Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. Враца, 21 ноември 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански
състав, в публично заседание на 21.10.2021 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря А. П.
като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско
дело № 1312 по описа за 2021 г. на Врачанския районен съд, за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Г.Д.Д. с ЕГН ********** и адрес *** срещу Т.Р.К. с ЕГН ********** и адрес *** обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че с две платежни нареждания от дати съответно 01.04.2016 г. и 04.04.2016 г. ищецът е превел на ответницата сумата 6 500,00 лева с посочено от ищеца основание за преводите „заем“, като сумата следвало да бъде върната от ответницата на ищеца при поискване, съобразно уговорките между страните. Поддръжа се също, че постигнатата между страните договореност не покрива задължителните минимални реквизити на което и да било договорно облигационно правоотношение, включително това на договора за заем, както и че въпреки проведените между страните разговори процесната сума не е върната до момента на подаване на исковата молба.
Искането към съда е да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата
6 500,00 лева, с която се е обогатила без правно основание за негова
сметка, ведно със законната лихва от 26.03.2021 г. до окончателното изплащане
на сумата.
Предявеният иск е с правно основание чл.
59, във вр. с чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Ответницата Т.Р.К. е подала отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който е оспорила предявения иск като неоснователен и недоказан. Излага,
че между страните никога не е сключван договор за заем в каквато и да било
форма, тъй като същите никога не са си разменяли насрещни съвпадащи
волеизявления, покриващи минималните реквизити на договор за заем. Навежда
твърдения, че през 2016 г. ответницата, ищецът и още няколко трети за делото
лица участвали в проект „Работим, за да успеем“ по процедура „Насърчаване на
предприемачеството“ към Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“
2014-2020 г., като подготвянето на документацията се извършвало от ответницата,
а единственото задължение на ищеца във връзка с участието в този проект било да
представи финансово самоучастие в размер на процесната сума от 6 500,00 лева. Именно в изпълнение на това задължение ищецът
превел сумата на ответницата, която пък надлежно я внесла по проекта като самоучастие на
ищеца. През 2017 г. проектът бил отменен, възложителят на същия възстановил на
датите 02.11.2017 г., 28.02.2020 г. и 04.05.2020 г. общата сума 4 400,00
лева, а ответницата надлежно, на датите на възстановяване на съответните суми,
превела по банков път обратно същите на ищеца. Поддържа, че ищецът не разполага
с иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, тъй като между страните е валидно
възникнало облигационно правоотношение, а именно неформално съдружие във връзка
с участие в проект „Работим, за да успеем“, както и че именно в
изпълнение на тези уговорки между страните ищецът е превел на ответницата процесната сума, от която по-късно ответницата е
възстановила на ищеца сумата 4 400,00 лева. При условията на евентуалност,
в случай, че предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД бъде приет за основателен и
доказан, ответницата прави възражение за съдебно прихващане с правно основание
чл. 103, ал. 1 от ЗЗД на посоченото в исковата молба вземане в размер на
6 500,00 лева с насрещното вземане на ответницата от ищеца в размер на
4 400,00 лева, с което ищецът се е обогатил без правно основание за сметка
на ответницата.
Като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с исканията и възраженията на страните, съдът прие за установено следното:
Установява се от приложените на л. 8 от делото в заверен препис две платежни нареждания, съответно от 01.04.2016 г. и 04.04.2016 г., че ищецът Г.Д. е превел по банков път на ответницата Т.К. общата сума от 6 500,00 лева, като и в двете платежни нареждания като основание е посочено „заем“.
Съобразно изложеното в исковата молба, страните са постигнали съгласие ответницата да възстанови на ищеца процесната сума от 6 500,00 лева при поискване, но тъй като страните по делото не са постигнали съгласие относно останалите задължителни реквизити на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, за ищеца е останала единствената правна възможност да предяви настоящия иск по чл. 59 от ЗЗД (общия състав на неоснователното обогатяване) за осъждане на ответницата да му заплати същата сума, с която неоснователно се е обогатила за негова сметка, без да са налице останалите фактически състави на неоснователното обогатяване (начална липса на основание, неосъществено основание или при отпаднала липса на основание).
Видно от заключението на приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, с три платежни нареждания, съответно от 02.11.2017 г., 28.02.2020 г. и 04.05.2020 г., ответницата Т.К. е превела на ищеца Г.Д. общата сума 4 400,00 лева, като и в трите платежни нареждания като основание е посочено „захранване на сметка, съответно вноска по кредит/захранване“.
В съдебното заседание на 21.10.2021 г. ищецът Г.Д. даде обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, съгласно които страните по делото не са имали никаква форма на съдружие, включително неофициално такова, по проект „Работим, за да успеем“ по процедура „Насърчаване на предприемачеството“ към Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020 г. Между страните обаче имало постигнато съгласие ищецът да преведе процесната сума 6 500,00 лева като помощ, с уговорката ответницата да върне на ищеца парите. Ищецът се съгласил на тези уговорки, тъй като ответницата била вдовица с две деца и имала нужда от тази помощ, а ищецът превел сумата по изрично настояване на ответницата.
Съдът счита обясненията на ищеца за добросъвестно дадени и ги възприема.
При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:
Ищецът извежда правото си от института на разместване на блага без правно основание. Въпреки изрично заявеното в исковата молба, че процесната сума не е дадена при начална липса на основание или при неосъществено или отпаднало основание, а ответницата дължи връщането на сумата по силата на субсиадиарния иск по чл. 59 от ЗЗД, съдът намира, че следва да разгледа възможността за прилагане на всеки един от фактическите състави на неоснователното обогатяване.
Съгласно Тълкувателно
постановление на Върховния съд № 1 от 1979 г., първият фактически състав на
неоснователно обогатяване е налице, когато при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Тук намират място широк кръг от случаи, при които едно лице получава
нещо, без да има основание за това, като не се очаква то да възникне впоследствие,
поради което липсва и основание за задържане на полученото.
Вторият фактически състав на
неоснователното обогатяване е налице в случаите, когато е била извършена престация с оглед една позволена бъдеща цел, която не се е
осъществила.
При третия фактически състав на
неоснователното обогатяване към момента на даването основанието съществува, т.
е. между страните е налице валидно правоотношение, въз основа на което се
извършва престирането и което оправдава имущественото
разместване, но впоследствие това правоотношение отпада с обратна сила по
причини от различно естество. Отпадането на правното основание може да се дължи
на разваляне на договора, било то извънсъдебно или съдебно, на унищожаване
на договора, на настъпване на прекратително условие и
др.
При наведената с исковата молба
твърдения, че ищецът е превел на ответницата процесната
сума и че страните по делото са имали уговорка ответницата да му я върне при
поискване, очевидно е, че не е налице даване на сумата нито при начална липса
на основание, нито при неосъществено, нито при отпаднало основание.
Предпоставките за уважаване на субсидиарния иск по чл. 59 от ЗЗД са липса на правно
основание, както и пряко имуществено разместване между двете страни.
По делото стои въпросът дали може ищеца сам да оборва своето изявление, обективирано в платежните нареждания на л. 8 от делото, твърдейки, че независимо, че е посочил „заем“, е превел сумата без основание. Така ищецът се домогва да опровергае собственото си изявление в издадения от него частен документ за това. Когато се опровергава съдържанието на частен документ, лицето не оспорва, че обективираните в документа изявления са били осъществени от външна страна от него, но се твърди, че същите не отразяват действителната му воля и намерение, като в този случай е налице забрана за свидетелски показания съгласно чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК. Всъщност ищецът не е поискал ангажиране на свидетелски показания за опровергаване на записаното от него основание в преводното нареждане, които биха били недопустими съгласно чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК, но е дал обяснения, съгласно които процесната сума била „помощ“ за ответницата, която била в затруднено материално положение, като ответницата се съгласила да му върне парите. Така се стига до положението, че с представеното от самия ищец писмено доказателство – платежно нареждане с вписано основание и с дадените от него обяснения в съдебно заседание, същият оборва собственото си твърдение в исковата молба за липса на основание, което пък води до неоснователност на иска му за връщане на процесната сума въз основа на някой от фактическите състави на неоснователно обогатяване.
Друг щеше да бъде случая, ако самият ищец не беше посочил основание за превода на пари, то тогава ответницата щеше да бъда в процесуалното положение да доказва наличие на основание.
От гореизложеното следва, че съдът не дължи произнасяне по евентуалното
възражение за прихващане, заявено от ответницата.
При този изход на делото ищецът
дължи на ответницата сумата 860 лева – направени по делото разноски за депозит
за вещо лице (200,00 лева) и внесено адвокатско възнаграждение (660,00 лева).
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Г.Д.Д. с ЕГН ********** и адрес *** срещу Т.Р.К. с ЕГН **********
и адрес *** иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата
6 500,00 лева, с която Т.К. се е обогатила без правно основание за сметка
на Г.Д., ведно със законната лихва от 26.03.2021 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Г.Д.Д. с ЕГН ********** и
адрес *** да заплати на Т.Р.К. с ЕГН
********** и адрес *** сумата 860,00
лева,
представляваща деловодни разноски за депозит за вещо лице и внесено адвокатско
възнаграждение по гр. дело № 1312/2021 г. на Врачански районен съд.
Решението подлежи на обжалване
пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: