Присъда по дело №3430/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 51
Дата: 18 юни 2021 г. (в сила от 6 юли 2021 г.)
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20215330203430
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 51
гр. Пловдив , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
Съдебни заседатели:Калин Й. Калинов

Минка И. Гавраилова
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
и прокурора Кирил Т. Мавродиев (Районна прокуратура Пловдив)
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Наказателно дело от
общ характер № 20215330203430 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А.И.Д. - роден на ******************, адрес
за призоваване: ***********************, *******, б.г. неженен, средно
образование, безработен, неправоспособен водач на МПС, неосъждан, ЕГН:
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 28.02.2021 г. в гр. Съединение, обл.
Пловдив, противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег.№ ******* собственост на Р.
П. Т., ЕГН: ******* от гр. Съединение, обл. Пловдив, от владението на
другиго – Р. П. Т., ЕГН: ******* от гр. Съединение, обл. Пловдив, без негово
съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда на моторното
превозно средство, изразяваща се в нарушена плътност/цялост/ на
цилиндровата гарнитура на двигателя, отделена тапа против замръзване от
блока на лекия автомобил - всичко на обща стойност 807,89лева /осемстотин
и седем лева и осемдесет и девет стотинки/ и същото е изоставено без надзор
на банкетна лента по път III-805,км.15+430 в землището на гр. Съединение,
обл. Пловдив - престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК, поради
което на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58А, ал. 1, вр. чл. 54 от НК
го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
1
наложеното наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от НК времето,
през което подсъдимият А.И.Д. е бил задържан на 01.03.2021 г. за 24 часа по
реда на ЗМВР, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
ОСЪЖДА подсъдимия А.И.Д. /със снета самоличност/ да заплати на
гражданския ищец Р. П. Т., ЕГН:*******, сумата от 807,89 лева /осемстотин и
седем лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат от деянието предмет на
обвинението по чл. 346, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК, ведно със законната лихва
от датата на увреждането до окончателно изплащане на сумата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия А.И.Д. /със
снета по делото самоличност/ да заплати разноски по делото в размер на
474,71 лева /четиристотин седемдесет и четири лева и седемдесет и една
стотинки/, по сметка на ОД на МВР – Пловдив, както и сумата от 50
/петдесет/ лева, представляваща държавна такса за уважения размер на
гражданския иск, по сметка на Районен съд - Пловдив, в полза на бюджета на
съдебната власт.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото: 2 бр.
одорологични следи иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от
28.02.2021г. - на съхранение при домакин на РУ на МВР - с. Труд, да се
УНИЩОЖАТ като вещ без стойност.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ПОС, по реда на Глава ХХІ от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 18.06.2021г. ПО НОХД № 3430/2021
г. ПО ОПИСА НА ПРС, НО, ПЪРВИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу А. И.
Д. за това, че на 28.02.2021г. в гр.Съединение, обл.Пловдив, противозаконно е
отнел чуждо моторно превозно средство–лек автомобил марка „Фиат“, модел
„Пунто“ с рег.№ *******, собственост на Р. П. Т., ЕГН:********* от
гр.Съединение, обл.Пловдив, от владението на другиго–Р. П. Т., ЕГН
********* от гр.Съединение, обл.Пловдив, без негово съгласие, с намерение
да го ползва, като е последвала повреда на моторното превозно
средство,изразяваща се в нарушена плътност/цялост/ на цилиндровата
гарнитура на двигателя, отделена тапа против замръзване от блока на лекия
автомобил- всичко на обща стойност 807,89лева и същото е изоставено без
надзор на банкетна лента по път III-805, км.15+430 в землището на
гр.Съединение, обл.Пловдив- престъпление по чл. 346, ал.2, т. 1 във вр. с ал.1
от НК

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите
от обстоятелствената част на обвинителния акт.
Приет е за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 807,89
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в
резултат от деянието предмет на обвинението по чл. 346, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1
от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателно
изплащане на сумата.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли на подсъдимия да
бъде определено наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, ориентирано към законоустановения минимум по реда
на чл. 54 НК, чието изпълнение на бъде отложено по реда на чл. 66 НК.
Защитникът на подсъдимия изцяло се солидаризира с представителя на
държавното обвинение относно доказаността на обвинението от обективна и
субективна страна. Претендира за наказание около законоустановения
минимум, което да се редуцира с 1/3 по реда на 58а НК.
Подсъдимият в правото си на лична защита се признава за виновен и
изразява съжаление за стореното. С последната си дума моли за налагане на
по-леко наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият А. И. Д. е роден на **************, адрес за
призоваване: *************, *******, б.г., неженен, средно образование,
1
безработен, неправоспособен водач на МПС, неосъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият А.Д. живеел в *************. На 27.02.2021г. подс.Д. бил
на работа до 18:00часа. След приключване на работния ден бил поканен на
гости в гр.Съединение в дома на Л. С.. Подс.Д. стоял в дома на шефа си до
21:30 часа, където бил употребил алкохол по време на празненството.В дома
на Л. С. бил и Т. А..
Подс.Д. бил откаран до дома си от съпругата на Т. А.. След като се
прибрал в дома си, подс.Д. вечерял и си легнал. Известно време след това
подс.Д. решил да посети гр.Пловдив. Това се случило около 00:30 часа на
28.02.2021г. Същият се облякъл и тръгнал по улиците на гр.Съединение, за
да потърси някой да го закара до гр.Пловдив. Докато вървял по улиците,
подс.Д. забелязал, че в дома на пострадалия Р.Т., находящ се в
*************, ************* бил паркиран лек автомобил марка „Фиат“,
модел “Пунто“ с рег.№*******. Автомобилът бил собственост на пострадалия
Р.Т.. Въпросният автомобил бил с липсваща капачка на радиатора на
охладителната система. Пострадалият Т. бил наясно с това обстоятелство и
бил сложил парцал на мястото на капачката на казанчето на радиатора.
Подс.Д. решил да провери дали автомобилът бил отключен. Подс.Д.
влезнал в двора и видял, че автомобилът на пострадалия бил отключен, а
ключа бил сложен на таблото на автомобила. Подс.Д. отворил двойната
входна врата на двора, качил се в автомобила и завъртял контактния ключ.
След като таблото на автомобила не светнало, подс. Д. се досетил, че клемите
на акумулатора били откачени, вдигнал капака на двигателя и сложил
откачените клеми на акумулатора. Впоследствие се качил отново в
автомобила, запалил автомобила и потеглил в посока гр.Пловдив. Подс.Д.
извършил това без да му е било разрешено да го взима, без да му е била
възлагана някаква работа с този автомобил, очевидно с намерение за
противозаконното му използване.
След като наближил с.Войсил забелязал, че двигателя на автомобила
започнал да загрява и решил да се върне обратно в гр.Съединение. Подс.Д.
спрял на пътното платно преди с.Войсил, в близост до канал. Там долял вода
в охладителната система на автомобила, обърнал и потеглил в обратна
посока. Впоследствие на път III-805,км. 15+430 в землището на
гр.Съединение, обл.Пловдив, автомобилът изгубил мощност и подс.Д. спрял
на банкета на пътя от страна на източната лента на пътното платно.
Вследствие на деянието на подс.Д. на горепосочения автомобил били
нанесени следните повреди: нарушена плътност /цялост на цилиндровата
гарнитура на двигателя, изскочила /отделена/ тапа на блока на лекия
автомобил против замръзване. Подс.Д. се опитал отново да запали
автомобила, но след като не успял взел контактния ключ със себе си,
оставяйки автомобила отключен и се прибрал пеш до дома си.
На 28.02.2021г. около 07:30 часа пострадалият Р.Т. се събудил и докато
закусвал със съпругата си-св.М. Т. забелязал, че автомобилът му липсва.
Незабавно се обадил на органите на МВР и на място бил извършен оглед на
местопроизшествие. Впоследствие автомобила бил установен от органите на
МВР на горепосоченото място. Бил извършен оглед на местопроизшествие, с
2
който въпросния автомобил бил иззет като веществено доказателство.
Впоследствие на 01.03.2021г. подс.Д. решил да се предаде и посетил РУ
на МВР-гр.Труд. Там на място пред св.Д. С. и св.К. К., подс.Д. заявил, че бил
отнел горепосоченото моторно превозно средство. С протокол за доброволно
предаване, подс.Д. предал на мл.ПИ К. К. 1бр. контактен ключ с надпис на
синя пластмасова част „ФИАТ“, с номер на металната част В365. Незабавно
св.К. отишъл до иззетия автомобил и изпробвал предадения от подс.Д.
контактен ключ. Св.К. установил, че предадения контактен ключ от подс. Д.
действително бил за намерения лек автомобил.
В хода на разследването била изготвена автотехническа експертиза
/л.57-67/, от която се установило, че причините за невъзможно стартиране на
двигателя на автомобила в нормален режим за движение на ход били
вследствие на загряване на двигателя над допустимите стойности необходими
за нормална работа. Причината за това била управлението на автомобила при
липсата на капачка от разширителния съд на охладителната система.
Вследствие на това цилиндровата гарнитура се била повредила. Отделянето
на тапата против замръзване от блока било вследствие на наливане на студена
вода в охладителната система при висока температура в двигателния обсег,
когато е имало минимално количество охладителна течност.
Възникналите проблеми били причинени вследствие на управлението и
опита за обслужване на лекия автомобил от подс.Д., в момент и по начин,
когато това е повлияло върху техническото състояние на автомобила и
възможността му за движение на собствен ход.
На лекия автомобил вследствие деянието на подс.Д. били причинени
следните повреди: нарушена плътност /цялост на цилиндровата гарнитура на
двигателя, изскочила/отделена/ тапа на блока на лекия автомобил против
замръзване.
Според назначената авто-оценъчна експертиза стойността на нанесените
щети на лекия автомобил възлизали на 814,60 лева, а пазарната стойност на
лекия автомобил възлизала на 807,89 лева, т.е в настоящия случай с оглед
обстоятелството, че автомобилът е бил повреден в степен на
нецелесъобразност за възстановяване е налице конструктивно и
икономически тотална щета и следва да се приеме, че нанесените
имуществени вреди на пострадалото лице са в размер на 807,89лева,каквато е
пазарната стойност на автомобила.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията
на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от събраните на
досъдебна фаза доказателствени материали, а именно:
-обяснения на подсъдимия, дадени на ДП /включително и пред съдия/, в
които изрично е признал вината си и подробно е описал механизма на
извършване на престъпното деяние;
- показания на свидетелите М. Т., Р.Т., Д. С., К. К.;
- Автотехническа експертиза и автооценъчна експертиза, които съдът
кредитира като компетентно изготвени и отговарящи на поставените задачи;
3
-както и от приложените по ДП писмени доказателства, включително и
справка за съдимост, характеристична справка, протоколи за оглед на
местопроизшествие, ведно с приложен фотоалбум, удостоверение за
техническа изправност на ППС, протокол за доброволно предаване /л.84/
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за
обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
задължителната съдебна практика –т.4 от ТР № 1 ОТ 06.04.2009 Г. по т. д. №
1/2008 Г., ОСНК НА ВКС - изискуемата се от закона подкрепа на
самопризнанията от приобщения доказателствен материал не следва да се
отъждествява с необходимост от изключителна и пълна еднопосочност на
фактическите данни. Необходимо и достатъчно условие за приложението на
диференцираната процедура е доказателствата убедително да потвърждават
фактите, при това правно релевантните. Принципно незначителните
противоречия не представляват процесуална пречка за прилагане на
процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК. В този изричен смисъл Решение № 432
от 26.11.2014 г. по нак. д. № 1182/2014 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 347 от 23.10.2015 г. по н. д.
№ 956 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение №
318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак. отделение.
В конкретния случай предвид констатираната абсолютна еднопосочност
и безпротиворечивост на събрания доказателствен материал, поставеният от
ВКС критерий за подкрепеност на признанието от доказателствата по делото
не само е достигнат, но и е надминат.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт на три места вместо датите
28.02.2021 и 01.03.2021 погрешно е изписано 28.02.2020г. и 01.03.2020г.
Същевременно в диспозитива на обвинителния акт и на останалите места в
обстоятелствената част на ОА надлежно са посочени коректните дати-
28.02.2021г и 01.03.2021г. Доколкото по делото от съдържанието на
обвинителния акт, а и от събраните доказателства, включително и от
направените признания на обвиняемия на досъдебна и на съдебна фаза, не
възниква абсолютно никакво съмнение, че надлежната година е 2021, то
според настоящия състав се касае за очевидна техническа грешка. Доколкото
е налице не нов различен факт /различна дата/, а очевиден технически
пропуск в изписването, то не съществува пречка в приетата от съда
фактическа обстановка да се отразят на всички места коректните дати-
28.02.2021г и 01.03.2021г. въпреки, че делото е протекло по реда на чл. 371,
т.2 НПК.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява от правна
страна, че подсъдимият на 28.02.2021г. в гр.Съединение, обл.Пловдив,
4
противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство–лек автомобил
марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег.№ *******, собственост на Р. П. Т.,
ЕГН:********* от гр.Съединение, обл.Пловдив, от владението на другиго–Р.
П. Т., ЕГН ********* от гр.Съединение, обл.Пловдив, без негово съгласие, с
намерение да го ползва, като е последвала повреда на моторното превозно
средство,изразяваща се в нарушена плътност/цялост/ на цилиндровата
гарнитура на двигателя, отделена тапа против замръзване от блока на лекия
автомобил- всичко на обща стойност 807,89лева и същото е изоставено без
надзор на банкетна лента по път III-805, км.15+430 в землището на
гр.Съединение, обл.Пловдив- престъпление по чл. 346, ал.2, т. 1 във вр. с ал.1
от НК.
Условията за съставомерност на деянието по чл. 346, ал.1 НК са
безпротиворечиво установени в задължителната практиката на ВС-
Тълкувателно решение № 42 от 20.VI.1984 г. по н. д. № 34/84 г., ОСНК.
Предмет на престъплението е МПС, което е собственост на всяко трето
лице, различно от дееца.
Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице, което не
разполага с фактическа власт върху предмета на престъплението и не е
собственик на същото /то не му е предадено във владение или държане на
правно основание/.
Така Решение № 649 от 24.01.2012 г. по нак. д. № 2852/2011 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 535 от 1974 г., ВК, Решение № 562 от
1987 г., ВК, Решение № 363 от 19.VIII.1985 г. по н. д. № 336/85 г., III н. о.,
Изпълнителното деяние е идентично с това, като при кражбата и се
изразява в отнемане, разбирано като прекъсване от дееца на фактическата и
разпоредителна власт на досегашния владелец върху инкриминираното МПС
и установяване от дееца на своя собствена фактическа власт.
Престъплението е довършено в момента, когато деецът е прекъснал
владението на легитимирания субект и е установил свое собствено. Не е
необходимо осъществяваната от дееца фактическа власт да е продължителна,
доколкото престъпния състав по чл. 346, ал.1 НК по дефиниция предполага
краткотрайност на упражняваното владение с цел ползване.
Без значение за съставомерността на деянието е метода/способа, по
който е осъществено отнемането на фактическата власт- чрез привеждане на
МПС в движение или чрез неговото избутване. Напълно достатъчно е то да е
отдалечено на такова разстояние от патримониума на пострадалото лице, че
да може да се говори за окончателно прекъсване на фактическата и
разпоредителната му власт върху МПС.
Така Решение № 668 от 20.XI.1990 г. по н. д. № 644/90 г., I н. о на ВС,
Решение №176/11.11.2019 по дело №509/2019 на ВКС, Решение № 552 от
29.IХ.1982 г., ВК, Решение № 296 от 16.VI.1987 г. по н. д. № 299/87 г., ВК,
Решение № 346 от 31.VIII.1989 г. по н. д. № 302/89 г., ВК на ВС.
Налице е особено изискване от обективна страна- отнемането да е
противозаконно, тоест да е осъществено без съгласието на собственика и без
5
друго валидно правно основание, което да го позволява.
Така Решение № 156 от 09.02.2021 г. по н. д. № 589 / 2020 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 273 от 2.IV.1982 г. по н. д. № 207/82 г.,
III н. о., Решение № 458 от 30.11.1999 г. на ВС по н. д. № 437/99 г., III н. о
От субективна страна престъпния състав по чл. 346 НК се различава от
кражбата по съдържанието на умисъла към момента на противозаконното
отнемане. И при двете престъпления деецът съзнава, че отнема една чужда
вещ, като не разполага с правно основание за установената от него
фактическа власт, като пряко цели това, тоест винаги действа с пряк умисъл.
При кражбата намерението, с което се извършва отнемането е вещта да
се присвои, тоест деецът трайно да я третира и да извършва с нея фактически
и разпоредителни действия като собственик. При престъплението по чл. 346
НК намерението е МПС кратковременно да се ползва, след което да се върне.
Така Решение № 283 от 24.IV.1991 г. по н. д. № 110/91 г., II н. о. на ВС,
Решение № 45 от 02.02.2011 г. по нак. д. № 681/2010 г. на Върховен
касационен съд.
Видно от приетата за установена фактическа обстановка и от изричните
признания на дееца всички тези елементи от обективна и субективна страна
са налице.

Налице са и квалифициращите елементи по чл. 346, ал.2, т.1 НК.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 42 от 20.VI.1984 г. по н. д. №
34/84 г., ОСНК повредата на МПС може да бъде извършена както при
отнемането, така и при ползването, а също след това, при изоставянето. Не е
необходимо повредата да е значителна, освен ако е малозначителна по
смисъла на чл. 9, ал. 2 НК.
В процесния случай се установи, че повредите по отнетото МПС са
настъпили по време на неговото ползване. Общата им стойност от 807,
89лева не би могла да се приеме за незначителна по смисъла на чл. 9, ал.2 НК.
За пълнота на изложението следва да се посочи и че изцяло
законосъобразно, доколкото вредите за поправка на МПС според назначената
експертиза са се оказали по-високи от пазарната стойност на самото МПС, е
прието, че се касае за тотална щета и обвинение е повдигнато за пазарната
стойност на МПС.
Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 42 от 20.VI.1984 г. по н. д. №
34/84 г., ОСНК изоставяне без надзор на моторното превозно средство е
налице, когато виновният след отнемането го остави на друго място и по
такъв начин лишава владелеца от възможността да упражнява обичайния
контрол и създава възможност от увреждането или отнемането му.
В процесния случай, както вече се посочи, МПС е изоставено без надзор
повредено на пътя, като собственика му е бил в цялостно неведение за
неговото местонахождение.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
6

За престъплението по чл. 346, ал.2 НК извършено от подсъдимия се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години.
При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото
съдът намира, че по отношение на подсъдимия следва да се наложи
наказание по реда на чл. 54 НК, при превес на смекчаващите вината
обстоятелства в размер на една година и шест месеца. На основание чл. 58а,
ал.1 НК така определеното наказание следва да се редуцира с 1/3 и на
подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода в окончателен
размер от 1 година.

Като смекчаващи обстоятелства съдът цени младата възраст на дееца,
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни /намиращи израз в
липса на данни за други криминални прояви/, направеното самопризнание,
изразеното съжаление за стореното и стремеж за поправяне.
Относно направеното самопризнание и изразеното съжаление за
стореното следва изрично да се отбележи, че същите не са чисто формални, а
са скрепени с направеното още на досъдебно производство признание на
вината, съпроводено с подробен разказ за инкриминирания инцидент, който
значително е улеснил разкриването на престъплението (с неговите елементи
от обективна и субективна страна) и приключването на делото в разумни
срокове, поради което съгласно задължителните указания на ТР 1/6.4.2009 по
тълк. дело 1/2008 на ОСНК на ВКС не съществува пречка то да се отчете и
като смекчаващо обстоятелство, освен като предпоставка за провеждане на
процедурата по чл. 371, т.2 НПК.
Както вече се посочи като смекчаващо обстоятелство с особено
значение следва да се отчете младата възраст на дееца-22 години, както към
датата на извършване на деянието, така и към датата на постановяване на
присъдата. Тази възраст на извършителя е близка до непълнолетието, говори
за социална незрялост, за младежка импулсивност, за незавършен процес на
адаптация към правилата на социалното общежитие, за потепърва
формираща се нагласа и отношение към запретения характер на престъпните
прояви и тяхното негативно отражение в обществото, за човек все още
търсещ себе си и своето място в живота, при когото моралните императиви на
личността не са достигнали своята устойчивост, което налага използването на
минимален интензитет на наказателна репресия.
Така изрично Решение № 224 /22 май 2014 г., Второ наказателно
отделение, К.Н.Д. 571/14 г. на ВКС, Решение № 151/15 ноември 2017 г.,
трето наказателно отделение, наказателно дело № 753/2017 г., Решение №
92/05.06.2015 г., второ наказателно отделение, наказателно дело № 2031/2014
г. по описа на ВКС, Решение №57/04.04.2018 по дело №159/2018 на ВКС.

Като отегчаващи обстоятелства съдът цени:
обстоятелството, че престъплението реализира два самостоятелни
7
квалифициращи признака по чл. 346, ал.2 НК- последвалата повреда по
МПС и изоставянето му без надзор;
обстоятелството, че в резултат на последвалата повреда автомобилът е
претърпял тотална щета, тоест станал е изцяло негоден за употреба, с
което в значително по-голяма степен са увредени правата на неговия
собственик;
проявената престъпна упоритост от страна на дееца, който след
първоначалните технически проблеми при управление на МПС и
причинената първа повреда настоятелно е продължил с опитите да го
управлява, което довело и до втората по-сериозна повреда;
несъставомерното обстоятелство, което допълнително повишава
обществената опасност на извършеното, което е надлежно описано в ОА
и признато от подсъдимия , а именно че подсъдимият управлявал
процесното МПС след употреба на алкохол.

В този смисъл е и трайната съдебна практика, според която като
отегчаващи следва да се ценят всички обстоятелства надхвърлящи
минимално необходимото за съставомерност на деянието.
Така Решение №229/22.01.2020 по дело №850/2019 на ВКС, Решение №
65 от 5.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 708/2009 г., НК, III н. о., Решение
№248/22.01.2020 по дело №863/2019 на ВКС, Решение №17/20.02.2020 по
дело №1180/2019 на ВКС, Решение № 323 от 17.07.2009 г. по н. д. № 323 /
2009 г. на ВКС, Решение №17/20.02.2020 по дело №1180/2019 на ВКС,
Решение №129/16.09.2019 по дело №530/2019 на ВКС, Решение №
27/07.02.2017 г., Второ наказателно отделение, наказателно дело № 1295 по
описа за 2016 г. на ВКС, Решение №167/19.12.2019 по дело №678/2019 на
ВКС.

При ценене на гореизложените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства
настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при
индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален
подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства,
тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни
фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната
степен на обществена опасност на деянието и дееца.
В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и
тяхната специфика.
Така изрично Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС,
Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от
28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на ВКС, Решение №90/18.09.2018 по дело
№329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г. по н.д № 600 по описа
за 2018г. на ВКС.
Съдът намира, че така определеното наказание ще съдейства за
8
постигане целите, както на генералната, така и на специалната превенция, без
същевременно прекомерно да се засягат правата на подсъдимия.
Определеният размер на наказанието съответства на степента на
обществена опасност на деянието и дееца. На следващо място определеното
наказание съответства и на стойността на причинените вреди. Действително
същите са под стойността на две минимални работни заплати, но в никакъв
случай техния абсолютен размер- около 809 лева не може да се приеме за
незначителен.

Според съда неприложим в случая е чл. 55 НК, доколкото по делото не
са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и
най – лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от
типичните случаи, нито са изключителни по своя характер, което е налага и
определяне на наказанията то по реда на чл. 54 НК в посочените размер. Още
повече, че по делото са констатирани и значителен брой отегчаващи
обстоятелства.
Предвид липсата на предходна съдимост на подсъдимия и липсата на
данни за трайно установени престъпни навици, съдът не намира за
необходимо наложеното наказание „Лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно
ефективно, като счита, че за поправянето и превъзпитанието на дееца ще е
достатъчно отлагането му на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от 3
години.

На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК при изпълнение на наказание
лишаване от свобода следва да се приспадне времето, през което деецът е
бил задържан на 01.03.2021 г. за 24 часа по реда на ЗМВР, като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Съгласно задължителните указания на т.6 от Постановление № 1 от
17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС наказанието по чл. 37, т. 7 НК -
лишаване от право на управление на моторно превозно средство за извършено
престъпление по транспорта, може да се наложи само на правоспособен
водач, на водач, който притежава свидетелство за управление, макар и не от
същата категория, както и на водач, лишен временно от право да управлява
моторно превозно средство.
В процесния случай се установи, че подсъдимият е неправоспособен
водач на МПС, поради което предвиденото в чл. 346, ал.4 НК
кумулативно наказание няма как да бъде наложено.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК.
Предвид приетото за установено от фактическа и правна страна, съдът
намира, че приетият за съвместно разглеждане граждански иск за
9
претърпени в резултат от инкриминираната престъпна дейност имуществени
вреди, се явява доказан по основание.
Налице са всички пет кумулативно изискуеми елемента от деликтния
фактически състав по чл. 45 ЗЗД, а именно: 1)деяние; 2)противоправност;
3)вреда); 4)причинна връзка 5)вина.
Установи се, че в резултат на виновните (умишлени) и противоправни
(съставомерни като престъпление по чл. 346 НК) действия на подсъдимия (
противозаконно отнемане на МПС, собственост на пострадалия)
гражданският ищец е претърпял имуществена вреда, равняваща се със
стойността на повреденото МПС.
Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между
инкриминираното деяние и причинената вреда, доколкото именно в резултат
от противозаконното отнемане и ползване на процесното МПС, същото в
било повредено до степен на тотална щета.
Претендираният размер на имуществените вреди изцяло съответства на
предмета на обвинението и на установеното от фактическа и правна страна,
поради което и гражданския иск следва изцяло да се уважи, ведно със
законната лихва от датата на деянието /увреждането/, до окончателното
изплащане на дължимите суми.

ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден
да заплати по сметка на ОД на МВР - Пловдив, направените по делото на
досъдебното производство разноски в размер на 474,71 лева.
На основание чл. 2 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ПРС в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 50 лева,
представляваща ДТ върху уважения размер на гражданския иск.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото: 2 бр.
одорологични следи иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от
28.02.2021г. - на съхранение при домакин на РУ на МВР - с. Труд, следва да
се унищожат като вещ без стойност.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................



10
Съобщи за изтекли лични данни