РЕШЕНИЕ
№ 2616
гр. Варна, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. А.а
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20233110108111 по описа за 2023 година
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Л. В. Ц., ЕГН **********
от гр. ***, ул. „***“№ ***, съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ №*** ет. ***, адв А. П. -
ВАК, с която претендира да бъде осъдена ***, Булстат ***, с адрес гр. *** бул. „***“ №
***да й заплати сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на получени
телесни увреждания след падане на 02.03.2023г. поради стъпване в междина между
повреден бордюр и плочките на тротоар в гр. *** на спирката срещу ***, до аптека
„***“, който тротоар като част от общински път /улица/ не е бил поддържан в
изправност от служителите на ответника, на които той е възложил това негово
задължение уредено със Закона за пътищата; и сумата от 80 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди вследствие на същото безвиновно вредоносно
поведение на ответника, за заплатените от ищцата разходи за медицински услуги,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 02.03.2023г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: На 02.03.2023г. към 8.30 часа ищцата слязла от автобус на
фирма „***" ООД на спирка в гр. *** срещу ***, аптека „***". Заедно с нея били брат
й - С.В. Ц. и С. Г. К.. Слизайки ищцата стъпила на тротоара, където имало междина
1
между бордюра и плочките, като освен това бордюрът бил разбит и неравен,
вследствие на което паднала и наранила левия си крак, който веднага оттекъл и не
можела да стъпва на него. Била прегледана в Спешен център на МБАЛ „***“ АД, за
което бил издаден амбулаторен лист №2297/02.03.2023г. Установило се счупване на
основата на 5- та метатарзална кост на лявото ходило. Получил се отток в областта на
базата на 5-та метатарзална кост, изпитвала болки и невъзможност за аксиално
натоварване. Констатиран бил и травматичен оток и кръвонасядане на лявото коляно и
ожулвания по дясната ръка, вследствие на падането. Бил й поставен гипс за 4 седмици
(гипсова имобилизация-ботуш под коляното). Назначени били контролни Rog- графии.
На 05.03.2023 г. й било издадено медицинско удостоверение № 236/2023г. от Съдебна
медицина при МБАЛ „***“ АД, в което са описани травмите, получени вследствие от
падането - болки в крака и лявото ходило, невъзможност да стъпва на левия крак. По
предната повърхност на лявото коляно имала синкаво кръвонасядане с непровилна
форма и диаметър около 3.5- 4 см., като кожата в тази област била умерено отточна. В
основата на 2-ри и 3- ти пръст на дясната ръка ожулване с размер около 8 мм в
диаметър. Счупването на 5- та предходилна кост определило трайно затруднение в
движението на левия долен крайник за период около 5-6 седмици. Всички травматични
увреждания обусловили чувството на болка и страдание. Поради гипсирания крак
можела да се придвижва само с помощта на патерици дори на малки разстояния.
Гипсът бил махнат от д-р *** ортопед - травматолог на 27.03.2023г. като и след това
болките продължили, и не можела да стъпва на левия си крак още четири седмици. На
18.04.2023 г. била направена пета снимка и на следващия ден за първи път стъпила на
левия си крак. През целия период 02.03.2023г. до 19.04.2023г. ходила с патерица и
имала затруднения при обслужването си. Трудно се къпела. Спяла само по гръб с
вдигнат ляв крак подпрян с възглавници. От статичната поза получила схващания в
таза и болки в гърба. Като редовен студент не можела да ходи на лекции в ***, а само
се явявала на изпити свързани с текущия контрол през втори семестър. От месец май
2023 г. започнала да посещава лекции всеки ден. От стоенето в седнало положение
левият крак започвал да се подува и да боли. Понастоящаем кракът продължава да я
боли при преумора, както и отича при дълго стоене в седнало положение, което не
може да ограничи, тъй като е студент редовна форма и следва да полага изпити за края
на втория семестър. Изнася по-голямата си тежест при вървене на десния крак и това
води до куцане, както и до натоварване на ставите на десния крак. Посещавала
рехабилитация в периода от 13.06.2023г. до 21.06.2023г. Освен претърпените болки и
страдания вследствие на падането извършила разходи, които са в пряка и причинно
следствена връзка с увреждането, като на 27.03.2023г. заплатила сума в размер на 30
лева за ренгенография към СМДЛОД „***“ ЕООД и на 05.03.2023г. заплатила 50.00
лева такса за издаване на медицинско удостоверение към МБАЛ „***“ ЕООД. Сочи, че
съгласно чл. 30, ал. 4 и чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и
2
поддържането на тротоарите се организират от съответната община. Съгласно §1, т. 14.
от ДР на Закона за пътищата „Поддържане на пътищата“ е дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. В случая твърди, че е
налице бездействие на служителите на *** отговорни да направят тротоара годен за
безопасно движение, което е довело до настъпване на увреждането - стъпване в
междина между повредения бордюр и тротоарните плочки, изкривяване на крака на
ищцата и падане. Претендират се разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК в рамките
на законоустановения срок, с който оспорва предявения иск. Оспорва обстоятелството,
че на посоченото място в гр. ***е имало неизправност на тротоара. Оспорва тази
неизправност да е била вследствие на виновно извършено противоправно действие или
2 бездействие на служител на ***. Твърди в условието на евентуалност, че посочените
увреждания не са вследствие на пропадане поради неизправност на тротоара, а ако се
установи такава причинно-следствена връзка, твърди наличие на съпричиняване от
страна на пострадалото лице, тъй като не е положило необходимата грижа при
осъществяване на пешеходната си дейност. Оспорва по размер иска, тъй като счита, че
е завишен и не отговаря на критерия за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД.
Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и
в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства - копия на лист за преглед на пациент в КДБ/СО от
02.03.2023г. МБАЛ „***“ АД с приложение № 2а към чл. 20, ал. 3; абонаментна карта
за пътуване издадена от „***“ ООД; удостоверение от „***“ ООД; медицинско
удостоверение № ***г. издадено от МБАЛ „***“ АД; касов бон издаден от МБАЛ
„***“ АД; амбулаторни листи №23065D01Е127/06.03.2023г.; №
230728032FEE/13.03.2023г.; №230763064349/17.03/.2023г.; №
23093А01В744/03.04.2023г.; № 231640018В30/13.06.2023г. и
№23172706861F/21.06.2023г.; разчитане на образно изследване от 27.03.2023г.; касов
бон от ЦМДЛ по Образна диагностика „***‘‘; карта издадена от ***; уверение № 1-
32018/223-06-08 на ***, се установява, че: На 02.03.2023г. Л. В. Ц. била прегледана
в Спешен център на МБАЛ „***, за което бил издаден амбулаторен лист
№2297/02.03.2023г. с посочено в него счупване на основата на 5-та метатарзална кост
на лявото ходило, травматичен оток и кръвонасядане на лявото коляно и ожулвания по
дясната ръка. Бил й поставен гипс за 4 седмици (гипсова имобилизация-ботуш под
коляното). Назначени били контролни Rog-графии. На 05.03.2023г. й било издадено
медицинско удостоверение № 236/2023г. от Съдебна медицина при МБАЛ „***“ АД, в
което са описани синкаво кръвонасядане с неправилна форма и диаметър около 3.5- 4
3
см. по предната повърхност на лявото коляно, като кожата в тази област била умерено
отточна. В основата на 2-ри и 3- ти пръст на дясната ръка ожулване с размер около 8
мм в диаметър. Счупването на 5-та предходилна кост определило трайно затруднение в
движението на левия долен крайник за период около 5-6 седмици. Всички травматични
увреждания обуславят чувството на болка и страдание. Гипсът бил махнат от д-р ***
ортопед - травматолог на 27.03.2023г. На 18.04.2023 г. била направена пета снимка. Л.
В. Ц. е редовен студент в *** На 27.03.2023г. Л. В. Ц. заплатила сума в размер на 30
лева за ренгенография към СМДЛОД „***“ ЕООД и на 05.03.2023г. заплатила 50.00
лева такса за издаване на медицинско удостоверение към МБАЛ „***“ ЕООД.
От заключението на приетата по делото комплексна СМТЕ се установява, че на
спирка „***” на бул. „***” в гр. *** до ***, е налице фуга между бордюрите и паветата
от тротоара с широчина от 0.08м. до 0.15м, фугата е запълнена с пръст, трева и наноси,
липсва настилка, дълбочината е около 0.07 - 0.09м., забелязват се два участъка с
увредени бордюри /не са цели/. Първият е с дължина от 2.15м., а вторият е с дължина
от 0,3м. Дълбочината на дупките е от 0,03м до 0,11м. От техническа гледна точка
пропадане в неравност при слизани от автоус е възможен механизъм за настъпване
травмите на ищцата описани в исковата молба, предвид неизправаното състояние на
частите от пътното съоръжение „бордюр“. Подобен вид травма може да настъпи и при
заострено внимание, тъй като техническото време за реакция на слизащ пътник от
автобус е около 1.1-1.2 секунди, а техническото време за непосредствено слизане е
около 0,5 – 0,7секунди. Т.е. пътника няма достатъчно време да реагира, за да
предотврати инцидента. От приложената по делото медицинска документация се
установява, че в резултат на падане на 02.03.2023год. Л. В. Ц. е получила счупване на
пета предходилна кост на лявото стъпало, кръвонасядане по лявото коляно, ожулвания
по дясната длан. Счупването на пета предходилна кост на лявото стъпало отговаря да е
било получено при попадане на левия долен крайник в неравност, а останалите
наранявания при последващо падане и удар в прилежащата настилка. Счупването на
пета предходилна кост обуславя трайно затруднение в движенията на левия долен
крайник за период от около 5-6 седмици. Останалите увреждания обуславят чувство на
болка и страдание и отзвучават за период от около 10 дни
От събраните гласни доказателства – показания на водения от ищеца свидетел
С. В. Ц., се установява, че е брат на ищцата, която претърпяла инцидент на втори март
2023г. Пътували от гр. *** за лекции в „***” с междуградски автобус на „***” и ок
08:30 ч. сестра му слизайки на спирка „***” на бул. „***” до централна поща в гр. ***
пропаднала в неравност между бордюра и тротоарните павета с ширина ок 25 см.,
дълбочина ок 5-10 см. и дължина ок. метър, и паднала. Било влажно. Той слязъл преди
нея и прескочил тази неравност може би защото има по-голяма крачка. Не очаквал там
да има такава неравност. Слязал си нормално. Обърнал се и я видял на земята. Той й
помогнал да стане и тя казала, че я боли крака. Тя се опитала да ходи, но казала, че не
4
може. Сестра му не е била с телефон в ръка. Още при слизането от стъпалата на
автобуса паднала. Последното стъпало на автобуса преди асфалта било на около 30-40
см. Към 13.05.2024г. неравността била още там. Кракът й започнал да посинява.
Казала, че изпитва ужасна болка и не може да върви. С такси отишли до Окръжна
болница. Там й направили прегледи и й сложили гипс. Вечерта у дома им я видял, че е
с гипс лежала по гръб с вдигнат крак на възглавници, и се оплаквала, че има болка.
Била с гипс около месец и ходела с патерици вкл. и ок. месец след свалянето му, тъй
като куцала и не можела да стъпва. Казвла, че много я боли. Къпела се с помощ.
Възстановяването продължило ок. два–три месеца. Свидетелят я водил с автомобила
си до университета, но й било прекалено трудно да изкачва стъпалата, за да може да се
яви на самите изпити. Л. ходела само на изпити, на лекции не ходела. За сесията била
горе–долу в кондиция. С негова помощ завършила с отличен успех. След като махнали
гипса ходела на рехабилитации и започнала да стъпва малко по–добре, но все още я
наболявало. Лятото ходили на екскурзия с приятели и при планински преходи тя
спирала постоянно и се оплаквала, че я боли крака и не може така бързо да върви. В
момента също като стане по–хладно и влажно продължава да се оплаква, че я боли
крака.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно цитираната разпоредба възложителят на определена работа отговаря за
вредите, причинени при или по повод нейното изпълнение. Отговорността по чл. 49
ЗЗД е обективна и възниква винаги, когато при или по повод изпълнението на работата
са причинени вреди. В този смисъл са указанията, дадени на съдилищата с ППВС №
17 от 18.11.1963г. От изложеното следва, че фактическият състав на непозволеното
увреждане по чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД включва елементите - противоправно
Д.ие на лице, на което е възложена работа по трудов или друг вид договор, причинена
вреда при или по повод изпълнението на възложената работа, вина и причинна връзка
между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат. Отговорността
на ответника при предявен иск с пр.осн. чл. 49 ЗЗД е безвиновна гаранционно
обезпечителна отговорност и за ангажирането й следва да се установи качеството на
ответника на субект, който е възложил на прекия причинител на вредата извършването
на работата по повод или във връзка с която са настъпили вредите. В хипотезата на чл.
49, вр. чл. 45 от ЗЗД /както и в чл. 45 от ЗЗД/ вината на извършителя се предполага до
доказване на противното.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да
установи обстоятелствата относно противоправно Д.ие /конкретни действия или
бездействия/ на лице, на което е възложена работа по трудов или друг вид договор от
5
ответника; причинени на ищеца имуществени и неимуществени вреди в определен
размер, респ. вид и характер, при или по повод изпълнението на възложената работа;
причинна връзка между противоправното поведение на прекия причинител и
причинения вредоносен резултат, респ. ответникът - при успешно проведено от
ищеца доказване да установи липсата на вина у прекия причинител при извършване
на посочените в исковата молба действия, и/или че са били правомерни.
По делото е безспорно обстоятелство, че тротоара описан в исковата молба е
собственост на ответникът ***, която като негов собственик носи отговорността за
поддръжката му в изправно състояние, чрез назначените за това служители.
Предвид гореобсъдените доказателсттва е налице и пряка причинно-следствена
връзка между незаконосъобразното поведение на служителите на ответника, които не
са поддържали и продължават да не поддържат това съоръжение /тротоар/ в
изправност, и претърпяните вреди.
По отношение на претенцията за имуществени вреди не се спори.
При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи като
съобрази обществения критерий за справедливост, съобразно чл. 52 от ЗЗД.
Справедливостта по смисъла на цитираната норма не е абстрактно понятие, а се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики – обществено-икономическата конюнктура в страната, характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, общественото му и
социално положение.
Съобразно със смисъла на цитираната норма на чл. 52 ЗЗД, съдът като взе предвид
младата възраст на пострадалия; социално-икономическата ситуация в страната
свързана с наличието на трайни инфлационни процеси и увеличение на трудовите
възнаграждения, вкл. минималната работна заплата; вида, характера и
продължителносттта на физическите болки и душевните страдания от затруднението в
движенията на левия долен крайник за период от около 5-6 седмици, намира, че в
настоящия случай като адекватно репариране на така претърпените от ищците
неимуществени вреди, следва да бъде определено обезщетение в размер на 10000 лв. В
тази насока съобразява и съдебната практика по тъждествени казуси.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл. 49 ЗЗД е
основателен частично за неимуществените вреди и изцяло за имуществените вреди.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по настоящото дело разноски, които според приложения списък
по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – договор за правна
6
помощ и вносна бележка за държавна такса и депизите за вещи лица са в общ размер
от 2403 лева. Съразмерно на уважената част от иска, разноските, които следва да се
присъдят в тежест на ответника са на стойност 1606,25 лева. Съдът определя
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на ответника по реда
на чл. 78 ал.8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП за исковото производство в минималния размер от
100 лв., от което съразмерно на отхвърлената част от иска следва да му се присъдят
33,16 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД *** ЕИК: ***, бул.
„***“ № *** да заплати на Л. В. Ц., ЕГН ********** с адрес гр. ***, ул. „***“№ ***
сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на получени телесни
увреждания след падане на 02.03.2023г. поради стъпване в междина между повреден
бордюр и плочките на тротоар в гр. *** на спирката срещу ***, до аптека „***“, който
тротоар като част от общински път /улица/ не е бил поддържан в изправност от
служителите на ответника, на които той е възложил това негово задължение уредено
със Закона за пътищата; и сумата от 80 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди вследствие на същото безвиновно вредоносно поведение на
ответника, за заплатените от ищцата разходи за медицински услуги, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 02.03.2023г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен
размер от 15000 лева за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК *** ЕИК: ***, бул. „***“ № *** да
заплати на Л. В. Ц., ЕГН ********** сумата от 660 лева представляващи сторените
разноски в настоящото производство съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК Л. В. Ц., ЕГН ********** да
заплати на***, ЕИК: ***, бул. „***“ № *** сумата от 33,16 лева представляващи
сторените разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7