О
П Р Е
Д Е Л
Е Н
И Е №1154
Гр.
Пловдив , 26.05.2016 г
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СОНЯ
ГЕШЕВА ЧЛЕНОВЕ
: ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
СТЕФКА
МИХОВА
като разгледа докладваното от председателя гр.д. 929 по описа за 2015, година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е действие на частния съдебен изпълнител – М.О. рег. № 758 с район на действие Пловдивския окръжен съд по изп. дело 64/2016 година против Постановление на ЧСИ ,обективирано в съобщение и Покана за доброволно изпълнение от 19.02.2016 година , с което е прието като разноски по делото сумата за платен адв. хонорар в размер на 9251,03 лв.,приети такси в полза на ЧСИ по т.26 от ТТР към ЗЧСИ,както и дължимост на сума в размер на 517,49 лв. лихви .Твърди се ,че адв. хонорар е прекомерен ,като не съобразен с фактическата и правна сложност , тъй като още с образумване изпълнителното производство същото било присъединено към изп. дело 1726/2013 година между същите страни, по което по предходното дело извършени всички необходими изпълнителни действия по описи, възбрани ,запори и др. и в случай на приемане дължимост на адв. възнаграждение и за посоченото изп. дело 60/2016 година, то същото следвало да е не повече от половината претендирано,съгласно чл. 10 т.2 от Наредба № 1 /2004 година за мин. адв. възнаграждения.Вземането не било лихвоносно , а определения размер както за адв. възнаграждение,така и за таксите по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ .Образуваното изпълнително производство било недопустимо ,тъй като посочения в молбата взискател –Гражданско дружество по ЗЗД нямал самостоятелен статут , като недопустимо било също така и присъединяване на образуваното недопустимо изпълнително дело към друго изпълнително дело .По изложените съображения се иска сэдънт да констатира недопустимост за образуване изпълнително производство и отмяна на Постановленията на ЧСИ за определяне разноските по това изпълнително дело- 64/2016 година по описа на ЧСИ –Обретенова.
Постъпило е становище от ДЗЗД ”ГСМ Пауър Инженеринг” за недопустимост на жалбата по съображения изложени в същото и се иска да се остави без разглеждане жалбата на Община Сопот.Разгледана по същество се твърди жалбата да е неоснователна и като такава се иска оставянето й без уважение.
Становището на ЧСИ- Обретенова е ,че жалбата е недопустима,поради липса на акт подлежащ на обжалване,какъвто би следвало да е налице при заявено искане от жалбоподателя- длъжник за намаляване размера на адв. възнаграждение по чл. 78 ал.5 от ГПК и последвал отказ от съдебния изпълнител.Твърди се в становището,че останалите направени от жалбоподателя възражения не попадат в хипотезите на чл. 435 от ГПК , поради което жалбата следвало да се остави без разглеждане. Разгледана по същество жалбата била неоснователна ,поради това,че адв. хонорар бил минимален съгласно Наредба №1 /2004 година за минимални адв. възнаграждения ,като към този размер следвало да се добави и ДДС,тъй като пълномощникът на взискателя регистриран по ЗДДС.По отношение сочената сума от 517,49 лв. като дължима лихва от страна на ЧСИ бил постановен Протокол от 23.02.2016 година за корекция поради допусната техническа грешка в ПДИ и тази сума не се дължала от длъжника.По отношение определените такси по т.26 от ТТРЗЧСИ същите били правилно определени,изпълнителното производство било допустимо,тъй като взискател в изпълнението бил именно молителя- ДЗЗЗД „ГСМ Пауър Инженеринг”АД ,като отделните участници в дружеството имали активна солидарност по отношение на вземания спрямо трети лица.Неоснователно се явявало и жалбата касаеща извършеното от страна на ЧСИ Присъединяване,целящо процесуална икономия. Пловдивският окръжен съд, преценявайки доказателствата по делото намира за установено следното:
От приложеното копие от изп. дело 64 /2016 година ,настоящата инстанция установи,че жалбата против размера на дължимите разноски-адв. възнаграждение и такси по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ от Община Сопот,представлявана от адв.Г.,посочени в съобщение и покана за доброволно изпълнение от 19.02.2016 година,получена на 19.02.201620.11.2014 година , изхожда от длъжник,който съгласно разпоредбата на чл. 435 ал.2 от ГПК е лигитимно лице да обжалва изпълнителни действия, в производство срещу изпълнително действие, касаещо дължими адв. разноски по смисъла на чл. 78 ал.8 от ГПК,както и за други разноски по делото. Уведомяването до длъжника за размера на дължимите разноски обаче не е Постановление по смисъла на чл. 435 ал.2 от ГПК и подлежащо на обжалване,поради което настоящата жалба е недопустима и като такава не следва да се разглежда по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК, съдебният изпълнител би могъл да определи разноски по делото за адв. хонорар по- ниско от претендираното такова от проц .представител на взискателя при констатирана прекомерност на заплатеното , с оглед правната и фактическа сложност на спора или да остави без уважение такова искане .
Тъй като съгласно разпоредбата на чл.435 ал.2 от ГПК длъжникът в изпълнението има право да обжалва постановлението за разноските ,включително и отказа на ЧСИ за намаляване разноските касаещи адв. възнаграждение, то при заявено искане за това до ЧСИ какъвто в настоящия случай не е налице , частният съдебен изпълнител дължи произнасяне по това искане по същество ,тъй като в изпълнителното производство на общо основание намира приложение разпоредбата на чл. 248 от ГПК ,съгласно която съдебният изпълнител може да допълни или измени постановлението си за разноските и едва след постановяване на акт от последния,длъжникът ще има възможност да го обжалва пред окръжния съд по реда на чл.435 ал.2 от ГПК.
В обжалваната в настоящото производство Покана за
доброволно изпълнение липсва валидно волеизявление на ЧСИ по определяне на
дължимите в изпълнителното производство разноски, респ. волеизявление, по повод
искане от длъжника за намаляване на разноските, което да бъде предмет на
проверка от въззивната инстанция.
С оглед
изложеното , поради липса на постановление на ЧСИ, с което е да отказано
редуциране размера на адв.
възнаграждение, дължимо от жалбоподателя на основание чл.78 ал.5 от ГПК,то жалбата е недопустима и в настоящето производство не би могло съдът да се произнася по същество
относно заявеното искане за редуциране
заплатеното възнаграждение . В тази част жалбата не би могла да се възприеме и като искане за редуциране до ЧСИ за
редуциране адв. възнаграждение по реда на чл. 248 от ГПК ,тъй като липсва акт
на ЧСИ с валидно волеизявление и жалбата
в тази част ще се остави без разглеждане ,като се прекрати производството по
същата.
По отношение разноските посочени в поканата за доброволно изпълнение по т.26 от ТТР към ЗЧСИ са съобщени на длъжника посредством цитираното вече съобщение и ПДИ ,които не представляват акт на ЧСИ от вида посочен в разпоредбата на чл. 435 ал.3 от ГПК-постановление за разноски. Това е така, тъй като окончателно дължимостта и размера на разноските извършени в хода на изпълнителното производство, които приема и признава на взискателя, и които подлежат на заплащане от длъжника, съдебният изпълнител следва да определи с нарочен акт, който подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.2, изр. последно от ГПК, поради което както съобщението ,така и поканата не би могло да се обжалва пред съда и в тази част жалбата е недопустима и не следва да се разглежда по същество ,като производството по делото се прекрати.
По отношение останалите възражения в жалбата ,касаещи посочената сума от 517,49 лв. в поканата като олихвяема ,видно от доказателствата по делото, ЧСИ е извършил корекция с Протокол от 23.02.2016 година ,като е постановил сумата да не е дължима,поради което освен че липсва при това положение предмет на жалба, то същата в тази част и не попада в приложното поле на чл. 435 от ГПК,поради което и в тази част жалбата е недопустима и ще се прекрати производството по нея.
В останалата част , жалбата касаеща образуване изпълнителното производство и присъединяване същото към
друго изпълнително производство е също
недопустима предвид това ,че съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението
за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради
това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за
разноските, а съгласно ал.3 и постановлението за възлагане на посочените две
основания-наддаването не е извършено надлежно или не е възложено по най-високата
предложена цена. Посоченото изброяване е изчерпателно. При това положение,
депозираната жалба от длъжника срещу извършени от ЧСИ действия,предмет на
жалбата по изпълнителното дело е недопустима,
доколкото в закона не е уредена възможност за обжалване на действия, различни
от визираните в чл. 435 ГПК. Обжалваните действия не са сред
изчерпателно изброените в чл. 435 ал.2
от ГПК,подлежащи на обжалване ,поради което жалбата и в тази част е недопустима
и ще се остави без разглеждане по същество,като се прекрати производството по
делото и в тази част.
С оглед на изложените съображения,жалбата е недопустима за всички обжалвани действия на ЧСИ в цялост и ще се остави без разглеждане,като се прекрати производството по делото.
Водим от изложеното, Пловдивският окръжен съд
О П Е Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 2836/25.02.2016 година по описа на ЧСИ- О. и вх. № 12139 /15.04.2016 година по описа на ПОС против действия на ЧСИ Обретенова по изп. дело 64/2016 година , касаещи Постановление на ЧСИ,обективирано в съобщение и Покана за доброволно изпълнение от 19.02.2016 година , с което е прието като разноски по делото сумата за платен адв. хонорар в размер на 9251,03 лв.,приети такси в полза на ЧСИ по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, дължимост на сума в размер на 517,49 лв. лихви, образуване изпълнителното производство и присъединяване посоченото изпълнително дело 64/2016 година към изп. дело 1726/2013 година по описа на ЧСИ –О.
Определението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от получаване съобщението от страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :