Разпореждане по дело №4338/2018 на Районен съд - Стара Загора

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

        Номер   8454              Година   22.10.2018              Град  С.З.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и втори октомври                                                                             Година 2018 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                 

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 4338 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          След като се запозна с подадения от пълномощника на ответницата отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, съдът намери, че следва да внесе и насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание, да изготви писмен доклад и прикани страните към спогодба, като им разясни преимуществата й (чл. 312, ал. 1, т. 1-3 ГПК).

Следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените до момента от страните писмени документи, както и да се изиска и приложи гр. д. № 1552/2016 г. на СтРС (чл. 312, ал. 1, т. 4 ГПК).

Следва да се постанови изслушване на непълнолетния ищец в съдебно заседание, а в призовката на Д. се впише задължението – да осигури поради това в същото заседание социален работник, в присъствието на когото съдът да изслуша този ищец (чл. 15 ЗЗакрД).

Следва да се предостави на същия ищец, действащ със съгласието на своя баща, исканата в исковата му молба възможност, на-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да води две лица, които съдът да допусне и разпита в същото в качеството на свидетели, за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата му молба, които са относими към предмета на делото, необходими за правилното му решаване и въпреки неоснователните доводи за противното на пълномощника на ответницата в отговора му - могат да се установяват с такива доказателства съгласно чл. 164 ГПК.

Следва да се уважи искането на непълнолетния ищец, действащ със съгласието на своя баща и задължи ответницата да представи удостоверение за доходите си за една година назад от подаване на исковата му молба в съда на 24.08.2018 г., както и декларация за семейното й и имотно състояние (чл. 190 ГПК).

Следва да се уважи искането на ответницата и задължи непълнолетният ищец, действащ със съгласието на своя баща, да представи удостоверение за доходите на последния за една година назад от подаване на исковата молба в съда на 24.08.2018 г. (чл. 190 ГПК).

Следва да се укаже на страните, че настоящото производство ще се разглежда по реда на Глава 25 от ГПК „Бързо производство” (чл. 314, ал. 2 ГПК).

Препис от настоящото разпореждане следва да се връчи на страните и Д., а в призовката й следва да й се укаже и необходимостта да представи по делото социален доклад, с който да вземе своето становище по закрила правата и интересите на непълнолетното дете в настоящото производство (чл. 15, ал. 6 ЗЗакрД).

Следва да се укаже на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада на делото, и предприемат съответни процесуални действия, както и последиците от неизпълнение на указанията (чл. 312, ал. 2 ГПК).        

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 312 ГПК, съдът

 

Р  А  З  П  О  Р  Е  Д  И:

 

          ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 07.11.2018 г. от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните и Д..

 

ДОКЛАДВА делото, както следва: обстоятелствата, от които произтича претендираното от непълнолетния ищец, действащ със съгласието на своя баща, право на увеличение на присъдената му издръжка, са, че с влязлото в сила решение по гр.д. № 1520/2010 г. СтРС, упражняването на родителските права върху него, било предоставено на баща му, а майка му била осъдена да му заплаща 80 лева месечна издръжка, считано от 15.03.2010 г. С решението по гр.дело № 4596/2010 г. на СтРС бил прекратен гражданският брак на родителите му, като решението в частта му, за прекратяването на този брак с развод, било влязло в сила на 04.02.2011 г. С решение от 26.07.2016 г. по гр. дело № 1552/2016 г. на СтРС, била изменена на 179 лева, считано от 04.04.2016 г., присъдената на ищеца ежемесечна издръжка, която ответницата следвало да му заплаща. Решението било потвърдено с решение № 380/08.12.2016 г. по в.гр.д. № 1357/2016 г. на СтРС и влязло в сила на 08.12.2016 г. От датата на предходното изменение на издръжката му на 04.04.2010 г. изминал значителен период от време, повече от две календарни години, който предполагал промяна в потребностите му от издръжка. С нарастването на възрастта му, нараснали и нуждите му от прехрана, облекло, учебници и пособия, както и различни социални мероприятия. Бил ученик в - през учебната 2017/2018 г., а през учебната 2018/2019 г. бил записан като ученик в -. С оглед редовното посещаване на учебните часове, живеел на квартира в С.З., за която баща му заплащал месечен наем в размер на 100 лева. Допълнително заплащал и консумативите за квартирата му в размер на около 100 лева месечно. Всеки петък го вземал с кола от гр. С.З., за да се грижел за него в събота и неделя в -, където постоянно пребивавал. Ежеседмичните пътувания, за да го вземел от гр. С.З. в петъчния ден и го върнел в града в неделните дни, били свързани с транспортни разходи, които възлизали на около 100 лева месечно за гориво. Всяка седмица му давал 50 лева за джобни или 200 лева месечно. Непълнолетният ищец имал много добри резултати в училището и участвал в различни образователни проекти. През лятото на 2018 г. се осъществила учебна практика в -, за периода от 15.07.2018 г. до 31.07.2018 г. През следващите учебни години съществували още възможности за участието му в учебни практики в чужбина, което неминуемо било свързано с осигуряването на значителни средства. Баща му в пълна степен осигурявал потребностите му и полагал необходимите грижи за неговото развитие, образование и възпитание. Нужно било обаче и другият му родител да му осигурявал по-адекватна издръжка от заплащаната до момента. Баща му работел на длъжността - и получавал брутно трудово възнаграждение в размер на МРЗ за страната. В края на 2017 г. бил диагностициран със -, по повод на което провеждал продължително лечение и -, в т.ч. болнични лечения. През октомври 2017 г. претърпял и оперативни процедури на - с много голям обем на сложност. Установено му било и придружаващо заболяване - -. Към момента лечението му продължавало. Това обстоятелство неизбежно влечало след себе си намаляване на възможностите му да го издържа. В същото време ответницата живеела и работела в -. Била сключила нов граждански брак и имала друго дете, за което полагала грижи. Получаваните от нея доходи й предоставяли възможност да му заплаща една по-висока и адекватна издръжка. Още повече с оглед на факта, че от раздялата на родителите му не била осъществявала никакъв контакт с него и никога не била полагала грижи за него. Доказателство за обстоятелството, че трайно пребивавала във - било и изпратеното от нея пълномощно и нотариално заверено съгласие за пътуването му в чужбина, които били заверени във -. Благодарение на грижите и усилията, които полагал упражняващият родителските права негов баща, непълнолетният ищец живеел в добри битови условия и не бил лишен от нищо. Съгласно нормативната уредба обаче, а и с оглед правилата на морала и добрите нрави, родителите имали равни права и задължения за осигуряване на условия за нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие на ненавършилите пълнолетие техни деца. С оглед изложеното следвало да се приеме, че за задоволяване на потребностите му, с оглед неговата възраст, правилното му развитие, образование и възпитание, била необходима и достатъчна сумата общо 500 лева, която да покриела основните му жизнени потребности. От същата ответницата следвало да поеме изплащането на ежемесечна издръжка в размер на 250 лева, а останалата част от сумата, до необходимите 500 лева на месец, следвало да се поемат от неговия баща, ведно с непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание. Съпоставяйки нарасналите му нужди и възможността на ответницата да му заплаща издръжка в по-голям размер, считал, че били налице условията на чл. 150 СК за изменение на размера на издръжката му, при което същата, считано от датата на подаване на исковата му молба, да бъдела изплащана в размер на 250 лева.

Искането е да се увеличи размера на присъдената издръжка по гр.д. № 1552/2016 г. на Старозагорския районен съд, като се осъди ответницата да заплаща на непълнолетния ищец, действащ със съгласието на своя баща, ежемесечна издръжка в размер на 250 лева, считано от подаване на исковата му молба в съда на 24.08.2018 г. до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й и се постанови предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 1 ГПК. Претендира за сторените по делото разноски.

Правната квалификация на предявения иск е нормата на чл. 150 СК.

С подадения в срок отговор ответницата заема чрез пълномощника си становище, че исковата молба била допустима. Искът бил предявен пред надлежен съд съгласно чл. 103 ГПК и в съответствие с правилата на чл. 105 ГПК. Оспорвала иска по размер, тъй като бил неоснователен и недоказан. Действително била майка на непълнолетния ищец, който бил роден на *** г. Родителските права за отглеждане и възпитанието му били предоставени на баща му с решението по ГД № 1520/2010 г. на СтРС, като бил определен размер на издръжка 80 лева, която се задължила да изплаща за тогава малолетното си дете. Впоследствие, с решението по ГД № 1552/2016 г. на СтРС, размерът й бил увеличен на 170 лева, считано от 04.04.2016 г. Не отговаряло на действителността твърдението на ищеца, че му бил определен размер на издръжка от 179 лева. От момента на постановяване на посочения съдебен акт, с който размерът на дължимата му от нея издръжка бил увеличен на 170 лева, до момента, не били настъпили основания за нейното изменение. В исковата молба не се сочели нови обстоятелства. Не се излагали нови твърдения. А се повтаряли вече обсъдените от съдебния състав по ГД № 1552/2016 г. на СтРС. Не се сочели доказателства дали през учебната година ищецът бил ученик, къде и в кой клас. Липсвали приложени доказателства за заплащане на твърдените от него разходи за наем и консумативи, както и за транспортни такива. Към настоящия момент живеела и работела в -. Имала сключен граждански брак с В. Р., чиято фамилия приела. От брака си имали едно дете В. В. Р., което било родено на *** г., на -. Било видно от приложения към отговора й фиш за трудовото й възнаграждение, че получавала месечно възнаграждение от 574.25 -. От получаваните доходи следвало да бъдат изплащани задълженията за данъци /ежемесечно, което било видно от приложените извлечения/, за консумативи - ел. енергия и газоснабдяване, за застраховки, водоснабдяване и канализация, интернет и телевизия - всичко общо в размер около 352 -. Отделно съпругът й и тя изплащали кредит в -. Отглеждането на петгодишно им дете във - било свързано с редица разходи, заплащане на скъпи такси за учебно заведение, облекла, храна и т.н. Разходите за живот във - значително надвишавали тези в -, поради което не следвало да се приема, че животът в двете държави бил еквивалентен. Поради това не разполагала с финансовите възможности, за които твърдял ищецът в исковата си молба. За нея било непосилно да му изплаща искания размер на издръжка от 250 лева, тъй като доходите й едва стигали да покрие разноските си и поеме част от грижите за малолетното й дете, което живеело при и с нея. Твърденията му относно получаваното от баща му трудово възнаграждение, били недоказани. По делото било приложено удостоверение от НОИ, което установявало единствено и само размера на полученото обезщетение за временна неработоспособност, което не отразявало действително получените възнаграждения за посочения период. Въпреки липсата на възможности да заплащала по-висок размер на издръжка за непълнолетния си син, в дух на  взаимно разбирателство предлагала да сключат споразумение, с което да се задължи да му изплаща занапред, считано от влизане на решението по делото в сила, ежемесечна издръжка от 180 лева, дължима до 25-то число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на основания, за изменяването или прекратяването й.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както следва: непълнолетният ищец, действащ със съгласието на своя баща, носи тежестта да докаже по делото всички горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявения иск за увеличение на размера на присъдената му издръжка, а ответницата носи тежестта да докаже по делото всички горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора, тъй като на тях е основала възраженията си за неоснователност на този иск.

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.                   

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: заверен препис от удостоверение за раждане от *** г.; заверен препис от решение от 26.07.2016 г.; заверен препис от решение № 380/08.12.2016 г.; заверен препис от епикриза; заверен препис от медицинско направление от 21.03.2018 г.; заверен препис от резултати, заключения и препоръки на специалистите от приемащото здравно заведение от 21.03.2018 г.; заверен препис от епикриза; заверен препис от удостоверение № 23-00057499/16.04.2018 г.; заверен препис от служебна бележка № 342-1/16.04.2018 г.; заверен препис от удостоверение за раждане от *** г.; заверен препис от удостоверение за сключен граждански брак от 27.04.2013 г.; заверен препис от плик и известие за доставка на пратка; два фиша за трудово възнаграждение на - език, придружени с точен превод на - език; уведомление за местен (общински) данък за 2018/2019 на - език, придружени с точен превод на - език; сметка за консумирана енергия на - език, придружена с точен превод на - език; банково извлечение на - език, придружено с точен превод на - език; потвърждение за банков превод на - език, придружено с точен превод на - език.

 

ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ гр.д. № 1552 по описа за 2016 г. на Старозагорския районен съд.

 

ПОСТАНОВЯВА да се изслуша непълнолетното дете по реда на чл. 15 ЗЗакрД в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, като в призовката на Д. се впише задължението – да осигури в същото заседание социален работник, в присъствието на когото съдът да изслуша това дете.

 

          ДАВА възможност на непълнолетния ищец, действащ със съгласието на своя баща, най - късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да води две лица, които съдът да допусне и разпита в същото в качеството на свидетели, за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата му молба.

 

ЗАДЪЛЖАВА ответницата, най-късно в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК да представи удостоверение за доходите си за една година назад от подаване на исковата молба в съда на 24.08.2018 г. и декларация за семейното си и имотно състояние, КАТО Й УКАЗВА, че непредставянето им в този срок, съдът ще прецени съгласно чл. 161, във вр. чл. 190, ал. 2 ГПК.

 

ЗАДЪЛЖАВА непълнолетния ищец, действащ със съгласието на своя баща, най-късно в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК да представи удостоверение за доходите на своя баща за една година назад от подаване на исковата му молба в съда на 24.08.2018 г., КАТО МУ УКАЗВА, че непредставянето им в този срок, съдът ще прецени съгласно чл. 161, във вр. чл. 190, ал. 2 ГПК.

 

          УКАЗВА на страните, че делото ще се разглежда по реда на Глава ХХV от ГПК „Бързо производство”, по реда на която не може да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и предявяват искове срещу тях.

 

          УКАЗВА на страните в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада на делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, като ги предупреждава, че ако в дадения срок не изпълнят указанията на съда, ще загубят възможността да направят това по-късно в процеса, освен ако пропускът им се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

          ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се връчи на страните и Д., като на Д. се връчи и препис от исковата молба и отговора с приложенията към тях, а в призовката й се впише, както задължението да осигури в съдебно заседание социален работник, в присъствието на когото съдът да изслуша непълнолетното дете, така и необходимостта да представи по делото социален доклад, с който да вземе своето становище по закрила правата и интересите на това дете в настоящото производство.

 

          ДЕЛОТО да се докладва при постъпване на искания от страните във връзка с указанията и доклада.

 

          РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: