Решение по дело №334/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета/ - чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето/ЗЗ/.

Образувано е по повод изпратена на Административен съд - Кърджали, със съпроводително писмо с Изх.№Ю-484/12.05.2025 год. на НЕЛК - София, жалба/наименована „възражение“/, с Вх.№НЕЛК-5939/30.04.2025 год., подадена от освидетелстваното лице Т. Р. О. от [населено място], [община], [област], против Експертно решение/ЕР/ №90822 от 09.04.2025 год. на *** състав *** при НЕЛК, в частта му относно определената дата на инвалидизация – 12.09.2024 год.

Тази жалба от Т. Р. О. от [населено място], [община], наименована „възражение“, е била подадена по електронен път, регистрирана с Вх.№НЕЛК-5939/30.04.2025 год., според посоченото в съпроводителното писмо с Изх.№Ю-484/12.05.2025 год. на НЕЛК – София, с което същата, ведно с част от преписката, са изпратени на Административен съд – Кърджали. В жалбата Т. Р. О. заявява, че възразява срещу решението на НЕЛК с №90822/09.04.2025 год., в частта относно неприемането на инвалидизацията му със задна дата. Сочи, че в мотивите на решението е посочено, че не се е явил на насрочения преглед пред ТЕЛК, което се използва като основание за отказ от признаване на инвалидизация със задна дата. Категорично заявява, че ако е бил получил официално уведомление, щял да се яви пред комисията и че причината за неявяването му е, че не е получил покана, поради грешно попълнени адресни данни от служител на институцията, което било официално потвърдено от директора на РЗИ - Кърджали. Счита, че в случая действията на ТЕЛК и НЕЛК не отговарят на принципите на законосъобразност, обективност и равнопоставеност, тъй като не му била осигурена реална възможност да се защити. Жалбоподателят твърди също, че вината за това не е негова, а е резултат от доказана административна грешка и че поради това, вземането на решение във вреда на пациента в такъв случай е абсолютно незаконосъобразно. Жалбоподателят, на основание чл.70, ал.4 от Наредбата за медицинската експертиза, с жалбата моли да бъде призната инвалидизацията със задна дата - считано от датата на експертното решение на ТЕЛК, като твърди, че е изпратил всички необходими доказателства, включително удостоверение от РЗИ, с което се потвърждава причината за неполучаване на поканата. Счита, че пренебрегването на тези обстоятелства и отказът от признаване на инвалидизация със задна дата представлява нарушение на негови основни права, като заявява, че в случай на отказ, ще потърси защита на правата си по съдебен път - чрез обжалване пред административния съд, Върховния административен съд и ако се наложи - пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург, тъй като счита, че действията на комисията нарушават негови законови и човешки права. В жалбата са цитирани разпоредбите на чл.56 от Конституцията на РБ, чл.14, ал.1 от АПК, чл.35, ал.1 от АПК, чл.146, т.3 и 4 от АПК и чл.24 от ЗИХУ. Жалбоподателят отново твърди, че в случая не става въпрос за негова вина или неявяване, а за административна грешка, призната писмено от компетентен орган - директора на РЗИ – Кърджали и че е нелогично и несправедливо, гражданин да бъде лишен от правата си поради грешка на администрацията. Жалбоподателят моли с жалбата да бъде отменено решението на НЕЛК от 09.04.2025 год., с което е отказана промяна на началната дата на инвалидност и да се постанови ново решение, с което началната дата на инвалидност да бъде призната от 22.10.2019 год. - датата на първоначалното подаване на документите. Моли да се вземат предвид доказателствата за административната грешка и официалното писмено становище на директора на РЗИ - Кърджали.

По делото е депозирано и писмено обяснение от жалбоподателя Т. Р. О., с Вх.№2539/17.06.2025 год./л.67-л.68/, в което сочи, че през 2019 год. преболедувал ***, след която останал с трайни здравословни увреждания - *** и че още в края на 2019 год. подал документи за ТЕЛК в [населено място]. Сочи, че знаейки, че процедурата е бавна, изчакал дълго, като многократно лично посещавал ТЕЛК - Кърджали, за да се информирам за хода на производството и отговорът винаги бил: „Чакайте, ще получите писмо.“, като така изминали няколко години, в които търсел отговор, но не получавал никаква информация. По-нататък в обяснението сочи, че нa 10.09.2024 год. посетил отново ТЕЛК, този път с *** М. О., която се включила активно да му помага и след като попитали, какво се случва с документите му, отново им казали да чакат и тогава *** заявила, че ще се обърнат към съда, като едва тогава, служителка (***) ги помолила да влязат във втора стая, където се намирала комисия. В обяснението жалбоподателят сочи, че след справка в архивите те открили, че писма с покана за явяване са били изпращани, но на грешен адрес и то два пъти и че вследствие на това, производството е било прекратено без негова вина. В обяснението сочи, че служителите започнали да се извиняват и ги уверили, че в рамките на седмица всичко ще бъде поправено, като поискали от него да направи отново необходимите изследвания, което направил и им ги предоставил. Заявява, че след това отново чакал, но минал цял месец без развитие и едва след като *** изпратила жалба до Министерството на здравеопазването, се получил отговор, че има издадено експертно решение. Сочи, че с проверка чрез ПИК-код към НОИ установили, че действително е издадено решение, но за него настъпил още по-голям шок, т.к. началната дата на инвалидността била посочена през 2024 год., а реално, състоянието му датирало от 2019 год., като твърди ,че оттогава не може да работи, останал без доходи и лишен от всякакви права и помощи, на които е имал право, но бил лишен, поради грешка на институцията. В обяснението заявява, че търси справедливост, като търся признание на реалната дата на инвалидността през 2019 год. и възможност да получи поне част от това, което му се полага и че към обяснението предоставя и налични документи, с които разполага.

В съдебно заседание, жалбоподателят Т. Р. О. от [населено място], [община], [област], редовно призован, не се явява, представлява се от назначения му от съда служебен защитник - адв. Р. Р. от АК – [област], който поддържа жалбата и твърди, че инвалидизацията на жалбоподателя трябва да е с предходна дата. Сочи, че спорът по делото е - от кога да е началната дата на инвалидизация на доверителя му, като въпросът е дали да бъде от датата, която е приела НЕЛК – София или от по-задна дата, за която той твърди, че е представил необходимите документи. Сочи също, че от него са представени документи на 22.10.2019 год., като счита, че от тази дата следва да му се признае инвалидизация и от тази дата да получава пенсия. Заявява, че това, че не се е явил на освидетелстването, не е по негова вина и че има достатъчно доказателства по делото, че е бил призован, но на грешен адрес, което се потвърждава от писмото на директора на РЗИ – Кърджали. Отново сочи, че жалбоподателят няма вина и не е знаел, че трябва да се яви на освидетелстване на съответната дата. Счита, че доказателствата по делото са в подкрепа на уважаване на жалбата, поради което моли съда да отмени решението на НЕЛК – София, като задължите съответната ТЕЛК, да промени решението си и инвалидизацията на жалбоподателя да бъде от дата 22.10.2019 год., т.е. от датата на първоначалното подаване на документите. Моли за решение в този смисъл.

Ответникът по жалбата - Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) – град София, редовно призован, не се представлява. По делото са постъпили две молби от НЕЛК, подадени чрез процесуалния й представител – ст.юрк. В. А., с които са представени допълнително изискани от съда писмени доказателства, като в тези молби не е изразено становище относно допустимостта и основателността на така подадената жалба.

Заинтересованата страна ТЕЛК - *** състав при *** ЕАД [населено място], редовно призована за съдебните заседания, не се представлява и не изразява становище по така подадената жалба.

Заинтересованата страна - Териториално поделение на НОИ – град Кърджали, редовно призовано за съдебните заседания, не се представлява и не изразява становище по така подадената жалба.

Заинтересованата страна - Агенция за хора с увреждания – град София, редовно призована за съдебните заседания, не се представлява и не изразява становище по така подадената жалба.

Заинтересованата страна - Регионална дирекция „Социално подпомагане” – град Кърджали, редовно призована за съдебните заседания, не се представлява и не изразява становище по така подадената жалба.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето/ЗЗ/ обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят: срещу решенията на НЕЛК - пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя, по реда на Административнопроцесуалния кодекс, т.е. в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването им, съгласно нормата на чл.149, ал.1 от АПК.

Видно от приложеното по административната преписка известие за доставяне с баркод ИД [номер] на „Български пощи” АД ПС – [населено място]/л.10/, пощенската пратка, съдържаща оспореното експертно решение на НЕЛК – София, е получена на адреса на жалбоподателя Т. О. в [населено място], [община], на датата 22.04.2025 год., от *** М. О., за което същата е положила и подпис на известието за доставяне. Жалбата против това експертно решение е подадена от Т. О. явно по електронен път, като е регистрирана в деловодната система на НЕЛК – София Вх.№НЕЛК-5939/30.04.2025 год., като този входящ номер и дата са посочени в съпроводителното писмо с Изх.№Ю-484/12.05.2025 год. на НЕЛК – София/л.2/, с което жалбата, ведно с част от административната преписка, са изпратени на Административен съд - Кърджали. От това следва, че жалбата е подадена на 8-ия/осмия/ ден след получаването на оспореното експертно решение на НЕЛК - София, т.е. в законоустановения 14-дневен срок. Освен това, жалбата е подадена от освидетелстваното лице, т.е. от активно легитимирано лице, по установения ред и с изискуемото се съдържание. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима – подадена е в срок, по предвидения в закона ред и форма и от лице, което с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването, след като са засегнати негови законни право и интереси.

Административен съд - Кърджали, като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по преписката Експертно решение №94893, зас.№196, от 10.10.2024 год. на ТЕЛК – *** състав при *** ЕАД/л.69/, на жалбоподателя Т. Р. О., е била определена *** % трайно намалена работоспособност/ТНР/, без чужда помощ, със срок – до 01.01.2027 год. – 3 години, поради [заболяване], с водеща [диагноза]. В експертното решение е отразено, че видът на експертизата е освидетелстване, а начинът на вземане на решение – по документи, като със същото експертно решение, като дата на инвалидизацията/ДИ/ е определена датата на медицинското направление за ТЕЛК, а именно – 12.09.2024 год. В експертното решение е посочено също така, че решението е взето съгласно Заявление-Декларация [номер]/[дата], както и че е взето по документи, съгласно чл.40, ал.1, т.1 от ПУОРОМЕРКЕ.

По изпратената от НЕЛК преписка, а и в представените впоследствие документи по същата, не е наличчно доказателство за това, кога и как това решение е изпратено и съответно получено от жалбоподателя Т. Р. О., но същото е било обжалвано от него относно определената дата на инвалидизиране. Тази жалба също не е била представена от НЕЛК – София, но впоследствие същата е изпратена, в изпълнение на Разпореждане №1203 от 30.05.2025 год. на съда/л.41-л.42/, едва с молба Изх.№Ю-584/02.06.2025 год. на НЕЛК – София, постъпила в АдмС –Кърджали с Вх.№2381 на 05.06.2025 год./л.78/. Видно от изпратеното с тази молба и приложено по делото заверено копие от жалбата на Т. Р. О./л.79/, същата е регистрирана в деловодната система на НЕЛК – София с Вх.№НЕЛК-13491-17/31.01.2025 год., като към същата, според посоченото в нея, са били приложени документи, доказващи основателността на същата. В тази жалба, адресирана до НЕЛК, изрично е посочено, че е относно: Обжалване на датата на инвалидност, определена в Експертно решение №94893 от дата: 10.10.2024 год. на ТЕЛК - *** състав към *** ЕАД.

С писмо-уведомление Преп.№НЕЛК-038201 от 14.03.2025 год. на председателя на НЕЛК, адресирано до жалбоподателя Т. О., с копие до ТЕЛК - *** състав при *** ЕАД, до Агенцията за хора с увреждания - град София, до ТП на НОИ – Кърджали и до РД „Социално подпомагане“ – Кърджали/л.19/, изпратено им по електронен път със съпроводително писмо Изх.№I-3671/20.03.2025 год. на НЕЛК/л.18/, председателят на НЕЛК е уведомил посочените адресати, че в НЕЛК е образувано административно производство по чл.112 от Закона за здравето, против Експертно решение №94893 от 10.10.2024 год. на ТЕЛК – *** състав при *** ЕАД, постановено за лицето Т. Р. О. от [населено място], с [ЕГН], което е планирано за разглеждане на 24.03.2025 година. В писмото е посочено, че на основание чл.50, ал.1 от Правилника за устройство и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕ и РКМЕ/2018 год.), административното производство в НЕЛК ще бъде приключено по документи. По изпратената от НЕЛК преписка няма данни, дали и кога това уведомление е получено от жалбоподателя Т. Р. О..

От НЕЛК е била изискана медицинска документация/МЕД на освидетелстваното лице/, като след запознаване с представената медицинска документация/МЕД на освидетелстваното лице/, *** състав ***/ на Национална експертна лекарска комисия - София, е постановил оспореното Експертно решение №90822, зас.№35, от 09.04.2025 год./л.8-л.9/, в което е посочено, че експертното решение на ТЕЛК е обжалвано по повод датата на инвалидизиране/ДИ/ на освидетелстваното лице – 12.09.2024 год. и че решението на НЕЛК е: Потвърждава ЕР на ТЕЛК по датата на инвалидизиране/ДИ/ - 12.09.2024 год.

В решението са изложени мотиви, в които е посочено, че Националната експертна лекарска комисия постановява експертно решение по документи (от дигитализирано досие) на лицето, на основание чл.50 ал.1 и чл.45 ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, действащ към постановяването на експертното решение, съобразно с действащата към момента на постановяването му Наредба за медицинска експертиза и след обсъждане на представената медицинска документация. В мотивите също е посочено, че от лицето се обжалва ЕР №94893/10.10.2024 год. на ТЕЛК по определената от ТЕЛК дата на инвалидизация (ДИ) и че определената оценка за трайно намалена работоспособност за заболяванията, както и срокът на инвалидизация, не се обжалват от лицето.

В заключението към мотивите е описано, че лицето е подало жалба към НЕЛК с Вх.№13491-17 от 31.01.2025 год., като обжалва датата на инвалидизация, определена с ЕР на ТЕЛК №94893/10.10.2024 год. и че при прегледа в МЕД на лицето е приложено ЕР на ТЕЛК - док.№Кж-3-3246 от 22.10.2019 год. от *** състав на ТЕЛК към *** [населено място], със статус: „Прекратено“, на основание: „Неявил се“ и не е издадено ЕР на ТЕЛК. Посочено е също, че в заявление-декларация с Вх.№[номер] от [дата] лицето е декларирало, че: „Не получавам пенсия, не работя и не се осигурявам“, както и че Медицинското направление за ТЕЛК №[номер] е с дата 12.09.2024 год.

Накрая е изведен извод, че поради факта, че лицето в момента не работи, на основание чл.70, ал.4 от НМЕ, се приема за дата на инвалидизация датата на Медицинското направление/МН/ за ТЕЛК, т.е. датата 12.09.2024 година.

Следва да се отбележи, че по преписката е налично писмо с Изх.№Ю-472/09.05.2025 год. на НЕЛК – София/л.4/, с което е било изискано от РКМЕ към РЗИ – Кърджали, да бъде изпратено МЕД на лицето Т. Р. О., с [ЕГН], на хартиен носител. По преписката не са налични данни, дали и кога това писмо е получено в РКМЕ към РЗИ - Кърджали.

С молба Изх.№Ю-549/2305.2025 год. на НЕЛК – София, с Вх.№2306/29.05.2025 год. на АдмС – Кърджали/л.29/, от ответника по жалбата са представени и приети по делото допълнителни доказателства, постъпили при административния орган и относими към производството по настоящото адм.дело №334/2025 год. по описа на АдмС - Кърджали, образувано по жалба по реда на чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето, подадена от освидетелстваното лице Т. Р. О. от [населено място], [община], [област]. Към тази молба е приложено и е прието като доказателство писмо – отговор с Изх.№03-912-1 от 09.12.2024 год. на директора на РЗИ – Кърджали, адресирано до жалбоподателя Т. Р. О. от [населено място], [община], [област], с копие до заместник–министъра на здравеопазването *** П. С./л.38/, в което е посочено, че е „Относно: Жалба с Вх.№94-3094/26.11.2024 год. от г-н Т. Р. О.“.

В това писмо-отговор е описано, че Регионална здравна инспекция - Кърджали е извършила проверка по случая в РКМЕ към РЗИ – Кърджали/вероятно случаят, описан в посочената жалба/, при която е установено, че на 22.10.2019 год., жалбоподателят е подал документи за освидетелстване от ТЕЛК. В писмото се признава, че при обработване на документацията, служител на РКМЕ е допуснал техническа грешка, като е сменил посочения от Т. Р. О. адрес, с адреса на друго лице и че така образуваното медицинско експертно досие (МЕД) с адрес за друго лице, е предоставено на ТЕЛК - *** състав, както и че ТЕЛК - *** състав изпраща два пъти писмо на сгрешения адрес. Посочено е, че писмата се връщат, поради непотърсване, след което преписката е прекратена. Заявено е, че във връзка с допуснатата грешка, от служителя ще се търси най-строга отговорност.

Писмо-отговор с почти идентично съдържание, с Изх.№03-912-10 от 20.12.2024 год. на директора на РЗИ – Кърджали, адресирано отново до жалбоподателя Т. Р. О. от [населено място], [община], [област], с копие до заместник-министъра на здравеопазването - *** П. С., е налично и на л.84 от делото, в което отново е посочено, че е „Относно: Жалба с Вх.№94-3094/26.11.2024 год. от г-н Т. Р. О.“. И в това писмо-отговор е описано, че Регионална здравна инспекция - Кърджали е извършила проверка по случая в РКМЕ към РЗИ – Кърджали/вероятно случаят, описан в посочената жалба/, при която е установено, че на 22.10.2019 год., жалбоподателят е подал документи за освидетелстване от ТЕЛК. И в това писмо се признава, че при обработване на документацията, служител на РКМЕ е допуснал техническа грешка, като е сменил посочения от Т. Р. О. адрес, с адреса на друго лице и че така образуваното медицинско експертно досие (МЕД) с адрес за друго лице, е предоставено на ТЕЛК - *** състав, както и че ТЕЛК - *** състав изпраща два пъти писмо на сгрешения адрес. Посочено е, че писмата се връщат, поради непотърсване, след което преписката е прекратена. Отново е заявено е, че във връзка с допуснатата грешка, от служителя ще се търси най-строга отговорност, като е добавено, че към момента, от работещите в РКМЕ са изискани писмени обяснения на 10.12.2024 год. и на 14.12.2024 год., с цел уточняване на случая и изясняване конкретно, кой какво нарушение е извършил. Заявено е също, че след изясняване на дисциплинарната отговорност, на служителите ще бъдат наложени дисциплинарни наказания, съгласно сроковете за налагане на дисциплинарни наказания и че след приключване на процедурата, адресатите на писмото ще бъдат уведомени допълнително за резултатите.

По делото е представена писмената покана, подписана от председателя на ТЕЛК – Кърджали към *** АД, до жалбоподателя Т. Р. О./л.70/, в която му е указано, че във връзка с освидетелстването му, следва да се яви в ТЕЛК при *** АД, на 30.01.2024 год., в 12:00 часа, както и е указано, какви документи същият следва да носи със себе си.

По делото е представено и прието като доказателство копие от пощенския плик, с която тази покана е била изпратена като препоръчана пощенска пратка/л.71/, като същият пощенски плик, с баркод [номер] на „Български пощи“ ЕАД ПС – [област], е представен в съдебно заседание и в оригинал и също е приет като доказателство по делото/л.83/. Видно е от този пощенски плик, че като получател, върху него е изписано името на жалбоподателя Т. Р. О., но е посочен следния адрес: [населено място] ***, [улица], [адрес], който адрес няма нищо общо с адреса на жалбоподателя, който адрес е: [населено място] [адрес], [община], [област]. Видно е от същия пощенски плик, че на същия са положени две пощенски клейма – от датата 08.01.2024 год. и от 29.01.2024 год., т.е. поканата от ТЕЛК - Кърджали към *** АД е била изпратена до този погрешен адрес на два пъти, като пощенската пратка е върната с отбелязана забележка върху плика - „непотърсена“ и вписана дата на връщане на пратката - 29.01.2024 год., като под забележката е положен подпис на пощенския служител.

По направено доказателствено искане от процесуалния представител на жалбоподателя, до разпит като свидетел в съдебно заседание на 10.07.2025 год. е допусната М. Р. О. от [населено място], [община], [област] - *** на жалбоподателя, изрично заявила, че желае да свидетелства. В показанията си същата сочи, че по време на целия случай тя била с *** си и му помогнала да напише всички жалби, до всички здравни институции. Сочи, че отишли в Регионална картотека на медицинската експертиза/РКМЕ/ - [населено място] да питат, какво се случва с техните документи, но оттам многократно им казвали, че трябва да изчакат писмо по пощата, че са минали 3-4 години и ще го получат, но не го получавали. В показанията си сочи, че последния път, когато отново питали, свидетелката им заявила, че ще заведе дело, защото минали 5 години и все още нямало резултат по техния случай. Заявява в показанията си, че тогава ги поканили в стая №2, където била комисията, след което започнали да търсят документите и открили писмото, което представили и пред съда, като станало ясно, че е имало изпратено писмо през 2024 год., но със забележка „непотърсено”, прекратено и върнато. Свидетелката сочи, че установили, че на писмото пише грешен адрес, а не адреса, на който *** Т. О. живее, а бил посочен адрес в [населено място], като тогава им казали, че в рамките на една седмица ще оправят всичко. Заявява в показанията си, че поискали нови изследвания от тях, те ги направили и ги представили, като им казали, че в рамките на една седмица ще получат решението по пощата. В показанията си свидетелката М. О. сочи, че минал един месец, но те нямали решение и отново потърсили в Регионална картотека на медицинската експертиза/РКМЕ/ - [населено място], като тогава им съобщили, че има решение от болница в [населено място], от 10.09.2024 год. Сочи също, че с ПИК-кода на НОИ проверили решението и установили, че датата на инвалидност е 10.10.2024 год., а не реалната година - 2019 год. Свидетелката заявява, че написала онлайн жалба до директора на РЗИ, който й отговорил, че наистина е установена грешка, допусната от техни служители при подаване на документите и й казали да напише жалба до НЕЛК, че датата на инвалидност е некоректна. Твърди, че подала жалба, както и писала до Министерството на здравеопазването и до всички здравни институции и че почакали още няколко месеца отговор от НЕЛК, но въпреки доказателствата от РЗИ – Кърджали, те не приели друга дата на инвалидност и тогава потърсили правна помощ. Свидетелката М. О. сочи, че грешката на служителя от РКМЕ се изразява в това, че са изпратили на грешен адрес поканата за явяване и на грешен получател са изпратили писмото, с което са поканили чичо й да се яви на преглед в ТЕЛК. В показанията си твърди, че за първи път са подали документи за инвалидност на 10.10.2019 год., но че до януари 2024 год. никой не ги е викал в ТЕЛК. В показанията си твърди също, че всяка година по няколко пъти проверявали, защо няма решение, но всеки път отговорът бил - да чакат писмо по пощата. Заявява също, че не са им казали да проверят адреса и че в техния край решенията на всички хора излизали в рамките на 3-4 години и затова си мислели, че това е нещо нормално. Заявява освен това, че не са знаели, че срокът е 3-4 месеца от подаване на документите.

Следва да се отбележи, че от ответника по жалбата, неколкократно е изискано да представи Медицинското експертно досие/МЕД/ на освидетелстваното лице – жалбоподател в настоящото производство, като с последното протоколно определение на съда от 10.07.2025 год., освен това е указано на ответника НЕЛК - София, че при непредставяне на Медицинското експертно досие/МЕД/ на освидетелстваното лице Т. Р. О. и непредставяне на становище, делото ще бъде приключено при наличните и събрани до момента доказателства. До провеждане на последното открито съдебно заседание по делото на 20.08.2025 год., а и до настоящия момент, Медицинското експертно досие/МЕД/ на освидетелстваното лице Т. Р. О. не е представено от ответника по жалбата.

При така установеното от фактическа страна и след преценка и анализ на приобщените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при извършената служебна проверка, съгласно чл.168 от АПК, за законосъобразност на оспореното експертно решение на НЕЛК, на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира жалбата за основателна.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила за неговото издаване, но в несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона. Този извод се налага по следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен по състав и кворум колективен орган по чл.103, ал.4 от Закона за здравето, във вр. с чл.3, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза и съобразно чл.18, ал.3 и ал.4 от ПУОРОМЕРКМЕ. Трайно намалената работоспособност е предмет на медицинска експертиза, извършвана от ТЕЛК и НЕЛК, съгласно новелата на чл.3, ал.2 от НМЕ. Обжалваният индивидуален административен акт – Експертно решение на НЕЛК, е предмет именно на такава медицинска експертиза.

Решението е взето от *** състав ***/ на Национална експертна лекарска комисия - София, определен съобразно водещата диагноза на освидетелстваното лице, в съответствие с приложимата редакция на разпоредбата на чл.49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ (Изм. - ДВ, бр.62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.), в състав - председател и двама членове, след анализ на представената медицинска документация по реда на приложимата редакция на нормата на чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ (Изм. - ДВ, бр.62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.). Съобразно тази приложима редакция на разпоредбата на чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, при разглеждане на жалби против експертни решения на ТЕЛК, Националната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на медицинската и друга документация.

Експертното решение е постановено в писмена форма, съответстваща на утвърдения от министъра на здравеопазването, на основание чл.4 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), образец и съдържа изискуемите от чл.49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ мотиви, т.е. формално е спазена изискуемата форма и същото съдържа изискуемите се реквизити.

Следва да се отбележи, че експертното решение съдържа мотиви, изложени по-горе, които макар и лаконични, дават възможност както на освидетелстваното лице, така и на контролиращата съдебна инстанция, да разбере защо с постановеното ЕР на НЕЛК е потвърдено ЕР на ТЕЛК – *** състав при *** ЕАД [населено място], с №94893, зас.№196, от 10.01.2024 год., в частта му относно датата на инвалидизиране, а именно – 12.09.2024 год., т.е. датата на медицинското направление за НЕЛК с №[номер]. По изложените съображения съдът намира, че при постановяване на оспореното експертно решение на НЕЛК не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и да мотивират отмяната му само на това основание.

По отношение материалноправната законосъобразност на оспореното ЕР, т.е. съответствието му с приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът намира следното:

С жалбата до НЕЛК, от освидетелстваното лице не се оспорва определения процент – *** % трайно намалена работоспособност/ТНР/, нито срока на определения процент ТНР, нито водещата диагноза или друго. Експертното решение на ТЕЛК – *** състав при *** ЕАД [населено място] е обжалвано единствено в частта му относно определената дата на инвалидизация, респ., това е и основният спорен въпрос по настоящото делото и той е свързан с преценката - коя следва да бъде началната дата на инвалидизиране на освидетелстваното лице.

Съгласно чл.61, ал.1, т.4 от Наредба за медицинската експертиза/НМЕ/, експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране). В разпоредбата на чл.70 от НМЕ са посочени правилата за определяне на датата на инвалидизиране, като съгласно ал.1 на същия текст, дата на инвалидизиране се определя когато се определя процент трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане). Тези правила за определяне на датата на инвалидизиране поставят определянето на датата на инвалидизирането в зависимост от настъпването на конкретни факти. Констатацията за настъпването на конкретния факт или наличието на конкретно посоченото в разпоредбата обстоятелство определя и приложимата към датата на инвалидизацията конкретна разпоредба на чл.70, ал.2 до ал.5 от НМЕ.

Съгласно ал.2 на чл.70, когато лицето е било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност, за дата на инвалидизиране се приема денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните листове. Съгласно ал.3, когато лицето поради увреждането си е трудоустроено на работа с по-ниска квалификация, за дата на инвалидизиране се приема датата на преминаване на лицето на тази работа. Това обстоятелство се установява от наличната медицинска документация и документите за трудов стаж. Съгласно ал.4, когато лицето не е ползвало отпуск по болест или не е осигурено, датата на инвалидизиране се определя въз основа на медицинските документи и здравословното му състояние при освидетелстването, а когато липсва медицинска документация и здравословното състояние на лицето не дава достатъчно основание, за дата на инвалидизиране се определя датата на издаване протокола на ЛКК, а съгласно ал.5, когато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването. Съгласно ал.6, датата на инвалидизиране може да бъде по-късна от датата на освидетелстването само когато лицето е било в отпуск по болест и се е явило за освидетелстване преди изтичането му, а съгласно ал.7, отпускът при временна неработоспособност в размер 30 календарни дни, ползван на основание чл.42, ал.3 от КСО, се взема предвид при определяне датата на инвалидизиране.

Следва да се посочи също, че съобразно посочената по-горе правна уредба в чл.70 от НМЕ, уреждаща началната дата на инвалидизиране, в нито една от цитираните разпоредби, като дата на инвалидизиране не е посочена датата на издаване от личния лекар на медицинското направление за освидетелстване от ТЕЛК - в случая 12.09.2024 год., така, както е посочено и прието в оспореното решение на НЕЛК.

Във връзка с горното следва да се посочи, че от приобщените по делото писмени доказателства/независимо, че МЕД на лицето не е представено от НЕЛК/ се установява, че жалбоподателят Т. Р. О. е подал документи за освидетелстване от ТЕЛК още на 22.10.2019 год., като това обстоятелство изрично е посочено в приетите като доказателство по делото две писма на директора на РЗИ – Кърджали/с Изх.№03-912-1/09.12.2024 год./на л.38/ и с Изх.№03-912-10/20.12.2024 год./л.84/. Следва задължително също така да се посочи, че от представената и приета като доказателство по делото Епикриза на Т. Р. О., издадена *** ЕАД [населено място]/л.73-л.74/ е видно, че същият е постъпил там на лечение на [дата], в [часа] и е бил изписан на [дата], в [часа], с окончателна [диагноза], *******

****, като същата диагноза е посочена в тази епикриза и като диагноза при изписване. От изложеното по-горе следва извод, че жалбоподателят Т. Р. О. е подал документите си за освидетелстване от ТЕЛК почти непосредствено след изписването му от *** ЕАД [населено място] – изписан е на [дата] и е подал документите си на 22.10.2019 год., т.е. подал ги е само [дни] след дехоспитализирането му.

На следващо място, за съда е безспорно, че в резултат на небрежно или по-скоро, на немарливо изпълнение на служебните задължения от служител или служители от РКМЕ – Кърджали, при обработката на подадените от жалбоподателя Т. О. документи, е бил сменен посоченият от него адрес, в резултат на което, така образуваното медицинско експертно досие/МЕД/ на същия е било изпратено на ТЕЛК - *** състав при *** АД [населено място] с погрешно посочен в него адрес на друго лице. От ТЕЛК - *** състав при *** АД [населено място], на два пъти, до този грешен адрес, е била изпращана препоръчана пощенска пратка, съдържаща поканата до жалбоподателя Т. О., във връзка с освидетелстването му, да се яви на посочената в нея дата и да носи със себе си описаните в нея документи. Тези препоръчани пощенски пратки, съдържащи поканата, поради изпращането им на погрешен адрес, са върнати със забележка „непотърсени“, като вследствие на това, жалбоподателят Т. Р. О. не се е явил пред ТЕЛК - *** състав при *** АД [населено място]. Това от своя страна, явно е довело до прекратяване на производството по освидетелстване на жалбоподателя, като в заключението към оспореното решение на НЕЛК е посочено, че „При прегледа в МЕД на лицето е приложено ЕР на ТЕЛК - док.№Кж-3-3246 от 22.10.2019 год. от *** състав на ТЕЛК към *** – [населено място], със статус: „прекратено“, на основание: „неявил се” и не е издадено ЕР на ТЕЛК. Това ЕР на ТЕЛК - док.№Кж-3-3246 от 22.10.2019 год. от *** състав на ТЕЛК към *** [населено място], между впрочем, също не е представено по делото от страна на ответника НЕЛК – София, като няма никакви данни, а няма и твърдения, това ЕР на ТЕЛК – *** състав към *** АД [населено място], да е изпратено и получено от жалбоподателя или въобще да му е било съобщено по някакъв начин. Отделно от горното съдът намира, че посочената дата на издаване на това ЕР не посочена вярно, най-малкото поради факта, че на същата дата – 22.10.2019 год., според изрично посоченото в цитираните по-горе две писма на директора на РЗИ – Кърджали, жалбоподателят Т. О. е подал документите си за освидетелстване и няма как на същата дата – 22.10.2019 год., да е издадено цитираното решение, с което производството по освидетелстване на жалбоподателя да е прекратено и то по причина – неявил се.

В резултат на изложеното и след като служители от РКМЕ – Кърджали са поискали това от жалбоподателя , от страна на същия отново са били представени документи за освидетелстване, вкл. и посоченото в оспореното ЕР на НЕЛК, Заявление-декларация с вх.№[номер] от [дата], което също между впрочем, също не е представено по делото от ответника. Така всъщност, жалбоподателят Т. Р. О. за първи път е била освидетелстван от ТЕЛК, по документи, с Експертното решение №94893, зас.№196, от 10.10.2024 год. на ТЕЛК – *** състав при *** ЕАД [населено място] и тогава за първи път е направена оценка на работоспобността и съответно му е определена *** % трайно намалена работоспособност/ТНР/, за срок от 3/три/ години, с начална дата на инвалидизацията – 12.09.2024 год.

Съдът, по изложените по-горе съображения намира, че по отношение началната дата на инвалидизация на жалбоподателя Т. О. е приложима разпоредбата на чл.70, ал.2 от НМЕ, според която, когато лицето е било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност, за дата на инвалидизиране се приема денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните листове.

Преди всичко следва да се отбележи, че наличието на определено заболяване не означава автоматично признаване на инвалидизация, като от основно значение е функционалния дефицит, който причинява дадено заболяване. Преминаването непосредствено в инвалидност след временната нетрудоспособност по смисъла на чл.70, ал.2 от НМЕ предполага, че след времената нетрудоспособност, непосредствено да е настъпило трайно намаление на работоспособността на лицето, вследствие на установеното заболяване. В случая това трайно намаление на работоспособността на жалбоподателя Т. О. е настъпила непосредствено още към датата [дата], на която дата същият е бил изписан/дехоспитализиран/ от *** *** ЕАД [населено място], с посочената в епикризата окончателна диагноза. Според доказателствата по делото, непосредствено след дехоспитализацията му на [дата], а именно – на 22.10.2019 год. – след само [дни], жалбоподателят О. е подал документите си за освидетелстване от ТЕЛК, като по делото няма данни, а няма и твърдения, в този период от [дни], а и след този период, на същия да са били издавани болнични листи за временна неработоспособност. Данните по делото сочат, че през целия период след дехоспитализацията му на [дата] и до момента, жалбоподателят не работи, не получава пенсия и не се осигурява като безработен.

Ответната страна не твърди, че състоянието на жалбоподателя Т. Р. О. се е подобрило след дехоспитализацията му на [дата], а и впоследствие, а точно обратното – приобщените писмени и доказателства и съдържащите се в тях данни сочат, че състоянието на жалбоподателя не се е подобрило, ***. Съдът намира за нужно отново да посочи, че жалбоподателят не е бил своевременно освидетелстван след подадените от него документи на 22.10.2019 год. не по негова вина, а поради немарливото изпълнение на служебни задължения от страна на служител или служители от РКМЕ – Кърджали, посочили грешен адрес на жалбоподателя, в изпратеното на ТЕЛК при *** АД [населено място], медицинско експертно досие/МЕД/ на същия и на който грешен адрес впоследствие са били изпращани поканите да се яви в ТЕЛК, за освидетелстване.

По изложените съображения съдът намира, че незаконосъобразно, както ТЕЛК – *** състав при *** ЕАД [населено място], така и НЕЛК – София, *** състав ***, са определили като дата на инвалидизиране на основание чл.70, ал.4 от НМЕ, а именно - датата 12.09.2024 год., т.е. датата, на която е било издадено медицинското направление за ТЕЛК, с №[номер]. В заключение следва да се посочи, че разпоредбата на чл.70, ал.2 от НМЕ намира приложение при всички случай, в които освидетелстваното лице е било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност, независимо от това дали след това е продължило да работи по трудово или служебно правоотношение, като същественото в конкретния случай е, доколко след временната нетрудоспособност, жалбоподателят е преминал непосредствено в инвалидност, което по гореизложените мотиви, според съда е доказано, т.е. налице са основанията за определяне датата на инвалидизиране по реда на чл.70, ал.2 от НМЕ. Това съдът намира че е така, т.к. жалбоподателят е преминал в инвалидност непосредствено след дехоспитализацията му на датата [дата], от *** *** ЕАД [населено място], с посочената по-горе окончателна диагноза.

По изложените съображения, съдът намира, че след като не е съобразил тези обстоятелства и не е обсъдил всички правнорелевантни факти и фактически обстоятелства, се налага изводът, че в обжалваната му част ЕР №90822 от 09.04.2025 год. на НЕЛК - *** състав ***, относно началната дата на инвалидизиране, е издадено в противоречие на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, поради което в тази му част се явява е незаконосъобразно, а жалбата се явява основателна.

Предвид горното, обжалваният административен акт следва да бъде отменен в тази му част, като незаконосъобразен, а преписката, с оглед естеството на акта, на основание чл.173, ал.2 предл.2/второ/ от АПК, следва да бъде върната на НЕЛК – София, *** състав ***, за ново произнасяне относно датата на инвалидизиране на жалбоподателя Т. Р. О., като се съобразят наличните доказателства, обосноваващи за начална дата на инвалидизация да се определи денят, от който е приключила временната неработоспособност на Т. Р., съобразно чл.70, ал.2 от НМЕ, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Следва, на основание разпоредбата на чл.174 от АПК, да бъде определен двумесечен срок на административния орган, за произнасяне по преписката.

Независимо от изхода на спора по настоящото дело, съдът не следва да се произнася по въпроса за деловодните разноски, т.к. присъждането на такива не е поискано от жалбоподателя, респ. от назначения му от съда служебен защитник.

Ето защо, с оглед всичко изложено по-горе и на основание чл.172, ал.2, предл.ІI/второ/, във връзка с ал.1 и във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Експертно решение/ЕР/ №90822 от 09.04.2025 год. на *** състав *** при НЕЛК - София, В ЧАСТТА МУ относно потвърдената начална дата – 12.09.2024 год., на инвалидизиране на освидетелстваното лице Т. Р. О. от [населено място] [адрес], [община], [област], [ЕГН].

ВРЪЩА преписката на *** състав *** при НЕЛК – София, за ново произнасяне по жалбата с Вх.№НЕЛК-13491-17/31.01.2025 год., от освидетелстваното лице Т. Р. О. от [населено място] [адрес], [община], [област], [ЕГН], относно определената начална дата на инвалидизирането му, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, в двумесечен срок от получаването на преписката.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ, чрез Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на всички страни по делото.