№ 262
гр. Варна, 17.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно
гражданско дело № 20213100502411 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:01 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът „РОНЕВА ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД, редовно призован, представлява
се от адв. К., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемите страни ЦВ. ИВ. ЦВ. и ЕЛ. П. ЦВ., редовно призовани, не се явяват.
Представляват се от адв. С.И., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба с
вх. № 260952/22.07.2021 г. от „Ронева Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Железни врата“ №37А, ет. 1 срещу Решение №
260069/22.06.2021 г., постановено по гр.д. № 8/2020 г. по описа на РС Девня, II състав, в
1
частта с която е прието за установено, че ЦВ. ИВ. ЦВ. и ЕЛ. П. ЦВ. са собственици на 5/8
идеални части от реална част от поземлен имот с идентификатор 80861.501.453, с площ на
реалната част от 58 кв. м., заключена между точки А, Б и В на комбинирана скица №2 от
заключението на вещото лице, намираща се на л. 175 по гр. д. №8/2020г. на РС Девня и
съставляваща неразделна част от решението и „Ронева Инвестмънт“ ЕООД е осъдено да
предаде владението върху посочената реална част от 58 кв. м., заключена между точки А, Б
и В на комбинирана скица №2 от заключението на вещото лице, намираща се на л. 175 по
гр. д. №882020г. на РС Девня и съставляваща неразделна част от обжалваното решение на
собствениците ЦВ. ИВ. ЦВ. и ЕЛ. П. ЦВ.. Първоинстанционното решение е обжалвано и в
частта, с която е отхвърлен иск за приемане за установено в отношенията между „Ронева
Инвестмънт“ ЕООД от една страна и ЦВ. ИВ. ЦВ. и ЕЛ. П. ЦВ. – от друга страна, че към
момента на одобряване на кадастралната карта на с. Чернево, общ. Суворово със Заповед
№РД -18-202/28.03.2019г. „Ронева Инвестмънт“ ЕООД е собственик на реална част с площ
62,57 кв. м от поземлен имот с идентификатор 808061.501.453 по КККР на с. Чернево, общ.
Суворово, одобрена със Заповед № РД -18-2020 /28.03.2019г., изчертана с червена линия на
приложената към насрещната искова молба скица, при граници на реалната част: имоти с
идентификатори 808061.501.452, 808061.501.470 и останалата част от имот с идентификатор
808061.501.453, като при изработването на кадастралната карта тази реална част погрешно е
била заснета като част от поземлен имот с идентификатор 80861.501.452 вместо като част от
поземлен имот с идентификатор 80861.501.453. С обжалваното решение, съдът е осъдил
въззивния жалбоподател / ответник в първоинстанционното производство, да заплати на
ищците разноски в производството и в тази част решението също се обжалва. В жалбата се
навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на
процесуалните правила и материалния закон и необоснованост. Изразено е несъгласие с
извода на първоинстанционния съд за неприлагане на дворищна регулация от 1965 г.
относно процесните имоти, тъй като се игнорира доказателствената сила на официален
удостоверителен документ, какъвто е удостоверение изх. № 88/14.08.2019 г., издадено от
община Суворово. Излага, че събраните по делото доказателства не дават основание да се
приеме, че между процесните недвижими имоти е материализирана граница, съответстваща
на разделителната линия помежду им в кадастралната карта от 2019 г. Отправено е искане за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което съдът да отхвърли
изцяло предявения от ЦВ. ИВ. ЦВ. и ЕЛ. П. ЦВ. ревандикационен иск и да уважи насрещния
иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Претендира съдебно-деловодни разноски. Във
въззивната жалба са направени доказателствени искания – за откриване производство по
оспорване на удостоверение с изх. № № 88/14.08.2019 г. на община Суворово и издаване на
съдебно удостоверение, което да послужи пред ТД на НАП Варна за снабдяване с друго
такова, от което да е видно за периода 2017 г. – 2019 г. има ли декларирани трудови,
граждански или други договорености между следните лица и търговци: ЕЛ. П. ЦВ. с ЕГН
**********, ЦВ. ИВ. ЦВ. с ЕГН ********** и ЕТ „Цел – Ц.Ц.“ с ЕИК ********* (с основен
предмет на дейност геодезическа и проектантска дейност) – от една страна и „Геопрециз
Инженеринг“ ООД, гр. София и „Геоид“ ЕООД с ЕИК103410344 гр. Варна – от друга
2
страна, както и налице ли са данни за изплащане на възнаграждения от „Геопрециз
инженеринг“ ООД гр. София и „Геоид“ ЕООД с ЕИК103410344 гр. Варна към ЕЛ. П. ЦВ. с
ЕГН **********, ЦВ. ИВ. ЦВ. с ЕГН ********** и ЕТ „Цел – Ц.Ц.“ с ЕИК ********* за
същия времеви период.
Въззиваемите страни ЦВ. ИВ. ЦВ. и ЕЛ. П. ЦВ. оспорват основателността на
жалбата, като изразяват становище, че решението на РС Девня е правилно и постановено въз
основа на събраните по делото доказателства. Не сочи доказателства и не обосновава
доказателсвени искания. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, както и
за присъждане на разноски.
АДВ. К.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора. Нямам възражения
срещу начина по който са докладвани въззивните жалби и отговора. Считаме, че преценката
на съда за неоснователност на искането за откриване производство по реда на чл. 193 ГПК е
правилна, само уточнявам, че това искане не изхожда от нас, а от насрещната страна. Ние се
ползваме от това удостоверение и бихме искали съдът да съобрази неговата обвързваща
материална доказателствена сила. Оспорването е направено от въззиваемата страна.
АДВ. И.: Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. В оспореното решение
първоинстанционният съд е изложил конкретни аргументи и доводи, с които е обосновал
преценката си по изследване на доказателствената сила и стойност на този документ. Към
настоящия момент всички възражения в тази връзка са преклудирани и правилно и
законосъобразно въззивният съд е уточнил, че не подлежи на преразглеждане.
АДВ. К.: Двете страни са представили документа, въззиваемата страна в
първоначалната искова молба и ние с отговора.
Предвид липсата на отправено искане по чл. 193 ГПК следва да се оставят без
уважение еветуланите искания за събиране на доказателства във въззивната жалба, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за събиране на доказателства на въззивника.
АДВ. К.: Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
АДВ. И.: Правя възражение за прекомерност за размера на адвокатския хонорар на
насрещната страна, предвид правната сложност на делото. Няма да соча доказателства.
Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
3
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски
и доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за
извършването им.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. К.: Във въззивната жалба съм изложила изчерпателно доводите си по
съществото на спора. Моля съда да зачете обвързващата материално доказателствена сила
на оспореното неуспешно от въззиваемата страна удостоверение № 88 от 2019 г. според
което между двата съседни имота няма регулационни сметки за уреждане по повод
приемането плана от 1965 г. т.е. дворищната регулация по отношение на двата имота е
приложена. Извършени са сделки относно двата имота в регулационните им граници.
Общината е извършила преценка за влизане в сила на този план през май 2019 г., когато е
издадено разрешение за строеж за собствения на довереното ми дружество недвижим имот.
Не е постъпвало искане общината да констатира отпадане на действието на този план.
Първоинстанционният съд, противно на твърдяното от колегата е приобщил
удостоверението по делото но не го е обсъдил. Напротив, изводите противоречат на
неговото съдържание. Дори да се приеме, че планът от 1965 г. не е приложен, в тежест на
насрещната страна е било установяването на предхождащото го положение. Такава
доказателствена инициатива не е проведена от насрещната страна. В последното с.з. е
станало ясно, че има регулационен план, предхождащ този от 1965 г. от 20-те години на
миналия век, като по отношение на него въззиваемата страна нито е предявявала
доказателствени искания, нито е изясняван въпросът дали той е останал в сила, ако този от
1965 г. не е приложен. Ние считаме, че този въпрос следва да бъде решен съобразно
удостоверението.
АДВ. И.: Моля да постановите решение, с което да отхвърлите въззивната жалба
ведно с всички наведени оплаквания като неоснователни и неотговарящи на доказателствата
по делото пред първата и настоящата инстанция. Поддържаме изцяло изложените аргументи
и доводи в отговора на въззивната жалба като моля да ги съобразите при разглеждането на
4
оплакванията. Накратко ще изложа към същите допълнително опровержение на твърденията
за липса на проведена адекватна анализираща дейност от страна на ДРС по отношение на
цитираното удостоверение, а именно: Видно от съдебния акт и от разпита на издателката на
оспореното удостоверение, същата заявява, противно на изнесените в удостоверението
твърдения, с които е направила един правен извод, който не й се следва, че не са налице
регулационни сметки за уреждане. Напротив, при изрично поставен въпрос и разпита й
извършвала ли е справки, налице ли са разписки за платени суми между страните по делото
или техни праводатели, намират ли се в общинската администрация, чийто ръководител на
отдел Устройство на територията е тя, евентуални други документи, от които да е направен
извод за липса на регулационни сметки за уреждане. Същата категорично заявява, че такива
липсват. Този факт на липса на такива документи е потвърден както в заключението на СТЕ
така и от разпита на вещото лице в с.з., че липсват такива документи. Отделно
първоинстанционният съд, освен че е съобразил горното при постановяване на решението –
разпита на лицето, заключението на вещото лице и е посочил, че липсват доказателства
праводателите на ответника да са се възползвали от правните способи посочени в § 6 от
ЗУТ. Затова считаме за изцяло неоснователни изнесените възражения във въззивната жалба
и направените изявления днес. Считам, че изцяло сме изложили съображения защо молим
въззивната жалба да бъде оставена без уважение и се потвърди решението на ДРС като
правилно и законосъобразно. В случай, че я отхвърлите, моля да ни присъдите разноски.
АДВ. К.: Пледоарията на колегата се основава на допускането, че при приемането
на плана от 1965 г. въобще е стояла необходимостта за уреждане на регулационни сметки
между двата имота. Това не е така, защото ако се изясни предшестващото този план
положение дали ще се плащат сметки или не зависи от обстоятелството приложен ли е
предходният регулационен план, или планът от 1965 г. констатира неговото неприлагане, в
какъвто случай сме и за уреждане няма. Затова текста на удостоверението не може да се
тълкува в друг смисъл. То просто отбелязва, че няма регулационни сметки за уреждане.
Освен това при отказано откриване на производство по чл. 193 ГПК нито към вещото лице е
бил допустим въпросът приложена ли е регулацията, нито към свидетеля, който по
случайност се е оказал издател на удостоверението. Тези доказателства не са били
допустими. Моля за възможност да представя писмени бележки.
АДВ. И.: Моля за възможност да представя писмени бележки.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
Дава възможност на страните да представят писмени бележки в 7-дневен срок от
изготвяне на протокола.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.16 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5
6