№ 3999
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110211338 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на С. М. М. срещу Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система серия К № 4055267, издаден от СДВР - МВР, с който на
жалбоподателя С. М. М. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от
Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
В жалбата от С. М. М. се изразява несъгласие с фактическите
констатации в обжалвания електронен фиш, като се сочи, че посочената в
него като установена скорост не се отнасяла до автомобила, управляван от
жалбоподателя, тъй като е имало колона от автомобили. Претендира се за
цялостна отмяна на издадения електронен фиш.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят С. М. М., редовно призована, не се явява.
Въззиваемата страна – ОПP - СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. Изразява становище по същество на делото в
съпроводителното писмо към административно - наказателната преписка, в
което се сочи, че
1
нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен
начин, както и че при издаването на атакувания електронен фиш не са
допуснати съществени процесуални нарушения, поради което е отправена
молба до съда да се произнесе с решение, с което да потвърди обжалвания
електронен фиш като правилен и законосъобразен.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 24.02.2010 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под
№ 10.02.4835 била вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение тип TFR1-M със срок на валидност до 24.02.2020 г.
Автоматизираното техническо средство TFR1-M № 4835, с радар № 505 било
преминало изследване на техническа годност на дата 26.06.2020 г. със срок на
годност една година, за което бил съставен и протокол от проверка № 1-38-
20/26.06.2020 г.
На 10.10.2020 г. в 15:36 часа в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“
до магазин „Хонда“, с посока на движение от бул. „Владимир Вазов“ към
Околовръстен път, се движело моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Мерцедес“, *** собственост на С. М. М.. На бул. „Ботевградско шосе“
до магазин „Хонда“ горепосочената мобилна система за видеоконтрол TFR1-
M № 4835, с радар № 505 заснела цитираното моторно превозно средство,
като отчела скоростта на движение на същото, а именно 78 км./ч. (след
отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км./ч. - 75 км./ч.), при
ограничение на скоростта от 50 км./ч., валидно за населено място. Системата
за видеоконтрол била временно разположена на пътен участък от бул.
„Ботевградско шосе“ до магазин „Хонда“, за което бил съставен протокол.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка в Централна база КАТ по
регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик –
С. М. М.. С оглед на това бил издаден процесният електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система серия К № 4055267, с който на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя С. М. М. е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш било
посочено, че разрешената скорост на движение била 50 км./ч., а
установената скорост на автомобила - 75 км./ч. (след приспадане на
максимално допустимата грешка на системата от 3 км./ч. при засичане на
скорост на движение до 100 км./ч.), т.е. допуснато било превишение на
2
разрешената скорост с 25 км./ч.
Жалбоподателят не депозирал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не
посочил друго лице, което да е управлявало гореописания автомобил на
процесните дата и час.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 4055267, справка за собствеността на автомобила,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, протокол
от последваща проверка № 1-38-20/26.06.2020 г., Заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи на Република България,
протокол за използване на АТСС, ежедневна форма на отчет, разпечатка от
АИС - АНД, както и веществените доказателства – снимков материал.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото доказателства, тъй
като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при
преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП срок,
от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административни наказания.
В настоящото производство съдът следва да провери законността на
обжалвания електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът
намира, че електронният фиш отговаря на изискванията на закона,
установяващи вида на данните, които следва да бъдат вписани в него, и
съответства на утвърдения от министъра на вътрешните работи образец.
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентната
териториална структура на МВР. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от
ЗМВР областните дирекции на МВР са основни структура на МВР и като
такива притежават съответната териториална компетентност за издаване на
електронни фишове съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Предвид мястото на извършване на нарушението – гр. София,
3
компетентността за издаване на електронен фиш в процесния случай
принадлежи на СДВР.
С оглед спецификите на електронния фиш, към същия не са приложими
изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а специалните такива по чл. 189, ал. 4 и сл.
от ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Всички тези реквизити се съдържат в атакувания електронен фиш - мястото
на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е максимално
разрешената скорост на движение, както и установената скорост, с която се е
движило процесното МПС, след отчитане на възможната грешка от
техническото средство. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не поставя
изискване за посочване на конкретното физическо лице, което е издало
електронния фиш и датата на издаването му. Нормативно закрепеното
изискване е за посочване на териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, които обстоятелства
безспорно се съдържат в обжалвания електронен фиш.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Задължително условие за
санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира стационарно
или мобилно/, за да се избегне човешка намеса и субективният човешки
фактор при установяване на нарушението. Поради автоматизирания
процес по издаване на електронния фиш в него не участват двете страни,
характерни за първата фаза на административно - наказателното
производство, уредено в ЗАНН.
С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС доводи относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е добавен терминът „автоматизирано“ техническо
4
средство, а съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП автоматизираните технически
средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес, т.е. контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се
изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административно - наказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и
стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуерът за обработка на доказателствения
материал, като са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
така и на мобилните системи, е един и същ: измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна
система.
В случая в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
административно - наказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
5
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта, посоката на движение на
автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство,
неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени
доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на
делото.
В разглеждания случай нарушението е установено и заснето с мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M, с поставен знак за одобрен тип № 4835 и идентификационен
№ 505/07, за която от приложения по делото протокол за проверка № 1-38-
20/26.06.2020 г. се установява, че използваното на 10.10.2020 г. АТСС е
преминало последваща метрологична проверка, при която е установено
съответствие с одобрения тип и същото е било годно за експлоатация до
26.06.2021 г., включително и към датата на установяване на нарушението.
Настоящият съдебен състав констатира, че представеното удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на БИМ, издадено на
24.02.2010 г., е със срок на валидност на одобрения тип до 24.02.2020 г., т.е.
този срок е бил изтекъл към датата на извършване на нарушението. Съгласно
разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закон за измерванията, когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип (каквото се явява и процесното
АТСС), се считат от одобрен тип. В тези случаи системите от тип TFR1-M
могат да се използват, ако отговарят на изискванията на чл. 43 от Закон за
измерванията – да са преминали последваща метрологична проверка, от която
да се установи съответствие на метрологичните им характеристики с
изискванията към тях, както и да изпълняват предвиденото си
предназначение. Видно е от представения протокол за проверка № 1-38-
20/26.06.2020 г., че към датата на извършване на нарушението използваното
АТСС е отговаряло на изискванията на чл. 43 от ЗИ, поради което следва да
се счита за одобрен тип, съответно техническо годно за експлоатация,
въпреки изтеклия срок на валидност, поради наличие на извършена
последваща проверка, при която безспорно е установено съответствието му с
одобрения тип и е със срок на валидност до 26.06.2021 г.
Измерването, регистрирането и записът на нарушенията посредством
горепосочената мобилна система за видеоконтрол се извършва от система
радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е
да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за
наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на
скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, а именно - техническото
6
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представената фотоснимка, измерената скорост на движение
на автомобила е била 78 км./ч., в който случай допустимата грешка при
измерването е +/- 3 км./ч., поради което правилно във фиша е отразена
скорост от 75 км./ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка
дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът
констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар.
„толеранс“, като инкриминираната скорост е намалена на 75 км./ч., т.е.
отчетено е превишение от 25 км./ч., което обстоятелство се явява в полза на
нарушителя и именно за това превишение същият е бил санкциониран.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с
автоматизирано техническо средство мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата - TFR1-M № 4835, с радар № 505 било заснето
движение на процесния лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 350
Блутек“ с рег. № СВ 8626 НМ със скорост от 78 км./ч. (преди отчитане на
толеранс от 3 км./ч.) при ограничение от 50 км./ч., валидно за населено място,
с което съдът намира, че от обективна страна е нарушена разпоредбата на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП. Установеното превишение на максимално разрешената
скорост след приспадане на възможната грешка е с 25 км./ч. За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че видно от снимковия материал,
до автомобила, чиято скорост е измерена като превишена, липсва друг
автомобил, който да разколебава изводите относно конкретното нарушение.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП „собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство”. От приложената по делото справка за собствеността на
автомобила, с който е било извършено нарушението, е видно, че същият е
собственост на жалбоподателя С. М. М.. Доколкото в конкретния случай по
делото липсват данни жалбоподателят да се е възползвал от възможността да
подаде в законоустановения 14-дневен срок декларация, посредством която
да посочи, че друго лице е управлявало автомобила в процесния ден и час (с
оглед нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, разяснена в самия електронен фиш),
настоящият съдебен състав счита, че в случая правилно е ангажирана
административно - наказателната отговорност на С. М. – като собственик на
МПС, която не е посочила друго лице, което да е управлявало автомобила на
посочените в електронния фиш дата, час и място.
От субективна страна нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е
7
реализирано при пряк умисъл, тъй като всеки водач на ППС знае
задължението си по ЗДвП, че в населено място, дори и при липса на знак за
ограничение на скоростта, важи общото ограничение на скоростта от 50
км./час, както и че щом е измерена скорост от 78 км./ч., значи е съзнавал
общественоопасния характер на поведението си, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици.
С оглед на изложеното съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
Съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП - водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място от 21-30 км./ч. се
наказва с глоба 100 лева, а на жалбоподателя С. М. е наложено точно такова
наказание, което е във фиксиран размер.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен
фиш следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К
№ 4055267, издаден от СДВР - МВР, с който на С. М. М. на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8