№ 686
гр. Перник, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20251720101052 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на В. Б. В. срещу „Топлофикация
Перник“ АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника срещу неговия наследодател –
С. И. П. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7521/2012 г. по описа на Районен
съд Перник за суми в размер на 1773,95 лева главница за неплатена топлинна енергия
в периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане и 385,978 лева законна лихва за
забава в периода от 30.06.2009 г. до 08.10.2012 г. и 243,20 лева разноски. Твърди, че
въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано и.д. № 2351/2021 г. по описа
на ЧСИ С. Б., но към датата на образуване – 25.08.2021 г. длъжникът С. И. П. е бил
починал, поради което действията по това дело не са довели до прекъсване на
погасителната давност.
Пояснява, че срещу този длъжник било образувано предходно и.д. № 457/2012 г.
по описа на ЧСИ Е. Д., но то било прекратено на 15.04.2015 г. Намира, че оспореното
вземане е погасено по давност, тъй като между 15.04.2015 г. и 25.08.2021 г. е изтекъл
период по – дълъг от пет години.
С оглед на изложеното моли съда да признае за установено, че вземането по
издадения изпълнителен лист в рамките на ч.гр.д. № 7521/2012 г. по описа на Районен
съд Перник е погасено по давност и срещу ищеца, в качеството му на наследник на С.
И. П. не съществува право на принудително изпълнение за суми в размер на 1773,95
лева главница за неплатена топлинна енергия в периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011
г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане и 385,978 лева законна лихва за забава в периода от 30.06.2009 г. до
08.10.2012 г. и 243,20 лева разноски.
Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.
В съдебно заседание ищецът се представлява.
1
Ответникът депозира писмено становище като оспорва иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу
материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора
по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца
право на принудително изпълнение за вземането на ответника въз основа на факти,
непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на
възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника
(така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и
Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца (в качеството му на наследник
на длъжника) в полза на ответника свидетелства за правния интерес на ищеца от
предявяване на отрицателен установителен иск (така Решение № 60282 от 19.01.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК). В настоящия случай ищецът оспорва
вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване
на процесния изпълнителен лист.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В съдебната практика съществуваха
колебания относно приложимия срок на погасителна давност относно вземане
установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Тези колебания бяха преодолени с
постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика - Решение № 37/24.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., в които се приема, че пет годишен срок на новата
давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно
решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от
значение на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази
дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет
на принудително изпълнение е погасено по давност.
По делото се установи, че давността е била прекъсната с влизане в сила на
заповедта за изпълнение, издадена срещу ищеца, което е станало най – късно на
19.11.2012 г. – денят преди издаването на изпълнителен лист, поради липса на други
обективни данни за влизане в сила на заповедта за изпълнение. Единствено ищецът е
признал, че действие, водещо до прекъсване на давността е извършено в рамките на
и.д. № 457/2012 г. по описа на ЧСИ Е. Д., но то било прекратено на 15.04.2015 г.
Установява се също, че С. П. е починала на ****************** като ищецът е
негов единствен наследник.
При тези обективни данни, разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът приема, че нова давност за вземането е
2
започнала да тече при влизане в сила на заповедта за изпълнение. Същата е пет
годишна и е изтекла на 19.11.2017 г. Дори да се вземе предвид признанието на
неблагоприятния за ищеца факт, петгодишния давностен срок би изтекъл на
15.04.2020 г.
Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи
твърдения факт на прекъсването на давността, както и че не сочи и не представя
доказателства в тази насока. Въпреки това, до приключване на съдебното дирене той
не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът дължи
прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е
свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично
възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136
от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се.
При извод за погасяване на вземането по давност предявеният иск е изцяло
основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати разноските за платена държавна такса – 96,13 лева, като
се присъди и адвокатско възнаграждение в доказания размер от 560,00 лева.
Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. Същото съдът намира за неоснователно, тъй като адвокатския
хонорар е съобразен с минимума, определен в Наредба № 1/2004 г.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ не съществува
изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу на В. Б. В., ЕГН
**********, в качеството на наследник на С. И. П. за сумата от 1773,95 лева
главница за неплатена топлинна енергия в периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане и 385,978 лева законна лихва за забава в периода от 30.06.2009 г. до
08.10.2012 г. и 243,20 лева разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист на
20.11.2012 г. по ч.гр.д. № 7521/2012 г. по описа на Районен съд Перник срещу С. И. П.
поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД
да заплати на В. Б. В. сумата от 656,31 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
3
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4