Решение по дело №1649/2017 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№221

гр.Перник, 19.03.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно заседание на  деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                       СЪДИЯ: ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА

 

при секретаря Вероника Вескова, разгледа гражданско дело № 1649 по описа за 2017 г. и взе предвид следното:

Производството е делбено във втората му фаза – по извършване на допуснатата с решението по делото №887/08.11.2017г. съдебна делба между  И.П.А. и А.П.А. на недвижим имот - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификационен номер 55871.505.512. 3.22 /землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район петстотин и пет, имот петстотин и дванадесет, сграда три, самостоятелен обект двадесет и две/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Перник, Община Перник, Област Перник, одобрени със заповед №РД-18-91/13.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, ЕКАТТЕ 55871 /петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно/, с адрес на имота: град Перник,п.к. 2300, ул. „П.А.” ****, с предназначение: „Жилище, апартамент”, със застроена площ от 70.51 кв.м./седемдесет цяло и петдесет и една стотни/ квадратни метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: самостоятелен обект с идентификационен номер 55871.505.512.3.23 /землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район петстотин и пет, имот петстотин и дванадесет, сграда три, самостоятелен обект двадесет и три/, под обекта: самостоятелен обект с идентификационен номер 55871.505.512.3.19 /землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район петстотин и пет, имот петстотин и дванадесет, сграда три, самостоятелен обект деветнадесет/,над обекта:няма; прилежащи части: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 10/десет/ с площ от 3.82 /три цяло и осемдесет и две стотни/квадратни метра, и 1.84 % /едно цяло и осемдесет и четири стотни проценти/ идеални части на сградата, който обект, съгласно доказателствен акт- Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 197, том III, дело №1407/25.08.1971г. по описа на Нотариус при Пернишкия районен съд представлява АПАРТАМЕНТ № 22 /двадесет и две/, находящ се в гр.Перник, ул. «Д.Х.Д» в жилищната ***/деветдесет и девет/, ***състоящ се от стая, спалня ниша, кухня, хол, тоалетна, дрешник, килер, антрета и лоджи, с обща квадратура от 70.51 /седемдесет цяло и петдесет и една стотни/ квадратни метра, при граници на апартамента: от югоизток, югозапад и северозапад-двор, от от североизток-стълбище и апартамент № 23 /двадесет и три/, от горе-покрив и от долу- апартамент № 19/деветнадесет/, заедно с принадлежащото към него ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 10/десет/ с квадратура от 3.82 /три цяло и осемдесет и две стотни/ квадратни метра, при граници на избеното помещение: от североизток и северозапад- коридор, от югоизток-мазе мазе №11/единадесет/, от югозапад- мазе № 9/девет/ и от горе- апартамент, и ведно с припадащите се 1.84 % /едно цяло и осемдесет и четири стотни проценти/ идеални части от общите части на сградата, и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, които обекти попадат в СГРАДА № 3 /три/, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификационен номер 55871.505.512 /землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район петстотин и пет, имот петстотин и дванадесет/ при квоти по ½ за всеки от съделителите.

На основание чл.346  съдът е приел за разглеждане в производството искане по сметки  от И.П.А. срещу А.П.А. за заплащане на сумата от по сто лева месечно, считано от 01.03.2017г. до окончателното уреждане на взаимоотношенията между страните по повод имота, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на процесния имот.

Приета за разглеждане в производството е и претенция за възлагане на имота с правно основание чл.349,ал.4 вр.2 ГПК от И.А. срещу А.А.. 

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 5 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложена по делото Нотариална покана отправена от И.А. до А.А., връчена на последния лично на 01.03.2017г. се установява, че същият е поканен да заплаща на И.А. сумата от 100 лв. месечно, считано от получаването на поканата, като обезщетение за лишаването й от ползването на собствената й ½ идеална част от  имота.

От разпита на свидетеля К.Г./син на И.А./ се установява, че процесният имот е бил собствен на майката на съделителите -  негова баба. Заявява, че И.А. е живяла в имота до 2001г., когато е починала Р.Й.А.. За малко са живели в имота през 2008г. заедно с А.А., но били принудени да го напуснат. Твърди, че в момента той заедно с майка си И.А. живеят при неин приятел в с. М, община перник.

От заключението на приетата по делото СТЕ се установява, че пазарната цена на процесния имот е 40 600лв.  Вещото лице посочва, че имотът е неподеляем съгласно изискванията на ЗУТ.  Отразено е, по позарни цени стойността на  обезщетението за лишаване от ползите от имота е в размер на 120 лв. като за периода от 01.03.2017. до 31.01.2018г. възлиза на 1320лв. За периода от 01.03.2017г. до 31.01.2018г. съобразно петитума на исковата молба възлиза на 1100лв.

По извършването на делбата:

От заключението на основната съдебно-техническа експертиза по делото се установява, че процесният апартамент е неподеляем, което предпоставя делбата му да бъде извършена по някой от способите, предвидени в чл. 348, чл. 349, ал. 1 и 2 от ГПК.

Претенция за възлагане на апартамента в неин дял по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК съделителката В.С.Л.е заявила с исковата молба тоест в срока по чл. 349, ал. 4 от ГПК.

                В първата фаза на делбеното производство е установено, че съделителката И.А.  е придобила квотата си в съсобствеността по наследствено правоприемство от родителите си П.А.А. и Р.Й.А., като към датата на смъртта на родителите си е живяла в процесния апартамент, което обстоятелство се установи от разпита на свидетеля К.Г.

Отрицателният факт – съделителката И. Антона не притежава друго жилище, съдът приема за доказан доколкото доказателства за обратното не са ангажирани.

                Изложеното предпоставя, че претенцията по чл. 349, ал. 2 от ГПК е основателна и имотът следва да бъде възложен в дял на И.А. при условието, предвидено в чл. 349, ал. 5 от ГПК - в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение да изплати в пари равностойността на дела на другия съделител.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че действителната стойност на процесния имот възлиза на сумата 40600 лв., което означава, че паричната равностойност на дела на А.П.А. в съсобствеността възлиза на сумата 20 300лв.

            По иска с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС:

                От приетата по делото нотариална покана (л. 12 от делото) се установява, че писмено искане от И.П.А. за плащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за ползването на процесния апартамент А.П.А.  е получено от последния на01.03.2017г. –лично от него.

                Не е спорно по делото, че ответникът ползва процесния имот и на практика ищцата е лишена от ползването на същия.

                Предвиденото в чл. 31, ал. 2 от ЗС вземане, макар да е наречено от закона „обезщетение”, няма деликтен характер, а стои на плоскостта на забраната за неоснователно обогатяване – съсобственик, който използва цялата съсобствена вещ, дължи обезщетение на другия съсобственик в размер на ползата, която последният е пропуснал да получи от притежаваната идеална част от вещта. За осъществяването на фактическия състав, при който възниква вземането по чл. 31, ал. 2 от ЗС, е достатъчно един от съсобствениците да използва цялата вещ и да е налице писмено искане от другия съсобственик за плащане на обезщетение. Извършването на действия от съсобственик, които да препятстват ползването на другия съсобственик, не е сред предпоставките, при които възниква правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС.

След получаването на писмено искане ползващият съсобственик дължи обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС до момента, в който осигури реална възможност за ползване на имота от другия съсобственик и го уведоми писмено за това (тълкувателно решение № 129 от 30.06.1986г. на ОСГК на ВС). По делото няма доказателства, а и твърдения съделителят А. след получаването на поканата по чл. 31, ал. 2 от ЗС да е извършил такива действия, поради което и по изложените по-горе съображения съдът приема, че искът за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС е доказан по основание.

                Крайният момент до който е направена претенцията е до окончателното уреждане на отношенията между страните. Началният момент според съда е 01.03.2017г. – датата на която на ответника е връчена нотариалната покана, с която е поискано заплащане на наемоподобен доход в размер на 100 лв. месечно. До момента на приемане на претенцията по сметки – 22.01.2018г. стойността на обезщетението по чл.31,ал.2 е в размер на 1070,97лв. След този момент съдът няма право да присъжда обезщетение за ползване на имота, съгласно практиката на ВКС, тъй като недопустимо е да се присъжда, претендирано от съсобствениците, обезщетение за бъдеще време,на основание член 31,ал.2 ЗС,с каквото е бил сезиран съда. В случая не е налице хипотезата на член 344,ал.2 ГПК, а само заявена претенция по член 31,ал.2 ЗС,заявена по реда на член 346 ГПК.Това е така,защото срокът, в който съделителите могат да предявят претенции по сметки помежду си е преклузивен и е недопустимо да се предявяват в делбата свързани с вътрешните отношения между съсобствениците осъдителни искове след изтичането на този срок, както и да се претендират суми за времето след първото заседание във втората фаза на делбеното производство,както е в настоящия случай. Възникване на вземане между съсобствениците след този момент е извън предмета на делото по обективно съединения в делбата осъдителен иск,приет за разглеждане в срока по член 346 ГПК. Решение № 182 от 26.01.2017 г. по гр. д. № 2067 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение.

                Вещото лице е изготвило заключението в два варината – така както е предявена претенцията от ищцата и в съответно в размер на ½ от пазарния наем на имота. Предвид лиспсата на искане за изменение на претенцията, същата следва да бъде уважена в размера в който е предявена. След съответно преизчисление съдът приема, че обезщетението  по чл.31,ал.2 от ЗС, което ответникът дължи за периода от 01.03.2017г. до 22.01.2018г. е в размер на 1067,74лв. В останалата си част считано от 22.01.2018г. до окончателното уреждане на  отношенията между  страните по повод съсобствеността съдът счете че следва да остави без разглеждане, като същата може да бъде предявена в самостоятелно производство.

По разноските за производството:

Производството по съдебна делба е особено исково производство. Процесуалните норми, които го уреждат имат характера на специални по отношение на общите норми, уреждащи гражданския процес във всичките му форми. Тъй като при наличие на съсобственост върху вещи и вещни права, съдебната делба е винаги възможна и е недопустим отказ от иск за делба, предявяването на такъв иск не зависи от поведението на другата страна. Отговорността на разноски не е уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в правилата на чл. 78 ГПК.

Ответникът по иск за делба не дава повод за предявяване на този иск /макар че и това е възможно/, а основанието е ликвидиране на съществуващата съсобственост. В делбеното производство страните имат двойно качество - те са и ищци и ответници един спрямо друг. Затова законодателят е предвидил разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им. Това се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски.

                Разноските за адвокатски хонорар се понасят от страните така както са ги направили. Когато в делбеното производство са предявени други искове - например по сметки, тъй като те зависят от поведението на ответника по тях, нормата на чл. 355 ГПК предвижда присъждане на разноски по общите правила на чл. 78 ГПК. В този смисъл Определение № 47 от 29.01.2015 г. по ч.пр. д. № 6919/2014 г. на Върховен касационен съд. Предвид липсата на конкретизация по отношение на заплатеното адвокатско възнаграждение за втора фаза на делбеното производство /каква част е за делбеното производство и каква част от хонорара се касае за претенцията по сметки/  – ищцата претендира сумата от 600 лв. –адвокатски хонорар, съдът счете, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 150лв. – на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Разноските в делбеното производство – възнаграждението на вещото лице по допусната СТЕ са направени от  ищцата и са в размер на 150лв. Съделителите носят отговорност за съдебните разноски в размер съответен на квотите им в съсобствеността. Доколкото една от поставените задачи касае претенция по сметки по отношение на заплатеното възнаграждение на вещото лице за тази задача ответникът отговаря по реда на чл.78, ал.1 ГПК съразмерно на уважената част от иска т.е. ако се приеме, че възнаграждение в размер на по 50лв., то ответникът дължи на ищцата сума в размер на 100лв. по допуснатата СТЕ. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съделителят А.П.А. дължи на съделителката И.П.А. част от разноските за заплатената от нея експертиза в размер на 50лв.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че действителната стойност на процесния апартамент възлиза на 40600лв., от което следва, че стойността на двата съдебно установени дяла в съсобствеността върху това жилище е равна на 20300 лв. Съгласно чл. 355 от ГПК страните дължат държавна такса за делбеното производство в размер на 4% от тази стойност.

                Ответникът следва  да бъде осъден да заплати и държавна  такса върху уважената част от претенцията по чл.31,ал.2 ЗС в размер на 42,71лв.              

 

Така мотивиран, съдът 

 

Р Е Ш И :

 

ВЪЗЛАГА на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК В ДЯЛ на И.П.А., с ЕГН ********** и адрес: *** недвижим имот, САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификационен номер 55871.505.512. 3.22 /землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район петстотин и пет, имот петстотин и дванадесет, сграда три, самостоятелен обект двадесет и две/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Перник, Община Перник, Област Перник, одобрени със заповед №РД-18-91/13.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, ЕКАТТЕ 55871 /петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно/, с адрес на имота: град Перник,п.к. 2300, ул. „П.А.” ****, с предназначение: „Жилище, апартамент”, със застроена площ от 70.51 кв.м./седемдесет цяло и петдесет и една стотни/ квадратни метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: самостоятелен обект с идентификационен номер 55871.505.512.3.23 /землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район петстотин и пет, имот петстотин и дванадесет, сграда три, самостоятелен обект двадесет и три/, под обекта: самостоятелен обект с идентификационен номер 55871.505.512.3.19 /землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район петстотин и пет, имот петстотин и дванадесет, сграда три, самостоятелен обект деветнадесет/,над обекта:няма; прилежащи части: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 10/десет/ с площ от 3.82 /три цяло и осемдесет и две стотни/квадратни метра, и 1.84 % /едно цяло и осемдесет и четири стотни проценти/ идеални части на сградата, който обект, съгласно доказателствен акт- Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 197, том III, дело №1407/25.08.1971г. по описа на Нотариус при Пернишкия районен съд представлява АПАРТАМЕНТ № 22 /двадесет и две/, находящ се в гр.Перник, ул. «Д.Х.Д» в жилищната ***/деветдесет и девет/, ***състоящ се от стая, спалня ниша, кухня, хол, тоалетна, дрешник, килер, антрета и лоджи, с обща квадратура от 70.51 /седемдесет цяло и петдесет и една стотни/ квадратни метра, при граници на апартамента: от югоизток, югозапад и северозапад-двор, от от североизток-стълбище и апартамент № 23 /двадесет и три/, от горе-покрив и от долу- апартамент № 19/деветнадесет/, заедно с принадлежащото към него ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 10/десет/ с квадратура от 3.82 /три цяло и осемдесет и две стотни/ квадратни метра, при граници на избеното помещение: от североизток и северозапад- коридор, от югоизток-мазе мазе №11/единадесет/, от югозапад- мазе № 9/девет/ и от горе- апартамент, и ведно с припадащите се 1.84 % /едно цяло и осемдесет и четири стотни проценти/ идеални части от общите части на сградата, и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, които обекти попадат в СГРАДА № 3 /три/, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификационен номер 55871.505.512 /землище петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, кадастрален район петстотин и пет, имот петстотин и дванадесет/ с пазарна стойност 40600 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК И.П.А., с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на А.П.А., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 20300 лв. за уравняване на дела му.

УКАЗВА на основание чл. 349, ал. 3 от ГПК на А.П.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, че за вземането си за уравняване на дела може да впише законна ипотека върху делбения имот.

УКАЗВА на основание чл. 349, ал. 5 и ал. 6 от ГПК на И.П.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, че следва да заплати сумата за уравняване на дела на А.П.А., с ЕГН **********, с адрес: *** в шестмесечен срок, считано от влизане на настоящото решение в сила, като в противен случай същото се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

УКАЗВА на основание чл. 349, ал. 6 от ГПК на И.П.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, че правото на собственост върху възложения му в дял имот се придобива след изплащане на сумата за уравняване на дяловетеу ведно със законната лихва.

ОСЪДЖА А.П.А., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на И.П.А., с ЕГН ********** и адрес: *** сумата от 1067,74 лв. на основание чл.31,ал.2 от ЗС за периода от 01.03.2017г. до 22.01.2018г.- представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот, ведно със законната лихва от 01.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията в частта  и от 22.01.2018г. до окончателното уреждане на отношенията между страните по повод имота.     

ОСЪДЖА А.П.А., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на И.П.А., с ЕГН ********** и адрес: *** сумата от 1067q74 лв. на основание чл.31,ал.2 от ЗС за периода от 01.03.2017г. до 22.01.2018г.- представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот.                

ОСЪЖДА на основание чл. 355 от ГПК И.П.А., с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати по сметка на Районен съд – Перник, в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 812 лв., представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА на основание чл. 355 от ГПК А.П.А., с ЕГН **********, с адрес: *** да да заплати по сметка на Районен съд – Перник, в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 812 лв., представляваща държавна такса, както и сумата от 42,71лв.по претенцията по сметки .

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, в частта в която искът е оставен без разглеждане , решението има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок.

 

                                                                                               

СЪДИЯ: