Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен,17.10.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на дванадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 2665 по описа за 2018г., и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от „Т.П.“
ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***Й.В.
против П.Д.К. ***. Ищецът твърди, че срещу
ответника е подадено заявление по чл.410 ГПК да бъде издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Твърди, че срещу издадената заповед
ответникът подал възражение, поради което в законовия едномесечен срок подава
настоящата искова молба. Ищецът твърди, че като
собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен, ответникът е клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна
енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Твърди, че съгласно
чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че Общите условия са
били публикувани във вестник „Нощен труд“ от 13/14.12.2007г. и във вестник
“Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството, правата и
задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е определен срока и реда, по
който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е
най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. Твърди, че с изтичане на последния ден от месеца, ответникът е
изпаднал в забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Твърди, че сградата етажна
собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя топлинна
енергия до имота на ответника има сключен договор за извършване на услуга
дялово разпределение на топлинна енергия с “Т.С.“ ЕООД ***. Твърди, че сумите
за топлинна енергия са начислявани от „Т.П.“ ЕАД по изготвените отчети от
фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата “Т.С.“
ЕООД *** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие
с разпоредбата на чл.61 ал.1 от Наредба 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването.
В заключение моли
съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сумата от 351,28 лева главница за ползвана но незаплатена
топлоенергия за периода 01.11.2014г – 30.04.2017г. и сумата от 65,12 лева лихва
за забава за периода 05.01.2015г. до 05.12.2017г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 9369/2017г. по описа на РС Плевен.
Представя писмени доказателства. Моли съда да привлече като трето лице помагач
“Т.С.“ ЕООД ***. Прави искане за допускане на експертиза със задачи, посочени в
исковата молба. Видно от представеното ч.гр.дело, ответникът не е подавал
възражение. След залепване на уведомление, същият не се е явил за получаване на
заповедта за изпълнение. Направена е справка за месторабота, от която се
установява, че ответникът няма актуални трудови договори, поради което съдът е
разпоредил на заявителя, че може да предяви искова молба в едномесечен срок.
Чрез назначения особен представител ответникът твърди,
че предявените искове са допустими, но неоснователни. Твърди, че по делото не е
доказано, че е налице облигационно отношение между страните и ответникът няма
качеството на клиент на топлинна енергия. От друга страна претенцията на
ищцовото дружество е недоказана, тъй като липсват доказателства за консумирана
топлоенергия, както и не е установено, че ответникът е собственик на процесния
имот.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявената искова
молба, а ответникът чрез назначения си особен представител я оспорва като
твърди, че в хода на производството не е установено по безспорен начин, че
ответникът е собственик на процесния имот, за който е начислена претендираната
сума за топлоенергия, нито е установено, че ответникът има качеството на
потребител.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство ч.гр.дело
№ 9369/2017г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника. Длъжникът не е намерен,
поради което на заявителя е указано, че може да предяви иска си в едномесечен срок. Съобщението е получено
от кредитора на 22.03.2018г. и в едномесечния срок – на 19.04.2018г.,
кредиторът е предявил установителни искове по реда на чл.422 ГПК. Исковете са
предявени в срок, поради което се явяват допустими следва да бъдат разгледани по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422
във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 9369/2017г.
по описа на Плевенския районен съд. Предявените искове са допустими, тъй като
във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят
(кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл.422 от ГПК. Разгледани по същество, исковете са неоснователни.
В настоящото исково производство задължение на ищеца ***ЕАД
е да установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със
заповед за изпълнение. В конкретния
случай се претендира съществуване на задължение за заплащане на доставена
топлинна енергия, в недвижим имот – ***находящ се в ***, в сграда в режим на
етажна собственост. Видно от доклада по делото, съдът е указал, че в тежест на
ищеца е да представи доказателства, че ответникът е потребил топлинна енергия в
размер, претендиран в исковата молба, както и че е собственик на процесния
недвижим имот.
В заключението си вещото лице е установило, че в имота няма
уреди за отчитане на отдадена топлоенергия, като за абонатния номер е начислена
топлоенергия, консумирана от щранг лира в банята и сградна инсталация, както и
сума за дялово разпределение, начислена в ФДР. В заключението си вещото лице е
посочило стойността на консумираната от щранг лира в банята за всеки месец
топлоенергия, както и стойността на изчислената сградна инсталация. За периода
в исковата молба 01.11.2014г- 30.04.2017г. на абоната е начислена главница за
ползвана и незаплатена топлоенергия в размер на 351,28 лева, колкото е и
претенцията. Върху неизплатената дължима по фактури суми, поради неплащане в
срок, лихвата за забава е в размер на 65,12 лева. Главницата е сбор от сума за
отопление за щранг лира в банята в размер на 133,72 лева, сума за отдадена
сградна инсталация на стойност 211,20 лева и сума за дялово разпределение в размер
на 6,36 лева.
При така събраните доказателства,
следва да се приеме за установено, че в жилищен имот, находящ се на адрес ***, в сграда в режим на етажна собственост е ползвана топлоенергия през
периода 01.11.2014г- 30.04.2017г. на обща стойност на обща стойност 351,28
лева, включитеулно сумата за дялово разпределение. Лихвата за забава върху
всяка фактура е в размер на 65,12 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ „Всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.“ Законодателят изчерпателно е посочил кои лица са клиенти на
топлинна енергия и съответно дължат заплащане на такава. По аргумент за
противното всички несобственици и неползватели не дължат заплащане на цената на
топлинна енергия. С оглед тази разпоредба и изчерпателното изброяване на субектите, които са клиенти –
ползватели на топлинна енергия, следва при всяко едно производство по чл.422 от ГПК да бъде установяван първо основния факт – има ли лицето, срещу което се
води искът качеството на собственик или ползвател на имота. В случай, че не
бъде доказано такова качество по
отношение на ответника за конкретния имот, за който се претендира заплащане на
топлоенергия и за конкретния период съдът не следва да прилага разпоредба на
чл.153 ал.1 от ЗЕ. По делото не се установи ответникът да има изричен договор с
***ЕАД, нито изрично подадена от ищеца молба за топлоснабдяване на имота.
Въпреки указаната тежест на доказване в определението за насрочване, ищцовото
дружество не представи доказателства за твърдението си в исковата молба, че
ответникът е собственик на имота. Не се установи и да е ползвател на имота,
нито по делото е имало такива твърдения от ищеца.
Ето защо предвид липсата на
предпоставките по чл.153 ал.1 от ЗЕ съдът счита, че предявените от „Т.П.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано
от ***Й.В., против П.Д.К. положителни
установителни искове по реда на чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 416,40 лева за
консумирана топлинна енергия – главница 351,28 лева и лихва за забава върху
всяка фактура в размер на 65,12 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението са недоказани
по своето основание и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.П.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано
от ***Й.В. против П.Д.К. *** обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 415, ал.
1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът П.Д.К. *** дължи на ищеца „Т.П.“ ЕАД обща сума в
размер на 416,40 лева за консумирана топлинна енергия, от които сумата от 351,28
лева главница за ползвана но незаплатена топлоенергия за периода 01.11.2014г –
30.04.2017г. и сумата от 65,12 лева лихва за забава за периода 05.01.2015г. до
05.12.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
9369/2017г. по описа на РС Плевен, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК - 13.12.2017г., до окончателното погасяване на задължението.
Настоящото
решение е постановено при участието като трето лице на „Т.с.” ЕООД ***.
Решението
може да бъде обжалвано пред ПлОС, в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: