Присъда по дело №444/2014 на Районен съд - Харманли

МОТИВИ 

към Присъда № 15 от 03.06.2015 г. на Районен съд – Харманли, постановена по н.о.х.д. № 444 по описа за 2014 година.

Районна прокуратура – Харманли е внесла срещу подсъдимият Т.Я.Н., ЕГН  **********, обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 129 от Наказателния кодекс, за това, че на  27.11.2011г. в гр. Симеоновград причинил на  П.Ч.Д.,***,  средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване проникващо в черепната кухина и разстройство на здравето временно опасно за живота  - престъпление по чл.129 ал. 2 вр. ал.1 от Наказателния кодекс.

В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли представителят на Районна прокуратура – Харманли, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, то е доказано по несъмнен начин. Счита, че деянието и неговото авторство били доказани по безспорен начин и предлага съдът, след като признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, с оглед обществената опасност на деянието и дееца, а от друга съобрази чистото му съдебно минало и добрите характеристично данни да му определи наказание по реда на чл. 55 НК. Според представителя на държавното обвинение  така определеното наказание,  ще изпълни целите по чл. 36 от НК.

Защитникът на подсъдимия Т.Я.Н., ЕГН  **********  – адв.  Г.З. пледира за произнасяне на оправдателна присъда, като алтернативно прави искане в случай, че съдът се произнесе с осъдителна присъда, наказанието да бъде определено по реда на чл.55 НК, при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Подсъдимият Т.Я.Н., ЕГН **********  разбира обвинението и не се признава за виновен. В хода на съдебните прения  се придържа към заявеното от неговия защитник. В даденото му право на последна дума заявява, че иска да се приключи делото и ще приеме, решението на съда.

ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

По фактическата обстановка:

Подсъдимият Т.Я.Н. е роден на ***г. в гр. Харманли българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи във фирма „Терна”, неосъждан, с адрес гр.Симеоновград, ул.” Г.Бенковски” № , ЕГН  **********.

Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. №380/20.05.2015 г., издадена от Районен съд – Харманли на подсъдимият Т.Я.Н. не е осъждан. От представената по досъдебното производство характеристична справка за него се установява, че не е  криминално проявен и на територията на УП Симеоновград няма регистрирани противообществени прояви, движи се  среди на криминално проявени лица и  не се ползва с добро име в обществото.

На 27.11.2011. вечерта, около 19.30ч. посъдилия Т.Я.Н., св. Н.Г.М. и св.Д.  Ж.Д., които се познавали от преди, били заедно на гости у приятел, където консумирали алкохол -изпили по 2-3 ракии. Тримата решили до отидат на гости на св. Я.Д.С., който бил  братовчед на св. Д.Д.. Отивайки към дома на св. С., тримата преминали покрай блока в който живеел св. С. И.Г., с когото св. Д.Д. и подс. Т.Н. имали стар нерешен спор. Когато го видели на терасата на апартамента си находящ се в гр.Симеоновград, ул. „С. Караджа”, св. Д.Д. и подс. Т.Н. под въз­действието на изпития алкохол, започнали да го обиждат, псуват и да го викат за слезе пред блока да се разберат. През това време св. Н.М. се качил в дома на св. Я. С. и му казал, за случилото се. Свидетелят С., който живеел в блок намиращ се сре­щу блока в който живеел св. С.Г., като чул казаното излязъл на терасата на апартамента си и сам извикал св. Д.Д. и подс. Т.Н. да се качат при него в апартамента, което те и направили. В дома на св. Я.С. компанията продължила да употребява алкохол, ка­то изпили още по 1-2 ракии. Подразнен от отправените към него закани и псувни св. С.Г., поз­вънил по телефона на приятеля си св. П.Д. *** и му казал, че има проблем в гр. Симеоновград с едни момчета и поискал помощ. От своя страна св. П.Д. позвънил на приятелите си: св.Б.Щ. , Г.Г., П. П. и С.С., и с колата на последния тръгнали петимата за гр. Симеонов­град, като пристигнали в града около 21.30ч. След като петимата се срещнали със св. С.Г., заедно с него се спрели пред входа на блока, в който живеел св. Я.С. и в чийто дом се намирала компанията от подс. Т.Н., св. Н.М. и св. Д.Д.. По това време към дома си се прибирал св. В.С., брат на св. Я.С.. Когато го видял св. С.Г., го хванал за ръката и му казал да се качи горе при брат си и да каже на подс. Т.Н. и св. Д.Д. да слязат пред блока, като в противен случай, ще се качат те в апартамента. След това св. С.Г. започнал да вика отдолу по адрес на св. Я.С.. След като той се показал на терасата св. Г., и на него казал, че ако не слязат пред блока, те ще се качат у тях. Предвид обстоятелството, че в дома се на­мирали децата и съпругата му, св. Я.С. решил до слезе пред блока за де се разбере със св. С.Г.. Междувременно подс. Т.Н. и св. Д.Д., след като чули отправените от свид. Г. закани, първият взел брадва, а вторият дървен прът -тояга (крак от  дървено легло ) и тръгнали да слизат надолу заедно със св. Я.С. и св. Н.М..

Излизайки пред блока двете групи: първата от  св. В.С., св. Н. М., св. Д.Д. и подс.Т.Н., а втората група, групата от гр. Гълъбово: св. П.Д., св. Б. Щ., св. Г.Г., св. П.П., св. С.С. и св. Г. се озовали едни срещу други и започнали да се карат и обиждат помежду си. Носеният дървен прът от св.Д.Д. и брадва от подс. Т.Н. били възприети от останалите свидетели. Св.Я.С., св.Б.Щ. и св. П.П. се опитали да  предотвратят сбиване между двете групи, но св. С.Г. хвърлил камък по другата група и побягнал. Зад него, за да го гонят тръгнали свид. Н.М., св. Д. Д. и подс.Т.Н.. Като видели това, за да помогнат на Г., св. П.Д. и св. С.С., тръгнали зад тях да ги гонят. Св. П.П. от своя страна тръгнал да зао­бикаля блока за да пресрещне гонещите се. По време на гонитбата св. Д.Д. хвърлил по св. С.Г. носения дървен прът. Подсъдимия Т.Н., както бягал, се спрял и се обърнал назад, като по този начин се озовал срещу бягащия след него св. П.Д.. С носената от него брадва подсъдимия замахнал и нанесъл с тъпата част на същата, удар в областта на главата на св. П. Димит­ров. След удара свид. П.Д. паднал на земята и останал в това състояние до идва­нето на св.Я.С. и св. Б.Щ., които междувременно били тръгнали и те след гонещите се. Когато видял св. Б.Щ., подсъдимия Н. хвърлил носената от него брадва на земята, като след това заедно със св. Н.М. избягали и се укрили в до­ма на подсъдимия. Свид. Я.С. и свид. П.П. закарали свид. П. Д. до ЦСМП, филиал Симеоновград, откъдето е бил преместен  за лечение в МБАЛ АД гр.Хасково.

Заключението на назначена на ДП съдебно- медицинска експертиза /СМЕ/ установява, че на пострадалия П.Ч.Д. е била причинена контузия на главата; контузия на мозъка; счупване на черепа; разкъсно контузни рани в дясната теменна и в лявата слепоочни области. Разпитано в съдебно заседание вещото лице подробно описва механизма по който е причинено нараняването и неговия характер. Същото увреждане било възможно да се получи при нанасяне на побой по начина и обстоятелствата, описани от самия пострадал. Експертът е категоричен, че  травмите са причинени от удар с твърд, тъп предмет в най- вероятна позиция между извършител и пострадал, лице в лице. Според заключението на вещото лице полученото счупване на черепа,  контузията на мозъка, не може да се получи от падане върху земята и е категорично, че не е теренна травма. Получената увреждане от пострадалия можело да се получи от силен удар с брадва или бухалка, но ако се изключи острия ръб на брадвата. Това което мотивира заключението и  диференциалната диагноза за възможни предмети на нанасяне на удара експертът сочи, че най- достоверно е от брадва с тъпата й част, тъй като за да се получи това нараняване е необходима  сила, т.е кинетична енергия. Известно е, че кинетичната енергия е правопропорционална на  скоростта на движение на предмета и неговата маса. Ако приемем, че човешкият замах  осигурява равна скорост, разликата в енергията на удара се явява в масата на предмета. Вещото лице сочи, че  действително има едно сериозно нараняване, което говори за изключителна  сила, като  вероятно е удара да е нанесен от  брадва. 

Така причиненото проникване в черепната кухина на пострадалия довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота в рамките на срока за пълното възстановяване, поради което следва да се квалифицира като средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.

Гореописаната фактическа обстановка, която настоящата инстанция възприе за установена въз основа на съвкупната преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели, досежно самото извършване на деянието, установяват от­делни елементи от състава на престъплението: времето на извършване, мястото, начина, по който е извършено, обекта на посегателство и неговото авторство. Не­противоречиви и еднопосочни са показанията на разпитаните в съдебно заседание сви­детели: П.Д., С.Г., С.С., Г.Г., Б.Щ., П.А., П.П. и Я.С.. Тези показания преценени поотделно и в съвкупност със заключението на вещото лице по назначената в ДП съдебно - медицинската експертиза, и събраните писмени доказателства,  установяват, че именно подсъдимият Т.Н. е автор на  причинената средната телесна повреда на пострадалия П.Д..

От показанията на  св. Д.Д., Н.М. и В.С. и от обясненията на подсъдимия Т.Н. се уста­новява фактическата обстановка предхождаща и провокирала създалата се в последствие ситуация, при която пострадалият П.Д. е получил средната телесна повреда. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, досежно обстоятелството, че при слизането от жилището на св. Я.С., подсъдимият  Т.Н.  и св.Д.Д.,  са носили в ръцете си първият брадва, а вторият дървен прът, крак от счупено легло. От показания на св.Д. и  св. Н.М  се установява, че на инкриминираната дата те и подсъдимия Т.Н. са били под въз­действието на изпитото количество  алкохол, една част от което са изпили на мястото където са били първоначално събрани, а другата част в дома на св. Я.С.. В тази част показанията на посочените свидетели са непосредствени и непротиворечиви, поради което съдът им дава вяра.

Към показанията на свид. Д.Д. съдът намира, че следва да се отнася максимално критично и да се въздържа от изграждане на изводите си върху тях. Същият  е близък приятел на подсъдимият и е бил в неговата  компания както преди инцидента, така и след него. Налице са данни, макар противоречиви сведения затова, че и той е извършил физическо посегателство спрямо пострадалия П.Д.. Поради това са налице две твърде сериозни причини за възможна негова заинтересованост. Същевременно изнася твърдения, които не намират подкрепа в останалата доказателствена съвкупност, така напр. поддържа, че след като е  станало спречкването свид. С.Г. е тръгнал да бяга, като след него са тръгнали подс. Т.Н., като той е бил след него, а  другите свидетели са били след тях. Свид. Д.Д. хвърлил дървения кол, като е искал да удари свид. С.Г., но се спънал и паднал, като е изостанал от тях. След това дошъл свид. П.Д., с който започнали да се бият, след което дошли четири – пет момчета и го свлекли на земята. Продължило е сбиването между свид. Д.Д. и свид. П.Д., като двамата се удряли и си разменяли юмруци. При сбиването паднали на земята и когато станал, видял свид. П.Д. целия в кръв, като другите момчета вече ги е нямало при тях. Показанията на този свидетел са твърде ненадежден източник на информация, тъй като не кореспондират останалите гласни доказателства, както и с механизма, по който е причинена средната телесна повреда на свид. П.Д.и нейният характер, поради което съдът не им дава вяра.

Свид. П.М. е полицейски инспектор РУ на МВР гр.Харманли, ПУ Симеоновград ,   извършил първоначална проверка по случая и само възпроизвежда това, което му е било казано от самите участници в инцидента.

Свидетелите П.Д.П , Г.Д. Г., Я  Д.С. и В.Д.Ст  са видели падналия на земята пострадал П.Д. и вече причинените увреждания и не са възприели непосредствено и лично никакво нанасяне на пострадалия удари.

Преки и непосредствени очевидци и участници в събитията, които са от значение за правилното решаване на делото са пострадалия- свид.П.Д., свид. С.Г. и свид. С.С., пред очите на които се  развива цялата фактическа обстановка. Свидетелят Ст  С. категорично заявава, че подс. Т.Н.  и свид. Д.Д. са носили в ръцете си, първият брадва, а вторият  дървен кол, като са гонили свид. Г.. Св. П.Д. и св. Ст  С., тръгнали зад тях да ги гонят, като св. С. заобиколил до трансформатора. В това време подс. Т.Н.  се върнал и ударил свид. П.Д. с брадва в главата, който паднал на земята. От прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК показанията на свидетеля на свид. С.И.Г., обективирани в протокол от проведеният разпит по реда на чл.223 НПК  на 27.06.2012г. по НЧД № 258/ 2012г. по описа на РС Харманли находящи се на лист 46 гръб от ДП № 581/2011 на РУ на МВР гр. Харманли и потвърдени от свидетеля в съдебното заседание от 05.03.2015г. по делото се установява, че  подс. Т.Н., известен му като „ немеца”  посегнал и ударил с брадва свид. П.Д., който паднал на земята. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, досежно нанасянето на удара от подс. Т.Н. на свид. П.Д., тъй като те са непосредствени,непротиворечиви и кореспондират с останалата доказателствена съвкупност. Съдът дава вяра на показанията  на тези свидетели, тъй като те ясно са видели нанасянето на удара от подс. Т.Н. на свид. П.Д., тъй като мястото на инцидента е било осветено. Последният факт се   установява от писмо на Община Симеоновград с  изх. №  - 6684 # 1/20.01.2015г., ведно с приложената към него справка на Община Симеоновград. Последната удостоверява, че  на 27.11.2011год.в гр.Симеоновград, ул. „Драва” около № 10-14 има наличие на улично осветление, като през месец ноември  2011г. уличното осветление светва автоматично в 17.11 минути и се изгасва в 23.00 часа, като няма данни за повреди и за изключване на изключване за посочената дата. Досежно обстоятелството, че подс.Т.Н. е нанесъл такъв удар, показанията на свид. С.Г. са категорични, подробни, непротиворечиви и еднопосочни. Той съобщава този факт и на разпита си пред съдия на ДП, който в тази си част е приобщен на съдебното следствие пред първата инстанция, и по време на последното. И при двата си разпита е потвърдил този факт многократно, както, когато е излагал под формата на свободен разказ какво е възприел непосредствено и лично, още повече, че същият се е намирал на 10 метра, когато е видял нанасянето на удара от « немеца» на свид. П.Д., като  пояснава, че като говори за « немеца» има предвид подс. Т.Н..

Свид. Б.И.Щерев твърди, че е видял, подс. Т.Н. да  държи брадва, когато последният се е намирал непосредствено до  свид. П.Д., който лежал на земята, като подс. Н. е хвърлил брадвата на земята. Макар този свидетел да не е видял нанасянето  на удара от подс. Н. на св.П.Д., съдът кредитира показанията му, тъй като същите се подкрепят, както от заключението на вещото лице установяващо, че травмите на  пострадалия П.Д. са нанесени най – вероятно от тъпата част на брадва, така и от показанията на  свид. Г.Г., който също категорично заявява, че след като пострадалият П.Д.  е бил на земята, подсъдимият Н. е хвърлил брадвата и е тръгнал да бяга.

 По отношение на обясненията на самия подсъдим, съдът намира, че същите остават изолирани, вътрешно противоречиви и неподкрепени от останалите доказателства по делото. Нито свидетелите, нито съдебно-медицинската експертиза потвърдиха казаното от подсъдимия, че не той, а някой от групата момчета е нанесъл удара, с който била причинена средната телесна повреда на пострадалия П.Д.. Действително, в така бързо разигралата се ситуация е било възможно да не се види добре, но от събраните гласни доказателства на свид. Г. и свид. С., подкрепени от писменото доказателства, справката от община Симеоновград за точните часове на включване и изключване на осветлението на тази дата и липсата на аварии за същата дата, сочат, че мястото е било добре осветено и се е виждало, като не се установиха конкретни пречки някой от присъстващите да не е могъл да възприеме част от ставащото. Тези противоречия водят до извода, че подсъдимия  св.Н. (в показанията в с.з.) представя една обстановка, оневиняваща  го, но обясненията му са както доказателствено средство, така и средство за защита на подсъдимия.

Съдът даде вяра на останалите писмени доказателства и приобщените такива по делото по реда на чл. 283 от НПК, като съобрази относимостта им към предмета на делото и факта, че същите не са оспорени от страните.

По съставомерността и правната квалификация на деянието:

Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършеното  деяние, се налага недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият Т.Я.Н. е осъществила от обективна и субективна страна престъплението, субсумирано по състава на чл.129, ал.2, вр. ал.1  от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото и обвинение е привлечен към наказателна отговорност, тъй като на  27.11.2011г. в гр. Симеоновград причинил на  П.Ч.Д., с ЕГН ********** от гр. Гълъбово,  средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване проникващо в черепната кухина и разстройство на здравето временно опасно за живота - престъпление по чл.129 ал. 2 вр. ал.1 от Наказателния кодекс

От събраните доказателства и доказателствени средства е безспорно установена обективната страна на деянието, механизма на осъществяването му, както и авторството на извършеното престъпление, а именно,че подсъдимият  е извършил същите. Доказано по несъмнен начин е обективната страна на престъплението, подсъдимият Н., чрез нанасянето на удар с брадва в главата на пострадалия П.Д. е причинил проникване в черепната кухина на пострадалия. Това е така, тъй като проникване по смисъла на закона е налице, когато е създаден контакт между външната среда и кухината. В тези случаи нараняването е винаги средна телесна повреда, тъй като в посоченото място се намира най-важният за живота орган и създаденият контакт представлява реална опасност от внасяне на зараза. За съставомерността на деянието не е необходимо проникващото нараняване да е увредило  органа в тези кухина. Достатъчно е само наличността на контакт между кухината и външната среда. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че на пострадалия П.Ч.Димитров е била причинен контузия на главата; контузия на мозъка; счупване на черепа при което е налице контакт между кухината и външната среда, обуславящи сътавомерността на деянието, като средна телесна повреда.

От субективна страна, деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал, че нанася удар със сила и по начин, които ще причини телесно увреждане на пострадалия и е целял настъпването на същото, като последица от извършеното.

Причините за извършване на деянието са проявени- моментна липса на задръжки под въздействие на изпитото количество алкохол и склонност съм саморазправа.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл.129 ал.1 от НК е предвидено наказание- „лишаване от свобода” за срок до шест години без долна граница.

 За да се отмери справедливо наказание, съдът  е длъжен да съобрази всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства по делото.

При индивидуализацията на наказанието за подсъдимият Т.Я.Н. съдът взе  предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на  престъплението. При определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Съдът при индивидуализацията на наказанието на подсъдимият Т.Я.Н. отчете като смекчаващи отговорността младата възраст на дееца, чистото съдебно минало, липсата на регистрирани противообществени прояви.

Като отегчаващи обстоятелства настоящият състав отчете вида на извършеното от него престъпление, като такова против личността - извършено е посегателство върху телесната неприкосновеност и здравето на пострадалия Димитров. Така нанесеният удар  е насочен и е причинил увреждане на жизнено важен орган, като проникването в черепната кухина на пострадалия, създава опасност не само от внасяне на зараза, но и от засягане на мозъка на пострадалия.

Степента на обществена опасност на личността на подсъдимият следва да се обсъжда на плоскостта на конкретната му проява и недобрите му характеристични данни, като  и обстоятелствата свързани с предисторията на деянието - предизвикателното и провокативно отношение към св. Ст  Г. породено от немалкото количество изпит преди това алкохол, състояние в което подс. Т.Н. сам се поставил и което не му е позволило да контролира поведението си, като същият е проявил неспособност за оценка на ситуацията и вземане на адекватно решение за линия на поведение.  

Като съобрази изложеното, настоящият състав намери, че следва да определи наказанието при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и след като съобрази  процесуалното поведение на подсъдимия, определи размера на наказанието " Лишаване от свобода " към ми­нималния предвиден за това престъпление, а именно: за срок от една година.

  Така определеното наказанието "Лишаване от свобода" за срок от 1 година, наложено на подсъдимия Т.Н., следва да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, на основание чл.66 ал.1 от НК, предвид чистото му съдебно минало, като съда намира, че за постигане целите на наказанието и  поправянето на подсъдимия, не е наложително да изтърпи наложеното наказание

 В този му вид и в този му размер наказанието за подс. Т.Я.Н. се явява съответно на обществената опасност  на деянието  и дееца и би постигнало  целите си по отношение на индивидуалната  и генерална  превенция

В съответствие с така постановената присъда в тежест на подсъдимият се възложиха разноските по делото.

Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.

Председател: