РЕШЕНИЕ
№ 1328
Стара Загора, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА |
При секретар АЛБЕНА АНГЕЛОВА-ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА административно дело № 20247240700656 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на
В от гр. Мъглиж, чрез адв. Р „ЕАД Р против Ревизионен акт № Р-16002423003698-092-001 от 03.04.2024г., издаден от С, възложил ревизията и Рна длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, в частта, в която с Решение № 299/09.07.2024г. на Директор ОДОП гр. Пловдив в тежест на г-н А са определени /потвърдени и изменени определените с РА размери на видовете задължения/, а именно ДОО – за 2021г. в размер на 1154,40 лв. главница и 347,96лв. лихви, за 2019г. – 663,04 лв. главница и 323,30 лв. лихви, за 2020г. – 1067,66 лв. главница и 436,40лв. лихви, за 2022г.- 1234,32 лв. лихви и 245,66 лв. главница; вноски за ЗО – за 2021г. в размер на 624,00 главница и 188,12 лихви, за 2019г. – 358,39 лв. лихви и 174,75лв. лихви, за 2020г. – 577,11лв. главница и 235,89лв. лихви, за 2022г. – 667,20лв. главница и 132,79 лв. лихви; вноски за ДЗПО-УПФ за 2021г. в размер на 390,00 главница и 117,59 лихви, за 2019г. – 224,00 лв. главница и 109,23лв. лихви, за 2020г. – 360,70 лв. главница и 147,43лв. лихви и за 2022г. – 417,00лв. главница и 83,00 лв. лихви; ведно със задължения за годишен и авансов данък за ЕТ за 2019г. - в размер на 354,31лв. главница и 146,82 лихви, за 2020г. – главница 293,98лв. главница и 92,01 лихви, за 2021г. – 464,79лв. главница и 98,34лв. лихви.
Жалбоподателят счита ревизионния акт за нищожен по изложени в жалбата съображения за допуснато смесване качествата на възложител на ревизията и ръководител на ревизията, като изпълнявани от едно и също длъжностно лице, което било недопустимо, при липса на акт за изземване на компетентност. Допълва се и довод, че след изтичане срока за извършване на ревизията от органа по приходите са извършени процесуални действия по установяване на задълженията на жалбоподателя, което се определя като абсолютно процесуално нарушение. Оспорва извода на органа за приложимост на чл.122 от ДОПК, като се твърди и липса на яснота кои хипотези от тази норма органът приема, че са налице. Пледира и за неправилно определени размери на задълженията в несъответствие със закона.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, по съображения подробно изложени в представено по делото писмено становище.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002423003689-020-001 от 22.06.2023г. /л. 103, т.1/, издадена от Г
, на длъжност Началник сектор Ревизии при ТД НАП Пловдив на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на В от гр. Мъглиж, ЕГН **********, като е определен обхват на ревизията по следните видове задължения по периоди: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2021г.; ДОО – за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2021г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2021г. и Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2021г. Ревизията е възложена на екип от ревизори в състав: С – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и А – главен инспектор по приходите. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 03.07.2023г. /л.105, т.1/. С последваща Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002423003689-020-002/ 03.10.2023г. /л.71, т.1/, издадена от nкачеството й на възложител на ревизията, срокът на производството е продължен до 03.11.2023г., а със ЗИЗВР № Р-16002423003689-20-03/ 02.11.2023г. /74, т.1/, издадена от Г /възложил ревизията/, срокът за приключване на ревизията е продължен до 01.12.2023г. Двете ЗИЗВР са връчени на Впо пощата на 09.11.2023г. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедите за нейното изменение, са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането му квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно качество.
В хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице и от трети лица; извършени са справки и са съставени протоколи за извършени проверки; присъединени са доказателства и са предприети действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства, са подробно описани в РД.
На В на основание чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56. ал.1 от ДОПК, е връчено на 03.07.2023г. /л. 108, т.1/ ИПДПОЗЛ №Р-16002423003698-040-001/ 27.06.2023г. /л.106, т.1/, с което е изискано да представи доказателства за обстоятелства, касаещи получени от лицето събрани суми по наложени платежи и пощенски парични преводи, изплатени от "Еконт Експрес" ООД и други куриерски дружества във негова полза, като в определения 14-дневен срок от А не са представени изисканите документи, справки и обяснения /вж. Протокол обр.Кд-73 с № 1898173/ 20.09.2023г. /л.112, т.1/. С Протокол обр. Кд-73 №Р-16002423003698-ППД-001/ 05.09.2023г. /л. 117-120, т.1/ към ревизионното производство е присъединен Протокол обр. Кд-73 № П-16002422216972-073-001/ 29.05.2023г. /л.42-50, т.3/ за извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/ на В с приложените към него доказателства съгласно опис.
Във връзка с установени обстоятелства по реда на чл.122, ал.1 от ДОПК, на основание чл.124, ал.1 и чл.124а от ДОПК са издадени уведомления по реда на чл. 17 и чл.124 от ДОПК съответно с номера: № Р-16002423003698-139-001/ 20.09.2023г. /л.85, т.1/ и № Р-16002423003698-113-001/ 20.09.2023г. и ИПДПОЗЛ № Р-16002423003698-040-002/ 20.09.2023 г. /л.90, т.1/, връчени на 05.10.2023г. /л.88, т.1/, с което В е уведомен, че данъчната основа за облагане ДДФЛ и осигурителния доход за определяне на дължимите ЗОВ на самоосигуряващо се лице, ще се определят по предвидения в чл.122 от ДОПК ред. За целите на ревизията са изготвени и искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица. Така с ИПДСПОТЛ№Р-16002423003698-041-001/ 05.09.2023г. /л.99, т.1/ до „Изипей" АД, искане с № Р-16002423003698-041-002/ 01.11.2023г. /л. 77, т.1/ до Банка „ДСК" АД, като от получен отговор в ИС Контрол с Придружително писмо с вх.№ Р-16002423003698-ПРД-003-И/ 14.11.2023г., е установено, че жалбоподателят е получавало суми и обезщетения при безработица, капаро за изработка на казани за ракия и плащало суми по направен запор. С Протокол обр. Кд-73 №Р-16002423003698-ППД-001/ 05.09.2023г. към настоящото ревизионно производство е присъединен Протокол обр. Кд-73 № П-16002422216972-073-001/ 29.05.2023г. за извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/ на В с приложените към него доказателства съгласно опис. С Протокол обр. Кд-73 №1900577/ 28.11.2023г. са присъединени подадени отчети за приходите и разходите /ОПР/ от ИС "Бизнес статистика" за периода 2019г. - 2021г. на фирми и лица извършващи дейност с код 47.91 - Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефон или интернет, на базата на които са определени средни проценти надценка по години.
Въз основа на извършен анализ на предоставени справки и информация от куриерски фирми „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД и „СПИДИ“ АД е установено, че Ареализирал приходи от продажби на разнообразни стоки чрез тези куриерски дружества, а представените електронни изявление са с името на В и с положен негов подпис. Същият е установен, като изпращач на пратките и получател на сумите по наложения платеж и пощенски парични преводи. От „Еконт Експрес" ООД са представени обяснения, ведно със приложени справки, съдържащи данни за всички куриерски услуги (изпратени преводи, получени преводи, изпратени пратки, получени пратки), получени суми по наложен платеж, както и снимки на документи, показващи изплащането в брой на наложен платеж и са установени получени суми от наложени платежи по години, както следва: за периода 01.01.2019 г.- 31.12.2019 г. на стойност 11 683,00 лв., за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. на стойност 15 710,00 лв., за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. на стойност 12 855,00 лв., за периода 01.01.2022 г.- 31.12.2022 г. на стойност 22 362,00 лв. От представената информация от „Спиди" АД е установено, че за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2022г. в информационните масиви на дружеството са открити данни за В за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. на стойност 68,00лв.; за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. на стойност 75,00лв.; за периода 01.01.2021 г.- 31.12.2021 г. на стойност 50,00лв. Установени са получени през 2020 г. банкови преводи в общ размер на 750,00 лв., През 2021г. в размер на 100 лева, а пред 2020г. в размер на 200 лева.
От органа по приходите е прието, че през ревизираните периоди /01.01.2019г. – 31.12.2021г./ за получените от А доходи през периода 01.01.2019г. - 31.12.2022г. чрез куриерски фирми "Еконт експрес" ООД и „Спиди" ЕАД, макар и да са подадени годишни данъчни декларации по реда на ЗДДФЛ от лицето, в тях не са декларирани всички получени доходи за периода, което е прието като наличие на обстоятелствата, посочени в чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК - до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и по чл. 122, ал.1, т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи. От ревизиращия екип още е прието, че от представените данни от "Еконт експрес" ООД и „Спиди" ЕАД сочат, че продажбите на разнородни стоки са осъществявани редовно от ревизираното лице и попадат в хипотезата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ - извършвана дейност по занятие, както и че тези доставки съставляват основна търговска дейност на А за ревизирания период, поради което той е данъчно задължено за целите на ЗДДФЛ лице, а получените приходи от продажбите подлежат на облагане като търговски сделки по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ. В РД е посочено, че А не представя документи за закупените стоки и че не са установени данни за издадени фактури на В за получени доставки на стоки и услуги, /РД, стр.9/. Въз основа на присъдени с Протокол обр. Кд-73 № 1900577/28.11.2023г. към ревизионното производство отчети за приходите и разходите /ОПР/ от ИС "Бизнес статистика" за периода 2019г. - 2022г. на фирми и физически лица, извършващи дейност с код 47.91 - Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефон или интернет, са определени средни проценти надценка по години, както следва - за 2019г. - надценка в размер на 30,7 %; за 2020г. - надценка в размер на 24,16 %; за 2021г. - надценка в размер на 40,5% и за 2022г. - надценка в размер на 7,9 %. На база изчислените средни проценти надценка, декларирани от лица извършващи сходна търговска дейност, в РД /стр.9/, от ревизиращия екип са определени размерите на приходите, разходите и облагаемия доход по години за ревизирания период: за 2019г. -11 751,00лв., 3 607,56лв., 8 143,44лв.; за 2020г. -16 535,00лв., 3 994,86лв., 12 540,14лв.; за 2021г.-13 005,00лв., 5 267,03лв., 7 737,97лв.; за 2022г. - 22 562,00лв., 1782,40 лв., 20 779,60 лв. На основание чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ е изчислен и дължимият данък /след приспадане от данъчната основа на вноските, което самоосигуряващото се лице е длъжно да прави за данъчната година/, ведно с прилежащи лихви, /стр.10-11 от РД/. Ревизионният доклад е връчен на В по реда на чл.32 от ДОПК /л.65-66, т.1/. На основание и в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК от ревизираното лице не е подадено възражение срещу констатациите в РД.
Въз основа на извършеното ревизионно производство, горните фактически установявания и на основание чл.117 от ДОПК от определения със ЗВР ревизиращ екип – Са - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и А – главен инспектор по приходите, е съставен Ревизионен доклад /РД/ Р-16002423003689-092-001 от 15.12.2023г. /л. 44-58, т.1/. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от Сководител на ревизията/ и от А, гл. инспектор по приходите.
След издаване на РД и с Решение № Р-16002423003689-098-01 от 26.03.2024г. от Директор на ТД на НАП Пловдив на осн. чл.7, ал.3 от ДОПК е извършено изземване възлагане разглеждането и решаването на ревизията от Г на С, като последната е определена за възложител на ревизията, а Рпределена за ръководител на ревизията. На същата дата /26.03.2024г./ е издадена и ЗИЗВР № Р-16002423003698-020-004 от С като възложил ревизията, с която е определен състав на ревизиращия екип – Р – ръководител на ревизията и А.69, т.1/.
Въз основа на съставения Ревизионен доклад и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, на 03.04.2024г. от С длъжност главен инспектор по приходите, възложил ревизията и Р на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, на осн. чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт № Р-16002423003698-091-001/ 03.04.2024г. /л.39-43, т.1/, с който по отношение на Вновени данъчни и осигурителни задължения за ревизирания период 01.01.2019г. – 31.12.2022г. в общ размер на 24 178,55 лв., ведно с лихви за просрочие, изчислени към 03.04.2024г., от които за задължения за ГАД по ЗДДФЛ за ЕТ в общ размер на 5 323,91 лв. главници и лихви в размер на 1 291,82лв., за ДОО за само осигуряващо се лице главница 7 290,95лв. и лихви 2 057,95лв.; ДЗПО-УПФ главница 2463,15 и лихви 695,28лв. и ЗО главница 3 941,05лв. и лихви 1 112,44лв. С РА изцяло са потвърдени и възприети констатациите в ревизионния доклад от 15.12.2023г., както и фактически, и правни изводи и предложенията за установяване на задължения по видове и периоди. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с електронни подписи от издателите си – Рвизионният акт е връчен на В при отказ на 19.04.2024г., който отказ е удостоверен с подписите на три лица, К, инспектор по приходите и двама полицейски инспектори от полицейски участък в град Мъглиж /л. 43, т.1/.
На 07.05.2024г. до Директор ДОДОП Пловдив от В е подадена жалба против РА № Р-16002423003698-091-001 от 03.04.2024г. /л.61-62, т. 3/, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив с вх.№ 8220, като към нея не са приложени нови доказателства. Оспорена е компетентността на издателя на акта, твърдени са допуснати съществени процесуални нарушения, оспорен е и размерът на определените с РА задължения.
С Решение № 299/ 09.07.2024г. Директор на ДОДОП – Пловдив /л.26 - л.32, т.I от делото/ на основание чл.155, ал.2 от ДОПК е потвърдил РА в частта на установени задължения за вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за 2021г. в общ размер на 2 168,40 лв. главница и 653,67 лв. лихви и изменил РА № Р-16002423003689-091-001 от 03.04.2024г. относно допълнително установените данъчни и осигурителни задължения, както следва: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019г. от 881,94лв. на 354.31лв. и лихви от 380,41лв. на 146.82лв.; за 2020г. от 1358,10лв. на 293,98лв. и лихви от 446.19лв. на 92.01лв.; и за 2022г. от 835,44лв. на 464,79лв. и лихви от 190,46лв. на 98,34лв.; Вноски за ДОО за 2019г. от 1205,23 лв. на 663,04 лв. и лихви от 592.66лв. на 323,30лв.; за 2020г. от 1840.24лв. на 1067,66 лв. и лихви от 678.21лв. на 436.40лв. и за 2022г. от 3 075.38лв. на 1234.32лв. и лихви от 439.12 лв. на 245,66лв.; Вноски за ЗО за 2019г. от 651,47лв. на 358,39лв. и лихви от 320,36лв. на 174.75лв.; за 2020г. от 994,72 лв. на 577,11 лв. и лихви от 366,60лв. на 235.89лв. и за 2022г. от 1662,37лв. на 667.20лв. и лихви от 237,36лв. на 132.79лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2019г. от 407,17лв. на 224,00лв. и лихви от 200,22 лв. на 109.23лв.; за 2020г. от 621,70лв. на 360,70лв. и лихви от 229,12лв. на 147.43лв. и за 2022г. от 1038,98лв. на 417,00 и лихви от 148.35лв. на 83.00лв.
Горестоящият административен орган приел, че от събраните в хода на проведеното ревизионно производство доказателства е потвърден изводът, че ревизираното лице извършва през ревизирания период търговска дейност по продажби на стоки с доставка чрез куриер и плащане – наложен платеж и парични преводи, които не са с инцидентен характер, а приходите от тези сделки не са декларирани и правилно са установени предпоставките по чл.122 от ДОПК за облагане на лицето с допълнителен данък по ЗДДФЛ за годините 2019-2022.
Директорът на ДОДОП Пловдив обаче приема, че в изготвения от ревизиращите анализ /относно анализиране на сходни лица, извършващи електронна търговия/ не са налице достатъчно данни за дейността на сочените лица, дали тя е аналогична с тази от конкретния случай, и как е определен процентът на надценка, която тези лица са използвали. Приема, че ревизиращият екип неправилно прилага процента на надценка, съотв., че неправилно е определен размерът на разходите, а от там и основата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за облагане с пряк данък, тъй като за целите на облагането, при определяне стойността на съответстващите разходи, следва от сумата на приходите да се извади установеният процент на надценка, за да се получи размерът на разходите. С решението са определени разходи за дейността на РЛ като ЕТ, както следва за 2019 г. в размер на 8 143,44 лв., за 2020 г. - 12 540,14 лв., за 2021 г. - 7 737,97 лв., за 2022 г. - 20 779,60 лв. и по реда на чл. 122 от ДОПК и данъчна основа на доходите на лицето по ЗДДФЛ, както следва, за 2019 г. в размер на 3 607,56 лв., за 2020 г. - 3 994,86 лв., за 2021 г. - 5 267,03 лв. и за 2022 г. - 1 782,40 лв., от която определена данъчна основа след приспадане на задължителните осигурителни вноски е определена годишна данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, както следва за 2019 г. - 2 363,06лв., за 2020 г. - 1 959,90 лв., за 2021 - 3 098,63 лв., като за 2022 г. тя е приета за равна на нула лева. В резултат на това е прието, че допълнително установения с РА данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. и прилежащите лихви за просрочие подлежат на изменение по горе упоменатия начин, а за 2022 г. следва да се отменят изцяло.
В решението на Директора на ДОДОП също е прието, че ревизиращият екип не е съобразил Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявен с решение на Народното събрание на 13 март 2020 г., според който срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на ТЗ, вкл. едноличните търговци, както и физическите лица, които са избрали да се облагат по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ е 30 юни и лицето дължи лихва от 01.07. на съответната година до датата на издаване на РА - 03.04.2024 г.
Относно ЗОВ в решението на Директор на ДОДОП Пловдив са потвърдени фактическите изводи на ревизиращия екип досежно наличието на трудови договори, страна по които е В осигуряването му като земеделски производител и собственик на търговско дружество за визираните периоди. Потвърден е изводът, че с подадените декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за за 2019 г. и 2020 г. В не е извършил годишно израняване на осигурителния доход.
Прието е, че правилно е изведен извода, че Аподлежи на задължително осигуряване със ЗОВ през ревизирания период като самоосигуряващо се лице, в който случай следва да внася осигурителни вноски за своя сметка, тъй като е установена трудова дейност като ЕТ, регистриран земеделски производител и собственик на търговско дружество.
С решението е прието, че ревизиращите неправилно са определили началния момент на упражняване на стопанска дейност като ЕТ на РЛ, тъй като е установено първата товарителница, по която А реализира доходи от продажбата на стоки е от 13.05.2019 г., като няма данни РЛ да упражнява трудова, стопанска дейност преди това /преди м.05.2019 г./, тъй като лицето декларира извършване на трудова дейност, като регистриран земеделски стопанин от 18.10.2019 г. Прието, че съотв. на тези установявания В дължи авансови осигурителни вноски като самоосигуряващо за 2019г. се лице само за периода от м.05.2019 г. до м.12.2019 г. и следва да определи окончателен размер на осигурителния доход само за този период. В решението още е прието, че авансовите осигурителни вноски за периода м.01.2022 г. - м.12.2022 г. са определени върху месечен осигурителен доход в размер на 710,00 лв., а в чл. 9, т. 1, б. „б“ от ЗБДОО за 2022 г. е определено, че минималният месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица за периода от 01 януари до 31 март е 650,00 лв. и от 01 април до 31 декември - 710,00 лв. (чл. 9, т. 2, б. „б“ от ЗБДОО за 2022 г.).
След направеното изменение в частта по ЗДДФЛ, с решението е приет извод, че размерът на облагаемия доход, установен по реда на чл. 122 от ДОПК от дейността на В като едноличен търговец за 2019 г. следва да се измени от 8 143,40 лв. на 3 607,56 лв., за 2020 г. от 12 540,14 лв. на 3 994,86 лв., за 2021 г. от 7 739,99 лв. на 5 267,03 лв., а за 2022 г. от 20 779,60 лв. на 1 782,40 лв., като в резултат на направеното изменение, следва да се промени и годишният осигурителен доход за 2019 г., 2020 г. и 2022 г., върху който се довнасят осигурителни вноски. Приет е извода, че тъй като в случая измененият размер на облагаемия доход за 2019 г., 2020 г. и 2022 г. е в по- малък размер от осигурителния доход, върху който се дължат авансови осигурителни вноски (4 480,00 лв. за 2019 г., 7 320,00 лв. за 2020 г. и 8 340,00 лв. за 2022 г.), то РЛ не дължи окончателни осигурителни вноски 2019 г., 2020 г. и 2022 г., а за 2021 г. измененият облагаем доход не влияе на допълнително установените задължения за осигурителни вноски, тъй като в хода на ревизионното производство за годината са установени единствено авансови осигурителни вноски, поради което и В като самоосигуряващо се лице е задължено да прави авансови осигурителни вноски за периода м.05.2019 г. - 31.12.2022 г. върху минималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година.
При тези фактически установявания и съобразно приложения закона е изведен крайният правени извод за потвърждаване на жаления РА в частта на установените с него допълнителни задължения за ЗОВ за 2021г. и за изменението му в частта на допълнително установените задължения за годишен и окончателен данък по ЗДДФЛ за ЕТ за 2019-2021г. и ЗОВ за 2019, 2020, 2022 г. Решение №299/09.07.2024г. е съобщено на оспорващия по електронен път на 10.07.2024г. Жалбата против него е подадена чрез органа на 25.07.2024г.
По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис, както и доказателства, представени и събрани по искане на жалбоподателя.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002423003698-091-001/ 03.04.2024г., на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:
Оспорването на РА, в частта, в която е изменен с Решение № 299/ 09.07.2024г. на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив, е направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес от оспорването и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е изцяло неоснователна.
Основен довод в жалбата е този за нищожност на РА, обоснован с твърдение, че след издаване на РД на 15.12.2023г., с акт на териториалния директор на НАП в Пловдив е иззето възлагането на ревизията от първоначално определения орган и е възложена на служителя, определен първоначално за ръководител на ревизията и съставител на РД. Така се мотивира извод за смесване на качествата на възложител и ръководител на ревизията, което се определя като недопустимо, както и нарушаващо принципа на обективност и безпристрастност, тъй като РА трябвало да се издадено от непредубедено лице, каквото не можело да бъде съставителя на РД. Твърди се, че именно в този смисъл законодателят разграничил лицата, имащи право да съставят РД от тези, които съставят РА. Навежда се и довода, че териториалния директор не удостоверил въз основа на кой акт извършил изземването на ревизията на осн. чл.7, ал.3 от ДОПК от Г
Съдът не споделя за основателни тези твърдения, като не почиващи на закона и фактите по делото.
Не е спорно, че първоначално ревизията е възложена от началник сектор при ТДНАП Пловдив Г, която в това си качество и с оглед доказателствата на л. 15 и л.19, е орган, компетентен да издава заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК. Не е спорно също, че РД е съставен от определения със ЗВР и последвалите ги ЗИЗВР от 03.10.2023г. и 02.11.2023г., като ръководител на ревизията служител гл. инспектор Стоянка Марийна Иванова. Не е вярно твърдението на жалбоподателя, че издадения на 15.12.2023г. РД не му е връчен, като това твърдение е опровергано от неоспорените писмени доказателства на л. 65-68 ,т.1 от делото, които сочат на връчване на акта по реда на чл.32 от ДОПК и съотв. е налице редовно връчен РД на дата 08.03.2024г.
Също не е спорно, че със заповедта на л.11, т. 1 от 22.03.2024г. на териториалния директор на НАП в Пловдив e изменена Заповед № РД-09-1979/30.09.2021г., като е разпоредено изключване на Г/възложил настоящата ревизия/ от списъка на лицата изпълняващи длъжността Началник на сектор, поради достигнато право на пенсия за стаж и възраст от нея, като със същата заповед са определени лицата, които да изпълняват функциите началник на сектор с място на работа в гр. Пазарджик и сред тях е С, така считано от 25.03.2024г. Налице е и друго не оспорено писмено доказателство /л.10, т.1/ - заповед на Директора на НАП, че считано от 25.03.2024г., С е изключена като ръководите на екип с място на работа в гр. Пазарджик, поради определянето й да изпълнява длъжността „началник сектор Ревизии“. По делото е представено и Решение от 26.03.2024г., издадено от Директора на ТДНАП Пловдив на осн. чл.7, ал.3 /това е и компетентния горестоящия орган по см. на ДОПК/, с който акт е извършено изземване на възложената на Гревизия на В, поради наличие на обстоятелство по см. на чл. 7, ал.3 от ДОПК – трайна обективна невъзможност същата да изпълнява служебните си задължения. По делото са приети като писмени доказателства заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Г /л. 265, т.3/, ведно със заповедите на л.264 и л.266, т.3 от делото на Изп. Директор на НАП, с които актове С е определена, считано от 25.03.2024г. да изпълнява по вътрешно съвместителство и длъжността „началник сектор“ с работно място в град Пазарджик. Не е спорно, че във вр. с издадена Заповед № РД-09-521/22.03.2024г. на Изп. Директор на НАП, с решение от 26.03.2024г. и със ЗИЗВР № Р-16002423003698-020-004 от 26.03.2024г., Директор на ТДНАП Пловдив, възлага на С /в качеството и вече на и.д. началник сектор Ревизии в ИРМ Пазарджик към ТД НАП Пловдив/ непреключените и иззети от Г административни преписки. Към дата 25.03.2024г. не е спорно, че инициираното със ЗВР от 22.06.2023г. такова производство по отношение на В не е приключено по см. на ДОПК /не е издаден РА/. Ето защо, съдът приема извода, че изцяло съобразно закона и въз основа на приетите доказателствата е било извършено изземването на компетенцията на възложител на ревизията на служителя Г първоначалната ЗВР и нейните изменения, съотв. РД, и изцяло съобразно закона и доказателствата ново определения за изпълняващ дейността началник сектор служител С доказва, че притежава правомощието да бъде възложител на ревизионното производство, съотв. и издадения от нея на дата 03.04.2024г. краен административен акт /РА/ в производството по ДОПК, ведно с ново определения ръководител на ревизията служител е валиден, а не нищожен акт, като няма спор, че новият ръководител на ревизията е равен по степен и е определен като такъв с акт на компетентен данъчен орган. Съгласно на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/.
Ето защо, в случая определените органи по приходите – съотв. за възложител на ревизията и за ръководител на ревизията към датата на издаване на РА са длъжностните лица, които с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР /вж. тази от 26.03.2024г./, разполагат с необходимата материална и териториална компетентност за издаване на крайния административен акт на осн. чл.119, ал.2 от ДОПК. В ДОПК не се съдържат правила, които да ограничават или възпрепятстват възможността да се извърши промяна в качеството на длъжностните лица, които участват в това особено производство, стига те да имат качеството на органи по приходите, да заемат определени длъжности и да са определени да изпълняват определените им с акт на компетентен данъчен орган правомощия по ДОПК, а в случая именно това се доказа да е спазено. Липсват доказателства за предубеденост и необективност на възложителя на ревизията при издаването на РА, а фактът, че същият е бил участник в един предходен момент от развитието на производството в друго качество, това на ръководител на ревизията, само по себе си не се въздига от закона, като такова, което да води до предубеденост и/или необективност, още по-малко и до нищожност на РА.
В случая не са налице допуснати съществени процесуални нарушения. ЗВР и ЗИЗВР, съставения Ревизионен доклад от 15.12.2023г. и издаденият въз основа на него РА № Р-16002423003698-091-001/ 03.04.2024г., са издадени чрез информационна система „Контрол“, като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител, като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R в т. I от делото/. В случая от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че подписалите документите лица са имали валидни електронни подписи към датата на издаване на горепосочените актове. Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК, във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него. С оглед на изложеното, Съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.
Не е основателен и доводът, че след срока за извършване на ревизията, определен със ЗВР и нейните изменения до 01.12.2023г. /вж. ЗИЗВР № Р-16002423003698-020-004/ са извършени други процесуални действия в насока събиране на доказателства за установяване на задължения по ЗДДФЛ на жалбоподателя. По делото липсват такива доказателства, а е безспорно, че след датата 01.12.2023г. единствено е съставен РД от 15.12.2023г.
РА е и мотивиран както с конкретни фактически основания, така и с правни. С оглед спецификата на ревизионното производство и съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт, поради което фактическите и правни основания, посочени в РД, съставляват мотиви на ревизионния акт по смисъла на чл.120, ал.1, т.5 от ДОПК. Поради това липсата на мотиви в акта, при наличието на такива в ревизионния доклад, не представлява нарушение на изискванията за форма и съдържание по чл.120, ал.1 от ДОПК. В случая, РД съдържа достатъчно фактически и правни основания, въз основа на които приходния орган определя спорните задължения в тежест на жалбоподателя, което на свой ред дава яснота защо са установени те и в процесния ревизионния акт, поради което не е необходимо в РА изцяло да се преповтарят констатациите, изложени преди това в РД. Издателите на РА изрично заявяват, че приемат констатациите, фактическите и правни изводи, съдържащи се в доклада. Дори и РА да не притежава мотиви, ако в съдържанието му изрично се препраща към ревизионния доклад, както е в случая, то в съдебната практика се приема, че допуснатото процесуално нарушение не е от такова естество, че да прави издадения ревизионен акт нищожен или незаконосъобразен единствено и само на това основание. В случая липсват доказателства, че лицето е възпрепятствано да организира защитата си или е била налице пречка по отношение на него същият да упражни в срок и в пълен обем правото си на контрол относно законосъобразността и правилността на акта пред горестоящия данъчен орган или съда.
Ревизията е приключена в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
Съдът също приема извода, че няма допуснато от органите по приходите и нарушение на принципите за обективност и на служебното начало по чл. 3 и чл.5 от ДОПК, като не се споделят за основателни възражение на жалбоподателя, че приходните органи не са установили обективно и в пълнота, съответно не са преценили всички факти и обстоятелства от значение за установяване на публичните му задължения. Следва и тук да се посочи, че част от установените от ревизиращия екип факти са обосновали у горестоящия данъчен орган други правни изводи, поради което и първоначално определените размери на задължения са драстично изменени, съотв. и в една част отменени.
Все пак е безспорно, че жалбоподателят е запознаван с всички действия и актове на приходната администрация, като му е предоставяна възможност да реализира защитата си, като сочи доказателства за указани му с ИПДПОЗЛ доказателства. От преписката не се установи при извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата, при формирането на фактическите и правните изводи, да са нарушени принципите на данъчния процес от страна на ревизиращите органи или да са извършени действия, надвишаващи законовите им правомощия. Жалбоподателят не само е своевременно и надлежно е уведомен за започналото ревизионно производство, но и не е лишен или възпрепятстван незаконосъобразно от възможността пълноценно да участва в него. Безспорно е, че по повод връчените му искания в хода на ревизията, същият не представя изисканите му документи, нито дава писмени обяснения. Не подава и възражение против фактическите установявания, направени с РД. Ревизиращите органи в изпълнение на служебното си задължение са събрали по ред, предвидени в ДОПК, доказателства, като относимостта и значението им за установените публични държавни вземания, е въпрос на материална законосъобразност на РА. Няма основание да се приеме и че някое от действията на органите на приходната администрация, извършени за изясняване на правно релевантните факти и обстоятелства, не е в съответствие с реда и средствата, предвидени в ДОПК за тяхното установяване. Правото на защита на данъчно задължения субект не е накърнено, съответно не е налице съществено процесуално нарушение, което може да обуслови отмяната на РА на това основание. Обстоятелството, че оспорващият не е доволен от анализа на доказателствата и формираните фактически и прави изводи, не може да обуслови извод за липса на обективност и за нарушение на принципа на служебното начало при провеждането на ревизионното производство.
По съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон:
Ревизионното производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл. 122 – 124а от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния материален закон размер на данъка, съотв. на ЗОВ, да се приложи към установена от органите по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа /осигурителен доход/. Съгласно чл.122, ал.1, т.1, т.2 от ДОПК /на които хипотези в случая се основава провеждането на ревизионното производство по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК/, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, налице са данни за укрити приходи или доходи, съответно липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството.
В нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК е регламентирано, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Указания за разпределението на доказателствената тежест в посочения смисъл е дадена на страните в настоящото производство със съдебно разпореждане от 09.08.2024г. /л.245, т.3/.
Съдът приема, че събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства, установяват и доказват наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.1, т.2 от ДОПК, като основание за провеждане на ревизионно производство по реда на чл.122 - чл.124а от ДОПК. Следва да се отбележи, че жалбоподателят само формално оспорва в подадената от него жалба до съда, че липсват основания за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК. Доказателства в тази насока по делото не се ангажират, нито такива са представяни и в хода на ревизионното производство, въпреки, че с нарочни искания органите по приходите са изискали документи и писмени обяснения и пр. относно осъществяваната от А търговска дейност чрез реализиране на продажби на стоки чрез куриерски фирми, нито се оборва извода на органа, че с подадените ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди, в същите са декларирани приходите от тази дейност.
Еднопосочно и без оспорване на събраните по делото доказателства пред съда се потвърди установената от приходния орган фактическа обстановка, че жалбоподателят в периода м.05/2019-2022г. е извършвал продажби на стоки, които са доставяни до краен клиент от куриерски дружества, като именно А е получавал плащанията /за доставките/ чрез наложен платеж и пощенски парични преводи и банкови преводи. В тази насока са приложените изцяло в том 2 и частично в т.3 писмени доказателства, както съдържащите се приложения по делото електронен носител под формата на електронни документи такива. Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител изрично заяви в с.з., че не оспорва подписите поставени в приложените по делото копия на електронни изявления за получени/ изплатени суми. Като частни писмени документи, електронните изявления, подписани от жалбоподателя, се ползват с материална доказателствена сила относно съдържащите се в тях неизгодни за него факти. Събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства правилно са кредитирани от органите по приходи като годни да удостоверят обективираните в тях факти. Жалбоподателят нито пред данъчния орган, нито пред съда твърди и не оспори факта на извършвана от него дейност по продажба на стоки чрез куриер, ведно с това, че и изрично се призна автентичността на подписите, положени за получател от негово име в представените копия на платежните документи, по реда на чл.193 от ГПК. Оспорващата страна не се възползва от правната възможност да прави доказателствени искания, нито фактически оспори извършването на продажби през ревизирания период, чрез изпращане на стоките чрез куриерски дружество, както и факта на заплащането им чрез наложен платеж, по банков път и пр.
С оглед на това, Съдът счита за доказано във връзка с целите на данъчното облагане, че в разглеждания казус е доказано обстоятелството на укриване на доходи от А, получени в резултата на извършена от него дейност, която правилно е определена като търговска по см. на закона, съответно органът по приходите законосъобразно е предприел процедура по установяване задълженията на ревизираното лице по реда на чл. 122 от ДОПК. Събраните доказателства по безспорен начин установяват, че извършените продажби са осъществени през процесните периоди – отм.05/2019г., 2020г., 2021г. и 2022г., че получените парични суми от тези продажби не са декларирани в пълен размер, не са обложени с данък, поради което са обосновани констатациите на ревизиращите органи за наличие на недекларирани /чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК/, укрити приходи от търговската дейност /чл.122, ал.1, т. от ДОПК/, извършвана от ревизираното лице. Освен това, предвид на обстоятелството, че дейността е търговска, не представянето на изискани счетоводни документи и регистри и липсата на такива, препятства възможността да се установи коректно основата за данъчно облагане, с оглед на което настоящата инстанция намира, че е налице основанието и по т.4 на чл.122, ал.1 от ДОПК.
След като основанията на чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.4 от ДОПК се подкрепят от документите, събрани от органа по приходите в хода на ревизията, приложение намира презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА, установена в чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Тази презумпция е оборима, но доказателствената тежест за това се носи от жалбоподателя при условията на пълно и насрещно доказване, както се посочи по-горе. В случая, въз основа на събраните по делото доказателства, Съдът приема за не опровергана презумираната с нормата на чл. 124, ал.2 от ДОПК истинност на направените от органите по приходите фактически констатации досежно релевантните за определянето на данъчната основа по ЗДДФЛ обстоятелства. Съгласно чл.122, ал.2 от ДОПК данъчната основа се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани в чл.122, ал.2, т.1 - т.16 от ДОПК, като органът по приходите следва да разгледа, анализира и да приложи тези от нормативно предвидените обстоятелства, които биха му позволили да определи основата за облагане по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение на ревизираното лице, при съобразяване на основните принципи на облагане, въведени в съответния материален закон. В случая от представените по делото доказателства е безспорно установеното, че ревизираното лице през процесните периоди системно е извършвал дейност по продажба на стоки с цел реализиране на печалба, поради което тази дейност законосъобразно е определена като стопанска дейност. При това положение следва да се сподели изводът на органите по приходите, че извършените продажби нямат инцидентен характер. Продажбите са регулярно и системно извършвани през ревизираните периоди, в количества и вид на продаваните стоки, които еднопосочно определят тази дейност като търговска и извършвана по занятие по см. на чл.1 ТЗ. Предвид обема и броя на продажбите, на постъпленията на парични суми от тези продажби, то ревизираното лице безспорно извършва независима икономическа дейност под формата на продажба на стоки, доходите от която не са декларирани по надлежния ред като такива от стопанска дейност на ЕТ. Безспорно е /и с оглед естеството на продаваните стоки/, че същите не са за лична употреба, то следва изводът, че тези сделки попадат в обхвата на чл.1 ТЗ.
С оглед на изложеното, правилно е приетото от ревизиращия орган, че приложение намира чл.26, ал.7 ЗДДФЛ, която сочи, че по реда на ал. 1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по см. на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба (ЗКПО), включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. По силата на чл.18, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗКПО, данъчна печалба е положителният данъчен финансов резултат, който е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон. Съгласно т. 21. 2 от СС 1 „Представяне на финансовите отчети“, счетоводният финансов резултат, т. е. счетоводната печалба или загуба се определят, като разлика между общите приходи и общите разходи. Поради това за определяне на данъчната печалба по реда на ЗКПО и съответно на облагаемия доход по чл.26, ал.1, във връзка с ал.7 от ЗДДФЛ във всички случаи е необходимо да се изследват приходите и разходите от констатираната стопанската дейност. Съобразявайки посочените разпоредби, данъчната основа за облагане с данък по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ за извършената икономическа дейност без регистрация на тази дейност по ТЗ, е опредена по чл.122, ал.2 от ДОПК при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.4 от ДОПК.
В случая ревизиращия екип на приходната администрация установява и доказва по надлежния ред размера на недекларираните от ревизираното лице приходите от дейността за съответните години от ревизираните периоди и те не са спорни, нито се опровергаха чрез представени доказателства от жалбоподателя. Ето защо следва да се възприемат за правилно и в съответствие със събраните доказателства при ревизията така посочените като установени общи размер на укритите и недекларирани приходи за всяка една от ревизираните години, както следва: за 2019г. в размер на 11751,00 лева, за 2020г. – 16535,00 лева, за 2021г. – 13 005.00 лева и за 2022 г. – 22562,00лв., изплатени и получени суми от В, съгласно представени копия на документи и електронни изявления, съдържащи подписа на ревизираното лице.
В случая установените проценти на надценка са възприети и от горестоящия данъчен орган, но същият е приел, че ревизиращите неправилно са приложили закова при определяне на размера на разходите, поради което и ревизиращите неправилно са определели и основата по чл.122, ал.2 от ДОПК за облягане на данък. В този смисъл е и направеното изменение с решението на ответника, което е изцяло съответно на закона и правилно с него е определена действителната основа за облагане с данък от 15%, за съотв. година от ревизирания период, вкл. и след като на основание чл.28 ЗДДФЛ са приспаднати дължимите осигурителни вноски и са определените и дължимите лихви. Ревизираното лице, нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство, представя каквито и да е документи за извършваната от него дейност. Доказателства за направени разходи във връзка с придобиването или производството на търгуваните от него стоки също не се представят нито пред органа, нито пред съда, а изцяло в тежест на жалбоподателя е да установи, че разходите, чието признаване претендира, са свързани с дейността му и по отношение на тях са спазени изискванията на ЗСч. и ЗКПО. Принципът на съпоставимост на приходите и разходите изисква разходите, извършени във връзка с определена дейност да се отразяват във финансовия резултат за периода, в който се черпи изгода от тях, но само ако същите са документално доказани. Жалбоподателят не доказа извършени и документално обосновани разходи във връзка с дейността по продажба на стоките, които да не са съобразени от органите по приходите при формирането на данъчната основа за облагане с данъка по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ.
Настоящата инстанция споделя, вкл. и като не оборени изводите на решаващия административен орган, досежно размерите на годишен и авансов данък за ЕТ и ЗОВ за процесните тук периоди и въз основа на които се постановява и частичното изменение на РА, вкл. и като се намалява дължимия данък върху дохода, ведно с размера на прилежащите лихви, съотв. се намаляват задълженията за ЗОВ. Независимо, че няма изложени конкретни възражения против РО, в частта на установените допълнителни задължения по КСО и ЗЗО с жалената част от РА, следва да се приеме правен извод, че правилно рганът по приходите е приел, че В системно упражнява дейност с личен труд, за което получава постоянни доходи, т.е. упражнява трудова дейност на свой риск и за своя сметка, поради което подлежи и на задължително осигуряване по реда на КСО и ЗЗО като самоосигуряващо се лице, в качеството му на търговец. За получените доходи от тази дейност и при правилно съобразяване на конкретиката на случая, безспорно е в случая, че няма начислени и няма внесени задължителни осигурителни вноски, съгласно изискванията на чл.6, ал.8 и ал.9 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО.
При това положение и съобразявайки разпоредбата на чл.160, ал.6 от ДОПК, Съдът приема, че РА № Р-16002423003698-091-001/ 03.04.2024г., в частта, изменена и сътов. потвърдена с Решение № 299 от 09.07.2024г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно определения годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019г., 2020г. и 2021г. и ЗОВ за годините 2019-2022, ведно със съответните лихви, е законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, жалбоподателят на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК дължи на ответника разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 425,20 лв. лева на основание чл. 8, ал.1, във връзка с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм./.
Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването В от гр. Мъглиж, против Ревизионен акт № Р-16002423003698-092-001 от 03.04.2024г., издаден от X, възложил ревизията и Р, на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, в частта, в която с Решение № 299/09.07.2024г. на Директор ОДОП гр. Пловдив в тежест на г-н определени /потвърдени и изменени/ определените с РА размери на видовете задължения/, а именно ДОО – за 2021г. в размер на 1154,40 лв. главница и 347,96лв. лихви, за 2019г. – 663,04 лв. главница и 323,30 лв. лихви, за 2020г. – 1067,66 лв. главница и 436,40лв. лихви, за 2022г.- 1234,32 лв. лихви и 245,66 лв. главница; вноски за ЗО – за 2021г. в размер на 624,00 главница и 188,12 лихви, за 2019г. – 358,39 лв. лихви и 174,75лв. лихви, за 2020г. – 577,11лв. главница и 235,89лв. лихви, за 2022г. – 667,20лв. главница и 132,79 лв. лихви; вноски за ДЗПО-УПФ за 2021г. в размер на 390,00 главница и 117,59 лихви, за 2019г. – 224,00 лв. главница и 109,23лв. лихви, за 2020г. – 360,70 лв. главница и 147,43лв. лихви и за 2022г. – 417,00лв. главница и 83,00 лв. лихви; ведно със задължения за годишен и авансов данък за ЕТ за 2019г. - в размер на 354,31лв. главница и 146,82 лихви, за 2020г. – главница 293,98лв. главница и 92,01 лихви, за 2021г. – 464,79лв. главница и 98,34лв. лихви като неоснователна.
ОСЪЖДА Вгр. Мъглиж, ЕГН ********** от да заплати на Национална агенция за приходите гр. София сумата от 425,20 /четиристотин двадесет и пет и 0,20/ лева, възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |