РЕШЕНИЕ
№ …..
Град Пловдив, 22.01.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, IV състав, в открито заседание на двадесет и първи ноември две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина
Дункова, като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 1557 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Мишел текст 2019 – М“ ЕООД срещу ревизионен акт №
Р-16001622004369-091-001 от 06.04.2023 г., издаден от С.П., началник сектор в
ТД Пловдив на НАП, възложила ревизията, и В.Г., главен инспектор по приходите в
ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 191 от
05.06.2023 г. на директора на ДОДОП Пловдив, с който са установени задължения
за ДДС в размер на 80 675,27 лева и 15 686,75 лева лихва и за
корпоративен данък за 2019 г. в размер на 1 392,21 лева и 395,89 лева
лихви, за 2020 г. в размер на 14 600,61 лева и 2 671,38 лева лихви и
за 2021 г. в размер на 12 167,84 лева и 992,49 лева лихви.
Според дружеството-жалбоподател обжалвания ревизионен акт е
незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се,
че констатациите на органите по приходите са неправилни и не кореспондират с
фактическата обстановка, че събраните доказателства по безспорен начин
установяват извършването на реални услуги и неправилно е отказан данъчен кредит
за тези услуги. Иска се отмяна на ревизионния акт. Съображения по съществото са
спора са изложени в депозираните на 04.12.2023 г. писмени бележки.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да
се отхвърли по съображенията, изложени в представената на 01.12.2023 г. писмена
защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че
жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и от активно
легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният
ревизионен акт създава нови публични задължения за дружеството и по този начин
неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в
предвидения срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация
орган, който с решението си го е потвърдил. Изчерпването на реда на
задължителното административно обжалване и подаването на жалба до съда в срока
по чл.156, ал.1 ДОПК налагат извод за
нейната допустимост. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради
следните съображения:
Ревизията е започнала
въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001622004369-020-001 от 25.08.2022
г., изменена със заповед № Р-16001622004369-020-002 от 15.12.2022 г., и обхваща
установяване на задължения за корпоративен данък за периода 02.01.2019 г. – 31.12.2021
г. и за ДДС за периода 01.11.2019 г. – 31.07.2022 г. Въз основа на събраните в
ревизионното производство доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001622004369-092-001
от 02.03.2023 г., дал основание за издаване на обжалвания ревизионен акт № Р-16001622004369-091-001
от 06.04.2023 г. – предмет на настоящото съдебно производство.
Съдът намира, че в
хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на
ревизионния акт само на това основание. Заповедта за възлагане на ревизия и за
нейното изменение са издадени от надлежно упълномощено длъжностно лице, а
сроковете за извършването на ревизията са съобразени с предвидените в чл.114 ДОПК. Извършените
процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното
производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните
принципи на кодекса. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от
компетентни органи по приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК. Както ревизионният
доклад и ревизионният акт, така и решението на горестоящия в приходната
администрация решаващ орган са надлежно съобщени на представляващия дружеството,
т.е., на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на
защита в пълен обем.
При ревизията на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен
кредит по фактури, подробно описани в ревизионния доклад, както следва: по 29
фактури, издадени от „Сити фешън 2018“ ЕООД, в общ размер 35 307,93 лева
за данъчни периоди м.11.2019 г. – м.12.2020 г.; по 9 фактури, издадени от
„Триада порт“ ЕООД, в общ размер на 12 692,18 лева за данъчни периоди
м.09.2020 г. и м.02-м.09.2021 г.; по 11 фактури, издадени от „Глобъл партнърс
2020“ ЕООД, в общ размер на 14 453,04 лева за данъчни периоди
м.05-м.07.2022 г.; по 13 фактури, издадени от „Скай трейд 2001“ ЕООД, в общ
размер на 18 222,12 лева за данъчни периоди м.09-м.11.2021 г. и
м.03-м.04.2022 г.
Органите по приходите са отказали правото на приспадане на данъчен кредит,
защото доставчиците не са представили исканите от тях документи и писмени обяснения
във връзка с процесните услуги, с изключение на „Сити фешън 2018“ ЕООД, чийто
управител е представил поисканите обяснения и документи, макар и след срока на
приключване на насрещната проверка.
Въз основа на представените от „Сити фешън 2018“ ЕООД документи и
проверките в информационната система на НАП органите по приходите са
установили, че този доставчик няма подадена годишна данъчна декларация по чл.92 ЗКПО за 2020 г., не е отчело приходи от доставки, включително по издадените към
дружеството-жалбоподател фактури, че всички трудови договори са прекратени към
16.10.2019 г. преди издаване на процесните фактури, че поради прекратяване на
договора за наем през м.08.2019 г. доставчикът няма производствен обект, от
който да извършва дейността шиене на ишлеме, че „Сити фешън 2018“ ЕООД е със
задължения в особени големи размери и е дерегистрирано по ЗДДС на основание
чл.176 ЗДДС по инициатива на орган по приходите, считано от 31.05.2022 г.
Относно останалите трима доставчика – „Триада порт“ ЕООД, „Скай трейд 2001“
ЕООД и „Глобъл партнърс 2020“ ЕООД – органите по приходите са установили, че те
са дерегистрирани по ЗДДС след издаване на процесните фактури, считано
съответно от 16.05.2022 г., 11.06.2022 г. и 01.09.2022 г., на основание чл.176 ЗДДС поради системно неизпълнение на задълженията си по този закон и със
задължения в особено големи размери. По отношение на кадровата и техническа
обезпеченост е установено, че „Триада порт“ ЕООД и „Скай трейд 2001“ ЕООД са
имали назначени по трудов договор лица, подавали са декларации обр.1 и обр.6,
но не са внасяли дължимите осигуровки. „Глобъл партнърс 2020“ ЕООД, обаче, никога
не е имало нает персонал по трудово или извънтрудово правоотношение. Установено
е още, че тези трима доставчици също не са подали годишни данъчни декларации по
чл.92 ЗКПО за годините, в които са издадени процесните фактури, т.е., не са
отчели приходи от фактурираните доставки, не са внесли дължимия по фактурите
ДДС.
Констатирано е, че срещу „Триада порт“ ЕООД е извършена ревизия за периода
18.08.2020 г. – 31.03.2021 г. и е издаден ревизионен акт №
Р-22000121003732-091-001 от 31.01.2022 г., с който са установени задължения за
ДДС поради отказан данъчен кредит по фактури за шивашки услуги – ишлеме, защото
не са доказани доставките, и който ревизионен акт е влязъл в сила. Съответно
органите по приходите приемат, че е налице обективна невъзможност „Триада порт“
ЕООД да предостави шивашки услуги на своите клиенти, включително на
дружеството-жалбоподател.
Въз основа на всички представени от дружеството-жалбоподател документи и
обяснения ревизиращият екип е направил извод, че процесните шивашки услуги са
оформени само документално без да е налице фактическо извършване на посочените
във фактурите дейности и че издадените от „Триада порт“ ЕООД, „Сити фешън 2018“
ЕООД, „Скай трейд 2001“ ЕООД и „Глобъл партнърс 2020“ ЕООД фактури не отразяват
действителни стопански операции. Според ревизиращия екип липсват доказателства,
че ревизираното дружество е действало добросъвестно и е взело всички възможни
разумни мерки, за да се увери, че не участва в ДДС злоупотреба, защото като
участник в тези сделки няма как да не е знаело, че участва в привидни доставки,
целящи реализиране на данъчно предимство за себе си. Затова и на основание
чл.70, ал.5 ЗДДС при ревизията е отказано правото на приспадане на данъчен
кредит общо в размер на 80 675,27 лева по всички 62 фактури, издадени от
„Триада порт“ ЕООД, „Сити фешън 2018“ ЕООД, „Скай трейд 2001“ ЕООД и „Глобъл
партнърс 2020“ ЕООД.
При ревизията са установени допълнително задължения за корпоративен данък
поради увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството-жалбоподател
за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. по реда на чл.26, т.2, във връзка с чл.10 и
чл.16, ал.1 и ал.2, т.4 ЗКПО, с отчетените разходи по дебита на сметка 602 –
Разходи за външни услуги (ушиване на ишлеме, ушиване на облекло) и е във връзка
с отказания данъчен кредит по същите фактури поради липса на реалност на
услугите. Според органите по приходите реалното извършване на услугите е от
съществено значение за признаването на разходи за дейността при получателя по
фактурите.
В хода на съдебното производство е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и
кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства, но съдът намира,
че с него не се установяват нови факти от значение за делото и за законосъобразността
на обжалвания ревизионен акт. Вещото лице също не е могло да направи справки в
счетоводството на доставчиците и неговото заключение се основава единствено на
представените от дружеството-жалбоподател документи и на неговите счетоводни
книги. В този смисъл не е възможно със заключение на вещото лице да се доказва
реалността на процесните доставки на услуги, още повече, обосновавайки се с
последващи доставки на стоки от същия вид и съвпадение в наименованието на
фактурирани стоки, в какъвто смисъл е защитната теза на
дружеството-жалбоподател.
Съдът намира, че със заключението на вещото лице се доказва по безспорен
начин единствено констатацията на органите по приходите, че процесните доставки
са само документално оформени, но не се доказва тяхното реално осъществяване,
за установяването на което дружеството-жалбоподател не е представило никакви
доказателства. Именно поради тази причина, че доставките са били оформени само
документално без да е налице фактическо извършване на шивашките услуги, при
ревизията на дружеството-жалбоподател е отказано право на приспадане на данъчен
кредит, съответно с осчетоводените разходи по тези доставки е увеличен счетоводния
финансов резултат на дружеството на съответните години и са определени
допълнително задължения за корпоративен данък.
При тези факти съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е
законосъобразен.
С обжалвания ревизионен акт правото на приспадане на данъчен кредит е
отказано на основание чл.70, ал.5 ЗДДС, съгласно който не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен
неправомерно. Следователно, за да
се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане
на данъчен кредит, трябва да е изпълнено едно от условията по чл.71 ЗДДС, като при изследване на предпоставките за възникване това
право винаги трябва да се държи сметка най-напред за наличието на облагаема
доставка по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗДДС. В този смисъл е и константната
практика на Съда на ЕС, съгласно която правото на данъчен кредит на получателя
по данъчна фактура не следва да бъде признато само поради това, че ДДС е посочен
във фактурата,
а е необходимо да се провери, дали доставките са реално
осъществени и дали стоките са използвани за извършването на облагаеми сделки. В
този смисъл цитираното в писмените бележки на процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател решение от 15.09.2016 г.по дело С-516/14 на СЕС е
неотносимо към настоящия казус, доколкото по делото няма спор, че
дружеството-жалбоподател разполага с фактури, които формално отговарят на
законовите изисквания за съдържание.
Реалността на доставките е основен критерий за признаване правото на
данъчен кредит според националното и общностното право и практиката на
националните съдилища и Съда на ЕС. Така според решение от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 и решение от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 на Съда на ЕС
Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкува в смисъл,
че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху
добавената стойност понятието "доставка на стоки" по смисъла на тази
директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не
са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните
стоки; че осъществяването на доставката, изразяващо се в прехвърлянето от
доставчика на получателя на правото последният да се разпорежда физически със
стоката, е фактически въпрос, който изисква цялостна преценка на всички
доказателства, които пряко и/или косвено свидетелстват за осъществяването на
доставката; че само действително осъществената доставка може да породи
изискуемост на данъка, съответно право на приспадане, в който случай и при
изпълнение на останалите материалноправни и процесуалноправни изисквания
правото на приспадане по принцип не може да бъде ограничавано.
В настоящия случай по отношение на всеки от доставчиците по делото липсват
убедителни доказателства, които да обосноват извод за реално извършване на процесните
шивашки услуги. Защото органите по приходите „разполагат с цялата информация, която е необходима, за да проверят дали
материалноправните предпоставки за упражняването на това право са изпълнени“
(според решение от 15.09.2016
г.по дело С-516/14 на СЕС), ревизиращият екип е извършил цялостна преценка,
констатирал е рисковия профил на доставчиците, липсата на производствени
помещения и нает персонал, без които практически е невъзможно да бъдат извършени
шивашките услуги и да бъдат изработени каквито и да било облекла или предпазни
маски, липсата на подадени годишни данъчни декларации за ревизираните години и
съответно на декларирани приходи от процесните доставки, наличието на
приемо-предавателни протоколи, в които липсват задължителни реквизити, водещи
до невъзможност да бъдат идентифицирани лицата, извършили приемането и
предаването, както и от чие име действат, липсата на транспортни документи за
предаването на материалите и на готовата продукция, поради което е направен напълно
обоснован извод за липса на реалност на процесните доставки. Обоснован и
правилен е изводът на ревизиращия екип, че представените документи отразяват
стопански операции само за целите на данъчното облагане по ЗДДС, за да се създадат
условия за ползване на данъчно предимство, поради което
дружеството-жалбоподател е определено като лице, което е знаело или е
невъзможно да не е знаело, че участва в привидни сделки, чийто действителен
доставчик не са дружествата, посочени в процесните фактури. В този смисъл макар да е вярно, че трайната и последователна практиката
на СЕС и даденото с нея тълкуване на Директива 112/2006/ЕО да не допуска добросъвестният получател по
реално осъществена облагаема доставка да бъде санкциониран с отказ от право на
данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради действия на своя доставчик,
в настоящия случай дружеството-жалбоподател не може да бъде определено като
добросъвестен получател. Т.е., в ревизията категорично е доказано наличието на
хипотезата на чл.70, ал.5 ЗДДС – неправомерно начислен данък.
Обжалваният ревизионен акт е законосъобразен и в частта на допълнително
определените задължения за корпоративен данък, които са последица от
нереалността на доставките по всички 62 фактури, издадени от „Триада порт“
ЕООД, „Сити фешън 2018“ ЕООД, „Скай трейд 2001“ ЕООД и „Глобъл партнърс 2020“
ЕООД.
Съгласно чл.26, т.2 ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не
са документално обосновани по смисъла на този закон. А съгласно чл.10, ал.1 ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално
обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
Липсата на реално осъществени доставки води до невярно отразяване на
стопанската операция в съответните счетоводни документи и този отрицателен факт
е еднакво релевантен както за определянето на правото на приспадане на данъчен
кредит, така и за определянето на прекия данък по ЗКПО. Именно защото процесните 62 фактури не отразяват вярно стопанските
операции, ревизиращият екип е увеличил финансовия резултат на дружеството за
всяка от ревизираните години.
Предвид всичко изложеното съдът
намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С
оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото
като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството да
заплати на НАП сумата 9793,30 лева, определена на основание чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, IV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Мишел текст 2019 – М“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, район „Източен“, ул. „Прохлада“ № 1,
представлявано от управителя З.М.П., срещу ревизионен акт № Р-16001622004369-091-001
от 06.04.2023 г., издаден от С.П., началник сектор в ТД Пловдив на НАП,
възложила ревизията, и В.Г., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП,
ръководител на ревизията, потвърден с решение № 191 от 05.06.2023 г. на
директора на ДОДОП Пловдив, с който са установени задължения за ДДС в размер на
80 675,27 лева и 15 686,75 лева лихва и за корпоративен данък за 2019
г. в размер на 1 392,21 лева и 395,89 лева лихви, за 2020 г. в размер на
14 600,61 лева и 2 671,38 лева лихви и за 2021 г. в размер на
12 167,84 лева и 992,49 лева лихви.
ОСЪЖДА „Мишел текст 2019 – М“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, район „Източен“, ул. „Прохлада“ № 1, представлявано
от управителя З.М.П., да заплати на Национална агенция за приходите сумата 9 793,30
(девет хиляди седемстотин деветдесет и три лева и тридесет стотинки) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: