Р Е Ш
Е Н И Е
№1715
гр. Пловдив, 09.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на трети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Даниела Дойчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 4753/2018 г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 5187/18.06.2018 г. издадено от Г.С.– **** на отдел ,,Контрол по
републиканската пътна мрежа‘‘, Дирекция ,,Анализ на риска и оперативен
контрол‘‘, Агенция ,,Пътна инфраструктура‘‘ – гр. София, въз основа на АУАН с
бл. № 6158 от 28.05.2018 г. съставен от С.П. с което на Х.Т.Ж. с ЕГН: **********
е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 1000 лева за извършено от него нарушение по
чл. 26, ал. 2, т. 1, буква ,,А‘‘ Закона за пътищата.
Жалбоподателят
обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е
неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че
не той следвало да носи административно-наказателна отговорност, а лицето което
е следвало да подаде разрешение. Оспорва компетентността на актосъставителя,
наказващия орган, както и годността на техническото средство с което била
измерена масата на пътното превозно средство.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалния представител юрисконсулт В.оспорва подадената жалба.
Намира, че същата е неоснователна, поради което иска потвърждаването на
обжалваното наказателно постановление.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното
оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
атакуваното наказателно постановление и материалите по административно -
наказателната преписка е изяснено следното:
На
28.05.2018 г. в 10:00 часа, на път III-8604
на входа на с. Белащица, в посока кариера Белащица – гр. Пловдив, жалбоподателят
управлявал и осъществявал движение на МПС с четири оси с управляеми оси. В
процеса на проверката било направено измерване при което било констатирано, че
са били надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредба/, както следва: при измерено
разстояние между осите 1.34 метра, сумата от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос на МПС /3та, 4та ос/ било 27.580 кг, при допустимо максимално
натоварване 19т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква ,,В‘‘ Наредбата.
Измерването било извършено с техническо средство ел. везна DFW-KR № 118844 и ролетка Р05. Измерените параметри показали, че
ППС било извънгабаритно. За така измерените параметри на ППС при проверката,
водачът не бил представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение
/разрешително или квитанция за платени пътни такси/. Водачът е следвало да
провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не
надвишават максимално допустимите норми по Наредбата.
В хода на
съдебното следствие беше разпитан актосъставителят С.П., който потвърди
отразеното от него в АУАН. Добави, че дружеството възложило работата е стар
познайник на въззиваемата страна, но за съжаление не спазвало разпоредбите на
закона. При извънгабаритни и тежки ППС се определял специален маршрут.
Неспазването на законовите разпоредби водело до разбиването на пътя и създавало
опасност от падането на прелез през който се преминава.
Съдът
кредитира така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни,
логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал.
Съдът
кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са
приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един
етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
От
представеното копие от Пълномощно се установява, че наказващият орган разполага
с право да издава наказателни постановления.
От
представеното копие от Заповед се установява, че АУАН е съставен от компетентен
орган.
От
представените копия от Заявление, Регистрация на извършените последващи
проверки, Удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване,
както и Приложение към него се установява, че средството с което е било
осъществено измерването е било технически годно.
От
представената кантарна бележка се установява, че към момента на наторването на
ППС, същото е било натоварено с товар в размер от 24 360 кг., което
очевидно е повече от 19 000 кг. Също така върху този документ е поставен и
подписът на жалбоподателя Х.Ж., което навежда до извод, че преди потеглянето на
управляваното от него ППС той е знаел каква е неговата маса и че е над 19 тона.
От
представеното копие от Пътен лист се установява, какъв е бил маршрутът на ППС
управлявано от жалбоподателя.
От
представеното копие от Допълнително споразумение към Трудов договор се
установява, че жалбоподателят е работил в ,,Пътища Пловдив‘‘ АД.
Въз
основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до
следните правни изводи:
Съгласно
чл.3 от Наредба № 11 от 3 юли 2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството - тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат - допустима
максимална маса, по-голяма от стойностите по чл.6 от същата Наредба или
натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл.7 от Наредбата.
В
разпоредбата на чл.7, ал.1, т.5, бук.„В“ от Наредба № 11 от 3 юли 2001г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството е посочено, че
допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по
чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за
движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със
същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за
движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване
пътища, е - сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни
превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е от 1,3 м. включително до
1,8 м. - 18 т. (19 т.).
В случая,
както вече бе посочено е установено, че при измерено разстояние между осите
1,34 метра товарът е бил в размер от 27580 кг.
Ето защо
управляваното от жалбоподателя М. по време и на място на нарушението ППС се
явява тежко ППС по смисъла на чл.3 от Наредба № 11 от 3 юли 2001г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството.
Същевременно
не се установява и поначало не се твърди от жалбоподателя, че същият е
разполагал с разрешително или документ за платена такса за движение на
извънгабаритно и/или тежко ППС за дейност по специално ползване на пътищата.
Неоснователно
се явява наведеното възражение, че средството с което е била измерена масата на
ППС не е било технически годно, доколкото по-горе бяха коментирани
доказателства оборващи това твърдение.
Неоснователни
се явяват и наведените възражения за липсата на компетентност на
актосъставителя и наказващия орган да съставят АУАН и НП.
Като
неоснователно следва да се прецени и възражението, че жалбоподателя не може да
е субект на това административно нарушение, доколкото същият изпълнява
длъжността водач, а съответно нормативната база разрешението се издава на
собственика на дружеството, който е лицето по чл.26, ал.2, т.1 от Закона за
пътищата. Следва да се посочи, че съгласно чл.53, ал.1 Закона за пътищата,
наказанието за нарушение на чл.26, ал.2
от Закона за пътищата се налага на физическите лица, нарушили същата
разпоредба. Също така разпоредбата на чл.37, ал.1 от Наредба № 11 от 3 юли
2001г. изрично предвижда, че служби за контрол при МВР "Пътна
инфраструктура" спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или
тежко пътно превозно средство.
Не са
установиха и основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото
съгласно описаната и възприета от съда фактическа обстановка, констатираното
нарушение и обстоятелствата по извършване на същото разкриват една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, бук.„а“ от Закон за пътищата, отчетена от
законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е
такова на просто извършване и законодателят е предвидил обществената опасност
на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се
установява във всеки отделен случай. Също така в конкретния случай е
констатирано претоварване по два различни показателя, което също не може да
бъде определено като незначително. Претоварването на ППС води до разбиването на
пътища и създава опасност при преминаването през мостове.
При
разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта на
нарушенията, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от Закона за
пътищата, физическо лице, нарушило разпоредбите на чл.26, ал.2 от Закон за
пътищата се наказва с глоба от 1000 до
5000 лв.. В случая и наказанието е определено в минимален размер, като няма
данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи
отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието
отговаря на тежестта на установеното нарушение.
При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно-наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя
и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи
до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по
чл. 34 от ЗАНН.
Предвид
установената фактическа обстановка, кореспондираща с доказателствения материал
и липсата на съществени процесуални нарушения в административно – наказателното
производство, съдът намира, че НП се
явява обосновано и законосъобразно и следва да се потвърди.
С оглед на
изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 30/2017 от
04.12.2017 г. от Наказателно постановление № 5187/18.06.2018 г. издадено от Г.С.–
*** на отдел ,,Контрол по републиканската пътна мрежа‘‘, Дирекция ,,Анализ на
риска и оперативен контрол‘‘, Агенция ,,Пътна инфраструктура‘‘ – гр. София, въз
основа на АУАН с бл. № 6158 от 28.05.2018 г. съставен от С.П. с което на Х.Т.Ж.
с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер
от 1000 лева за извършено от него
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква ,,А‘‘ Закона за пътищата.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.