№ 29216
гр. София, 18.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20231110149364 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на П. Г. Н. против „...........“
АД. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника,
като в указания срок същият е подал писмен отговор.
В отговора на исковата молба ответникът „...........“ АД за недопустимост на
предявените искове, доколкото процесната клауза за неустойка не се прилагала в отношения
между страните съгласно Приложение №2 към договора. Съдът намира посоченото
възражение за неоснователно. Към договора са налице общо пет представени по делото
приложения, като относно приложимостта на определени клаузи от договора и
приложенията към него в отношенията между страните съдът ще се произнесе по същество
на делото.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1
вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.
Писмените доказателства, приложени към исковата молба и отговора на исковата
молба, следва да бъдат приети по делото, тъй като са относими и допустими за изясняване
на спора от фактическа страна. Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищеца
ответникът да бъде задължен да представи за заплатените суми от ищцата по Договор
№............, справка за всички дължими от ищцата суми (за такси, разноски, такса-гарант и
др.), както и справка за сумата, която следва да бъде погасена по договора като остатък.
Доказателственото искане за задължаване на ответника да представи приложимите Общи
условия, доколкото същите са представени от ответника с отговора на исковата молба.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на
делото:
Ищцата П. Н. твърди, че на 31.07.2023 г., между нея и ответното дружество бил
сключен договор за потребителски кредит №............, по силата на който страните се
договорили ответникът да отпусне на ищеца заем в размер на ............ лева, който ищецът да
върне на 24 месечни вноски, т.е. до ДАТА г. Размерът на годишната лихва бил уговорен в
размер на 37,97%, а посоченият годишен процент на разходите по кредита – 49,00%. Сочи
се, че съгласно Приложение №1 към договора, страните се уговорили изпълнението на
задълженията по заема от страна на ищеца да бъде обезпечено с поне двама поръчители –
физически лица, отговарящ на определени условия относно получаван от гаранта
минимален доход, наличие на валидно трудово или служебно правоотношение и др, или с
банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, предоставени в срок до края
на следващия ден на деня на отпускане на кредита. В Приложение №5 към договора
страните уговорили, че при неизпълнение на задължението за осигуряване на гарант или за
предоставяне на банкова гаранция, заемополучателят ще дължи на заемодателя неустойка в
общ размер от 4813,20 лева за целия срок на договора. Съгласно уговореното неустойката се
заплащала от заемополучателя разсрочено, заедно с погасителните вноски по кредита.
В исковата молба се поддържа, че договорът бил недействителен поради липсата на
съществен елемент от неговото съдържание, а именно – в договора ГПР е посочен
единствено като процент, но без изрично да са описани основните данни, които са
послужили за неговото изчисляване. Бил налице и грешно посочен размер на ГПР,
доколкото действителният размер многократно надхвърлял посочения в договора.
Неправилно ответникът не бил включил в размера на ГПР разходите за заплащане на
процесната неустойка, която по своята същност представлявала скрито възнаграждение за
кредитора. Счита, че неправилното посочване на ГПР по кредита следвало да се приравни
на непосочване на ГПР, което водело до недействителност на договора за кредит на
основание чл 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Намира, че уговорката в договора за кредит за
предоставяне на обезпечение под формата на гаранти физически лица, които да отговарят
солидарно за задълженията по кредита, при неизпълнението на която потребителят дължи
неустойка, била нищожна на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, доколкото била налице
изначална невъзможност да се осигури исканото обезпечение, доколкото изискванията към
физическите лица били големи. Счита, че е налице и заобикаляне на закона като основание
за нищожност, доколкото чл. 33, ал. 1 ЗПК предвиждал, че при забава на потребителя,
кредиторът можел да иска само лихва върху неплатената в срок сума. С процесната клауза за
неустойка се уговаряло допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно
задължение – недадено обезпечение. Прилагането на ГПР, различен от уговорения в
договора за кредит, намира за заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1
и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Ето защо ищцата моли съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на процесния договор за кредит на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 11, т. 9 и т. 10, вр. чл. 22 ЗПК. При условията на евентуалност, в случай че съдът намери,
2
че договорът за кредит не е изцяло недействителен по изложените по-горе съображения,
моли съда да прогласи нищожността на чл. 4 от Приложение №5 към договора за кредит и
чл. 4, ал. 1 от Приложение №1 към договора за кредит, уреждащи задължението за
предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство на две физически лица или
банкова гаранция на основание чл. 26, ал. 1, предл.първо и второ ЗЗД. Претендира
присъждането на разноски.
Ответникът „...........“ АД намира предявените искове за недопустими и
неоснователни. Навежда твърдения относно начина на сключване на процесния договор.
Твърди, че процесните клаузи от договора за кредит за заплащането на неустойка при
непредоставяне на обезпечение не противоречи на законодателството за защита на
интересите на потребителите.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен иск срещу ищцата П. Н..
Твърди се, че въз основа на процесния договор предоставил на ищцата сумата в размер на
............ лева, като към подаване на исковата молба по насрещния иск същата не била
заплатила нито една погасителна вноска по кредита. Прави изявление за обявяване
предсрочната изискуемост на договора за кредит. Ето защо моли съда да осъди ищцата П. Н.
да му заплати сумата в размер на ........... лева, от които: ............ лева – усвоена от ищцата
главница по процесния договор за кредит, както и сумата от ........... лева – възнаградителна
лихва върху главницата за периода 01.08.2023 г. – 27.10.2023 г. (датата на подаване на
насрещната искова молба). В условията на евентуалност, в случай че съдът намери
процесния договор за изцяло недействителен, моли съда да осъди ищцата да му заплати
сумата в размер на ............ лева – усвоена от ищцата главница по кредита.
Ищцата е депозирала отговор на насрещната искова молба, в който изразява
становище за неоснователност на претенцията. Поддържа, че същата била недоказана,
доколкото ищецът по насрещния иск не бил предоставил справка за заплатените от ищцата
суми по процесния договор.
Съдът приема, че е сезиран от ищеца с искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че е сключил с ответника
процесния договор за кредит.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже, че договорът е сключен по
твърдения от него начин.
Предявените от ответника насрещни искове са с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК и чл. 240, ал. 2 ЗЗД
УКАЗВА на ищеца по насрещните искове, че негова е тежестта на доказване по иска
с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК наличието на: 1. отпуснат
потребителски кредит от ищеца на ответницата за процесната сума по валиден договор за
потребителски кредит, 2. предаване на сумата от ищеца на ответника, 3. размер на
дължимата главница по договора за кредит, изискуемост, вкл. настъпила предсрочна
3
изискуемост по твърдения от ищеца начин; по иска с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД
– и уговорка за възнаградителна лихва, размер и изискуемост на посочената лихва.
УКАЗВА на ответницата по насрещния иск, че нейна е тежестта на доказване
погасяване на задълженията, за което не сочи доказателства.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и
отговора на исковата молба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищцата на основание чл.
190 ГПК ответникът да бъде задължен да представи приложимите към процесния договор за
кредит Общи условия, тъй като същите са представени с отговора на исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи справка от счетоводството си за извършени
плащания от страна на ищцата по Договор №............, справка за всички дължими от ищцата
суми (за такси, разноски, такса-гарант и др.), както и справка за сумата, която следва да бъде
погасена по договора като остатък, съгласно исканията по т.2.1., т.2.2., т.2.3. от
доказателствените искания по исковата молба.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на
спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
НАСРОЧВА делото за 09.10.2024 г. от 15:00 часа, за когато да се призоват страните с
препис от настоящото определение, а ищецът – с препис и от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4