№ 961
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100500133 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 54512/28.02.2020г. по гр.д. № 60477 по описа за 2016г . на
Софийски районен съд, 138-ми състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Е. Ч. А., ЕГН ********** и Ц. Г. А. , ЕГН**** с
адрес: гр. София, ж.к. **** дължат на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
********* солидарно заплащане на сумите, както следва: сумата от
2805,99лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
-14.12.2015г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 22 в гр.София, ж.к.
**** за периода от 01.11.2012г. до 30.04.2015г.; сумата от 60,73лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението - 14.12.2015г. до изплащането й,
представляващи стойност на извършено дялово разпределение на енергията
за периода от 01.11.2012г. до 30.04.2015г; сумата от 169,24лв.
представляваща лихва за забава на плащането на главницата за топлинна
енергия за периода от 31.12.2012г. до 08.12.2015г., за които е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 77784/2015г. на СРС, като Е. Ч.
1
А., ЕГН ********** и Ц. Г. А. , ЕГН**** са осъдени солидарно да заплатят
на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* съдебни разноски от
381,80лв. по заповедно дело и 550,09лв. по исково дело; като неоснователни
са отхвърлени исковете за горница над 60,73лв. до 79,09лв. и за лихва над
169,24лв. до 379,76лв., като Топлофикация София”ЕАД е осъдена да заплати
на Е. А. и на Ц. А. разноски от 31,19лв.
С Определение от 17.11.2021г. СРС е оставил без уважение молба на Е. А.
и на Ц. А. по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за
разноските.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
5072052/12.06.2020г. от ответниците по исковете Е. Ч. А., ЕГН ********** и
Ц. Г. А. , ЕГН**** в частта, в която исковете са уважени. Изложили са
съображения, че решението не е валидно, недопустимо, постановено било от
некомпетентен орган, противоречало на правовия ред, а и неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочили са конструкцията на разпоредбата на чл. 153 от
ЗЕ е поначало нищожна поради противоречие с правото на ЕС. Разпоредбите
на ЗЕ противоречали на Закона за защита на потребителите . Наредбата за
образците за заповедта за изпълнение била отменена, така поради липса на
законосъобразна заповед делото следвало да бъде прекратено. Заповедта за
изпълнение е нищожна, такова било и решението, постановени били при
липса на компетентност, а и вменявали задължение в противоречие с добрите
нрави и закона. Заповедта била по заявление което декларирало нарушение на
чл. 101 от ДФЕС за непозволена държавна помощ, приложение на
неравноправни клаузи, вземанията не били индивидуализирани, не било
издадено разпореждане за издаването на заповедта. Събраните доказателства
не установявали, че са потребили енергия в количества и на стойност, за
които са уважени исковете, че доставена енергия съответства на
необходимото качество, нямало валидно облигационно правоотношение
между страните, не била искала доставката на енергията, поради което и не
дължи плащането й. Посочила е, че ОУ нямали юридическа стойност,
клаузите им били неравноправни, нарушавали правилата на Конституцията,
такива били и разпоредбите на ЗЕ и на Наредбата за топлоснабдяване,
придобиването на правото на ползване върху имота не водело до възникване
на облигационно правоотношение между страните, ОУ не можело да се
2
приемат мълчаливо и разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ не следвало да се
прилага. Измервателния уред не бил поставен на границата на собствеността,
технологични разходи не били отчислявани коректно, разходите зза отчитане
на уредите следвало да за сметка на ищеца, начина по който се изчислявала
енергията за подгряване на топла вода противоречал на физическите закони,
абонатната станация не отговаряла на технически изисквания, не се дължали
лихви върху прогнозни суми, счетоводните записвания на Топлофикация
София”ЕАД не били редовни и не можели да служат като годни доказателства
за установяване на вземанията. ЗЕ, Наредба за топлоснабдяване
противоречала на конституцията и на директива ЕС/32/2006, ЕКЗПЧОС.
Претнедирали са разноски.
Въззиваемият-ищец Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********, в
предоставения срок за отговор не е изразило становище. С молба от
10.02.2023г. е оспорило жалбата. Посочило е, че решението в обжалваната
част е правилно. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника
за разноски за адвокат.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия -ищец – Техем
сървисис”ЕООД, ЕИК ********* не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
8022593/27.10.2016г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* с
адрес: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу Е. Ч. А., ЕГН ********** и Ц.
Г. А., ЕГН**** с адрес: гр. София, ж.к. **** с която е поискало от съда на
основание на чл. 422 вр. с 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от ЗЕ,
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено че Е. Ч. А., ЕГН **********
и Ц. Г. А. , ЕГН**** дължат на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
********* солидарно заплащане на сумите, както следва: сумата от
2805,99лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
-14.12.2015г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 22 в гр.София, ж.к.
**** за периода от 01.11.2012г. до 30.04.2015г.; сумата от 79,09лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението - 14.12.2015г. до изплащането й,
представляващи стойност на извършено дялово разпределение на енергията
3
за периода от 01.11.2012г. до 30.04.2015г; сумата от 365,81лв. представляваща
лихва за забава върху главница за топлинна енергия за периода от
31.12.2012г. до 08.12.2015г., сумата от 13,95лв. лихва за забава върху
главница за дялово разпределение за периода от 31.12.2012г. до 08.12.2015г,
за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 77784/2015г.
на СРС, като му се присъдят съдебни разноски. Навело е твърдения, че
ответниците са собственици на имота и клиент на топлинна енергия,
потребили енергия в имота за процесния период в количества и на стойност,
за които е предявен иска, дължали възнаграждението за дяловото й
разпределение, изпаднали в забава на плащането на сумите, страните били
обвързани от договор при Общи условия.
Ответниците Е. Ч. А., ЕГН ********** и Ц. Г. А. , ЕГН**** в
предоставения срок са оспорили исковете. Навели са твърдения, че заповедта
по чл. 410 от ГПК е нищожна, като издадена в противоречие с повелителни
норми , не били потребили енергия в количество и на стойност, за които са
предявени исковете, енергия не съответствала на изисквания за качество, не
били обвързани от валидно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна
енергия, не дължали лихви върху прогнозни суми, нормативна уредба
противоречала на Конституцията, сградна инсталация и технологични
разходи не били определени коректно, енергията за подгряване на топла вода
била изчислена по начин, противоречащ на физически закони, общият
топломер не бил поставен на граница на собствеността, топломер не бил
годен, не били снемани ежемесечно отчети от общия топломер, не били
давали съгласие за плащане авансово на задължения по прогнозни суми, не се
били съгласили и с цената на енергията, приета от ДКЕВР. Правото на
собственост върху имота не водело до възникване на облигационно
правоотношение между страните. Твърденията на ищеца били за недопустима
държавна помощ в негова полза. Претендирали са разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца- Техем сървисис”ЕООД,
ЕИК ********* е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 77784/2015г. по описа на СРС,
съгласно което по заявление вх.№ 3089669/14.12.2015г. е издадена заповед
за изпълнение, с която е разпоредено Е. Ч. А., ЕГН ********** и Ц. Г. А. ,
ЕГН**** да заплатят на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********
4
сумите, както следва: сумата от 2885,08лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението -14.12.2015г. до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 22 в гр.София, ж.к. **** за периода от 01.11.2012г. до 30.04.2015г.; сумата
от 379,76лв. представляваща лихва за забава върху главница за периода от
31.12.2012г. до 08.12.2015г., съдебни разноски от 409,57лв., за така
издадената заповед длъжниците са уведомени на 19.02.2016г., на 25.02.2016г.
са подали възражение, сочещо че заповед е за вземания по неравноправни
клауза за възникване на правоотношението, че не се сочат основания и размер
на всяка вземане поотделно – за отопление, за отопление на общи части, за
БГВ, заповедта е невалидна, на 28.09.2016г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и
такива е представил на 27.10.2016г.
По делото са приети неоспорени от страните договор от 30.01.2002г.,
нотариален акт № 44/14.06.2005г. носещ подпис за страните по него и за
съставилия го нотариус- Габриела Даскалова, рег. № 343 на Нот.К., съгласно
които на 30.01.2002г. Столична община е продала на Ц. Г. А. и на Е. Ч. А.
апартамент № 22 в гр.София, ж.к. ****, върху този имот купувачите са
учредили договорна ипотека на 14.06.2005г.
По делото са приети договор №26.09.2002г., протокол от ОС на ЕС, в
която е имота, от 07.09.2002г. със списък на живущи, съгласно които ОС на
ЕС е избрало и възложило на „Техем Съврисис”ЕООД да извършва дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата на бл. 135, вх. Б, ж.к. Западен
парк”, гр. София, като в списъка на живущи е положен подпис за Е. А. срещу
заявено желание за монтиране на 3 бр. разпределителя, ОС на ЕС е избрало и
възложило на ответника Ц. А. да представлява ОС на ЕС при подписването
на договора и за него е положен подпис на договора с „Техем
Сървисис”ЕООД.
Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди публикувани в ежедневник на 14.01.2008г., одобрени от ДКЕВР с
Решение от 07.01.2008г. и такива одобрени от ДКЕВР на 03.02.2014г.
съгласно първите в забава на плащанията се изпада с изтичане на 30 дни от
периода з който се отнася задължението, а съгласно вторите – от публикуване
5
на фактурата на интернет-страницата на Топлофикация София”ЕАД.
Приети са протоколи за отчет на уреди в имота носещи подпис положен за
ответника Е. А., съгласно които реален отчет на уреди в имота е извършван
през процесния период, като е установено потребление на енергия за
отопление с три отоплителни тела с уред и за горещо битово водоснабдяване,
отчитано по водомер.
Приети са изравнителни сметки за процесния период, съгласно които за
имота е начислена енергия за отопление и за БГВ по показания на уреди в
имота.
Приета е справка от ищеца сочеща, че данни от общия топломер са
снемани ежемесечно топломер, той е преминавал през проверки 2009г.,
20.09.2012г. , на 14.08.2014г., на 08.08.2016, 27.07.2017
С приетото по делото заключение съдебно-техническата експертиза, което
съдът изцяло кредитира като вярно, задълбочено и неопровергано от другите
доказателства по делото, вещото лице е посочило, че в абонатната станция
има общ топломер, ежемесечно са снемани показания по него, както и
ежемесечно са отчислявани технологични разходи за сметка на ищеца,
общият топломер е преминавал периодично през метрологични проверки и е
бил годен. Посочило е, че в имота е имало три отоплителни тела с уред за
измерване на потреблението, потребявала и енергия за горещо битово
водоснабдяване, отчитана по показания на водомер, уреди са отчетени
реално, обем на имота е 141,70 куб.м. Стойността на реално потребената в
имота енергия била за период в размер на 2813,52лв., дялово разпределение
било направено съобразно изискванията на закона.През целия период сумите
по фактури били по-ниски от реално потребеното.
С приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът изцяло кредитира като вярно, задълбочено и неопровергано от
другите доказателства по делото , вещото лице е посочило, че за процесиня
период за имота ищецът е начислил задължения в общ размер от 2324,08лв.
по фактури, както и за дялово разпределение от 60,73лв. В последствие след
изравнителните сметки били начислени допълнително сумите за доплащане
от общо 489,50лв. Сумите били по действащите цени за топлиннаат енрегия
обявени от ДКЕВР за съответните периоди. Нямало данни за плащания.
Посочило е, че от 12.03.2014г. до края на периода не били начислявани лихви
6
върху прогнозни суми
Приета е справка за средномесечен температурен график за периода.
Приет е протокол за извършена 72-часова проба съгласно такава е
направена на абонатна станция.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част за главница за топлинна енергия и за лихва за забава
на плащането й е допустимо. Неоснователни са доводите на въззивника, че
заповедта по чл. 410 от ГПК е нищожна, че решението е постановено в
противоречие с правовия ред. ГПК изрично урежда възможността за
снабдяване със заповед за изпълнение на задължения без за тях да са
представени доказателства, издаването на тази заповед не води до
неблагоприятни последици, доколкото намеса в правна сфера на длъжници по
тази заповед е възможна, само ако задълженията по нея са безспорни,
съответно в развилото се в последствие спорно исково производство по
общите правила се установи съществуване на тези вземания. Заповедта и
решението в случая са издадени от компетентен орган и съобразно закона,
поради което и доводите на въззивника за нищожност на заповедта, а и за
нищожност и недопустимост на постановеното решение са неоснователни.
Вземанията са достатъчно индивидуализирани, сочат основание и размер,
период за който се отнасят, така предявените вземания позволяват
организиране на защитата на ответника, правна квалификация на исковете.
Обстоятелството, че към момента има решение на ВАС, с което се отменя
Наредбата за образците за заповед за изпълнение не обосновават извод за
нищожност на заповедта. Същата съдържа задължителните реквизити за
всеки един съдебен акт, включително съдът, който я е постановил, дата,
място, носи подпис за съдебния състав, като сочи и вземанията, за които се
издава заповедта. Разпореждането за издаване на заповедта се съдържа
имплицитно в заповедта, не е нужно същото да бъде изведено в
7
самостоятелен документ за да се приеме, че такова е постановено. Волята на
съда е достатъчно ясна и доводи в обратния смисъл на въззивниците са
неоснователни.
Решението е недопустимо в частта по иска за цена за дялово
разпределение на енергията. Това е така, защото издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК не сочи вземане за възнаграждение за дялово
разпределение, а само за вземания, посочени във заповедта за изпълнение е
допустим установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК. Релевантно
при преценката за допустимост на иска е заповедта за изпълнение, а не
заявлението за издаването на такава заповед. Това е така, защото заявлението
не се връчва на длъжника и на него не е дадена възможност да признае или
оспори вземанията, посочени в него. На длъжника се връчва заповедта за
изпълнение, тя очертава претенцията към него и съответно очертава рамките
на спорния предмет по делото. В случая със заповедта за изпълнение не е
разпоредено плащане на суми за възнаграждение за дялово разпределение на
енергия, поради което исковете за такива суми са недопустими,
постановеното по този иск решение на СРС е недопустимо и следва да се
обезсили , а производството по тях следва да се прекрати. Съдът не следва да
се произнася по заповедта за изпълнение за тези суми, защото иск за такива
не е допустим и в правомощие на заповедния съд е да прецени дали следва да
обезсили заповедта в тази й част.
По правилността на решението в обжалваната част, която съдът прие за
допустимо:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за
заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в
сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на
същото, за цена на дяловото й разпределение, за което е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение, по което
ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
8
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и
за ответник да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане
на стойността на същото, че ищецът е носител на вземане за дяловото
разпределение на енергията.
По делото се установи от приложонето заповедно дело, че по заявление по
чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена
заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-
София”АД и длъжникът е осъден да му плати стойност на доставена
топлинна енергия за процесния имот лихва за забава на плащането й в
размерите на процесните суми, възражение срещу заповедта е депозирано в
срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил установителните
искове.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните
нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Неоснователни са доводите на ответника, че разпоредбите на ЗЕ и на
Наредбата за топлоснабдяване, Решенията на ДКЕВР противоречат на
Конституцията и на общностното право. Регламентацията на отношенията е
направена с нормативни актове с ранг, съответстващ на изискванията на
основния закон, същите са приети от компетентен орган, съобразени са с
Конституцията и с общностното право.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период
9
Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от
03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
10
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема че с оглед на събрани по делото доказателства – договор от
2002г., нотариален акт № 44/2005г., по делото е установено, че ответниците
са били потребител на топлинна енергия, съответно клиент на топлинна
енергия в имота- физическото лице , носител на право на собственост
върху имота, върху който няма учредени ограничени вещни права в полза на
ІІІ-ти лица, в сграда, в която се което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си. Правоотношението възниква без да се
подписва писмен договор. То възниква от момента в който се придобие имот,
който отговаря на изискванията по чл. 153 от ЗЕ, съответно на §1,т. 42 от ДР
на ЗЕ(отм). Така установено по делото, че през процесния период ищецът и
Милка Павлова са били обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, чието съдържание е в
Общите условия на ищеца, одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към
съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването. С въззивната жалба не са въведени оплаквания
срещу изводите на СРС, че ответниците са съпрузи и задължението им за
потребената енергия в имота е солидарно. При обосноваване на тези изводи
районният съд не е допуснал нарушение на императивна правна норма , този
извод следва от това, че процесният имот е адрес на ответниците, тоест тяхно
семейно жилище, поради което и при съобразяване на ограниченията по чл.
269 от ГПК съдът приема за установени тези обстоятелства.
Съдът приема, че договора между ищеца и потребителя съдържа
качествени параметри са въведени от самия законодател. Това е така защото
11
разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на
топлопреносната мрежа, който е част от топлопреносното предприятие, да
осигури режим на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с
изискванията на наредбите за топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ.
Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно: Наредба №16-
334 от 06.04.2007 г., сочи задължение на оператора на топлопреносната
мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната система, като
определя температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с
изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на
топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването
им. Отделно самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на
услугата. С клаузата на чл. 5 от Общите условия от 2008г. е вменено
задължение за ищеца да осигурява в абонатната станция температурен режим
и количество на топлоносителя, което да съответства на договорената
мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната инсталация за
отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим е
посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни
топлоизточници. Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него
температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната
станция, да осигурява температура на подгрятата вода за горещо
водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната
инсталация и поддържане на предвидените по проект температури в
отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса при
изчислителни режими. Съгласно ОУ от 2008 г. „Топлофикация София ”ЕАД е
длъжно да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния
режим и температурния график на топлопреносната мрежа. Температурният
график е функция на температурата на подаващата мрежова вода в
зависимост от температурата на външния въздух. Той отчита промяната на
температурата на топлоносителя при промяна на температурата на околния
въздух с цел достигане на предвидената температура вътре в отопляемите
помещения, когато вътрешната отоплителна инсталация работи според
предписанията. Температурният график осигурява баланса между
производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество
на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца
12
като продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на
топлоносителя, съгласно температурния график на топлопреносната мрежа.
Такава е уредбата и в ОУ от 2014г.
Съдът приема, че при така установените нормативни изисквания и
записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на
изхода от подгревателя към сградната инсталация. За отопление на
помещенията също е въведено задължението на топлоснабдителното
предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с
конкретните атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените
проектни температури в отопляемите помещения, при съответно нормална
работа и на вътрешната отоплителна система като част от сградната
инсталация. Параметрите за качество са определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от
предварително посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на съдебно-техническата експертиза, която съдът изцяло
кредитира като вярна, задълбочена и неопровергана от другите събрани по
делото доказателства, неоспорена от страните, по делото е установено, че
през процесния период за имота потребената енергия е на стойност от общо
2813,52лв. поради което и съдът приема, че за тази сума е установено
валидно възникнало задължение на ответниците към ищеца. Съдът изцяло
кредитира заключението на техническата експертиза, проверило протоколи за
проверка и за отчет на топломери, отчисления на технологични загуби.
Установява се, че разпределението е направено от третото лице помагач,
което е било обвързано за периода с договор с ЕС на сграда, в която е имота.
Коректността на дялово разпределение е било изследвано по делото от
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, установило, че дялово
разпределение е съобразно нормативни изисквания. Заключението на вещото
лице е подкрепено от приети протоколи за отчет на уредите, носещи подпис
за ответника А. като потребител, изравнителните сметки. Вещото лице е
установило, че за периода в имота е потребявана енергия за отопление, за
сградна инсталация и за горещо битово водоснабдяване, посочило е
13
стойността на всяко едно от тези вземания , съобразило е обем на имота.
По делото е установено от прието по делото заключение по съдебно-
счетоводната експертиза, че няма погасени чрез плащане вземания, че всички
начисления по фактури са били за стойности по-ниски от реално потребеното,
че не е начислявана лихва за забава върху вземания, възникнали при
действието на ОУ от 2014г. върху прогнозни суми. Районният съд е съобразил
разликата в правилата на ОУ от 2008г. и ОУ от 2014г. , установено е че при
действие на ОУ от 2008г. начислено по фактури било дължимо, с въззивната
жалба не са въведени оплаквания срещу извода на СРС за размер на лихвата
за забава от 1629,24лв. Задълженията на ответника по ОУ от 2008г. за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни
съобразно чл. 32 вр. с чл. 33 от ОУ от 2008г. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД,
когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. Следователно, изпадането в забава при действието
на ОУ от 2008г. не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл. 155 ал.1 от ЗЕ вр. с чл. 32 от ОУ от 2005г. и чл.
33 от ОУ от 2008г., потребителите на топлинна енергия заплащат стойността
на доставената им енергия по някой от предвидените в чл. 155 от ЗЕ начини,
като в случай на избор за плащане по прогнозни суми, плащането следва да се
извърши до 30 дни след изтичане на периода, за който е фактурата. В случая
е установено то приети заключения, че задълженията по фактурите са били
дължими към момента на издаването им, защото сочената в тях стойност е
по-малко от реално потребената. При така установеното съдът приема, че
съобразно ОУ от 2008г-. в забава за плащането на сумите по фактури
ответниците са изпаднали в момента, приет от СРС съобразил клаузите на чл.
32 вр. с чл. 33 от ОУ.
При така възприето, но и като съобрази диспозитивното начало, то съдът
приема, че решението на СРС е правилно в частта, в която е уважил иска за
главница за топлинна енергия в размер на 2805,99лв. и за лихва за забава на
плащането й в размер на 169,24лв.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
разпредели при съобразяване на изхода на делото.
При така възприето решението на СРС следва да се отмени в частта, в
14
която ответниците по исковете са осъдени да заплатят на ищеца сумата от
8,56лв. разноски за заповедно дело и сумата от 11,02лв. разноски за исковото
дело. За производство пред СРС на ответниците следва да се присъдят
разноски за адвокат от още 9,61лв.
За производство пред СГС на въззивниците следва да се присъдят разноски
за държавна такса от 1,21лв. Други разноски за производство пред СГС
въззивниците не са доказали, че са направили и такива не им се следват.
Въззиваемият не е доказал, че е направил разноски по делото пред СГС и
такива не му се следват. Не е депозиран отговор на жалбата , подадената
последваща молба на въззиваемия е бланкетна, в публично съдебно заседание
не е изпратен представител, поради което и съдът приема, че
представителство от юрисконсулт, което да обоснове присъждане на
възнаграждение за същото по делото не са ангажирани.
На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 54512/28.02.2020г. по гр.д. № 60477 по описа
за 2016г. на Софийски районен съд, 138-ми състав в часта, с която е признато
за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.
от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Е. Ч. А., ЕГН
********** и Ц. Г. А. , ЕГН**** с адрес: гр. София, ж.к. **** дължат на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* солидарно заплащане на
сумата от 60,73лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
-14.12.2015г. до изплащането й, представляващи стойност на извършено
дялово разпределение на енергията за периода от 01.11.2012г. до 30.04.2015г.
за имот, представляващ апартамент № 22 в гр.София, ж.к. **** и
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по иска в тази част.
ОТМЕНЯ Решение № 54512/28.02.2020г. по гр.д. № 60477 по описа за
2016г. на Софийски районен съд, 138-ми състав в частта в която Е. Ч. А., ЕГН
********** и Ц. Г. А. , ЕГН**** с адрес: гр. София, ж.к. **** са осъдени да
заплатят на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* солидарно
15
съдебни разноски от 11,02лв. по исково дело и 8,56лв. по заповедно дело.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 54512/28.02.2020г. по гр.д. № 60477 по
описа за 2016г. на Софийски районен съд, 138-ми състав в останалата
обжалваната част.
ОСЪЖДА Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* с адрес гр.
София, ул. „Ястребец” № 23 Б да заплати на Е. Ч. А., ЕГН ********** и Ц.
Г. А., ЕГН**** с адрес: гр. София, ж.к. **** на основание на чл. 78, ал. 3 от
ГПК сумата от общо 10,82лв. /десет лева и 0,82лв/, представляващи
съдебни разноски за производство пред СРС и СГС.
Отхвърля искането на Топлофикация София”ЕАД за присъждане на
разноски по делото пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – Техем сървисис”ЕООД, ЕИК *********
Решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16