Р Е Ш Е Н И Е №
Град
Тетевен , 21.11.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД-първи състав ,в публично заседание на шести
ноември ,през две хиляди и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНИ
ГЕОРГИЕВА
При секретаря: ВИОЛЕТА
МОНОВА
Като разгледа
докладваното от Председателя гр.дело № 522 по описа на Районен съд-Тетевен за
2019 година,със страни:
Ищец: „П.К.Б.” ЕООД ,ЕИК ******* ,
седалище и адрес на управление гр. ******* , чрез пълномощника юрисконсулт К. С,
Ответник М.П.П. ЕГН ********** и В.А.В.
с ЕГН ********** ***
И за да се произнесе,взе предвид
следното:
Предявен осъдителен иск с правно основание чл.415 ал.1 т.3 от ГПК от
ищеца „П.К.Б.” ЕООД ,ЕИК ******* срещу
ответниците М.П.П. ЕГН ********** и В.А.В..
Претендира се ответниците да заплатят
на ищеца по договор за потребителски кредит № ********** от 05.04.2017г,
сумата от 1650 лв. главница , твърди се , че
дължимото договорно възнаграждение е 1248,36лв , като е видно от
погасителния план същото е за период от 26.05.2018г до 2021г , ,но тъй като съдът е оставил иска без
движение и с допълнителна молба са уточнени дължимите суми се претендира само част от
сумата от 404,48 лв. , възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги в размер на 1491,40 лв. /съобразно допълнителната молба
,л.55, с която е посочен размера на главницата , лихвата и периода за който се
дължи , размера на пакета за допълнителни услуги по договор за потребителски
кредит № ********** от 05.04.2017г / .
В иска се твърди ,че на 05.04.2017г
е сключен договор за потребителски кредит № ********** между „П.К.Б.” ЕООД като кредитор М.П.П. като
длъжник и В.А.В. , който като солидарен длъжник е подписал договора съгласно чл.127 от ЗЗД и
чл.10 от ОУ към договора . Съгласно чл.5
от договора за кредит първата ответница М.П.
е пожелала с отпусната сума да бъде погасено нейно задължение към ищеца в размер на 606,18лв и е извършено
вътрешно рефинансиране на посочената сума.На дата 10.04.2017г „П.К.Б.” ЕООД е
превело остатъка от сумата по договора в
размер на 1043лв по банковата сметка на
ищцата П. . Договор за потребителски кредит № ********** от 05.04.2017г е
сключен за срок от 36месеца с месечна
вноска по погасителен план 121,94лв , падежирана на 26 число на месеца .
Сумата по кредита е 1650 лв. , срок на кредита 36м., месечна вноска по
кредита80,51лв , годишен процент на
разходите 49,89, годишен лихвен процент 41,17,лихвен процент на ден 0,11, общо
задължение по кредита 2898,36лв . Параметри на закупен пакет от допълнителни
услуги : възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 1498,48лв и размер на вноската по закупения пакет
допълнителни услуги 41,43лв.Общото задължение след сборуване е както следва съобразно
уточнението в допълнителната молба е
3545,96лв., общ размер на вноската по договора 121,94лв , дата на
погасяване вс. 26 число от месеца.Твърди се ,че ответника е имал възможност да
се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни без да посочи причина и да дължи обезщетение
съгласно чл.7.1.1 от ОУ , ответника не е сторил това и е усвоил сумата по
кредита, но не е изпълнил договорното си задължение. Образувано било ч. гр.д.
№248/2019г и било връчено указание за предявяване на осъдителен иск.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран
отговор на исковата молба. В съдебно заседание ищецът не се явява, ответницата
не се явява не се представлява.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:Касае
се за договор за потребителски кредит, уреден в разпоредбите на чл.9 от ЗПК, съгласно който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД ако
длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да
иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение.Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Съгласно чл. 10 от ЗПК договорът
трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. За да е налице
договор за заем между страните по делото, не е достатъчно заемодателят да
предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и заемателят да се задължи да я
върне.
Ищецът моли съдът да бъдат осъдени
ответниците да заплатят сумата от главница отпусната сума по заема в размер на
1650лв , договорно възнаграждение 404,48лв, възнаграждение за пакет
допълнителни услуги 1491,48лв , в първоначалната искова молба се претендира и
законна лихва от датата на подаване на заявлението по 410 от ГПК , по което е
образувано ч. гр.д. №248/19г на ТРС-29.03.2019г.Претендират се разноски.
Съдът приема, че от представените по
делото доказателства по безспорен начин се установява сключения между страните
договор за потребителски кредит, задълженията си по който ищцовото дружество е
изпълнило в срок и съобразно условията на договора. По делото е представен
заверен препис от Договор за потребителски кредит № ********** от 05.04.2018/л.19/ г ., ведно с погасителен план/л.35/, подписан от ответника
по делото М.П.П. . От представения договор се установи, че двамата
ответници са положили подписа си в
договора и не оспорват получаването на заемната сума/л.19,20,21/. На дата
01.04.2018 ответницата П. е получила с банков превод сумата от 1043,82лв /л38/
, а в чл.5 от договора е записано сума за рефинансиране 606 лв.от кредитора
ищец към първия ответник П. /л.20/.
От своя страна и при условие на точно
и своевременно изпълнение от ищеца, ответникът М.П. не е изпълнила насрещното
си задължение да върне сумата, който размер се установява от договора за
потребителски кредит, както и от погасителния план към него.
По делото е изготвена съдебно
икономическа експертиза съобразно която общото задължение по договор за кредит на ищцата по договор
№********** е в общ размер на 4 389,84лв, от които 1650 усвоен кредит по
договора , 1248,36лв лихви по погасителен план за 36м, като съобразно петитума
на допълнителната молба се претендира само сумата от 404,48лв , за предоставен
пакет допълнителни услуги 1491,48лв . Няма констатирани плащания по кредита от
ответницата П..Съобразно нормата на чл.101 от ЗЗД трето
лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с
кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване,
то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният
длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници ,
поради което втория ответник В. е
солидарен съдлъжник и дължи солидарно с П. процесните суми .
В срока по
чл.131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба. В съдебно заседание ищецът
не се явява представил е молба за даване на ход по делото по реда на чл.102 от ГПК , ответниците не се явява не се
представляват.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна :
Касае
се за договор за потребителски кредит, уреден в разпоредбите на чл.9 от ЗПК, съгласно който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД ако
длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да
иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение.Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Съгласно чл. 10 от ЗПК договорът
трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. За да е налице
договор за заем между страните по делото, не е достатъчно заемодателят да
предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и заемателят да се задължи да я
върне. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1,т.7-12 и т.20, ЗПК договорът следва
да съдържа общия размер на кредита и условията за усвояването му;
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както
и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация
се предоставя за всички приложими лихвени проценти; условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В
настоящия случай в договора се съдържа общия размер на
кредита, условията за усвояването му, условията за издължаване,
погасителните вноски броя и падежа им датата е изписана най отдолу
на договора с електронния адрес , като същата е 05.04.2019г. . В същия/л.21 от
делото / е възпроизведена и разпоредбата на чл.11, т.12 от ЗПК. Посочено е, че
заетата сума се погасява при годишен лихвен процент 41,17%,лихвен процент на
ден 0,11%, срок на кредита 36 вноски с размер на всяка 80,51лв , сума по кредита 1650 лв.
, дължима сума по кредита 2898,36лв . Претендира се и възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги 1491,48лв , размер на вноската 41,43лв
. Общо задължение по договора 43,89лв , общ размер на вноската 156,64лв , ,
общ размер на вноската от 121,94лв ,
като се погасява на всяко 26 число на месеца .Представено е и преводно
нареждане от 01.04.18г. от които е видно ,че ищцовото дружество е превело на
ответницата сумата от 1043,82/л.38 /. Видно е от експертизата ,че
процесните суми са такива каквито ги твърди ищецът и не са погасявани вноски по
кредита, като що се касае до лихви по погасителен план /т.н договорно
възнаграждение/ същите са в размер общо на 1248,36 лв , но видно от
допълнителната молба с която е уточнен иска , в поправения петитум се
претендира само сумата от 404,48лв .
По делото е приложено
и ч.гр.д. № 248 от 2019г на Р.С.-Тетевен , което е прекратено поради
, това че т.18 от ТР №4/2013г от
18.06.2014г на ОСГТК се прилага и по отношение и на
небанковите финансови институции , какъвто е и заявителя , като видно от
заповедното производство длъжникът не е бил уведомен писмено за настъпилата
предсрочна изискуемост. Към исковата молба е представено уведомително писмо до
длъжниците/л.41,42 /. Доказателства това
писмо да е изпратено и получено от ответника не са представени към иска .
Съдът
с разпореждането по чл.130 от ГПК е връчил в едно с исковата
молба ,приложенията към нея ,
и уведомителното писмо /л.41,42/, видно от съобщение от
дата 30.08.2018г /л.72 /. От съдържанието на
уведомителното писмо/л.64/ , връчено заедно с исковата молба , то
ищеца е заявил ,че счита договора за потребителски кредит с
настъпила и предсрочната изискуемост от дата 31.07.2018г , както е
заявил в иска ,че предсрочна изискуемост е настъпила по силата на
т.12 от ОУ /29/. Съгласно чл.12.3 с писмено уведомление при настъпване на
следните обстоятелства: просрочване на 2 или по-вече месечни вноски в пълен размер . Видно е ,че са представени 2
обратни разписки до втория ответника В.В. като писмата не са получени /43,44/,
а спрямо първата ответца няма данни да е изпращано писмо . Тоест уведомлението
въпреки и връчено с исковата молба би имало действие спрямо
ответниците от момента на връчването с исковата молба , но видно от
съдържанието му ищеца е обявил предсрочна изискуемост преди неговото връчване и
преди образуване на заповедно производство –ч. гр.д. №248/2019г. на
ТРС образувано на 29.03.2019г., а именно на дата 31.07.2018г поради
което същото е връчено с исковата молба на дата 21.08.2019г , като книжата са
получени от първата ответница , която е и майка на втория ответник със
задължение да му ги предаде , т.е кредитът е станал предсрочна изискуем на дата
21.08.2019г.
Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите
принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните, а датата
на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява
различен юридически факт. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014
г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за настъпването на
предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може
договорното изменение да прояви действието си. Приложението на разрешенията
на т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС и необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на
предсрочната изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите
финансови институции- така решение №123/09.11.2015 г. по т. д.
№ 2561/2014 г. на II т. отд., докладчик съдия Т. Върбанова. Този извод се
подкрепя и с аргумент за по-силното основание, доколкото правният статут на
банките изисква по-благоприятното им нормативно третиране в сравнение с
финансовите институции, което пряко следва и от Решение № 12 от 02.10.2012 г.
по к. д. № 4/2012 г. на КС, а при възприемане на извода, че предсрочната
изискуемост ще следва да се съобщава само от банките, но не и от финансовите
институции, очевидно този принцип ще се наруши, но по-важното – така ще се
наруши и принципът за правна сигурност и предвидимост в уредбата на
потребителските кредити, което е недопустим правен резултат. Разпоредбата на
чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е императивна и нейното тълкуване е подчинено на принципа
за защита на по-слабата страна, поради което следва да се прилага във всички
хипотези на предоставяне на потребителски кредит. В този смисъл, доколкото в
случая не се твърди, нито са налице доказателства кредиторът да е изпълнил
задължението си за уведомяване на кредитополучателя за настъпване на
предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, а видно от съдържанието приложеното уведомително
писмо в кориците на делото , което е връчено на ответната страна в едно с
исковата молба . С оглед на изложените доводи, съдът приема, че
доколкото кредиторът не е довел до знанието на длъжника обявената предсрочна
изискуемост на задълженията по договора, то договорът е прекратен на претендираното основание, с
връчването на исковата молба . Исковата молба може да има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с
връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се
обявява на длъжника, тоест същата е обявена на 21.08.2019г.с връчване на
иска . Още по вече с определението си по
чл.140 от ГПК съдът е указал на ищеца , че трябва да проведе пълно и
главно доказване на заявените в исковата молба факти и обстоятелства и
в негова тежест е да установи наведените от него твърдения, размера
на вземането и момента на предсрочната изискуемост.
Тоест безспорно се доказа от материалите по делото и от изготвената и
приета по делото СИЕ ,че ответниците дължат солидарно на кредитора сумата от
1650лв главница в едно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на иска , сумата от 404,48 лв /договорно възнаграждение по допълнителната
молба с която е уточнен петитума на иска / лихви по погасителен план , като общата сума съобразно погасителният план е 1248,36лв
за период от 36м за период 26.05.2019г до 26.04.2021г. и в тази му част иска
следва да бъде уважен до претендираната
сума от 404, 48лв.
По отношение на уговореното в процесното споразумение от 05.02018г. към договор за
потребителски кредит №********** възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги в размер на 1491,48лв ,
размер на вноската 41,43лв съгласно раздел
VI „Параметри” от договора/л.21/.
Съгласно представеното към договора
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги/л.23/ заплащането
на уговореното възнаграждение се дължи при предоставяне от кредитора
на една или всички от посочените услуги, а именно: 1) приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2) възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; 3) възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски; 4) възможност за смяна на дата на падеж и 5) улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Възможността за
събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани
с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ,
бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът обаче не допуска кредиторът
да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Макар законът, а също и сключения
между страните договор да не съдържа легално определение по отношение на
понятията „такса за управление на кредита” и „такса за усвояване на кредита”,
съдът намира, че първата от уговорените услуги попада именно под обхвата на
втората посочена такса. Затова и тази уговорка противоречи на разпоредбата на
чл.10а, ал.2 ЗПК. Освен това, с уговарянето на допълнително възнаграждение в
размер на 1491,48лв,съдът намира,
че се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера
на ГПР/годишен процент на разходите /. На основание чл.21, ал. ЗПК всяка клауза
в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Затова съдът счита за нищожна на
уговорката за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер
на 1491,48лвлв.,тъй като съдът следи
служебно за нищожността . При сключването на договорите за потребителски
кредити, е приложима нормата на чл. 12 ЗЗД, която изисква добросъвестно
поведение на страните Добросъвестността при предоставяне на услугата за
предоставяне на заем е част от добрите нрави като морални норми, при
нарушаването на които сделката е нищожна. В този смисъл е Решение № 4 / 2009 г,
по т. д. № 395 / 2008 г, Решение № 1270 / 2009 г. по д. 5093 / 2007 г,
Определение № 877 по т.д.№ 662 / 2012 г, Решение № 202 / 27. 02. 2015 г. по д.
4123 / 2013 г. и др. на ВКС. В правомощието на съда е да установи дали дадена
клауза в договора е нищожна. В процесния случай, се установи по
безспорен начин, че Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги е сключено при нарушаване на правилата за добросъвестност и
справедливост, тъй като несправедливо, кредиторът, без да извърши услугата, се
облагодетелства за сметка на потребителя, като го задължава да заплати нещо,
което не е ползвал. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи са
нищожни, ако не са уговорени индивидуално. В случая ищецът не е доказал, че споразумението
е уговорено индивидуално и няма наведени такива твърдения в исковата молба .
Според Директива 93 / 13 / ЕИО на Съвета от 05. 04. 1993 г. относно
неравноправните клаузи е прието, че не се счита за индивидуално договорена
клауза, която е съставена предварително и потребителят не е имал възможност да
влияе на нейното съдържание. Тази норма е транспорирана в чл.13 а т.9 от ДР на
ЗЗП/2007г./Предвид изложените по-горе съображения искът
следва да бъде отхвърлен по отношение на претендираната сума от 1491,48лв за предоставен
пакет допълнителни услуги .
По
отношение на разноските : На ищеца следва да се заплати сумата съобразно уважената част от иска за държавна такса
41,09лв , 100 лв определени по чл.25 от
НЗПП за юрисконсултско възнаграждение и 200 лв. за съдебно счетоводна
експертиза.
По отношение разноските по заповедното
производство :В случая ч.гр.д.
№ 248/2019г. по описа на Районен съд Тетевен
е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. С влязло в сила разпореждане № 899 от 22.04.2019г. заявлението е
отхвърлено в цялост . От разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК може да се направи
извод, че с акта си по същество в заповедното производство съдът може да издаде
заповед за изпълнение или да откаже да издаде такава. Отказът да се издаде
такава на практика представлява цялостно отхвърляне на заявеното до съда
искане. От друга страна правилата за разпределение на отговорността за разноски
изискват уважаване на съответното искане (арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК). След като
в заповедното производство такова уважаване не е налице, то на този етап
правният спор не е решен изцяло в полза на заявителя. Ето защо юрисконсултско
възнаграждение на от този етап от производството
няма как да му се присъдят. Именно поради отхвърляне на искането му са
предявени и осъдителни искове в настоящото производство. Единствената връзка,
която тези искове имат с развилото се заповедно производство, е с доплащане на
дължимата такса по смисъла на чл. 415, ал. 4 ГПК. След като по заповедното
производство не е издадена заповед за изпълнение, то на практика не съществува
друга връзка между двете производства, освен така очертаната от законодателя.
Ето защо изходът на спора от исковото производство има самостоятелно значение и
на присъждане подлежат разноските единствено от този спор. Изходът на спора в
заповедното производство е отрицателен за ищеца, поради което не му се дължи юрисконсултско
възнаграждение за това производство, с
изключение на заплатената държавна такса – арг. от чл. 415, ал. 4 ГПК и то
съобразно уваженото в исковото производство , а именно 41,09лв .
Водим от гореизложеното съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
М.П.П. ЕГН ********** и В.А.В. с ЕГН ********** *** да заплатят солидарно по предявен иск с правно основание чл.415
ал.1 т.3 от ГПК на „П.К.Б.”
ЕООД ,ЕИК ******* , седалище и адрес на управление гр. ******* сумата от 1650
лв. главница по договор № ********** от
05.04.2017г в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
04.07.2019г , договорно възнаграждение :
лихви по договора частично от 404 ,48 лв. от
общата сума на лихвите от 1248,36лв за период от 26.05.2018г до 2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от„П.К.Б.” ЕООД
,ЕИК ******* , седалище и на управление гр. ******* иск против М.П.П. ЕГН ********** и В.А.В. с ЕГН **********
*** сумата от 1491,48лв представялваща
пакет допълнителни услуги по споразумение сключено на 05.04.2017г .
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК
М.П.П. ЕГН ********** и В.А.В. с ЕГН ********** *** да заплатят на „П.К.Б.” ЕООД ,ЕИК ******* , седалище и адрес
на управление гр. ******* разноски по делото както следва :сумата от 41,09лв за
държавна такса, като отхвърля за разликата до 88,53лв. ,100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и сумата 200лв за съдебно счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК М.П.П. ЕГН ********** и В.А.В. с ЕГН ********** *** да заплатят
на „П.К.Б.” ЕООД ,ЕИК ******* , седалище
и адрес на управление гр. ******* разноски по заповедното производство ч. гр.д
№ 248/2019г на ТРС както следва :сумата от 41,09лв. за държавна такса , като за
разликата до 88,53 лв. отхвърля
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
връчването му пред ОС-Ловеч .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: