Решение по дело №1357/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 221
Дата: 9 февруари 2024 г.
Съдия: Елена Светлинова Шипковенска
Дело: 20231100901357
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. София, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Елена Св. Шипковенска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело №
20231100901357 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от Прокуратурата
на Република България, чрез Софийска градска прокуратура против „Д.В.-
Амбулатория за първична медицинска помощ” ЕООД, ЕИК ******* иск с
правно основание чл. 155, т. 3, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ за прекратяване на
ответното дружество.
В исковата молба се твърди, че управителят на ответното дружество
С.С. В. е починала на 02.01.2021 г., поради което дружеството е без управител
за период, по- дълъг от три месеца, след настъпилата смърт на управляващия
и представляващ. Сочи се, че не са налице данни за манифестирана воля от
наследника по закон на едноличния собственик на капитала за продължаване
на дейността на дружеството и няма данни да са предприети действия за
продължаване дейността на дружеството на починалия наследодател. Към
датата на подаване на исковата молба, от приложена компютърна разпечатка
за актуалния правен статус на дружеството в ТРРЮЛНЦ се установява, че за
управител на ответното дружество продължава да фигурира починалото лице
и не е вписан нов управител, поради което дружеството е без управител в
продължение на повече от три месеца, считано от 02.01.2021 г. Заключава се,
че са налице предпоставките за прекратяване на търговското дружество по
съдебен ред по иск на прокурора.
1
Ответникът, чрез назначения от съда особен представител адв. Д. С. Н.,
е подал отговор на исковата молба, с който не оспорва иска. Счита, че
предявеният иск е допустим и основателен. Твърди, че е налице хипотезата на
чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ, тъй като управителят на дружеството е починал на
02.01.2021 г., като в продължение на повече от три месеца дружеството няма
вписан нов такъв. По изложените съображения моли да бъде постановено
решение, с което да бъде уважен изцяло предявения иск като основателен и
доказан.
В открито съдебно заседание, проведено на 30 януари 2024 г. особения
представител на ответника моли да бъде постановено решение, с което да
бъде уважен предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от удостоверение за наследници, изх. № УГ01-5781/26.06.2023 г.
С.С. В. е починала на 02.01.2021 г. и е оставила за наследник по закон Е. К.
С.. От наследника по закон е постъпило на 27.09.2023 г. становище, в което
заявява, че не желае да продължи дейността на дружеството, както и че са
налице законоустановени пречки затова, тъй като дружеството е със
специален предмет на дейност.
При служебно извършената справка в Търговския регистър се
установява, че ответното дружество „Д.В.- Амбулатория за първична
медицинска помощ” ЕООД, ЕИК ******* е с управител и едноличен
собственик на капитала С.С. В., които обстоятелства не са променени до
приключване на съдебното дирене в производството и до постановяване на
настоящия съдебен акт.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на
спора.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно
основание чл. 155, т. 3, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ.
2
Съгласно чл. 155, т. 3 ТЗ по решение на окръжния съд по седалището на
дружеството, последното може да бъде прекратено по иск на прокурора,
когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител.
С оглед защита на обществения интерес законодателят е предвидил
изчерпателно случаите, при които прокурорът е легитимиран да предяви иск
пред гражданския съд. В такива случаи искът се предявява от прокурора от
името на държавата и засяга правната сфера на носителя на правото. Такъв е
именно искът с правна квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на
търговско дружество, когато в продължение на три месеца дружеството няма
вписан управител.
В т. 1 от Тълкувателно решение 1/31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г.
на ОСТК на ВКС е прието, че еднолично дружество с ограничена
отговорност, каквото е ответното дружество, се прекратява по реда на чл. 155,
т. 3 ТЗ, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ при смърт на едноличния собственик на
капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена
отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал.
1, предл. последно от ТЗ. В мотивите на горецитираното тълкувателно
решение е прието, че съгласно чл. 157, ал. 1 ТЗ дружеството с ограничена
отговорност, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се
прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не
вземат решение за продължаване на дейността. Нормата на чл. 157, ал. 1 ТЗ
следва да се тълкува във връзка с правните норми относно ликвидацията на
дружеството и отразяването на настъпването й в Търговския регистър. При
настъпила смърт и липса на изявление за продължаване на дейността е налице
състояние на висящност и очакване, което е пречка да настъпи прекратяване
на дружеството. От смъртта на собственика на капитала до волеизявлението
на наследниците да продължат дейността, дружеството не може да се счита за
прекратено. Това разрешение кореспондира и с разпоредбата на чл. 157, ал. 2
ТЗ, че когато капиталът на дружеството е на едно юридическо лице, с
прекратяването му трябва да се прекрати и дружеството, т. е. не е налице
автоматично прекратяване. След като липсва прекратяване екс леге /по силата
на закона/, когато собственикът на капитала е едновременно и управител на
дружеството, то трябва да се приеме, че на основание чл. 155, т. 3, вр. чл. 154,
ал. 1, т. 5 ТЗ, прекратяването се извършва с решение на съда, по иск на
3
прокурора. Нормата на чл. 155, т. 3 ТЗ е приложима и в случаите на смърт на
управител на ЕООД, която е идентична с липсата на вписан в търговския
регистър управител повече от три месеца, посочено изрично в чл. 155, т. 3 ТЗ.
Предвид тълкуването на чл. 155, т. 3 ТЗ в задължителното тълкувателно
решение, съдът приема, че предявеният иск за принудително прекратяване на
ответното дружество се явява допустим. В Търговския регистър по партидата
на ответното дружество не е вписано прекратяване на дружеството и
откриване на производство по ликвидация. В разглеждания случай СГС
приема, че са налице предпоставките на фактическия състав за прекратяване
на дейността на ответното дружество по предявения от Прокуратурата иск с
правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ. Установява се от събраните по делото
доказателства, че след смъртта на С.С. В. – управител на ответното
дружество, на 02.01.2021 г., последното няма вписан управител в
продължение на над две години, т.е. над изискуемия от закона период от
повече от три месеца. Несъмнено е, че както към датата на депозиране на
исковата молба – 20.07.2023 г., така и към момента на даване ход на устните
състезания пред настоящата инстанция – 30.01.2024 г., дружеството
продължава да няма вписан управител, т. е. за период много над три месеца.
Следва да се посочи, че в случая търговското дружество „Д.В. –
Амбулатория за първична медицинска помощ“ ЕООД е лечебно заведение по
смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, създадено
със специфичен предмет на дейност, предвиден само в специалния закон,
която дейност може да бъде упражнявана от физическо лице, притежаващо
лимитивно определена професионална квалификация – лекар /чл. 3, ал. 2, т. 1
ЗЛЗ/. При това положение и при съобразяване на нормите на чл. 64, ал. 4 ТЗ и
чл. 3, ал. 7 ЗЛЗ, поради специфичния предмет на дейност, който упражняват
търговците-лечебни заведения по чл. 8, ал. 1 ЗЛЗ и специфичните изисквания
относно тяхната професионална квалификация /специално образование –
лекар или лекар по дентална медицина/, посоченият предмет на дейност може
да бъде упражняван само от лица с посочената квалификация. Следователно
поради установеното по императивен начин в специалния закон изискване
такава дейност да бъде осъществявана само от лица, притежаващи посочената
в този закон професионална квалификация, дейността на такъв търговец би
могла да бъде продължена в хипотезата на чл. 157, ал. 1 ТЗ само от друго
лице, притежаваща такава професионална квалификация, при спазване на
4
останалите особени правила в ЗЛЗ по пререгистрирация.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният
конститутивен иск е основателен, поради което следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, ответникът „Д.В.- Амбулатория за първична
медицинска помощ” ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд разноски по
делото в размер на 580,00 лева, от които 80,00 лв. – държавна такса съгласно
чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК и 500,00 лв. – възнаграждение на особения представител на ответника по
делото, съгласно определение от 02.08.2023 г., както и в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева съгласно
чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
Водим от горното Софийският градски съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, т. 3, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ
„Д.В.- Амбулатория за първична медицинска помощ” ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Д.В.- Амбулатория за
първична медицинска помощ” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. *******, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски градски съд разноски по делото в
размер на 580,00 лева /петстотин и осемдесет лева/, от които 80,00 лв. –
държавна такса и 500,00 лв. – възнаграждение на особения представител на
ответника по делото, и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист
държавна такса в размер на 5 лева /пет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от решението да се изпрати
на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел за вписването му по партидата на
дружеството и провеждане на процедура по ликвидация.
5
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6