О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 15.10.2021г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в закрито
заседание, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2060/2021г. по описа на ВРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Т.К.Т., ЕГН**********, с адрес
к.к. „Св. Константин и Елена“ срещу В. Нисим Ф., ЕГН**********, с адрес ***
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на обективирания в нотариален акт №41, том III, д.№791/1983 г. Договор за
покупко-продажба на 1/8 ид.ч. от дворно място, цялото с площ 188 кв.м,
находящо се в гр.Варна, ул. „Драгоман" (бивша ул. „Асен Златаров") №19, с номер по предходен план 3 в кв.4 по плана на осми м.р. на гр.Варна, ведно с 1/2 ид.ч. от жилищната сграда
на втория етаж, състояща се от две стаи,
антре, пералня, баня, клозет и стълбище за втория етаж, както и % ид.ч. от подобренията в дворното място, сключен на 07.03.1983г. между Александър К.
Димчев, ЕГН ********** /починал/, в качеството на продавач и Здравка Йорданова
Димчева, ЕГН ********** /починала/, в качеството й на купувач поради: 1./ липса
на предмет, поради невъзможността имотът да
бъде разделен на две самостоятелни жилища; 2/ липса на съгласие от страна на продавача Александър К. Димчев във
връзка с трайната му душевна болест и невъзможност да разбира и ръководи
действията си ; 3/ накърняване на
добрите нрави от страна на купувача Здравка Йорданова Димчева, придобила
половината от жилището на цена 25 пъти по-малка от реалната му стойност, като
се е възползвала от известното й страдание на Димчев „напреднала форма на
шизофрения". С уточнителна
молба с вх.№ 279474/22.03.2021г. ищецът е предявявил и искова претенция по реда
на чл.59 ЗЗД срещу ответника за
сумата 5100лева, като частичен иск целият в размер на 150000лева,
представляваща обезщетение за неоснователното обогатяване на Здравка Йорданова
Димчева.
В срока за отговор по реда на чл.131 ГПК,
ответникът чрез пр. си представител – адв. Ф.Д., е възразил срещу допустимостта
на така предявените искове с аргументи, че исковете с правно основание чл.26,
ал. 1 и 2 от ЗЗД се основават на отхвърлени със СПН претенции на ищеца за
ревандикация на процесния втори етаж от жилищната сграда и за обявяване
недействителността на сделката, обективирана в НА №41, том III, д.№791/07.03.1983г.
на нотариуса при ВРС. Сочи се, че с влезли в сила решения по водени между
същите страни три предходни граждански дела, а именно: гр.д.№8877/2003 г. по описа на ВРС, 10-ти
състав, гр.д.№4545/2005 г. на ВРС, 24-ти състав и гр.д.№4795/2005 г. на ВРС,
10-ти състав, са постановени задължителни за съдилищата в отношенията между
страните решения по спорни въпроси, чието пререшаване е недопустимо съгласно
чл.297 ГПК , 298, ал.1 и 2 и чл.299, ал.1 от ГПК. По отношение на предявения с уточнителната молба иск по реда на чл.59,
ал.1 ЗЗД, сочи, че в нарушение на чл.210, ал.1 от ГПК този иск не е предявен с
първоначалната искова молба, порди което също се явява недопустим.
В предоставения от съда
срок, ищецът е оспорил доводите за недопустимост с искане същите, като неоснователни
да бъдат оставени без уважение и производството по делото да продължи по така
предявените искови претенции.
От служебно изисканите
граждански дела с №№8877/2003г. по описа на ВРС, 10-ти състав, 4545/2005г. на
ВРС, 24-ти състав и 4795/2005 г. на ВРС, 10-ти състав, се установява следното:
Гражданско дело №8877/2003г.
по описа на на ВРС, 10-ти състав, е образувано по иск на Александър К.
Димчев срещу В. Нисим Ф. и Здравка Йорданова Димчева за ревандикация на втори
етаж от жилищна сграда в гр.Варна, ул."Драгоман" №19. С решение от 10.06.2005г.,
ответниците са осъдени да предадат на ищеца владението върху 3/4 ид.ч. от жилището, а
претенциите срещу тях за заплащане на получавани наеми са отхвърлени. След постановяване
на решението и смъртта на Александър Димчев на 12.07.2005г. в
процеса е конституиран, като страна на мястото на ищеца неговият наследник - Т.К.Т..
Първоинстанционното решение е обжалвано от Т.Т. и от ответниците. С определение №2327/7.11.2006г. по в.гр.д. №1582/2005г.
ВОС е спрял производството по делото във
връзка с образуваните пред ВРС две
производства по искове за собственост на процесния втори етаж и за обявяване
недействителността на прехвърлителните сделки, с които ответниците се
легитимирали при отричането на претендираното право на собственост от ищеца. С
оглед последващото оттегляне на жалбата на Т.Т. първоинстанционното решение е
влязло в сила в частите му, с които са отхвърлени исковете за претендираните
суми и за предаване владението върху ¼ ид.ч. от жилището. С Решение №1514/07.12.2011г. по
в.гр.д.№1582/2005г. по описа на ВОС, е обезсилил
решението на ВРС и е прекратил производството по делото в частта по
иска на Александър Димчев, заместен в хода на процеса от Т.Т., за предаване
владението върху 1/4 ид.ч. от имота,
основан на твърдения за учредено в полза на вече починалия ищец Ал.Димчев право
на ползване и е отменил решението
на ВРС, като отхвърлил иска за предаване владението върху 1/2 ид.ч. от втория етаж от
сградата, основано на твърдения, че е лична собственост на ищеца на основание
замяна, обективирана в НА №10 от 17.11.1980 г., т.IХ, дело №3139/80г. на
ВН. С Определение №277 от 2.05.2012г. постановено по
гр.д.№300/2012 г., второ г.о. на ВКС не допуснал касационно обжалване и от
посочената дата решението на ВОС влязло в законна сила.
Гражданско дело №4545/2005г.,
по описа на ВРС, 24-ти състав, било образувано по предявен от Т.К.Т. иск с
правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху 1/4 ид.ч. от дворно
място в гр.Варна, ул. „Асен Златаров" (понастоящем „Драгоман" ) №19, ведно с 1/2 ид.ч. от втори етаж, както и 1/4 ид.ч. от подобренията в двора. С Решение №5356 от 28.11.2013г. ВРС
отхвърлил предявените искове, потвърдено с Решение №1550/14.08.2015г. по в.гр.д. №643/2014г.
на ВОС, гр.отделение. По касационната жалба на Т.Т. ВКС, второ г.о., с
Определение №228/3.06.2016г. по гр.д.№499/2016г. е допуснато
касационно обжалване на решението на въззивната инстанция само в частта досежно
третия етаж и не допусна обжалване в частта, с която е оставено в сила
първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за предаване владението на
основание чл.108 ЗС.
Гражданско дело №4795/2005г.
на ВРС, по опис на 10 с-в е образувано по предявен от Т.К.Т. иск за обявяване
нищожността на сделката по нотариален акт №41, том
III, д.№791/1983г. на нотариуса при ВРС поради липса на договорена цена. В
евентуалност е заявена искова претенция, че сделката е унищожаема поради това,
че продавачът Ал.Димчев вследствие заболяването си не е могъл да разбира и
ръководи своите действия. С Решение №3345/11.11.2009г. ВРС е отхвърлил, като неоснователен иска за прогласяване нищожността
на договора за покупко-продажба, сключен на 7.03.1983г.,
обективиран в НА №41, т. III, дело №791/83 г. на
нотариуса при ВРС поради противоречие на закона предвид липсата на продажна
цена; отхвърлил като неоснователен иска за унищожаване на същия договор поради
това, че към момента на сключването му Александър Димчев не е могъл да разбира
и ръководи действията си; отхвърлил иска за отмяна на НА №41, т.III, дело №791/83 г. и
предявения от Т.Т. установителен иск за собственост върху имота по НА №147, т.1Х, дело №2932/12.08.1987г. С Решение №737/07.06.2010г. по в.гр.д.№74/2010г.
ВОС обезсилил първоинстанционното решение и прекратил производството по делото
по установителния иск за собственост, по съображения за идентичност между
страните и предмета на предявените искове с тези по гр.д.№8877/03 г. на ВРС, а
в останалата част, потвърдил решението на първоинстанционния съд, с която са отхвърлени исковете на Т.Т.
срещу Здравка Йорданова, В. Нисим Ф. и съпругата му Елфриде Ф. за прогласяване
нищожността на сделката по НА 4, дело №791/83 г., за унищожаване на същата сделка и за
отмяната на цитирания нот.акт. С Определение №985 от 4.08.2011г. по
гр.д.№1606/2010 г. трето г.о. на ВКС не
допуснал касационно обжалване на въззивното решение.
Предявените искове с
правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД в настоящото производство се явяват
процесуално недопустими на основание чл.299 ГПК.
Съгласно разпоредбата на
чл.298 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и
на същото основание. Основанието на иска
обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича
претендираното субективно материално право, т.е. правопораждащите юридически
факти. Със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или
несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет на делото, включително
провопораждащите го юридически факти. Преклудиращото действие на силата на
пресъдено нещо се изразява в невъзможността съществуването на правото да се
оспорва въз основа на факти, които са възникнали преди този момент.
Горепосочените производства между страните са
приключили с влезли в законна сила
решения, с които са отхвърлени като
неоснователни предявените искове с правно основание чл.108 ЗС, чл.26 ЗЗД и
чл.31, ал.1 ЗЗД от Т.К.Т. лично и в качеството му на правоприемник на починалия
в хода на гр.д.8877/2003г. Александър К. Димчев срещу В. Нисим Ф. и Здравка
Йорданова Димчева. Настоящият състав се солидаризира с извода и изложените в
тази връзка аргументите на ответника в отговора на исковата молба, а именно, че
в производството по иск за собственост или за ревандикация ищецът е длъжен да
изчерпи всички свои възражения за нищожност на придобивните основания, на които
се позовават ответниците. Формираната СПН по спорове за право на собственост
върху конкретни обекти преклудира претенциите за нищожност на предходни
придобивни основания на страните за същите обекти. /в този смисъл Решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. д. №
5252/2014 г. ВКС, IV г. о./. От друга страна в производството по
гр.д.№4795/2005г. по описа на ВРС, 10 с-в, съдът се е произнесъл със СПН и по
въпроса за правната квалификация по чл.31, ал.1 ЗЗД на отхвърления иск за липса
на правно валидно волеизявление (съгласие) на страната по сделката при
сключването й поради трайна невъзможност да разбира или ръководи действията си.
Доколкото в настоящото производство се предявява същия иск между същите страни за
обявяване недействителността на договора по НА №41, т.III, дело №791/83г. и при същите фактически твърдения за
невъзможност на продавача да формира правно валидна воля при сключването на
договора поради трайна невъзможност да разбира или ръководи действията си, то
настоящият иск се явява недопустим. Следва да се отбележи и че по това
производство съдът се е произнесъл по основателността на иск за унищожаване на
сделката, т.е. приел е същата за валидна, тъй като само валидни сделки
подлежат на унищожаване на основанията по чл.27- 33 ЗЗД. В този смисъл с влизането в сила на съдебното
решение, с което е отхвърления иск за
липса на правно валидно волеизявление (съгласие) на страната по сделката при
сключването й поради трайна невъзможност да разбира или ръководи действията си
страните са обвързани със сила на пресъдено нещо по отношение на тази
действителност, без значение дали в тези производства са релевирани всички
възражения за нищожност на договорите, които са приети за неоснователни или
въобще не са въвеждани такива възражения. Налага се извода, че всички незаявени
факти, съставляващи основание за прогласяване нищожността на сключения договор
и настъпили до приключване на устните състезания в предходното исково
производство, са преклудирани. Доводи в тази насока са изложени в Определение
от 10.06.2020г. по в.ч.т.д. № 644/2020г.,
по описа на ВОС т.о.,Решение № 49/14.04.2011г. по т.д.№ 561/2010 на
ВКС, I т.о.,
така също в Определение № 722/27.10.2011 г. по ч.т.д.№ 569/2011 г., на ВКС, І
т.о., Определение № 467/13.07.2015
година по в.ч.т.д №317/2015г. по описа на Варненски апелативен съд, т.2 от
Тълкувателно решение № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС.
Досежно претенцията, заявена по реда на чл. 59 ЗЗД, с
уточнителната молба на ищеца с вх.№ 279474/22.03.2021г.,
съдът намира следното:
Така направеното искане с допълнителната молба е
процесуално недопустимо, тъй като се касае за предявен нов иск. Хипотезата на
последващо обективно съединяване на искове е допустимо само, ако се касае за
инцидентен установителен иск относно съществуването или несъществуването на
едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което зависи
изцяло или отчасти изходът на делото. Предявените с първоначалната искова молба
искове са тези, които очертават предмета на делото и предявяването на нов иск
по основание и петитум с допълнителна молба е недопустимо процесуално действие.
И след като основанието на обективираното искане е различно от това, с което
съдът е сезиран с исковата молба, се налага извода, че се касае не за хипотеза
на изменение на иска, нито за допълнение на заявените вече искове, а за
предявяването на нов такъв, което следва да се извърши по общия ред на чл. 127
и сл. ГПК. По изложените съображения обективираното в молбата искане за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5100лева, като частичен иск
целият в размер на 150000лева, представляваща обезщетение за неоснователното
обогатяване на Здравка Йорданова Димчева, следва да бъде оставено без
разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. №
2060/2021г. по описа на Районен съд гр. Варна, на основание чл.130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на същото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ обективираното в уточнителната молба
на ищеца с вх.№ 279474/22.03.2021 искане за приемане за съвместно
разглеждане претенцията на ищеца за осъждане на ответника да заплати за сумата от
5100лева, като частичен иск целият в размер на 150000лева, представляваща
обезщетение за неоснователното обогатяване на Здравка Йорданова Димчева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част
не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, на
основание чл.7, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: