№ 1645
гр. Русе, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20234520101832 по описа за 2023 година
Исковете са с правно основание по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ .
Ищецът В. Я. Й. чрез процесуалния си представител твърди, че е бил в
трудово правоотношение с ответника, при когото е изпълнявал длъжността
“охранител” (частна охранителна дейност, без използване на технически
системи за сигурност) по трудов договор от 28.12.2022г. с място на работа в
Пристанище Русе, на пълно работно време от осем часа и с основно месечно
трудово възнаграждение 710.00 лв. Постъпил на работа в деня н сключване на
трудовия договор. Трудовото правоотношение е прекратено на основание
чл.325, ал.1, т.1 КТ - по взаимно съгласие със заповед №2643/31.01.2023г.,
считано от датата на връчването й. Счита заповедта за незаконосъобразна,
тъй като не е отправял до работодателя си писмено предложение за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ,
не е получавал такова писмено предложение от работодателя, съответно не е
изразил писмено съгласие трудовият договор да бъде прекратен на това
основание. След като между страните не е било постигнато и изразено
писмено взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение,
работодателят е действал незаконосъобразно, поради което моли съдът да
отмени заповед №2643/31.01.2023г., издадена от “Мега Секюрити Груп”
ЕООД гр. София, представлявано от управителя Алексей Г. Алексов, с която
1
на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ е прекратен трудовия договор
№1890/28.12.2022г., сключен с В. Я. Й., като незаконосъобразна и да го
възстанови на предишната длъжност “охранител”. Претендира за разноски за
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3, предл.2 ЗА.
Ответникът “Мега Секюрити Груп” ЕООД гр. София, представляван от
управителя Алексей Г. Алексов, чрез процесуалния си представител взема
становище, че искът е недопустим, тъй като при предявяването му не е спазен
двумесечният преклузивен срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ. Искът е и
неоснователен. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, като
неотговарящи на действителното фактическо положение. С писмено
заявление от 27.01.2023г. до управителя на “Мега Секюрити Груп” ЕООД
ищецът е изразил съгласие за освобождаване от заеманата длъжност на
основание чл.325, ал.1, т.1 КТ – по взаимно съгласие и заявлението е
резолирано от управителя за издаване на заповед, считано от 31.01.2023г., т.е.
същият е изразил писмено съгласие за прекратяване на правоотношението на
посоченото основание. Издадената заповед е била връчена на ищеца на
30.01.2023г., с което е осъществен фактическият състав по чл.325, ал.1, т.1
КТ. Моли исковете да бъдат отхвърлени с присъждане на разноски.
По делото са приети писмени доказателства.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
От представения Трудов договор №1890/28.12.2022г. се установява, че
ищецът е бил назначен и е работил в ответното дружество “Мега Секюрити
Груп” ЕООД гр. София на основание чл.68, ал.1, т.2 във вр. с чл.70, ал.1 КТ
със срок на изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, на
длъжността “охранител” (частна охранителна дейност, без използване на
технически системи за сигурност) с място на работа в Пристанище Русе, с
работно време от осем часа (пълно) по график и с основно месечно трудово
възнаграждение 710.00 лв, считано от 01.01.2023г.
Със Заповед №2643/31.01.2023г. работодателят (управителят) е
прекратил трудовото правоотношение с ищеца, считано от същата дата, на
основание чл.325, т.1 КТ - по взаимно съгласие. Заповедта е връчена на ищеца
на 30.01.2023г. (л.33).
Срокът по чл.358, ал.1, т.2 и ал.2, т.1 КТ относно прекратяване на
трудовото правоотношение е спазен – искът е предявен на 03.04.2023г.,
2
поради което възражението на ответника за недопустимост на иска поради
неспазване на двумесечния преклузивен срок, е неоснователно.
Искът е допустим, а по същество – основателен и съображенията за това
са следните:
Прекратяването на трудовото правоотношение по реда на чл.325, ал.1,
т.1 КТ по взаимно съгласие означава, че и двете страни желаят сключеният
между тях трудов договор да прекрати действието си, считано от определен
момент занапред. Всяка от страните следва да изрази волята си ясно,
категорично, безусловно и свободно. Необходимо е волеизявленията на двете
страни за прекратяването на трудовия договор да съвпаднат, в това число и по
отношение на датата, от която договорът да се счита прекратен.
Предложението за прекратяване на договора по взаимно съгласие може да
бъде направено от всяка от страните - от работника или служителя и или от
работодателя. Другата страна трябва да изрази отношение по направеното
предложение и да уведоми предложителя в седмодневен срок.
Предложението трябва да бъде направено в писмена форма.
В случая ищецът е оспорил основанието по чл.325, ал.1, т.1 КТ за
прекратяване на трудовия му договор, във връзка с което чрез пълномощника
си в съдебно заседание на 14.09.2023г. е заявил, че приложеното на л.32
Заявление до Управителя на ответното дружество за освобождаване от
заеманата длъжност “охранител” е подписано от него и че имената В. Я. Й.
изписал саморъчно, но е възразил, че заявлението не е датирано, не носи дата
на издаване/подписване от него, като предложител. Твърди, че заявлението
му е било представено едновременно с всички необходими документи при
назначаването му и че на датата 27.01.2023г., поставена върху заявлението
под резолюция “В заповед считано от 31.01.2023г.”, не е отправил
предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.
Съгласно чл.325, ал.1, т.1 КТ трудовият договор се прекратява по
взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е
отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми
другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това,
смята се, че предложението не е прието.
Спорът в настоящето производство е досежно факта кога ищецът е
направил изявлението, въз основа на което е издадена от работодателя
3
резолюцията “В заповед считано от 31.01.2023г.”. За този факт
доказателствена тежест носи работодателят, тъй като всички елементи от
фактическия състав, при които законът допуска прекратяване на трудовото
правоотношение по чл.325, ал.1, т.1 КТ, следва да бъдат установени от него.
Законът изисква страната, към която е отправено предложението за
прекратяване на договора по взаимно съгрласие, не само да вземе отношение
по него, но и да уведоми другата страна в 7-дневен срок, в противен случай
(неспазване на срока) се презумира липса на приемане. В случая, за да се
счете уволнението за законно, ответникът следваше да докаже, че
предложението на ищеца за прекратяване на договора по взаимно съгласие е
направено и постъпило у него не повече от 7 дни преди връчване атакуваната
заповед на ищеца - 30.01.2023г. Такива доказателства по делото не са
представени. Ответникът не е представил доказателства и относно датата, на
която ищецът е подал заявлението за прекратяване на трудовия договор по
взаимно съгласие. Поради това съдът приема, че ищецът не е направил
изявление и не е изразил съгласие за прекратяване на трудовия договор, както
и че фактът за осъществване на фактическия състав на чл.325, ал.1, т.1 КТ е
недоказан от работодателя. Следва изводът, че извършеното уволнение е
незаконно, защото, като е прекратил трудовия договор, работодателят не е
разполагал с основанието по чл.325, ал.1, т.1 КТ. Заповед №2643/31.01.2023г.
за прекратяване трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.325,
ал.1, т.1 КТ - по взаимно съгласие, се явява незаконосъобразна и следва да
бъде отменена.
Тъй като е налице основание за отмяна на заповедта за прекратяване на
трудовия договор на ищеца, той следва да бъде възстановен на предишната
длъжност “охранител” (частна охранителна дейност, без използване на
технически системи за сигурност).
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.38 ЗА и чл.7, ал.1, т.1 от Наредба
№1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищеца
адвокатско възнаграждение, което съдът определя на 780 лв, съобразно
представен списък на разноските.
Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, държавната такса по производството в общ
размер по двата иска 100 лв (50 + 50) следва да се заплати от ответника.
4
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед №2643/31.01.2023г. на управителя Алексей Г.
Алексов на “Мега Секюрити Груп” ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “Магнаурска школа” №11, сграда на “Хайтек
Парк Изот”, офис 217, ЕИК *********, с която е прекратен трудовия
договор на В. Я. Й., ЕГН **********, на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ - по
взаимно съгласие на страните.
ВЪЗСТАНОВЯВА В. Я. Й., ЕГН **********, на длъжността
“охранител” (частна охранителна дейност, без използване на технически
системи за сигурност).
ОСЪЖДА “Мега Секюрити Груп” ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “Магнаурска школа” №11, сграда на “Хайтек
Парк Изот”, офис 217, ЕИК *********, представляван от управителя
Алексей Г. Алексов да заплати на “Еднолично адвокатско дружество В.
В.”, БУЛСТАТ *********, представлявано от адв. В. М. В. от Адвокатска
колегия гр. Русе, личен №**********, сумата 780 лв разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “Мега Секюрити Груп” ЕООД гр. София да заплати по
сметка на Русенския районен съд 100 лв държавна такса по
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от деня, посочен за обявяването му – 21.11.2023г.,
съгласно чл.315, ал.2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5