Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.04.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VI -17 състав, в закрито заседание на седми април две хиляди двадесет
и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 3054 по описа
за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2,
т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена
от длъжника по изпълнението „Т.С.“ ЕАД срещу постановление на частен съдебен
изпълнител Л.М., постановено на 10.02.2021 г., по изп.д. № 20217850400033 по описа на
ЧСИ Л.М., с рег. № 785 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което съдебният
изпълнител е отказал да намали по направено възражение за прекомерност размера на
разноските, дължими на взискателя за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Жалбоподателят счита, че
присъдените в полза на взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение са прекомерно завишени, доколкото производството не
се отличава с фактическа и правна сложност. Счита, че присъденото в полза на
тази страна адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до минималния
размер, определен в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., който се
следва за образуване на изпълнително дело и възлиза на 200 лв. Намира, че в
случая не следва да се прилага чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.,
тъй като в хода на образуваното изпълнително дело от упълномощения от взискателя адвокат не са извършени никакви действия, целящи
удовлетворяване на паричното му вземане.
Взискателят по изпълнителното дело – „Б.С.М.“
ЕООД, оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Твърди, че присъденото
в негова полза адвокатско възнаграждение е в размер, който отговаря на
минималния такъв, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
В приложените към жалбата мотиви
частният съдебен изпълнител посочва, че тя е неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от лице, което има право и
интерес от обжалването, какъвто е жалбоподателят, който има качеството на
длъжник по изпълнението в производството по изп.д. № 20217850400033
по описа на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 в КЧСИ, с район на действие СГС. Поради
изложеното същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От представените материали по изп.д. № 20217850400033 по описа на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 в
КЧСИ, с район на действие СГС, е видно, че същото е образувано по молба на взискателя „Б.С.М.“ ЕООД срещу длъжника „Т.С.“ ЕАД, за
събиране на сумите, присъдени с изпълнителен лист от 22.05.2020 г., издаден по гр.д.
№ 42291/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 175-ти състав, а именно на сума
в размер на 360 лв., представляваща направени разноски за предоставено
безплатно процесуално представителство, като вземането за получаване на тази
сума е прехвърлено от първоначалния кредитор на дружеството-взискател
с договор за цесия, който е съобщен на длъжника по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Установява се и това, че по изпълнителното дело взискателят „Б.С.М.“ ЕООД, е представляван от
адвокат Михаел Любомиров, като в хода му и преди
изпълнителното производство да бъде приключено са представени доказателства, че
тази страна е заплатила в полза на упълномощения адвокат възнаграждение в
размер на 280 лв. Това е видно от преводно нареждане за извършен превод на сумата
от 280
лв. От посоченото в документа
основание за извършване на превода се установява, че заплатената сума
представлява възнаграждение на адвокат, дължимо от „Б.С.М.“ ЕООД за действия по
изпълнително дело срещу „Т.С.“ ЕАД, които юридически лица са страните по процесното изпълнително дело. С оглед на това съдът приема,
че сумата от 280 лв., представлява платено възнаграждение за осъществени от
адвоката действия точно по изп.д. № 20217850400033 по
описа на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 в КЧСИ, с район на действие СГС.
Длъжникът е направил възражение
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на така заплатеното в полза на
процесуалния представител на взискателя адвокатско
възнаграждение, което е оставено без уважение от съдебния изпълнител, който е
счел, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК.
В хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК
съдебният изпълнител съответно съдът в производството по обжалване на акта на
съдебния изпълнител не могат да присъждат разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното
производство в размер по - нисък от минимално определения такъв съгласно чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а именно под размера за съответния вид
работа, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски
съвет /Наредбата/.
В случаите на осъществена
защита по изпълнителното производство, какъвто е настоящия, минималните размери
на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата в редакцията
на нормата, която е била действаща към датата на сключване на договора за
правна защита и съдействие от 21.01.2021 г.,
както и на извършване на плащането на уговореното адвокатско възнаграждение /в
тази насока е практиката на ВКС - Определение № 499/ 19.07.2019 г., постановено
по ч. т. д. № 3019/2018 г. по описа на ВКС, II т.о./. В
посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита
и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на
изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания, което предвид размера на вземането на взискателя,
който възлиза на сумата от 360 лв., е в размер на 200 лв. /
чл. 10, т. 2 от Наредбата/.
От договора за правна защита и
съдействие от 21.01.2021 г.
се установява, че на адвокатa е възложено да извършва
както правни действия по образуване на изпълнително производство срещу длъжника
„Т.С.“ ЕАД, така и действия по процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнителното дело, които имат за цел да бъде постигнато удовлетворяване
на паричното вземане. Ето защо и минималният размер на възнаграждението, което
се следва на адвоката, е този по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата и възлиза на 400
лв.
Предвид изложеното се налага
изводa, че в случая в полза на взискателя не може да се присъди адвокатско възнаграждение
под 400 лв., без значение каква е правната и фактическа сложност на делото и
какви и колко процесуални действия е извършил упълномощеният от него адвокат за
събиране на присъдените в негова полза суми. Претендираното
от взискателя и платено в полза на упълномощения
адвокат възнаграждение е по-ниско от тази сума, поради което разноските за
неговото заплащане не могат да бъдат намалени в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК
и следва да бъдат възложени изцяло в тежест на длъжника. Това прави подадената
частна жалба неоснователна.
В производството пред съда по
произнасяне по правилността на акта на съдебния изпълнител, с който е
разпределена отговорността за разноски в изпълнителното производство, не се
следват разноски за страната, в полза на която то е приключило.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната
жалба, подадена от Т.С.“
ЕАД срещу постановление на частен съдебен изпълнител Л.М., постановено на
10.02.2021 г., по изп.д. № 20217850400033 по описа на
ЧСИ Л.М., с рег. № 785 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което съдебният
изпълнител е отказал да намали по направено възражение за прекомерност размера
на разноските, дължими на взискателя за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.