В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение в публично съдебно заседание, проведено на девети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

Районен съдия: Даниела Павлова

при участието на секретаря Кичка И. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15561 опис на ВРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на „В.И К.“ ООД *** с правно основание на чл. 422 ГПК за установяване на вземане от длъжника К.А.Х. ЕГН ********** с адрес *** за сумата от 2167,34 лв. (две хиляди сто шестдесет и седем лева и тридесет и четири стотинки), представляваща незаплатена стойност на ползвани В и К услуги за периода от 23.01.2004 г. до 24.04.2019 г. по партида с абонатен № 1159553 за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Доктор Селименски“ № 46, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението и за сумата от 1232,96 лв. (хиляда двеста тридесет и два лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, начислено за периода от 23.03.2004 г. до 21.05.2019 г., за които суми са издадени фактури в периода 23.02.2004 г. – 25.04.2019 г. Ищецът моли за осъждане на ответника да му заплати разноски както за исковото, така и за заповедното производство.

Посочено е, че вземането на ищеца произтича от задължения по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 30.05.2020 год. по ч.гр.д. № 8115/ 2019 год. по описа на ВРС – 51 състав за сумите: 2167.34 лв. представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 23.01.2004 год. до 24.04.2019 год., както и сумата от 1232.96 лв., представляваща лихва за забава за периода от 23.03.2004 год. до 21.05.2019 год. Тъй като заповедта по чл.410 ГПК е връчена на длъжника на осн.чл.47, ал.5 ГПК, заповедният съд е дал указания на кредитора за предявяване на иск по чл.422 ГПК, от което следва, че така предявения иск е допустим.

В срока за отговор е постъпил отговор от назначения особен представител на ответницата, с който прави възражения за изтекла погасителна давност за задълженията от 2004 год. Моли за отхвърляне на иска, като твърдението е, че от 10.05.2010 год. до 25.04.2019 год. не е реализирано потребление. Прави възражение за недължимост на присъдените суми в заповедното производство съгласно тълкувателно решение №3/2012 год. на ВКС.

В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат заявените становища.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, по свое убеждение и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

Предвид вида на предявения специален установителен иск за установяване съществуването на вземането на кредитора по издадена против длъжника заповед за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване за установяване съществуването на вземането е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума и наличието на задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си или други правно релевантни факти и обстоятелства по възраженията си, водещи до неоснователност на исковата претенция.

От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 8115/19 г. на РС Варна, 51 състав се установява, че със заповед № 4160/30.5.2019 г. е разпоредено длъжникът К.А.Х. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на кредитор „В.И К.“ ООД *** сумата от 2167,34 лв. (две хиляди сто шестдесет и седем лева и тридесет и четири стотинки), представляваща незаплатена стойност на ползвани В и К услуги за периода от 23.01.2004 г. до 24.04.2019 г. по партида с абонатен № 1159553 за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Доктор Селименски“ № 46, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1232,96 лв. (хиляда двеста тридесет и два лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, начислено за периода от 23.03.2004 г. до 21.05.2019 г., за които суми са издадени фактури в периода 23.02.2004 г. – 25.04.2019 г., както и сумата от 118 лв. (сто и осемнадесет лева) за сторени в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ;

Посочено е, че вземането произтича от задължения за потребена незаплатена стойност на ползвани В и К услуги за периода от 23.01.2004 г. до 24.04.2019 г. по партида с абонатен № 1159553 за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Доктор Селименски“ № 46.

От заключението на проведената ССЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че общата сума на задължението за главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен № 1159553 по посочените фактури и справка за недобора на частен абонат към 21.5.2019 г. е в размер на 2167.34 лева и лихвата за забава от падежа до 21.5.2019 г. е 1232.96 лева. Съгласно заключението общата сума на задължението за главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен № 1159553 по посочените фактури и справка за недобора на частен абонат за периода от 31.05.2016 г. до 21.5.2019 г. е в размер на 701.02 лева и лихвата за забава от падежа за същия период е 96.74 лева. От представени документи от ищеца се установява, че за същия период партида с кл.номер 1159553 за периода от 31.05.2016 г. до 21.05.2019 г. се води на К.А.Х.. Към 12.11.2020 г. не са налице плащания по процесните фактури.

От извършена служебна справка в Община Варна, НБД „Население“ се установява, че ответницата по иска К.Х. има заявен постоянен и настоящ адрес ***, който съвпада с адреса на обекта на потребление по партида с кл.номер 1159553 за периода от 31.05.2016 г. до 21.05.2019 г. Титуляр на партида с кл.номер 1159553 е именно тя след извършена в дружеството смяна на абоната. В представените карнети на инкасатора се установява, че за част от периода е осигуряван достъп за извършване на редовен отчет като има положен подпис на потребителя, но за част от периода е извършен служебен отчет поради неосигуряване на достъп и неизпълнение на задълженията на абоната по Общите условия.

В производството по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да установи, че съществува субективно относително право на кредитора към длъжника, признато с издадената в негова полза заповед за изпълнение. Следователно ищецът следва да установи наличието на договорни отношения с ответника, по силата на които е изпълнил своето задължение да достави вода за битови нужди на ответника за обекта, който държи и ползва. Без значение е в случая обстоятелството дали между страните е налице писмен договор или не е налице такъв. Страните нямат спор по отношение на тези факти, предвид изявлението на ответника, че не оспорва задължение за определен период /извън този по възражението му/.

При тези констатации, съдът намира, че от събраните в хода на производството доказателства е установено по безспорен начин наличието на договорни отношения между страните и че ищецът е доставял вода и ВиК услуги в обекта, който държи ответника, както и че последният е ползвал такива. Тези изводи се формират от анализа на посочените по-горе писмени доказателства, както и от останалите доказателства, представени с исковата молба: Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, ведно с извадка от решение № ОУ-018/ 09.06.2006 год. и два броя обяви; Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, ведно с извадка от решение № ОУ-09/ 11.08.2014 год. и два броя обяви; Извадка от решение № Ц-23/ 30.06.2016 год. и два броя обяви; Извадка от решение № Ц-31/ 19.09.2011 год. и два броя обяви; Извадка от решение № Ц-030/ 30.07.2008 год. и два броя обяви; Извадка от решение № Ц-078/ 28.11.2007 год. и два броя обяви; Извадка от решение № Ц-008/ 31.01.2007 год. и два броя обяви; Извадка от решение № Ц-009/ 28.01.2013 год. и два броя обяви; Извадка от решение № БП Ц-3/ 28.04.2017 год. и два броя обяви; Извадка от решение № Ц-34/ 15.12.2017; Извадка от решение № Ц-20/ 28.12.2018 год. и два броя обяви; Справка за недобора; Заповед № 144/23 от 28.07.2004 год. ведно с протокол №12 от 02.07.2004 год. на МРРБ.

Съдът намира, че възражението на ответника за погасяване по давност на част от задълженията му за периода от 23.03.2004 г. до 30.05.2016 г. е основателно, тъй като начислените от доставчика на ВиК услуги по фактури, издадени преди 28 май 2016 г. /заявлението е подадено на 28.5.2019 г./ са погасени по давност и не са дължими от потребителя на услугите. Съгласно разпоредбата на чл.111 от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност, вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Легално определение на понятието „периодични платежи” е дадено от ВКС с тълкователно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по т.д.№ 3/2011 г. на ОСГК на ВКС „периодични платежи” по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД са задълженията и договорите за изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл задълженията за заплащане на доставена и консумирана ел.енергия, вода и канализационни услуги, телекомуникационни и други услуги на доставчиците на такива услуги безспорно представляват периодични платежи. Считано от датата на подаване на заявлението за период от три години назад до дата 30.05.2016 г. задължението е погасено по давност. За същия период страните не са подписали споразумителен протокол и не са постигнали спогодба.

Съгласно разпоредбата на чл.116 ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната, с предприемане на действия за принудително изпълнение. В чл.117 ЗЗД е посочено, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

В настоящия случай следва да се приеме, че с подаване на заявлението по чл.410 ГПК е спряла да тече давността по чл.111, б.“в“ ЗЗД и от същата дата е започнала да тече нова давност от което следва, че предявените искови претенции за начислените суми по издадени от ищеца фактури от дата 31.05.2016 г. до 21.05.2019 г. – последната дата на периода са основателни и следва да се уважат. Съгласно заключението на вещото лице същите са в размер на 701.02 лева - главница и 96.74 лева лихвата за забава. От доказателствата по делото се установи, че ответникът по иска К.А.Х. е собственик на жилището в което е доставена и използвана услугата, същата е абонат на ищцовото дружество и титуляр на партида с кл.номер 1159553 от което следва, че лицето е потребител на услугата за целия исков период. В случая са без значение обстоятелства като например предоставяне на имота от собственика за ползване на трето лице срещу заплащане на наемна цена или за послужване, тъй като същите не биха променили изводите на съда, че вземането на ищеца е установено по основание в посочените размери. Ответникът не е представил доказателства за извършено плащане. За горницата над посочените по-горе суми за съответните периоди предявените искови претенции следва да се отхвърлят като неоснователни, поради погасяване на вземането на ищеца по давност.

По въпроса за разноските:

Съгласно ТР № 4 от 2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе за разноските, дължими в производството по установителния иск, а също така и в производството по заповедното производство.

При този изход на спора между и направено своевременно искане от ищеца по реда на чл.78 ГПК, ответникът следва да му заплати разноски за уважената част на иска в размер на 130.61 лева общо за заповедното и за настоящото производство.

Съгласно ТР № 4 от 2013 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС при отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист, издаден на осн. чл.418 ГПК не подлежат на обезсилване за разлика от хипотезата при която производството се прекратява, но извън случаите на постигната между страните спогодба, поради което съдът не се произнася в този смисъл.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.А.Х. ЕГН ********** с адрес ***, че съществува вземането на кредитора „В.И К.“ ООД *** за сумата в размер на 701.02 /седемстотин и един лева и 02 ст./ лева, представляваща незаплатена цена на ползвани ВиК услуги за периода от 31.05.2016 г. до 21.05.2019 г. по партида с абонатен № 1159553 за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Доктор Селименски“ № 46 ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата в размер на 96.74 /деветдесет и шест лева и 74 ст./ лева, представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, начислено за периода от 31.05.2016 г. до 21.05.2019 г., на осн.чл.422 ГПК и чл.86 ЗЗД, за акоито суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 8115 по опис на РС Варна за 2019 г.

ОТХВЪРЛЯ предявени искови претенции на „В.И К.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** срещу К.А.Х. ЕГН ********** с адрес *** за установяване на вземането на кредитора по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 8115/19 г. на ВРС за цена на ползвани ВиК услуги за периода 23.3.2004 г. - 20.05.2019 г. в обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Доктор Селименски“ № 46 за следните суми: за горницата над 701.02 лева до 2167.34 лева за дължима главница ведно със законната лихва върху отхвърлената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.05.2019 г. до окончателното погасяване на задължението и за горницата над 96.74 лева до 1232.96 лева, представляваща сбор на дължимо обезщетение за забава върху отхвърлената главница за периода 23.3.2004 г. - 20.05.2019 г., на осн.чл.422 ГПК.

ОСЪЖДА К.А.Х. ЕГН ********** с адрес *** да плати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** разноски за уважената част на иска за исковото и за заповедното производство в общ размер на 130.61 /сто и тридесет лева и 61 ст./ лева, на осн. чл. 78, ал. 1, вр.ал. 8 ГПК.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Районен съдия:

Номер на акта:	260991
Дата:	18 март 2021 г. (в сила от 8 май 2021 г.)
Съдия:	Даниела Душкова Павлова

Дело:	20193110115561
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	1 октомври 2019 г.

Решение по дело №15561/2019 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА