Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 35
гр.Русе, 13.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в публично заседание на двадесет
и седми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЪШЪЛ ИРИЕВА
ЗОРНИЦА
ТОДОРОВА –мл.с.
при секретаря ТОДОРКА
НЕДЕВА като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ В.търг.д.
№ 41 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е въззивно, по чл.258
и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.М.Д. ***, чрез назначения му особен
представител адв.
К.Г. *** против решение № 2069/06.12.2019 г., постановено по гр.д. № 8501/2018
г. по описа на РРС, с което е осъден да заплати на
“ОТП Факторинг България” ЕАД със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Оборище, бул. “Княз Александър Дондуков” №19,
ет.2, представлявано от изп. директор И.Г.Д.-М.и прокуриста Е.Д.К., ЕИК *********, сумата 9305.59 лв по Договор за кредит за текущо потребление от 11.02.2013г.,
заедно със законната лихва от 20.12.2018 г. до окончателното изплащане, както и
1072.22 лв разноски по делото. Излага оплаквания за
неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и
процесуалните правила и необоснованост. Основните доводи се свеждат до това, че ответникът В.Д. не е уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит, както и,
че не е уведомен за извършената цесия.
Счита, че като особен представител не разполага с права да приема материалноправни изявления в тази насока. Иска обжалваното
решение да бъде отменено от въззивния съд и исковете - отхвърлени. Претендира възнаграждение.
Насрещната страна по делото – ОТП „Факторинг България“ ЕАД гр. София е подала отговор на
въззивната жалба, в която развива доводи за неоснователност на жалбата. Счита
решението за правилно и законосъобразно и като такова моли да бъде потвърдено.
Съдът след като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта на
решението, както и на правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба,
намира за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 от
ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по
същество – същата е неоснователна.
Не е налице
несъответствие между установените по делото обстоятелства и тези, въз основа
на които съдът е мотивирал своето решение, поради което оплакването,
че то е необосновано,
е неоснователно. Районният съд
е обсъдил релевантните за спора факти
и доказателства, както и доводите на страните,
и след обсъждането им е направил своите
изводи за неоснователността на заявените претенции.
За да уважи
претенцията на ищеца, районният съд правилно и законосъобразно е приел, че ответника е бил
редовно уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на вземането,
както и за извършената цесия. Трайно установената
съдебна практика, обективирана в решение №
3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др., приема, че уведомлението
за цесията, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3,
пр.първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание
чл.235, ал.3 ГПК. Допустимо е, както и в настоящият случай, цедентът
да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия
на длъжника /в т.см. решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014
г., III г. о., ГК, решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014
г., ІІ т. о., ТК и др./.
Особеният представител се назначава при изпълнение на
предпоставките на чл.47, ал.1-5 от ГПК с цел охрана интересите на ответника.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено
на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици. /В т.см.решение на ВКС по т.д.№ 193/2018 г./.
С връчването на исковата молба и всички книжа по делото,
вкл. и уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД на особения представител на
ответника, връчването е надлежно и от този момент се пораждат всички правни
последици, свързани с факта на връчване, вкл. и уведомяването на длъжника за
извършената цесия. Уведомяването по чл.99, ал.3 от ЗЗД чрез връчването на
особен представител представлява надлежно уведомяване на длъжника и цесията е
породила действие спрямо длъжника от този момент. Този факт, настъпил в хода на
производството, следва да бъде съобразен
с оглед разпоредбата на чл.253, ал.3 от ГПК.
Въззивният съд приема, че цесията е породила действие
спрямо ответника, поради което жалбоподателят е установил активната си
материално правна легитимация по иска.
Предсрочната изискуемост на вземането на
кредитора „Банка ДСК“ ЕАД гр. София е надлежно съобщена на длъжника посредством
нотариална покана, отправена до него с рег. № 362/06.02.2015 г., том 1, акт №
35 по описа на нотариус Р.К., вписана под № 380 в регистъра на Нотариалната
камара гр. София, надлежно връчена пореда на чл. 47 ГПК, за което са представени доказателства по делото.
Към решението на първоинстанционният съд са изложени
изключително подробни и обосновани мотиви, съобразени с изискванията на чл.236, ал.2 ГПК, в които са посочени исканията
и възраженията на страните /идентични с тези предявени пред настоящата инстанция/, обсъдени са събраните доказателства,
въз основа на тях са
изградени обосновани фактически констатации, в резултат на което
съдът е достигнал до правилни правни
изводи.
Поради изложеното
и на основание чл.272 ГПК,
въззивният съд, като съобрази, че обжалваното
първоинстанционно решение е правилно
и като такова следва да бъде
потвърдено, изцяло препраща към неговите
мотиви.
С оглед изхода на
спора върху въззивния жалбоподател следва да се възложат
направените от въззиваемата страна разноски за въззивното производство, както и дължимата държавна такса за
производството пред РОС.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2069/06.12.2019
г., постановено по гр.д. № 8501 по описа
за 2018 г. на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА В.М.Д., ЕГН: ********** *** да заплати на ОТП Факторинг България” ЕАД със седалище
и адрес на управление в гр. София, район Оборище, бул. “Княз Александър
Дондуков” №19, ет.2, представлявано от изп. директор И.Г.Д.-М.и прокуриста Е.Д.К.,
ЕИК ********* сумата от 300,00 лв разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.М.Д., ЕГН: ********** *** да заплати на Русенски Окръжен съд
сумата от 186,12 лв разноски по делото за държавна
такса.
Решението е окончателно е не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: