МОТИВИ : Срещу подс. А.Д.Х.,
роден на *** ***, е предявено
обвинение за престъпление, инкриминирано чрез норма от Глава ІV-та, Раздел І-ви
от Особената част на НК. Същият е предаден на съд за това, че през периода месец януари
2018 година – месец декември 2018 година включително, месец февруари 2019 г. –
месец март 2019 година и месец май 2019 година – месец юли 2019 година
включително, в град Габрово, след като с влязъл в
сила съдебен акт – Решение № 410/07.10.2013 г. по Гр. дело
№ 288/2013 г. по описа на РС - Габрово, добило законна сила на 01.11.2013 година,
е бил осъден да издържа свой низходящ – дъщеря си Д.А. Х., като й заплаща чрез
нейната майка и законна представителка И.О.Х. ежемесечна издръжка в размер на
сумата от 100 лева, съзнателно не изпълнил това си задължение за повече от две
месечни вноски – 17 месечни вноски за посочения период общо в размер на 1700 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Освен че е
получил препис от обвинителният акт, подс. А.Х. потвърждава, че разбира и
същността на обвинението, което е предявено против него. Той се е признал за виновен по отношение на това обвинение, като чрез
личните си обяснения, които е дал по повод на същото в рамките на съдебното
следствие по реда на чл. 277, ал. 1 от НПК, е изложил описание на фактическата
обстановка, свързана с извършването на деянието, за което се явява предаден на
съд.
От
осъществената цялостна преценка на събраните по делото доказателства – писмени
и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на
същите с обясненията на подс. А.Х., съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Към периода,
посочен във внесения от РП Габрово обвинителен акт, подс. Х. не е бил осъждан
за осъществени престъпления както от общ, така и от частен характер. Той не е
бил освобождаван и от наказателна отговорност за такива престъпления, в т.ч.
въз основа на реда, предвиден в Глава VІІІ, Раздел ІV от Общата част на НК, като поради
тези обстоятелства е имал чисто съдебно минало до него.
Подс. А.Х. и свид.
И.Х. са бивши съпрузи, които към момента за постановяване на бракоразводното
решение са имали едно малолетно дете – дъщеря Д.А. Х., родена на *** година.
При прекратяване на съществувалата между тях брачна връзка, с Решение № 410 от
07.10.2013 г. по Гр. дело № 288/2013 г. на РС - Габрово родителските права
върху детето са предоставени за упражняване на майката, а бащата е осъден да му
заплаща ежемесечна издръжка. След първоначалното определяне тя не е търпяла
промяна, като според посоченото решение, което е влязло в законна сила на
01.11.2013 година, подс. Х. е следвало да доставя 100 лева месечно, считано от
14.02.2013 година, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на предвидените от закона основания за изменяване или прекратяване
на определеното задължение по отношение на детето.
До месец януари
2018 година задължението е било изпълнявано от подс. Х., като от началото на
следващия месец – февруари 2018 г., той преустановил да заплаща дължимата
издръжка. Поради това през месец август 2018 година бившата му съпруга подала
тъжба до РП Габрово. С оглед на данните от образуваната въз основа на нея
преписка, установени при извършената от РУ Габрово предварителна проверка по
нея, с постановление от 10.10.2018 г. на прокурор при РП - Габрово е
разпоредено да се образува досъдебно производство, каквото (под № 1752 ЗМ-586/2018 г. на РУ Габрово) е било
заведено в полицейското управление. В рамките на воденото разследване, както и
след действия по спиране на наказателното производство поради предпоставки по
смисъла на чл. 244, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2 от НПК, които са
били предхождани и от обявяването на подсъдимия за общодържавно издирване с
мярка „установяване на адрес”, на 16.08.2019 г. Х. е бил привлечен в качеството
на обвиняем, с предявено обвинение за престъпление с квалификация по чл. 183,
ал. 1 от НК, свързано с неизпълнение на задължението за издръжка през периода
от месец януари до месец декември 2018 г. включително, месец февруари 2019 г. – месец март 2019 година и месец май 2019 година –
месец юли 2019 г. включително, отнасящо се за 17 месечни вноски на обща
стойност 1700 лева. Фактическите
признаци от състава на това престъпление са отразени в приложеното на л. 68-69
от ДП постановление, съставено от разследващия орган. Основаното на тях
обвинение е било предявено против
подсъдимия и
чрез
обвинителния акт, с който събраните в досъдебното
производство материали са били внесени за разглеждане в
Районен съд -
Габрово.
Изложената
фактическа обстановка не е предмет на оспорване от страна на подс. А.Х., като
се приема за установена от обясненията, дадени от нея в хода на съдебното
следствие, от тяхната съпоставка с показанията на свидетелката И.Х., от
писмените доказателствени материали, съдържащи се в досъдебното производство –
постановление за образуване / л. 2 /; справка относно извършена проверка по
преписка, писмо за възлагане на такава, тъжба и копие от удостоверение по Гр.
дело № 288/2013 г. на РС Габрово / л. 4-8 /; заверено копие
от Решение № 410 от 07.10.2013 г. по Гр. дело № 288/2013 г. на РС – Габрово /
л. 16-18 /; постановление от 17.12.2018 г. на прокурор при РП
- Габрово за спиране на наказателно производство / л. 62 / и постановление от
12.07.2019 г. на прокурор при същата прокуратура за възобновяване на
наказателно производство / л. 65 /; постановление
за привличане на обвиняемо лице и за взимане на мярка за неотклонение / л.
68-69 /; декларация за семейно, материално положение и
имотно състояние / л. 84 /; протокол за предявяване на разследване
/ л. 85 /; както и от намиращата се на л. 18 от НОХД №
998/2019 г. на РС Габрово справка за съдимост с информация за актуалното
съдебно минало на дееца към датата на нейното издаване, всички съдържащи данни
от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото и на тези от
предмета на доказване по него.
При изложената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна :
Макар да
установяват съществуването на самото присъдено и безспорно трайно неизпълнявано
задължение за заплащане на издръжка, събраните по делото доказателства не са в
състояние да определят, че то не е било изпълнявано през целия период, визиран
в обвинителния акт, тъй като от показанията на разпитаната свидетелка И.Х. е
видно, че подсъдимия А.Х. е заплатил съответната месечна вноска за месец януари
2018 година. Доколкото това е така, същият следва да бъде оправдан не само по
отношение на свързаната с нея част от първоначално предявеното му обвинение, но
и по отношение на броя и съответната обща парична равностойност на
неиздължените месечни вноски, която (заради
внесената такава за посочения месец от 2018 година) възлиза на
сумата от 1600 лева. Подс. Х. е съзнавал, че като родител на детето е бил
задължен да го издържа, и след като не е изпълнил това свое задължение, той е
осъществил състава на инкриминираното престъпление не само от обективна, но и
от субективна страна. Поддържаните от последният възражения не са в състояние
да наложат различни правни изводи, след като самото съществуване на изложените
обективни причини за неизпълнението на определената издръжка, произтичащи от
липсата на получавани средства поради оставането му без работа, не се подкрепя
от събраните доказателства.
При така
описаната фактическа обстановка, въз основа на изложените, произтичащи от нея
доводи и съображения, съдът прие за безспорно от правна страна, че след като през периода м. февруари
2018 година – месец декември 2018 година включително, месец февруари 2019 г. –
месец март 2019 година и месец май 2019 година – месец юли 2019 година
включително, в град Габрово, след като с влязъл в
сила съдебен акт – Решение № 410/07.10.2013 г. по Гр. дело
№ 288/2013 г. по описа на РС - Габрово, добило законна сила на 01.11.2013 година,
е бил осъден да издържа свой низходящ – дъщеря си Д.А. Х., като й заплаща чрез
нейната майка и законна представителка И.О.Х. ежемесечна издръжка в размер на
сумата от 100 лева, и съзнателно не е изпълнил това си задължение за повече от
две месечни вноски – 16 месечни вноски за посочения по-горе период на обща
стойност 1600 лева, подс. А.Д.Х. при форма на вина пряк умисъл от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 183, ал. 1 от НК,
в извършването на което го призна за виновен.
Съдът призна
подсъдимия А.Д.Х. за невинен в това съзнателно да не е изпълнил задължението си за издръжка към посоченото
лице за месец януари 2018 година, както и в това общата парична равностойност
на незаплатените от него месечни вноски за нея да възлиза на сумата от 1700
лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда в тази част и по
така предявеното против него първоначално обвинение за престъпление по чл. 183,
ал. 1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено за извършеното престъпление, като смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало на подсъдимия
А.Х. към инкриминирания по обвинителния акт период, което определя същият като
лице с невисока степен на обществена опасност в качеството на деец; дадените
обяснения по време на разследването по досъдебното и съдебно производство, с
които е спомогнал за разкриване на обективната истина; направеното
в тях самопризнание, сочещо за проявено критично отношение към извършеното
престъпление; немалката продължителност на периода, през който издръжката
не е била изплащана от него и нейния немалък размер.
Като прецени изложените по-горе данни по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице относително изразен превес на
смекчаващите вината обстоятелства. С оглед на тях и предоставената му
възможност за избор по чл. 57, ал. 1 от НК, прие, че за извършеното
престъпление следва да се наложи второто от двете алтернативни наказания,
предвидени в разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК, а именно – “Пробация”.
Поради изложеното, и като отчете конкретния характер и естество на съответните
обстоятелства, наложи на подс. А.Х. наказание от посочения вид, включващо
установените пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК:
“Задължителна регистрация по настоящ адрес”***, за срок над минималния – от „Една година”, и “Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за същия по размер срок, като прие, че
по този начин, с такива определени по отношение на тяхната продължителност и
вид мерки, ще се създадат условия за постигане на целите на личната и генерална
превенция на наказателната репресия, посочени в нормата на чл. 36 от НК.
Въз основа на
установените по делото факти и след като отчете целите, преследвани с
изпълнението на наложената пробационна мярка „Задължителна регистрация по
настоящ адрес”, на осн. чл. 42б, ал. 1 от НК съдът определи периодичност за
нейното изпълнение в рамките на минимално предвидения порядък, а именно - „Два
пъти седмично”.
В този смисъл е и постановеният съдебен акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ........................