Р Е Ш Е Н И Е
№:616 09.06.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На двадесет и осми май, две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: Илияна Георгиева
Прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 228 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на
директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Бургас,
чрез надлежно упълномощения юрисконсулт Т. П., против решение № 218/16.12.2019г.
постановено по НАХД № 580/2019г. по описа на Районен съд - Царево, с което е потвърдено
издаденото от него наказателно постановление (НП) № 72/25.10.2019г., с което на
основание чл.81, ал.1, т.1 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), за
нарушение на чл.17, ал.1 и чл.46, ал.2 от ЗЗТ, на С.Г.И. е наложена глоба в
размер на 1000 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен
акт като неправилен, немотивиран и незаконосъобразен. В подкрепа на твърденията
не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не се явява,
не се представлява и не прави искания.
Ответникът по касация – С.Г.И.,
ЕГН-**********,***, представя отговор на касационната жалба в който счита
същата за неоснователна и моли за отхвърлянето й, а в случай, че НП се счете за
правилно и законосъобразно, пледира за намаляване размера на наказанието в
рамките на предвидения в закона минимум. Явява се лично пред съда и изразява
съгласие с първоинстанционното решение, което пледира да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването, поради което пледира
за потвърждение на обжалваното решение.
Административен съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Районен съд - Царево с оспореното решение, е отменил НП №
72/25.10.2019г. на директора на РИОСВ-Бургас, с което на касатора за нарушение
на чл.17, ал.1 и чл.46, ал.2 от ЗЗТ, на осн. чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ, е
наложена глоба от 1000 лева за това, че „на 08.08.2018г.,
в границите на резерват Ропотамо, представляващ защитена територия по смисъла
на ЗЗТ …, е навлязъл по река Ропотамо с лодка с рег.№ Пр 705, превозваща група
туристи, около 15 на брой и навлиза от морето в реката на около 500 м. навътре.
Престоят на лодката е около 5 минути, след което е направи обратен завой и
излязъл от резервата. Същата лодка неколкократно в предходните 20 дни е
забелязана да разхожда туристи по същия маршрут. На водача на лодката било
направено предупреждение да не навлиза в реката още при първото навлизане.“. За нарушението е съставен констативен протокол № 016341/ПД-14-1
от 08.08.2019г., който е подписан единствено от съставителя му Й. Й..
Последният съставил и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
72/03.09.2019г., а впоследствие е издадено оспореното пред първоинстанционния
съд наказателно постановление. Установителят на нарушението и актосъставител Й.
Й. е разпитан в качеството му на свидетел в хода на съдебното следствие пред
първата инстанция, където заявил, че той лично е видял на 08.08.2019г. навлизането
на лодката в реката. Виждал я и три-четири пъти в предходни дни да прави
същото. Той вървял по крайбрежната ивица и казвал на водача на лодката, че е
забранено, но не може да каже кой е управлявал лодката и дали това е бил С.И..
За да постанови решението си районният съд е приел, че не е установено мястото
на извършване на нарушението, защото отбелязаното навлизане в устието на около
500 м. без посочване на точно определен номер на участък и граници, не дава
възможност да се определи дали местонарушението попада в границите на резервата.
За недоказано е прието и твърдението, че с лодката са се превозвали туристи, а
за още по-недоказано – че С.И. е организирал туристите и че той е управлявал
лодката, предвид дадените показания от актосъставителя пред съда. За съществено
процесуално нарушение е прието неподписването на констативния протокол от
всички присъстващи на проверката, неизготвянето му в присъствие на нарушителя и
невръчването му да се запознае с него. Освен това актът бил съставен без
присъствието на свидетели-очевидци.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Решението на Районен съд - Царево е правилно, но не по всички изложени в
него мотиви, защото някои от съображенията довели до извод за незаконосъобразност
на НП не могат да бъдат споделени.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите, изложени от районния съд
относно недоказаността на авторството на нарушението. Както правилно е
акцентирано в оспореното решение, при разпита си в хода на съдебното следствие,
актосъставителят, който е единственият очевидец на нарушението е заявил, че не
може да каже дали С.И. е управлявал установената да навлиза в резервата лодка с
рег.№ Пр 705. Вярно е, че съгласно извършената справка в Агенция „Морска администрация“,
тази лодка е негова собственост, но това не означава автоматично, че в
конкретния ден и на посоченото място тя е било управлявано именно от него. Този
факти не се потвърждава и от свидетеля-очевидец на нарушението, а и в ЗЗТ няма
въведена оборима презумпция подобна на тази в чл.188, ал.1 от Закона за
движението по пътищата, че собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. Такава норма в ЗЗТ няма, поради
което контролните органи трябваше на общо основание да докажат, че именно С.И.
е „на 08.08.2018г., в границите на резерват
Ропотамо, представляващ защитена територия по смисъла на ЗЗТ …, е навлязъл по
река Ропотамо с лодка с рег.№ Пр 705“, така както е посочено в НП, но това
не беше сторено.
Не могат да бъдат споделени мотивите на районния съд за невъзможност да се
определи мястото на нарушението. Начинът по който същото е индивидуализирано в
НП – на 500 м. навътре от устието на р.Ропотамо, е достатъчен за да се установи
на земната повърхност къде е то. Не е било необходимо местонарушението да бъде
допълнително определяно чрез номер на участък, граници и пр. Не могат също да
бъдат споделени разсъжденията касаещи превозването на туристи с лодката, защото целта на осъществяваната дейност
в защитената територия, респективно на навлизането в резерват Ропотамо, не е
белег от състава на нарушението. За правната квалификация не е важно дали в
лодката изобщо е имало пътници, или не. На последно място не могат да бъдат
приети за съществени нарушенията при изготвянето на констативния протокол.
Същият не е акт, съгласно процедурата заложена в ЗАНН, който задължително
следва да бъде изготвен в хода на административно-наказателното производство,
така както са АУАН и НП. Този протокол представлява писмено доказателство и ако
при изготвянето му за допуснати пропуски, той следва да бъде изключен от
доказателствения материал, но не може да опорочи цялото проведено производство.
Независимо от това,
недоказаното авторство на нарушението мотивира настоящият съдебен състав да
приеме, че като е отменил НП № 72/25.10.2019г. на директора на РИОСВ-Бургас,
районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в
сила.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 218/16.12.2019г. постановено по НАХД №
580/2019г. по описа на Районен съд - Царево.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.