2)противоправност; 3)вреда); 4)причинна връзка
5)вина.
Установи се, че в резултат на виновните
(умишлени) и противоправни действия на четиримата
подсъдими -прекъснали фактическата власт на законния владелец на
инкриминираните резници и установили своя такава, без за това да са имали
правно основание или да са получили
съгласието на владелеца за това –пострадалото лице А.Т., конституиран
като граждански ищец е претърпял имуществени вреди в размер на 25 600
лева. Тази сума отговаря на размера на съставомерните имуществени вреди от
престъплението по чл. 195 НК и изцяло кореспондира на претендирания от
гражданския ищец размер, поради което и гражданския иск следва да бъде изцяло
уважен. Като законна последица от уважаване на гражданския иск на деликтно
основание, на гражданския ищец следва да се присъди и законната лихва върху
уважения размер от датата на деянието до окончателното изплащане на дължимата
сума.
Неоснователен е доводът за защитата, че
размерът на претърпените имуществени вреди бил по-малък, респективно, че същите
били възстановени.
На първо
място следва да се напомни на защитата, че производството по делото е протекло
по реда на съкратеното съдебно следствие, като всички подсъдими са направили
свободен, доброволен и информиран /доколкото са надлежно информирани за правата
си/ избор да признаят изцяло фактите, включени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Част от тези факти са размерът на вредите- 25 600 лева и
обстоятелството, че те не са възстановени.
Още с ТР 1 по т.д 1/2008 на ОСНК се изясни, че
направеното самопризнание, веднъж одобрено от съда, е неоттегляемо. Прие се
също така, че особената процедура по съкратено съдебно следствие е насочена към
обслужване на обществения интерес чрез ускоряване на наказателния процес.
Изградена е на базата на разумния компромис между обвинението и защитата.
Прилагането й води до предоставяне на процесуалноправни и материалноправни
ползи, съответно – възлагане на тежести на основните страни в съдебното
производство. Прокурорът е улеснен в осъществяването на дейността по доказване
на обвинителната теза като постига бързо осъждане и своевременно санкциониране
на престъпленията, но е обвързан от закона да приеме по-голяма снизходителност
при индивидуализация на наказателната отговорност. Подсъдимият получава по-леко
наказание, но същевременно се съгласява с известни процесуални ограничения,
свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти и във
връзка с това – да участва непосредствено и лично в събирането и проверката на
доказателствените средства, подкрепящи или оборващи обвинението пред съда. В
тази насока законът стеснява обсега на процесуалните искания и действия,
редуцира претенциите за накърнено право на защита. Логическо следствие от
очертаната позиция е заключението, че в пределите на проведената в съответствие
с изискванията на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 НПК процедура, е
недопустимо компетентният орган (първоинстанционен или въззивен съд) по свой
почин или по искане на страните да събира доказателства за факти, несъвместими
с обстоятелствената част на обвинителния акт. Когато подсъдимото лице по своя
воля е създало предпоставки за разглеждане на делото по специалния процесуален
ред, отказвайки се от участие в състезателно производство за събиране и
проверка на доказателствата, и съкратеното съдебно следствие е било допуснато и
проведено законосъобразно, компромисът между обвинението и защитата е
реализиран в интерес на обществото. В тази процесуална ситуация, постигайки
по-благоприятно материално-правно третиране, подсъдимият е длъжен да понесе и
съответните тежести. Той доброволно и
съзнателно сам се е лишил от процесуалната възможност да релевира
обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендира обезпечаването
им чрез доказателствени искания. Допустимата
защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически
положения по обвинителния акт. В
тези предели могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и
правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с
предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност. В обсега на същите
са излагане на съображения за необходимост от приложение на относимите основни
институти на наказателното право; очертаване на аргументи за обективните и
субективни признаци на престъпния състав и обоснованата от тях правна
квалификация, визирана в особените норми на наказателния кодекс; релевиране на
възражения за наказателна неотговорност и погасителна давност; предлагане на
доводи за индивидуализация на санкционните последици. Всичко това обаче е възможно при условие, че е съвместимо с
фактологията по обвинителния акт и не внася съществени изменения в нейните
очертания.
Че в рамките на
законосъобразно проведена процедура по
съкратено съдебно следствие с признание на фактите от обстоятелствената част от
обвинителния акт е недопустимо да се навеждат фактически твърдения, различни от
посочените в обвинителния акт е и трайната практика на ВКС, постановена след
цитираното вече тълкувателно решение- Решение
№ 272/13.01.2017 г., Наказателна колегия, второ наказателно отделение,
наказателно дело № 896/2016 г..
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че
приетият за установен размер на имуществените вреди се доказва не само от
самопризнанията на подсъдимите, а и от назначената по делото стоково-оценителна
експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и отговаряща на
изискванията на процесуалния закон.
Действително на ДП /л.19/ е приложена експертна справка,
според която общият размер на вредите възлиза на 3379, 20 лева. Тази експертна
справка обаче е изготвена в рамките на предварителната проверка на дата
5.4.2017г., преди датата на образуване на наказателното производство на 9.5.2017г., и в този смисъл не
представлява годно доказателствено средство. От посоченото следва, че в годния
в процесуален смисъл доказателствен материал не съществува противоречие досежно размера на вредите и той
възлиза на 25 600 лева.
Отново
за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и експертната справка да
представляваше годно доказателствено средство то противоречието между нея и
стоково-оценителната експертиза следва да се разреши в полза на стоково
оценителната експертиза. В експертната справка е посочено, че се приема, че в 1
кг. има 264 бр. резници. Липсва мотивировка обаче на какво се базира този извод и в този смисъл
се явява голословен. От друга страна в експертизата се приема, че всеки
килограм съдържа 2000 стръка. Този извод
вещото лице, изрично е посочило, че базира върху материалите по ДП,
поради което и като фактически и доказателствено обоснован се кредитира от
съда.
Неоснователен
е доводът, че доколкото инкриминираните резници са приложени като ВД по делото
то следвало вредите да се считат за възстановени, предвид възможността във
всеки един момент собственикът да поиска да му бъдат върнати. Извън изложеното
по-горе за невъзможността да се сочат факти, несъвместими с признатите
обстоятелства от обвинителния акт, следва да се посочи и следното:
Действително
в трайната съдебна практика се приема, че дори и ако инкриминираните вещи не са
предадени във фактическа власт на
лицето, от което са отнети, ако те са оставени на негово разположение, така че
във всеки един момент да може да ги получи, то вредите се считат за
възстановени. Безспорно случаят, в който инкриминираните вещи са приложени като
ВД по ДП следва да се приравни на хипотезата, в която вещите са на разположение
на пострадалия и вредите се считат за възстановени.
От
принципа, прогласен в чл. 51 ЗЗД за пълно обезщетяване на причинените
имуществени вреди, обаче следва, че гореизложеното правило не е приложимо при
всички вещи, които са годен предмет на имуществено престъпление. Безспорно
правилото е приложимо, когато предмет на престъплението е индивидуално
определена непотребима вещ, която не е претърпяла физическа увреда в резултат
от деянието или в последствие, докато в била във владение на дееца. В този случай е достатъчно същата вещ,
предмет на престъплението, да бъде поставена на разположение на законния й
владелец, за да се считат вредите възстановени. Правилото е приложимо и при
родово определени вещи. При тях, за да се считат вредите възстановени не е
необходимо да бъдат възстановени задължително същите вещи. Достатъчно е на
разположение на собственика да бъдат представени вещи от същия вид, количество
и качество.
По
особен е обаче случаят с вещите подлежащи на бърза развала. В този случай
връщането на самите вещи, предмет на престъплението не е достатъчно, за да се
считат вредите възстановени, доколкото от естеството на вещите следва, че и при
най-малка забава те губят от своята потребителна стойност, респективно
имущественият интерес на законния им владелец остава неудовлетворен.
По
подобен начин стоят нещата и с хипотезата, в която вещта бива повредена при
отнемането й. В този случай принципа за пълно обезщетяване на вредите изисква
законният владелец да получи или паричния еквивалент на отнетата вещ или самата вещ, но в състоянието, в което тя
се е намирала преди извършване на кражбата. В този случай връщането на
инкриминираните вещи, но в повредено състояние не може да се приравни на
възстановяване на вредите, доколкото имущественият интерес на законния владелец
остава неудовлетворен.
Точно
такъв е и процесният случай. Предмет на кражбата са инкриминираните резници от
лавандулови растения. В конкретния случай процесът на отнемане на резниците, по необходимост е включвал и
обособяването им като самостоятелни движими вещи, годен предмет на
престъплението кражба, чрез отрязването им от лавандуловите растения-тоест
отнемането на резниците по необходимост включва и поглъща повреждането на
лавандуловите растения, от които те са били част. Както вече се посочи, за да се приеме, че в
този случай вредите са възстановени в натура, следва владелецът да получи вещта
в състоянието преди противозаконното отнемане, тоест резниците като неделима
част от лавандуловите растения. Тъй като това, поради съществуващите природни
закони е обективно невъзможно, единственият възможен вариант за възстановяване
на вредите в тази хипотеза е чрез заплащане на паричния им еквивалент. По посочените
съображения не може да се приеме, че с доброволното предаване от подсъдимите на
инкриминираните резници и с прилагането им като ВД по ДП вредите са
възстановени. Икономическа стойност за владелеца представляват резниците, като
неделима част от лавандуловите растения в състоянието им преди кражбата, но не
и обособените при кражбата резници, поради което и той не може да бъде принуден
да приеме като възстановяване на вреди нещо което не отговаря на икономическия
му интерес.
Само
за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и към момента на
отнемането им резниците да са представлявали икономическа стойност за
пострадалото лице, то от протокола за оглед на ВД /л.80/ е видно, че още към
10.4.2018г. тази стойност е изгубена, поради протеклите физически процеси на
развала на инкриминираните вещи. В случая се касае за вещ, подлежаща на
сравнително бърза развала, при която е напълно възможно към момента на
прилагането и като ВД по ДП същата да е със запазена потребителна стойност, но
в хода на ДП до връщането и на правоимащото лице, вещта да се развали. В този
случай рискът от погиване на предадената като ВД вещ в хода на досъдебното
производство няма как да бъде възложена върху жертвата от престъплението. Този
риск следва да бъде понесен от лицето, което с престъпните си действия е довело
до настъпилия противоправен резултат. Поради това следва да се приеме, че ако
вещта е годна към момента на предаването й като ВД, но погине или се развали в
хода на ДП до предаването и на правоимащото
лице, то вредите следва да се считат невъзстановени.
Неоснователен
е доводът, че пострадалото лице е могло много по-рано да получи, приложените
като ВД по делото резници. При проследяване на процесуалните действия по делото
е видно, че до дата 10.4.2018г., когато е извършен огледът им, инкриминираните
вещи са били необходими по делото за установяване на релевантните обстоятелства
от предмета на доказване. Връщането им на пострадалото лице е било възможно
едва след извършване на последното действие с тях на 10.4.2018г., когато както
вече се констатира от констатациите в протокола за оглед, те вече са били
изгубили потребителната си стойност.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимите С.А.Ш., Р.Л.Ч., Л.В.К. и И.М.И. следва бъдат осъдени да заплатят по
сметка на ОД на МВР сумата от 70 лева,
представляваща разноски по делото на досъдебно производство, като всеки от подсъдимите дължи по ¼
от посочената сума.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимите С.А.Ш., Р.Л.Ч., Л.В.К. и И.М.И. следва бъдат осъдени да заплатят на
А. К.Т. сумата от 850 лева, представляваща заплатен по делото
адвокатски хонорар за повереник, като всеки от подсъдимите дължи по ¼ от
посочената сума.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимите С.А.Ш., Р.Л.Ч., Л.В.К. и И.М.И. следва бъдат осъдени да заплатят в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Пловдив сумата от 1024 лева,
представляваща ДТ върху уважения размер на гражданските искове,
КАТО всеки от подсъдимите дължи по
¼ от посочената сума.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото- 11 бр. бели полиетиленови чували, съдържащи
лавандулови стръкове с общо тегло 160 кг. и 3 бр. метални сърпове, два от които
с дървена дръжка и един със синя пластмасова дръжка - на съхранение в склад в
сградата на Полицейски участьк - Калояново при РУ-Хисар, следва ДА СЕ УНИЩОЖАТ
след влизане на присъдата в сила като вещи без стойност.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
......................................
Вярно с оригинала.
С. Д.