№ 3677
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Ив. Минчев
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Гражданско дело №
20241110133989 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от ЗАД „А.Ш.“ АД срещу Ч.С.И. В. Д. М., с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на
сумата от 4815,82 лева, платена при отпаднало основание /отмяна на начислена такса по т.
26 ТТРЗЧСИ с решение № ***/ 31.01.2024 г. по в.гр.д. № 9954/2023г. на СГС, ЧЖ-I-Д/, ведно
със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба-
10.06.2024г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че с Решение № *** от 31.01.2024г., постановено по в.гр.д. №
20231100509954 по описа за 2023 година на Софийски градски съд, ЧЖ-1-Д, е отменено
разпореждане от 15.08.2023г. на ЧСИ В. М., с което е оставено без уважение искането му за
намаляване на приетите по изп. дело № ************* по описа на ЧСИ В. М. разноски на
взискателя Н.К. за заплатено адвокатско възнаграждение и начислена такса по чл. 26
ТТРЗЧСИ. Сочи, че съдът е намалил размера на разноските на взискателя Н.К. за адвокатски
хонорар от 3267,00 лева на 200,00 лева и отменил изцяло начислената такса по чл. 26
ТТРЗЧСИ от 4911,95 лева. Твърди, че посочените суми били платени от него по сметка на
ЧСИ В. Матева на 17.05.2023г. като част от общата сума от 76 866,78 лева. Излага, че сумата
от 76866,78 лева включва: 42000,00 лева - главница; 26565,33 лева - лихва; 122,50 лева -
разноски за образуване на изп. дело; 3267,00 лева - адвокатски хонорар и 4911,95 лева -
такси по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ. Поддържа, че с оглед цитираното по-горе решение,
ответникът дължи връщане на сумата от 3067,00 лева - разлика между платеното в
изпълнителното производство адвокатско възнаграждение и присъдения (намаления) от СГС
размер от 200,00 лева; 4911,95 лева - начислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Сочи, че общото
задължение на ЧСИ В. М. за възстановяване на получените от нея суми по изп. дело №
*************, съгласно постановеното решение № ***/ 31.01.2024г. на СГС възлиза на
7978,95 лева. Твърди, че на 06.02.2024г. ЧСИ В. М. е възстановила частично дължимите
суми, като превела сумата 3163,13 лева, респ. дължима оставала разликата от 4815,82 лева.
Излага, че към настоящия момент ЧСИ В. М. не е възстановила сумата от 4815,82 лева. С
уточнителна молба от 19.07.2024г. ищецът е заявил, че процесната сума включва единствено
недължимо платената такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ- остатък от 4911,95 лева, която
сума се дължи изцяло съгласно решението на СГС въпреки извършеното от ЧСИ В. М.
1
последващо преизчисляване на разноските. Поддържа, че съгласно решението на СГС
таксите по т. 26 от Тарифата са отменени като неоснователни в пълен размер, което
означавало, че ЧСИ М. няма право да извършва последващо презчисляване и да
възстановява по-малко от посоченото в съдебното решение. При тези твърдения моли съда
да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва наличието на
посоченото от ищеца съдебно решение, с което таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е отменена изцяло,
но въпреки това развива подробни съображения в насока, че такава му се дължи, доколкото
постъпилата доброволно по изп. дело сума, била резултат от извършени от страна на ЧСИ
изпълнителни действия. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
По така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е платил
в полза на ответника процесната сума на валидно правно основание, което впоследствие е
отпаднало с обратна сила.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на основание за
задържане на полученото.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че ищецът в качеството си на длъжник по изп.д. ************* по описа на
ЧСИ В. М. в срока за доброволно изпълнение е заплатил сумата от 76 866,78 лева,
включваща 42000,00 лева - главница; 26565,33 лева - лихва; 122,50 лева - разноски за
образуване на изп. дело; 3267,00 лева - адвокатски хонорар и 4911,95 лева - такси по т. 26 от
Тарифата към ЗЧСИ; че с Решение № *** от 31.01.2024г., постановено по в.гр.д. №
20231100509954 по описа за 2023 година на СГС, ЧЖ-1-Д, е отменено разпореждане от
15.08.2023г. на ЧСИ В. М., с което е оставено без уважение искането на ищеца за намаляване
на приетите по изп. дело № ************* по описа на ЧСИ В. М., разноски на взискателя
Н.К. за заплатено адвокатско възнаграждение и начислена такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ, както и
че с решението съдът е намалил размера на разноските на взискателя Н.К. за адвокатски
хонорар от 3267,00 лева на 200,00 лева и отменил изцяло начислената такса по чл. 26
ТТРЗЧСИ от 4911,95 лева. Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват
и от събраните по делото писмени доказателства.
С молба от 15.05.2023г. взискателят Н.Г.К. е поискал от ЧСИ В. М. да бъде
образувано изпълнително дело срещу ищеца ЗАД „А.Ш.“ АД за събиране на вземанията, за
които е издаден изпълнителен лист № 102 от 12.05.2023г. издаден по в.т.д. № 142/2023г. по
описан на Апелативен съд – Пловдив за сумата от 42 000 лева – главница, ведно със
законната лихва считано от 09.03.2017г. до окончателното изплащане на вземането. С
молбата е възложено на съдебния изпълнител да определя способите за изпълнение.
С разпореждане от 15.05.2023г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително
дело, като е приел разноски за адвокатски хонорар от 3267 лева и авансови такси в размер на
66 лева.
На 15.05.2023г. съдебният изпълнител е изпратил на ищеца ЗАД „А.Ш.“ АД, с която
го е поканил в двуседмичен срок от получаването да заплати присъдената главница от 42 000
лева, калкулираната законна лихва към датата на поканата от 26 565,33 лева, разноски по
изпълнителното дело в размер на 122,50 лева, пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с
включен ДДС в размер на 4911,95 лева, както и адвокатския хонорар на взискателя от 3267
2
лева, или общо 76 866,78 лева. Поканата е връчена на ищеца на 16.05.2023г.
На същата дата 16.05.2023г. ищецът ЗАД „А.Ш.“ АД е уведомил съдебния
изпълнител, че е получил поканата и сумите ще постъпят по сметката на съдебния
изпълнител на 17.05.2023г.
На 17.05.2023г. ищецът ЗАД „А.Ш.“ АД е превел по банковата сметка на съдебния
изпълнител посочената в ПДИ обща сума от 76 866,78 лева и същата е постъпила.
Междувременно с молба от 16.05.2023г. взискателят е поискал от съдебния
изпълнител да наложи запор върху банковите сметки на ЗАД „А.Ш.“ АД и на същата дата
съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „Интернешънъл Асет Банк“ АД,
което е получено от банката и запорът е наложен на 19.05.2023г. – след постъпване на
плащането. На 19.05.2023г. съдебният изпълнител е постановил вдигане на запора и
съобщението е получено от банката на 23.05.2023г.
На 19.05.2023г. ищецът ЗАД „А.Ш.“ АД е подал възражение срещу разноските в
изпълнителното производство, което е оставено без уважение от съдебния изпълнител с
разпореждане от 15.08.2023г. Междувременно с констативен протокол от 01.06.2023г.
съдебният изпълнител е разпределил платената от ищеца сума по пера, като е посочил, че
задържа сума в размер на 3473,45 лева за разноски /въпреки че общият размер на оспорените
от ищеца разноски е 8178,95 лева/.
На 22.08.2023г. ищецът е подал жалба срещу разпореждането, с което е оставено без
уважение възражението му срещу разноските в изпълнителното производство. В мотивите
си по жалбата съдебният изпълнител е изложил сходни съображения като тези, съдържащи
се в отговора на исковата молба по настоящото дело относно дължимостта на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ след като плащането е извършено след
образуване на изпълнителното дело.
С Решение № 31.01.2024г., постановено по в.гр.д. № 9954/2023г. по описа на СГС,
ЧЖ-I-Д състав, е отменил разпореждането на съдебния изпълнител от 15.08.2023г., с което е
оставено без уважение възражението на ищеца и вместо това е постановл намаляване на
претендираните от взискателя разноски за адвокатски хонорар от 3267 лева на 200 лева и е
отменил изцяло начислената от съдебния изпълнител такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на
4911,95 лева. По този въпрос мнозинството от съдебния състав е приело, че таксите по
изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и възнаграждението на
ЧСИ произтича от извършеното от него действие, т.е. начислява се върху принудително
събраните суми от реализираните изпълнителни способи. Съдът е приел, че в случая
плащането е извършено доброволно и не е в резултат на наложения два дни по-късно запор
или на друго действие на съдебния изпълнител.
С писмо от 01.02.2024г. ищецът е поискал от съдебния изпълнител да му върне
недължимо платените с оглед решението суми, а именно 3067 лева – разлика между
събраното адвокатско възнаграждение от 3267 лева и дължимото такова от 200 лева, както и
сумата от 4911,95 лева, представляваща платена пропорционална такса на основание т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
На 06.02.2024г. съдебният изпълнител е съставил констативен протокол, с който е
разпределил задържаната от него сума за разноски от 3473,45 лева, както следва – за такса
по т. 26 – сумата от 51,93 лева; за обикновени такси – сумата от 40 лева; за ДДС – сумата от
18,39 лева и за взискателя – сумата от 200 лева . След приспадане на тези суми, остатъкът от
3163,13 лева е възстановен на ищеца на 06.02.2024г.
Други суми не са възстановявани на ищеца.
Следователно по делото няма спор и се установява, че на 17.05.2023г. ищецът ЗАД
„А.Ш.“ АД е превел по сметката на ответника ЧСИ В. М. всички суми за разноски, посочени
в поканата за доброволно изпълнение, връчена му на 16.05.2023г., в това число 122,50 лева -
3
разноски по изпълнителното дело, 4911,95 лева - пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
с включен ДДС и 3267 лева - адвокатски хонорар на взискателя, съставляващи всички
приети и начислени от съдебния изпълнител разноски към датата на поканата. От тези суми
с възражението си от 19.05.2023г. ищецът е оспорил дължимостта на сумата от 4911,95 лева -
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС и 3267 лева - адвокатски
хонорар на взискателя. След като съдебният изпълнител е оставил възражението без
уважение със своето разпореждане от 15.08.2023г., ищецът е оспорил дължимостта на тези
разноски и със своевременно подадената частна жалба.
В резултат на това, с цитираното по-горе решение, съдът е отменил изцяло
начислените от съдебния изпълнител разноски за пропорционална такса в размер на 4911,95
лева и е намалил приетото адвокатско възнаграждение на взискателя от 3267 лева на 200
лева. Следователно основанието на извършеното от ищеца плащане на сумата от 4911,95
лева – пропорционална такса и 3067 лева – разлика в адвокатското възнаграждение на
взискателя, е отпаднало от датата на влизане в сила на решението.
По възражението на ответника, че разноските за пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ се дължали от длъжника винаги, когато плащането е извършено след образуване
на изпълнителното дело, съдът приема следното. Разноските в изпълнителното
производство, включително тези за възнаграждението на съдебния изпълнител, изразяващо
се в пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, представляват разноски в гражданското
съдопроизводство и подобно на съдебните такива, тяхното възстановяване се дължи от
момента, в който те са приети в изпълнителния процес с акт на съдебния изпълнител, а не от
момента на извършване на разхода. Независимо от това дали съдебният изпълнител се е
произнесъл с постановление, разпореждане или друг самостоятелен акт за тяхното
определяне и приемане, или разноските са инкорпорирани в друг негов акт /най-често в
текста на поканата за доброволно изпълнение/, основанието за възникването на
задължението на длъжника да ги заплати е именно актът за тяхното определяне, а не
обективният факт, че са сторени или че принципно се дължат съобразно материалния
интерес.
Решението на окръжния съд, с което се произнася по отношение на така
определените разноски в изпълнителното производство на основание чл. 437 вр. с чл. 435,
ал. 2, т. 7 от ГПК, не разрешава спор за материално право и не формира сила на пресъдено
нещо. Същото, обаче, разрешава окончателно процесуалния въпрос за размера на
разноските, които се дължат от длъжника в конкретното изпълнително производство,
респективно за законосъобразността на акта на съдебния изпълнител, с който тези разноски
са начислени и приети. Правният ефект на това решение е аналогичен с този на актовете в
производството по чл. 248, ал. 1 ГПК и по чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 274 ГПК – те също не
формират сила на пресъдено нещо по спорно материално право, но разрешават по
окончателен начин свързания с правния спор въпрос за дължимостта и размера на съдебните
и деловодните разноски. Затова, когато една от страните в исковото производство е платила
присъдените със съдебен акт разноски, а впоследствие този акт е бил изменен или отменен в
частта за разноските по посочения ред, основанието за извършване на това плащане е
отпаднало с обратно действие и страната, която го е получила, дължи неговото връщане.
След окончателното разрешаване на процесуалния въпрос относно размера на дължимите
разноски, тази страна не може да релевира възражения, че произнасянето на съда е
неправилно, респективно че разноските са дължими, защото са сторени и има правото да ги
задържи на това основание.
Аналогично е положението и по отношение на разноските в изпълнителното
производство. Ако /както в настоящия случай/ разноските са били определени от съдебния
изпълнител с поканата за доброволно изпълнение и длъжникът ги е платил в рамките на
двуседмичния срок, за да избегне прилагането на изпълнителни способи, но в същото време
4
се е възползвал от правото си на жалба срещу тях, дължимостта на платените разноски се
явява поставена в зависимост от произнасянето по жалбата. В случай, че инкорпорираният в
поканата за доброволно изпълнение акт на съдебния изпълнител за тяхното определяне и
приемане бъде изменен или отменен от съда, основанието на извършеното от длъжника
плащане отпада и платеното подлежи на връщане, като съдебният изпълнител не може да
противопоставя възражения, че произнасянето на съда е неправилно, респективно че
възнаграждението по т. 26 от ТТРЗЧСИ му се дължи винаги, когато плащането следва
образуването на изпълнителното дело. Както беше уточнено по-горе, основанието за
плащане на разноските в изпълнителното производство от длъжника е актът за тяхното
определяне, а не обстоятелството, че съдебният изпълнител е извършил действия, за които
му се дължи възнаграждение. Затова при отмяна на акта, ответникът не може да се защитава
срещу кондикционния иск с довода, че независимо от това му се дължи възнаграждение. Да
се приеме противното би означавало в една и съща хипотеза на отменен от съда акт по
разноските, неплатилият разноските длъжник да се освободи от задължението за плащането
им по силата на решението по чл. 437 ГПК, но платилият длъжник да е възпрепятстван да ги
получи обратно, защото съдът в производството по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД не е обвързан от
решението по чл. 437 ГПК и може да приеме друго. Съдът в настоящото производство
наистина не е обвързан от решението по чл. 437 ГПК и изложените в него съображения за
недължимост на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, но следва да зачете правните последици от
него за изпълнителния процес, а именно, че правното действие на акта на съдебния
изпълнител за определяне на разноските е отпаднало поради неговата отмяна.
Ето защо съдът намира, че с отпадане действието на акта на съдебния изпълнител, с
който са определени разноските, е отпаднало и основанието, на което те са платени от ищеца
в полза на ответника. При това положение и доколкото ответникът не навежда друго
основание, на което да задържи плащането /извън твърдението, че решението на СГС е
неправилно и длъжникът дължи възнаграждение на съдебния изпълнител/, то платената от
ищеца сума следва да му бъде върната.
Както беше изяснено по-горе, общата платена от ищеца по сметката на ЧСИ сума за
адвокатско възнаграждение на взискателя и за пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
съгласно връчената му покана е 8178,95 лева /4911,95 + 3267/, а на връщане подлежи сумата
от 7978,95 лева /4911,95 + 3067/. Видно от констативния протокол от 06.02.2024г., от тази
сума ответникът е приел да върне 3475,46 лева /посочена като задържана сума/, която
включва разликата в адвокатското възнаграждение на взискателя /3067 лева/ и надплатен
остатък от 408,46 лева. След ново удържане на пропорционална такса и обикновени такси с
неустановено основание /доколкото всички вземания по делото, включително обикновените
такси, са платени още на 17.05.2023г./ на ищеца е върната сумата от 3163,13 лева.
Следователно предявеният иск за връщане на сумата от 4815,82 лева /разликата над
върнатите 3163,13 лева до общия подлежащ на връщане размер от 7978,95 лева/,
представляваща платена на отпаднало основание такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, е основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 192,63 лева и претендира юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП, или
общо 292,63 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Ч.С.И. В. Д. М., с рег. № 860 в КЧСИ, с район на действие СГС, с адрес:
гр. София, ул. „Х.Б.“ № 7, ет. 1, да заплати на ЗАД „А.Ш.“ АД, с ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ш.П.“ № 35, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
сумата от 4815,82 лева, представляваща разноски по изп.д. № ************* по описа на
ЧСИ В. М., платени на 17.05.2023г. на отпаднало основание /отмяна на начислена такса по т.
26 ТТРЗЧСИ с решение № ***/ 31.01.2024 г. по в.гр.д. № 9954/2023г. на СГС, ЧЖ-I-Д/, ведно
със законната лихва върху сумата считано от 10.06.2024г., до окончателното изплащане на
вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 292,63 лева, представляваща
сторените разноски по настоящото дело.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6