Решение по дело №2739/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 627
Дата: 13 април 2022 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия: Янко Ангелов Ангелов
Дело: 20217180702739
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 627

 

град Пловдив, 13.04.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на шестнадесети март  през две хиляди  двадесет и втора година,  в състав:                      

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

                              ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                             ЙОРДАН РУСЕВ

                                                       

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕШЕВ като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 2739 по описа за 2021 година  и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 Производството е по реда на глава XII от АПК.

 Делото е образувано по касационна жалба на М.А.К., с ЕГН **********, чрез адв. П.И.,  срещу РЕШЕНИЕ Номер 260607 от 23.07.2021г.   по АНД № 3030  по описа за    2020   година на Районен съд Пловдив, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № РД 04-ХІ-Б-40/23.04.2020г. на Директора на РЗИ – Пловдив, с което на М.К. е наложено административно наказание Глоба в размер на 500 лева за нарушение по чл.36, ал.1 от Закона за здравето.

 С жалбата се иска отмяна на решението и на НП изцяло, алтернативно се иска намаляне размера на глобата от 500 лв. на 200лв.

 В съдебното заседаниe - М.А.К. не се явява, не се представлява.

Ответникът – РЗИ Пловдив, чрез юрк. Т.оспорва жалбата, счита обжалванато решение за правилно и законосъобразно.

Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое заключение, намира жалбата за неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

      За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атаку­ва­ното НП състав на Районен съд Пловдив е приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на М.К.  на вмененото му нарушение на Закона за здравето, а от друга, че не са налице същест­ве­ни нарушения на процесуалните правила, осъществени в хода на развилото се  административно- наказателното производство. Пред Районен съд Пловдив са установени релевантните факти и обстоятелства при следната фактическа обстановка:  На 08.04.2020г. около 17.30ч. служители на РЗИ Пловдив извършили проверка в обекта стопанисван от М.К., находящ се в гр.Съединение, ползващ се като фитнес-салон. В хода на проверката било установено, че две лица – неустановени по делото провеждат тренировка като местели тежести, а едното лице точно поставяло такива на щанга. Същите лица били приканени от  полицейски служител Андонов /участвал в проверката/ да се легитимират, но те заявили, че не носят документи за самоличност. Помолили за малко време да отидат да ги донесат и напуснали помещението, но не се върнали. Дошъл К., който потвърдил, че стопанисва помещението. На тетрадка находяща се вътре в обекта били нанесени цифри сочещи на заплащане за тренировка, поради което същата била иззета от служителката К.. Установено е, че обекта не бил регистриран като такъв с обществено предназначение в РЗИ Пловдив. Ето защо за горното на 09.04.2020г. бил съставен срещу  М.К. АУАН № 001240 за нарушение по чл.36, ал.1 от ЗЗ, а по-късно е издадено и процесното наказателно постановление. Подробните съображения, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Преценката на съда относно  приложената по делото и като част от преписката тетрадка са обосновани, и видно от същата тя отразява дати и цени за тренировка, заплатени от лица изписани със собствените  им имена. Дори и да съдържа данни от проведени игри на карти, в този случай е ползвана единствено да водене на запис и това обстоятелство не опровергава констатираното при проверката.  Ако действително лицата установени да тренират, в синхрон на изгражданата защитна теза, са били такива извършващи дейности по пренасяне на фитнес уреди, то „заварени“ в обичайната им работна среда, житейски логично е било да съдействат при изясняване на всички факти и обстоятелства свързани с проверката. Като не са го направили се обосновава извод, че тези лица, противно на собствените им очаквания са били установени в обекта, и под предлог, че ще вземат личните си карти са го напуснали. Показанията на свидетеля Б.К. също са в съответствие с изгражданата защитна теза на касатора.  По делото не са ангажирани доказателства за съвместна дейност между К. и К., и използването на помещението за склад на фитнес уреди. И ако такава съвместна дейност общинските наредби не позволяват, то видно от договора за наем сключен между Община Съединение и М.К., именно последният е наемател, като обекта е отдаден за  спортна зала, а не за складово помещение. Съгласно чл. 211, ал. 1 от ЗЗ (на основание, на която разпоредба е ангажирана административнонаказателната отговорност на М.К.) като административно нарушение законодателят е определил деянието, при което се осъществява дейност в обект с обществено предназначение, без да е изпълнено задължението за уведомяване на регионалната здравна инспекция, а като административно наказателноотговорно лице (по аргумент и от ал. 2 и ал. 3) осъществяващо такава дейност физическо лице, ЕТ или юридическо лице. Съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето всеки, който открие обект с обществено предназначение, е длъжен да уведоми за това съответната регионална здравна инспекция по местонахождението на обекта не по-късно от деня на започване на дейността, като посочва адреса на обекта, видовете дейности, които се извършват в него, както и името и постоянния адрес на лицето, което упражнява дейността, а ако е търговец - посочва ЕИК. Фактите, които се установяват от приобщените по дело писмени и гласни доказателства сочат за извършване на административно нарушение по чл. 211, ал. 1 от ЗЗ, във вр. с чл. чл. 36, ал. 1 от ЗЗ. След като дейността се извършва в обект, който не е вписан от РЗИ в публичния регистър като обект с обществено предназначение, то правилно са приели контролните органи, че е налице неизпълнение на нормативно регламентираното задължение по чл. 36, ал. 1 от ЗЗ,  което да обосновава в случая административнонаказателната отговорност по чл. 211, ал. 3 от ЗЗ. Възраженията наведени с касационната жалба, че е следвало Община Съединение да е адресат на отговорността са изцяло неоснователни. В качеството си на собственик Община Съединение не развива дейността, а само отдава под наем.  В полза на РЗИ Пловдив следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Пловдив на основание чл.221 ал.2 и чл.222 ал.2 т.1 от  АПК във вр.чл.63в от ЗАНН.

                                             

                                                 Р Е Ш И: 

 

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ Номер 260607 от 23.07.2021г.   по АНД № 3030  по описа за    2020   година на Районен съд Пловдив.

ОСЪЖДА М.А.К., с ЕГН **********, да заплати на РЗИ Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.

 Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: