РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. С. 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело №
20231110154088 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № ........03.10.2023 г. на „И. Ф.“ ЕООД, ЕИК ., с
адрес: гр. С. район Т...., ж.к. , ул. №, ап., срещу Ц. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С. бул.,
..... с която са предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, за установяване в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1 000,00 лева – главница по
договор за предоставяне на кредит от разстояние № /24.01.2022 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
16.11.2022 г. до окончателното плащане; и 237,60 лева – възнаградителна лихва по договора
за потребителски кредит за периода 24.01.2022 г. – 21.10.2022 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 62255/2022 по описа на СРС,
ГО, 29 състав.
В исковата молба се твърди, че на 24.01.2022 г. е бил сключен по реда на ЗПФУР
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № /24.01.2022 г. между „И. Ф.“ ЕООД – в
качеството на кредитодател, и Ц. Д. Д. – в качеството на кредитополучател. Описва се
подробно процедурата по сключване на договори от разстояние от „И. Ф.“ ЕООД, като се
посочва, че сключването на договора от 24.01.2022 г. е било извършено въз основа на
подробна информация, достъпна на уеб адрес: , на който са публикувани и Общите условия
за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става
след регистрация на клиента в сайта на ищцовото дружество и попълване на въпросник,
както и маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия“, с което кандидатът
безусловно приема същите. След това кандидатът получава имейл, в който се съдържа
преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той
получава на личния си имейл договор и общи условия за писмено потвърждаване.
Потвърждаването става по следния начин: клиентът получава чрез съобщение по телефон на
предоставен от него мобилен номер четирицифрен уникален код, както и имейл съобщение,
в което се съдържа специален линк, след отварянето на който следва да въведе получения
код. Преди извършване на паричния превод клиентът получава обаждане на посочен от него
телефонен номер, като разговорът се записва. По този начин той отново потвърждава
1
сключването на договора за предоставяне на ф.ови услуги от разстояние. В настоящия
случай, при кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: и следния
имейл адрес: . Активиращият код е бил .. В хода на кандидатстване кредитополучателят е
изпратил снимка на личната си карта, от което било видно, че предоставените лични данни
съвпадат. Доколкото липсвал сигнал, че документът за самоличност е бил откраднат, то
ищецът приемал, че именно ответникът е предоставил снимките. Предоставена била и
снимка тип „селфи“ с личната карта на клиента. От нея било видно, че лицето на личната
карта и снимащия са един и същ човек. Предоставена била още и снимка от разговор,
проведен чрез профил в приложението „Вайбър“. По време на провеждане на видео
разговора по вайбър отново била извършена преценка за самоличността на
кредитополучателя. Ищецът твърди, че гореописаната процедура е била извършена от
ответника, в резултат на което на същия е бил отпуснат кредит с главница в размер на 1
000,00 лева. В случая сумата е била преведена по банкова сметка с титуляр ответника Д., а
именно: в „.............“ АД с IBAN .............................Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от процесния
договор за кредит вземането на главница в размер на 1 000,00 лева е разпределено на 20
броя погасителни вноски, всяка от които в размер на по 50,00 лева, дължими в периода
23.02.2022 г. – 16.09.2023 г. По кредита не били извършвани плащания за погасяване на
главницата, поради което на кредитополучателя било изпратено имейл съобщение,
посредством който на датата на получаването му – 15.11.2022 г. надлежно е бил уведомен за
обявена предсрочна изискуемост на сумата по кредита. При извод на съда за ненадлежно
уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост ищецът сочи, че към датата
на сезиране на исковия съд е настъпил падежът на всички погасителни вноски, поради което
вземането е изискуемо в пълния му размер. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от договора за кредит
лихвения процент е в размер на 40.15 %, но като дължимата за периода 24.01.2022 г. –
21.10.2022 г. договорна лихва възлиза на 237,60 лева. При тези твърдения се моли за
уважаване на исковите претенции.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника Ц. Д. Д., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа,
че не е сключил твърдения от ответника договор за кредит и не е подписал електронно
същия.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 62255/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав, от което се установява, че на 16.11.2022
г. „И. Ф.“ ЕООД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу Ц. Д. Д., за следните суми: 1./ 1 000,00 лева – главница по договор за
предоставяне на кредит от разстояние № /24.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
16.11.2022 г. до окончателното плащане; 2./ 237,60 лева – възнаградителна лихва по договора
за потребителски кредит за периода 24.01.2022 г. – 21.10.2022 г.
С разпореждане от 31.01.2023 г. по ч. гр. д. № 62255/2022 г. по описа Софийски
районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав, съдът е постановил издаване на исканата
заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното
производство разноски в общ размер на сумата от 77,80 лева, от които 27,80 лева – държавна
такса, и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът Ц. Д. Д. е подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като бланкетно е посочил, че не дължи
изпълнение по нея.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
По делото е представен и приет Договор за за предоставяне на кредит от
разстояние № /24.01.2022 г., съгласно който „И. Ф.“ ЕООД – като кредитор, е поел
задължение да предостави на Ц. Д. Д. – като потребител, сумата в размер на 1 000,00 лева,
срещу насрещно задължение на заемателя да я върне при следните условия: вид на
ползвания кредит: потребителски кредит по продукт „Бърз на вноски“; размер на всяка
погасителна вноска в лева; брой вноски и дати на плащане на всяка от погасителните
вноски: посочени в погасителния план по чл. 4, ал. 3; срок на кредита: 600 дни; освен
2
връщане на отпуснатата сума по договора за кредит, потребителят дължи и заплащане на
възнаградителна/договорна лихва върху главницата; договорната лихва е дължима при
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15 %; лихвен процент на ден, приложим
при отказ от договора – 0,11 %; общо дължима сума 1 346,50 лева; общо дължима сума при
непредставяне на обезпечение – 1 929,28 лева. Представеният по делото договор не носи
саморъчен подпис на страните по него.
Съгласно чл. 5 от договора годишният процент на разходите по кредита е 48,44 %,
като при изчислението му са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за
посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си,
съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране на лихви за забава и неустойки за
неизпълнение. Посочено е, че методиката на изчисление на ГПР е законово уредена като се
намира в ЗПК, Приложение 1 към чл. 19, ал. 2 от него, въведен с изменение на ПЗР към
Закон за изменение и допълнение на закона за кредитните институции, обн. с ДВ, бр. 41 от
2018 г., в сила от 01.07.2018 г., както и че единственият показател, включващ се при
изчисление на ГПР е възнаградителната лихва по т. 3. Посочено е още, че размерът на ГПР е
изчислен от съответен софтуер, като при изчисление на размера на ГПР е спазена
посочената законово регламентирана формула.
Съгласно чл. 3 от договора потребителят се задължава в срок до три дни, считано от
датата на сключването му, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1/
банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4 със срок на валидност 30
дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или 2/ две
физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят
служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им
осигурителен доход е в размер над 1000 лева; да работят по трудов договор без определен
срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „И.
Ф.“ ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения
към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР
към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да подпишат договор
за поръчителство.
В чл. 3, ал. 2 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението да
предостави обезпечение в срока по предходната алинея, потребителят дължи на кредитора
неустойка в размер на сумата от 582,78 лева. Уточнено е, че неустойката се заплаща от
потребителя разсрочено, заедно с погасителните вноски.
В процесния договор са инкорпорирани 2 варианта на погасителен план – такъв при
изпълнение на задължението по чл. 3 за предоставяне на обезпечение, и съответно такъв
при неизпълнение на посоченото задължение. Видно от втория вариант на погасителен план,
при неизпълнение на поетото задължение по чл. 3 от договора, потребителят дължи
заплащане на неустойка при заплащането на първите шест вноски, като месечният размер на
начислената неустойка възлиза на 97,13 лева.
По делото са представени и приети Общи условия към договорите за предоставяне
на кредит от „и.. Ф.“ ЕООД. В Раздел II, пункт 1.1. от тези Общи условия (ОУ) е
регламентирана процедурата по кандидатстване за предоставяне на кредит „Бърз до
заплата“ и „Бърз на вноски“ /какъвто е процесният договор/, осъществявана посредством
интернет страница .................... В Раздел III, пункт 1.1. от тези Общи условия (ОУ) е
регламентирана процедурата по сключване на договор за кредит „Бърз до заплата“ и „Бърз
на вноски“.
По делото е представен и приет платежен документ от 24.01.2022 г., удостоверяващ
извършено на същата дата нареждане на сума в размер на 1 000,00 лева, с наредител „И. Ф.“
ЕООД и получател Ц. Д. Д. с IBAN BG. на банковата сметка на получателя, при посочено
основание на превода „Дог. за заем номер 370923“.
По делото е представена и приета имейл кореспонденция между ищцовото дружество
/с акаунт ****@********.**, посочен и в процесния договор/ и ................ Видно от
последната, в потвърждение на самоличността на лицето, направило искане за отпускане на
заем, на дружеството – кредитор е изпратен документ за самоличност /лична карта/ на Ц. Д.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С. бул., ..... чиито лични данни изцяло съвпадат с
установените по делото такива на ответника, поддържани в НБДН.
В производството пред настоящата инстанция е изслушано и прието без възражения
на страните експертното заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза /ССчЕ/. Съгласно констатациите на вещото лице, базирани на
3
информацията, получена от „.............“ ЕАД, въз основа на нарочно издадено му съдебно
удостоверение, титуляр на банкова сметка с IBAN BG, BIC ............. е Ц. Д. Д., ЕГН
**********. На 24.01.2024 г. по посочената банкова сметка е постъпил паричен превод с
наредител „И. Ф.“ ЕООД с основание на трансакцията „Дог. за заем номер 370923“ в размер
на 1 000,00 лева.
В производството пред настоящата инстанция е изслушано и прието без възражения
на страните експертното заключение на вещото лице Н. К. по допуснатата съдебна
компютърно-техническа експертиза /КТЕ/. Съгласно приетото заключение, в
разглеждания случай процедурата по кандидатстване за договор за кредит № 370923 е била
спазена, като са били изпълнени стъпките за кандидатстване за кредит от кредитоискателя,
което е довело до създаване на договор за заем № 370923 в системата на „И. Ф.“ ЕООД с
данните на ответника. Подробно са описани и илюстрирани стъпките за кандидатстване за
отпускане на кредит на интернет страницата, поддържана от ответното дружество.
Констатирано е, че ответникът има регистриран профил в системата на дружеството, на
който е предоставил личните си данни. Установено е, че на 24.01.2022 г. в 10:13:38 часа е бил
активиран линк, който е бил изпратен на посочен от ответника имейл адрес, на който е бил
въведен код за потвърждение, изпратен до посочен от ответника телефонен номер.
По делото не се твърди и не се установява наличието на други правоотношения по
договор за кредит между страните извън процесното.
По делото не се твърди и не се установява извършването на плащания по процесния
договор за кредит.
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 28723/15.07.2024 г., съдът е
уведомил страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, за установяване в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1 000,00 лева –
главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № /24.01.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК – 16.11.2022 г. до окончателното плащане; и 237,60 лева – възнаградителна
лихва по договора за потребителски кредит за периода 24.01.2022 г. – 21.10.2022 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 62255/2022 по
описа на СРС, ГО, 29 състав.
По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи
следните обстоятелства: 1./ наличието на валиден договор за потребителски кредит със
соченото в исковата молба съдържание, сключен чрез средствата за комуникация от
разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на
потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора/; 2./ кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил
сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3./ настъпила изискуемост на задълженията по
договора и техният размер.
В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените
обстоятелства да докаже плащане в срок на вземането.
В конкретния случай ищецът се позовава на възникнало между страните
правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен от разстояние – по
електронен път чрез използване на интернет страница.
Правната уредба на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит (ЗПК) – съгласно нормата на чл. 9 ЗПК това е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при който потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК формата за действителност на договора за потребителски
4
кредит е писмена – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т.
10 от ДР на ЗПК "траен носител" е всеки носител, даващ възможност на потребителя да
съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното използване
за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който
позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.
Законът за потребителския кредит /ЗПК/ допуска възможността договорът за
потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал.
9 ЗПК кредиторът трябва да предостави на потребителя т. нар. „стандартен европейски
формуляр“ съгласно приложение № 2. Съгласно чл. 5, ал. 13 ЗПК, когато договорът за
предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез
използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне
на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по
ал. 10 – при използването на телефон като средство за комуникация или на друго средство за
гласова комуникация от разстояние, кредиторът, съответно кредитният посредник,
предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 (стандартния
европейски формуляр съгласно приложение № 2) незабавно след сключването на договора за
потребителски кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани
в ЗПФУР. Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително и само средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Съгласно
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от
разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и
потребителя. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР се съдържа дефиниция на понятието „финансова
услуга“, съгласно която това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране,
застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски,
инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги.
Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, доставчикът е длъжен да докаже следните обстоятелства: изпълнил е
задълженията си предоставяне на информация на потребителя; спазил е сроковете по чл. 12,
ал. 1 или ал. 2; получил е съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор. Съгласно чл. 18, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР за доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно
този закон, се прилага разпоредбата на чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за
електронния документ и електронния подпис (сега Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни знаци – ЗЕДЕУУ); преддоговорната информация, както и
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние,
видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, в редакцията му към 31.10.2018 г., електронен
документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) – т. е. електронен документ е всяко
съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален
или аудио-визуален запис. С оглед на разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ следва извод, че
законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към
който е добавен квалифициран електронен подпис. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ
електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) №
910/2014 – т. е. електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към
други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на
електронния подпис използва, за да се подписва. В разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ
изрично е регламентирано, че правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания
5
електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено
между страните, т. е. законодателят допуска по съгласие на страните на обикновения
електронен подпис да бъде придадена стойността на саморъчен такъв.
Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК и
чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по
делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не
поиска представянето на документа и на електронен носител /което в разглеждания случай
не е сторено/, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и
неговото съдържание /виж Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV
г. о., ГК/.
В представените по делото Общи условия на „Изи Ф.“ ЕООД, приложими към
договорите за потребителски кредит „Бърз на вноски“, е описана следната процедура за
кандидатстване за кредит и сключване на договор за кредит от разстояние:
Кандидатът за кредит посещава уебсайт ...........................Сайта), избира типа кредит,
размера на сумата, както и срокa, за който кредитът ще се връща. Изборът става от главната
страница на сайта с натискането на бутон "Вземи сега". В този момент кандидатът получава
предварителна информация за сумата, периода, датата на получаване, лихвата и падежа на
кредита, за който кандидатства.
За определяне кредитоспособността на кандидата за кредит, същият попълва
въпросник, публикуван на сайта. Всеки, който кандидатства за първи път през сайта, натиска
бутон "Напред", а кандидатите, които имат предишна регистрация в сайта, натискат бутон
"Вход".
Автоматично, след натискането на бутон "Напред", се генерира въпросник със
задължителни полета, отбелязани със знака звезда ("*") и незадължителни полета.
Въпросникът е разделен на стъпки, като потвърждаването на всяка става с натискането на
бутон "Напред".
Кандидатът следва да попълни всички задължителни полета, отбелязани със знака
звезда ("*"), като носи отговорност за верността на предоставената лична информация.
Всеки кандидат за кредит преди изпращане на личните си данни до Кредитора подава
декларация-съгласие за обработване на личните му данни от финансовата инстиуция като
администратор на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД),
като прави отметка в специално поле на сайта под текста на въпросната декларация.
С попълването на въпросника и натискане на бутона "Напред", кандидатът изпраща
своето изрично, предварително искане за предоставяне на кредит от разстояние, както и
молбата за кредит, която ще бъде разгледана.
До 30 (тридесет) минути от изпращането на попълнения на сайта въпросник,
съгласието за обработване на лични данни, предварителното искане за предоставяне на
кредит от разстояние, молбата за кредит, кандидатът получава писмо на посочената от него
електронна поща, с което бива уведомен, дали е одобрен или не за отпускане на кредит от
разстояние.
Ако кандидатът бъде одобрен, заедно с уведомлението за това, получава на
посочената от него електронна поща: преддоговорна информация във формата на
Стандартен европейски формуляр, действащите Общи условия – неразделна част от
договора, а така също линк, който след активирането му отваря профила на кандидата и там
той може да се запознае с проекта на договор за предоставяне на кредит.
Кандидатът разполага със 7-дневен срок, в който на специално обозначено място в
профила си на Сайта потвърждава изрично сключването на Договора за предоставяне на
кредит от разстояние, заедно с Общите условия - неразделна част от него и Стандартния
европейски формуляр, като при това следва правилно да попълни цифровия код, изпратен му
от "И. Ф." ЕООД под формата на кратко текстово съобщение (SMS) на телефонния номер,
който е предоставил при кандидатстването си за кредит. С въвеждането на цифровия код
кандидатът изразява своето съгласие за сключване на договора за кредит.
След като кандидатът потвърди, че е запознат и приема Договора за предоставяне на
кредит, заедно с Общите условия и Стандартния европейски формуляр, в сила към момента
на сключване на Договора, Договорът за предоставяне на кредит между Потребителя и "И.
6
Ф. " ЕООД се счита сключен. Договарянето се осъществява чрез средствата за комуникация
от разстояние (електронна поща, уебсайт и телефон), като Договорът за предоставяне на
кредит се сключва във формата на електронен документ при условията и реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за потребителския кредит, Закона
за електронния документ и електронния подпис, Закона за задълженията и договорите,
Закона за платежните услуги и платежните системи. Със сключването на договора за
предоставяне на кредит от разстояние, Потребителят се съгласява изпълнението на
финансовата услуга да започне веднага.
До 30 (тридесет) минути от сключване на договора, Кредиторът изпраща на
Потребителя електронно писмо, с което го уведомява, че паричните средства са преведени
или по посочената от него банкова сметка, или на каса в офис на "И. П." АД, както и
предоставя следната информация: относно платеца, стойността на платежната операция в
лева и датата на плащането.
Съобразявайки горните правни положения, легалната дефиниция на понятието
"електронен документ", дадена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г., както и с оглед на ангажираните по делото
писмени доказателства – договор за кредит от разстояние № /24.01.2022 г., съдържащ
подробна информация относно личните данни на ответника Ц. Д. Д., включително трите му
имена, ЕГН, номер на лична карта, настоящ адрес и адрес по лична карта, електронен адрес,
телефон, ОУ към договора за кредит, неоспорената от ответната страна имейл
кореспонденция между страните, съдържаща данни, че искането за заем е прието и предстои
разглеждането му, както и за одобряването му по посочените в договора параметри, както и
с оглед констатациите на приетата без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК
съдебна компютърно-техническата експертиза, настоящият състав приема за установено, че
от страна на ответника Ц. Д. Д. е бил положен електронен подпис по смисъла на чл. 13
ЗЕДЕУУ върху договора за кредит, респ. може да се направи извод относно авторството на
документите, поради което те се ползват с формална доказателствена сила, предвидена в чл.
180 ГПК. Касае се за информация, предоставена в електронна форма, логически свързана с
електронното изявление, за установяване на неговото авторство – по арг. чл. 13, ал. 1
ЗЕДЕУУ. Ето защо, съдът приема, че от страна на ответника е дадено надлежно съгласие по
отношение на съответното съдържание на договора за кредит, изразяващо се в
последователно извършване на поредица от действия, свързани с подаването на заявка,
прочит на договора и общите условия, одобрението им чрез код за потвърждение, генериран
и изпратен от кредитора на посочения от кредитополучателя имейл, които в съвкупност
разкриват съзнателно взето от него решение за сключване на договора със соченото
съдържание и привеждане в действие на взетото решение.
В подкрепа на извода за възникнало между страните заемно правоотношение,
породено от процесния договор за потребителски кредит, сключен като част от системата на
предоставяне на финансови услуги от разстояние, са и данните, следващи се от без
възражения на страните ССчЕ и приетия като писмено доказателство платежен документ от
24.01.2022 г., удостоверяващи извършено на същата дата нареждане на сума в размер на 1
000,00 лева, с наредител „И. Ф.“ ЕООД и получател Ц. Д. Д. с IBAN BG. на личната банкова
сметка на получателя, при посочено основание на превода „Дог. за заем номер .......
При така изложеното, съдът приема, че между страните по делото е налице валидно
възникнало облигационно правоотношение, произтичащо от процесния договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 370923 от 24.01.2022 г. по който ищецът е
изпълнил основното си задължение към ответника, в качеството му на кредитополучател,
предоставяйки му реално заемната сума, предмет на договора, в размер от 1 000,00 лева.
Доколкото страна по този договор, в качеството си на кредитополучател, е физическо лице,
за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или
търговска дейност и предвид предмета на сделката, то в случая договорната обвързаност
между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК (Обн. в ДВ
бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са приложими не само
специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с
това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП (Обн. В ДВ бр. 99 от
09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори. Както бе отбелязано по-горе, разпоредбата на чл. 7, ал.
3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител.
7
Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да
се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия
ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да протИ.речи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
При горните мотиви съдът намира, че възраженията на ответната страна за
нищожност на договора поради липса на съгласие са неоснователни – договорът е сключен в
електронна форма, възпроизведен е и на хартиен носител, като същият е написан е ясно,
четлИ. и на разбираем език, без да е доказано, че е изготвен с шрифт, който е по-малък от
изискуемия от закона.
Доколкото се касае до договор за потребителски кредит, на първо място съдът следва
да разгледа наведените твърдения за протИ.речие на разпоредбите на ЗПК.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай не е спазено изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Мотивите за това са следните:
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР – 48,44 %, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния
по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно – неустойката по чл. 3, ал. 2 от договора,
която се начислява автоматично от заемодателя при неизпълнение на задължението по чл. 3,
ал. 1.
Настоящият съдебен състав приема, че уговорената в чл. 3, ал. 2 от процесния
договор „неустойка“ е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването
на годишния процент на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл.
19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България
(основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не
могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените
по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието
„общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според
която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по - специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В
случая е несъмнено, че получаването на заема е било обусловено от предоставяне на едно от
посочените в чл. 3, ал. 1 от договора „обезпечения“, като заемателят се е съгласил да заплати
неустойка в размер на 582,78 лева, която се заплаща разсрочено съгласно включения в
договора погасителен план /втория вариант от него/. С уговорената в чл. 3, ал. 2 от договора
неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за
предоставяне на заемната сума – т. нар. „скрита възнаградителна лихва“. Този извод следва
от спецификата и краткия срок /тридневен/ за изпълнение на задължението, по отношение
8
на което е уговорена неустойката – осигуряването на поемане на поръчителство за връщане
на заема или предоставяне на банкова гаранция. По този начин кредиторът не е очаквал или
желал изпълнение на задължението. Още повече, ако заемодателят действително е имал
намерение да получи като обезпечение „поръчителство“, той е можел да постави
сключването на договора за заем и предоставяне на заемните средства под условие от
предварителното поемане на поръчителство от лице, отговарящо на посочени изисквания,
каквато възможност, той има съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В подкрепа
на горния извод следва да се отбележи и уговорката, че в случай на възникване на
задължението за заплащане на неустойка, то ще бъде заплащано всеки ден заедно със
следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в договора погасителен
план. Това отново навежда към изначално съгласие между страните, че задължението за
предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне.
Следва да се посочи, че посочената алтернатива за обезпечение – банкова гаранция е
житейски немислима при сключване на договор за потребителски кредит, доколкото
кандидатстващото лице може просто да се възползва от средствата, нужни за издаването на
банковата гаранция. В аспекта на изложеното съдът приема, че обсъжданата клауза от
договора носи характеристиките на неравноправна такава по смисъла на нормата на чл. 143
ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя. Същата не отговаря на изискванията за
добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и задълженията между
страните. Същата попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава
потребителя при неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по
договора след неговото сключване да заплати необосновано висока с оглед цената на
договора за кредит за потребителя неустойка. Нещо повече, уговорената неустойка
изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да е вреди за кредитора и се дължи
независимо от това, дали такива биха могли реално да настъпят или не. Така в чл. 3, ал. 2,
изр. 3 е посочено, че при предсрочно погасяване на договора за кредит начислената
неустойка се редуцира съобразно договорната лихва. В чл. 6.1, ал. 1, изр. 3 от ОУ е посочено,
че при предсрочно погасяване се включва съразмерно намален спрямо датата на предсрочно
погасяване размер на неустойката по чл. 3, ал. 2 от договора. Следователно, в случая се
достига до положение, при което дори че потребителят да погаси изцяло предсрочно
задълженията си по договора за кредит, с което свое действие то би лишил кредитора от
обезпечителна нужда, то неустойката все пак ще остане дължима. В допълнение, следва да
се посочи и задължението на кредитора преди сключването на договора за кредит да оцени
кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в достъпните му бази данни и
регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, да откаже предоставянето на
заемните средства. На практика се получава така, че с тази клауза кредиторът прехвърля
риска от неизпълнение на това си задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане
на парични средства чрез сключването на договора. Последното води до значително
нарастване на цената на кредита и възлага на потребителя финансова тежест, което е в
протИ.речие със закона - чл. 16 ЗПК. С оглед на това, съдът приема, че с предвиждане на
неустойката по чл. 3, ал. 2 от договора не се цели неговото обезпечаване, а оскъпяване на
заема чрез кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка. Налице е
заобикаляне на закона, при което част от възнаграждението на ответното дружество е
формално уредено като вземане за неустойка, с цел това вземане да не бъде включено в
общия разход по кредита, респективно в ГПР. Следователно процесната неустойка има
характера на "общ разход по кредита за потребителя" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и
е следвало да бъде включена в ГПР. Доколкото неустойката представлява сигурно
възнаграждение за кредитора, което той очаква да получи към датата на сключване на
договора за кредит, то посочването на ГПР без включване на това възнаграждение цели
въвеждане на потребителя в заблуждение относно разходите му по кредита, а именно, че те
ще бъдат в размер на 48,44 % годишно. При това положение, посоченият в договора ГПР не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
сделката, каквото именно е предназначението на ГПР, а ГПР който изначално не е годен да
изпълни своето предназначение, не е правно валиден. Ето защо, в случая е налице
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, и
приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК. Следователно и при съобразяване на
чл. 22 ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихви и/или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (така Решение
№ 2261/18.08.2022 г. по в. гр. д. № 14174/2021 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав,
Решение № 3432/28.11.2022 г. по в. гр. д. № 3194/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен
състав, Решение № 156/11.01.2023 г. по в. гр. д. № 2399/2022 г. по описа на СГС, ІІ-А
9
въззивен състав, Решение № 54/09.01.2023 г. по в. гр. д. № 7254/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-
Б въззивен състав, и др.).
Предвид установената недействителност на процесния договор за кредит, на
основание чл. 23 ЗПК, съдът следва да определи размера на чистата стойност на кредита – в
случая тя възлиза на сумата от 1 000,00 лева. По делото не се твърди и не се установява
извършени от ответника плащания по процесния договор за кредит, поради което съдът
приема, че предявеният иск е основателен за сумата от 1 000,00 лева. На основание чл. 22
ЗПК искът за вземането за възнаградителна лихва следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъди сумата
в размер на 62,86 лева – сторени разноски в заповедното производство, и сумата в размер на
565,61 лева – сторени разноски в исковото производство.
Ответникът не претендира разноски, поради което такива не следва да му се
присъждат.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С. бул.,
..... дължи на „И. Ф.“ ЕООД, ЕИК ., с адрес: гр. С. район Т...., ж. к. , ул. №, ап., на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 23 ЗПК, сумата в размер на 1 000,00 лева,
представляваща чистата стойност на Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
/24.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 16.11.2022 г. до окончателното плащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 62255/2022 по описа на
СРС, ГО, 29 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване на дължимостта на
сумата от 237,60 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за потребителски
кредит за периода 24.01.2022 г. – 21.10.2022 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 62255/2022 по описа на СРС, ГО, 29 състав
ОСЪЖДА Ц. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С. бул., ..... да заплати на „И. Ф.“
ЕООД, ЕИК ., с адрес: гр. С. район Т...., ж. к. , ул. №, ап., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 62,86 лева – сторени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
62255/2022 г. на СРС, ГО, 29 състав, и сумата в размер на 565,61 лева – сторени разноски в
исковото производство по гр. д. № 54088/2023 г. на СРС, ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10