Р Е Ш Е Н И Е
№ 627
град Пловдив, 13.04.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
к.с., в открито заседание на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕШЕВ като разгледа
докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 2739 по описа за 2021 година и за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава XII от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба на М.А.К., с
ЕГН **********, чрез адв. П.И., срещу РЕШЕНИЕ Номер 260607 от
23.07.2021г. по АНД № 3030 по описа за
2020 година на Районен съд
Пловдив, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № РД
04-ХІ-Б-40/23.04.2020г. на Директора на РЗИ – Пловдив, с което на М.К. е
наложено административно наказание Глоба в размер на 500 лева за нарушение по
чл.36, ал.1 от Закона за здравето.
С жалбата се иска отмяна на решението и на НП
изцяло, алтернативно се иска намаляне размера на глобата от 500 лв. на 200лв.
В съдебното заседаниe - М.А.К.
не се явява, не се представлява.
Ответникът – РЗИ Пловдив, чрез юрк.
Т.оспорва жалбата, счита обжалванато решение за
правилно и законосъобразно.
Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое
заключение, намира жалбата за неоснователна, поради което решението на
първоинстанционния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Административен
съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на
обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на
чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и
съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока
по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.
За да
обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакуваното НП състав на Районен
съд Пловдив е приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни
доказателства се установява извършване от страна на М.К. на вмененото му нарушение на Закона за
здравето, а от друга, че не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, осъществени в хода на развилото се административно- наказателното производство. Пред
Районен съд Пловдив са установени релевантните факти и обстоятелства при следната
фактическа обстановка: На 08.04.2020г.
около 17.30ч. служители на РЗИ Пловдив извършили проверка в обекта стопанисван от
М.К., находящ се в гр.Съединение, ползващ се като
фитнес-салон. В хода на проверката било установено, че две лица – неустановени
по делото провеждат тренировка като местели тежести, а едното лице точно
поставяло такива на щанга. Същите лица били приканени от полицейски служител Андонов /участвал в
проверката/ да се легитимират, но те заявили, че не носят документи за
самоличност. Помолили за малко време да отидат да ги донесат и напуснали
помещението, но не се върнали. Дошъл К., който потвърдил, че стопанисва
помещението. На тетрадка находяща се вътре в обекта
били нанесени цифри сочещи на заплащане за тренировка, поради което същата била
иззета от служителката К.. Установено е, че обекта не бил регистриран като
такъв с обществено предназначение в РЗИ Пловдив. Ето защо за горното на
09.04.2020г. бил съставен срещу М.К.
АУАН № 001240 за нарушение по чл.36, ал.1 от ЗЗ, а по-късно е издадено и процесното
наказателно постановление. Подробните съображения, мотивирали решението на
районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното
им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния
съд. Преценката на съда относно приложената по делото и като част от
преписката тетрадка са обосновани, и видно от същата тя отразява дати и цени за
тренировка, заплатени от лица изписани със собствените им имена. Дори и да съдържа данни от
проведени игри на карти, в този случай е ползвана единствено да водене на запис
и това обстоятелство не опровергава констатираното при проверката. Ако действително лицата установени да
тренират, в синхрон на изгражданата защитна теза, са били такива извършващи
дейности по пренасяне на фитнес уреди, то „заварени“ в обичайната им работна
среда, житейски логично е било да съдействат при изясняване на всички факти и
обстоятелства свързани с проверката. Като не са го направили се обосновава
извод, че тези лица, противно на собствените им очаквания са били установени в
обекта, и под предлог, че ще вземат личните си карти са го напуснали.
Показанията на свидетеля Б.К. също са в съответствие с изгражданата защитна
теза на касатора.
По делото не са ангажирани доказателства за съвместна дейност между К. и
К., и използването на помещението за склад на фитнес уреди. И ако такава
съвместна дейност общинските наредби не позволяват, то видно от договора за
наем сключен между Община Съединение и М.К., именно последният е наемател, като
обекта е отдаден за спортна зала, а не
за складово помещение. Съгласно чл. 211, ал. 1 от ЗЗ (на основание, на която
разпоредба е ангажирана административнонаказателната отговорност на М.К.) като
административно нарушение законодателят е определил деянието, при което се
осъществява дейност в обект с обществено предназначение, без да е изпълнено
задължението за уведомяване на регионалната здравна инспекция, а като
административно наказателноотговорно лице (по
аргумент и от ал. 2 и ал. 3) осъществяващо такава дейност физическо лице, ЕТ
или юридическо лице. Съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето всеки, който
открие обект с обществено предназначение, е длъжен да уведоми за това
съответната регионална здравна инспекция по местонахождението на обекта не
по-късно от деня на започване на дейността, като посочва адреса на обекта,
видовете дейности, които се извършват в него, както и името и постоянния адрес
на лицето, което упражнява дейността, а ако е търговец - посочва ЕИК. Фактите,
които се установяват от приобщените по дело писмени и гласни доказателства сочат
за извършване на административно нарушение по чл. 211, ал. 1 от ЗЗ, във вр. с чл. чл. 36, ал. 1 от ЗЗ. След като дейността се
извършва в обект, който не е вписан от РЗИ в публичния регистър като обект с
обществено предназначение, то правилно са приели контролните органи, че е
налице неизпълнение на нормативно регламентираното задължение по чл. 36, ал. 1
от ЗЗ, което да обосновава в случая
административнонаказателната отговорност по чл. 211, ал. 3 от ЗЗ. Възраженията
наведени с касационната жалба, че е следвало Община Съединение да е адресат на
отговорността са изцяло неоснователни. В качеството си на собственик Община
Съединение не развива дейността, а само отдава под наем. В полза на РЗИ Пловдив следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Пловдив
на основание чл.221 ал.2 и чл.222 ал.2 т.1 от
АПК във вр.чл.63в от ЗАНН.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА РЕШЕНИЕ Номер 260607 от
23.07.2021г. по АНД № 3030 по описа за
2020 година на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА М.А.К., с ЕГН **********, да заплати на РЗИ Пловдив
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
/осемдесет лева/.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: