№ 727
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
В. В.ев
при участието на секретаря Ива Андр. И.
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20221001000543 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 278/19.01.2022год. , постановено по т.д.№
13/2021год. на ОС-Перник , с което на основание чл. 382 от КС „Кардиф Живопозастраховане“ АД
чрез клона си „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „ „Кардиф-Общо застраховане“
чрез клона си „Кардиф f/YF застраховане , клон България са осъдени да заплатят солидарно на „
Юробанк България“ АД сумата от 25 949.36лева , съставляваща дължима застрахователна сума по
застраховка „ L“ на застрахователна програма „ защита на плащанията „предоставени от „
Юробанк България“ АД съгласно групов застрахователен договор № 6/2009год. и допълнителна
медицинска услуга „ второ медицинско мнение“, предоставено от „ MEDIGUIDE
INTERNATIONAL“,сертификат № FL1081543-1/2020 на Д. И. С.а и Б. А. И. като
кредитополучатели,поради смъртта на Д. И. С.а и с което са осъдени да заплатят на ищците
направени по делото разноски .
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното
решение и се прави искане за отмяната му и за постановяване на ново за отхвърляне на предявения
иск, ведно с произтичащите от това последици. Посочва се, че при постановяване на обжалваното
решение първоинстанционният съд не бил разгледал направеното от ответниците възражение, че
ищцата Б. А. И. е кредитополучател /съдлъжник / на починалата Д. И. С.а и като такава има
задължение /лично такова / за плащане на месечните вноски по кредита. Не било съобразено , че
ищцата И. не била доказала , че смъртта на съдлъжника я била освободила от заплащане на
процесните суми по договора за кредит, както и че като солидарен длъжник дължи връщане на
пълния размер на предоставения кредит. Твърди се ,че неправилно съда бил приел за недоказана
твърдяната от ответниците причинно следствена връзка между причината на смъртта на Д. С. и
предхождащите й заболявания. Поддържа се, че от изготвената съдебно медицинска експертиза
можело да се направи извод , че артериалната хипертония на Д. С. , високите и стойности и
нелекуването й били единствената възможна причина за настъпилата смърт, но това било
игнорирано и не било съобразено от първоинстанционния съд.
1
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор от адвокат пълномощника на
въззиваемите Н. С. и Б. И.-адв. Д. , с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Сочи се като ирелеватно за спора обстоятелството дали Б. И. е кредитополучател и съдлъжник по
договора за кредит ,както и се счита за правилен извода на първоинстанционния съд за
неустановена по делото причинно –следствена връзка между настъпилата смърт на Д. С. и
заболяването й „ артериална хипертония“. Определя се за неоснователно възражението на
жалбоподателите за наличие на изключен риск, доколкото се основавало на отговорите на
починалата С.а на попълнен от нея въпросник, съдържащ неясни и трудни за разбиране въпроси
относно здравословното й състояние.
Липсва депозиран писмен отговор от „ Юробанк България“ АД .
Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК,
срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от
обжалването, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата
по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, Апелативен съд-София , в настоящия си
състав , приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Н. Х. С. и Б. А. И. против „
Кардиф Животозастраховане „ АД и „ Кардиф-Общо за осъждането им на основание чл.382 от КЗ
да заплатят солидарно на Юробанк България“АД сумата от 25 949.36 лева –застрахователно
обезщетение по застраховка „ L“ на застрахователна програма „ Защита на плащанията „ на
кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от „ Юробанк България“ АД
съгласно групов застрахователен договор № 6/2009год. и допълнителна медицинска услуга „
Второ медицинско мнение“ , предоставена от „MEDIGUIDE INTERNATIONAL“, сертификат №
FL1081543-1/2020 на Д. И. С.а .
В исковата молба се твърди, че на 23.06.2020год. между „Юробанк България“ от една
страна и Д. С. и Б. И. като кредитополучатели, от друга страна, е сключен договор за
потребителски кредит в размер на 26 400лева за текущи нужди със срок за погасяване до
12.06.2028год. Посочва се ,че кредита е усвоен и че по него се извършват редовно погасителни
плащания . Твърди се, че в изпълнение на условията на договора кредитополучателят Д. С. се е
присъединила като застрахован по застрахователен пакет „ L“ на застрахователна програма „
Защита на плащанията "„ на кредитополучатели по потребителски кредити, предоставени от „
Юробанк България „ АД съгласно застрахователен договор № 6/2009г. и допълнителна
медицинска услуга „ второ медицинско мнение“, предоставен от „MEDIGUIDE
INTERNATIONAL“ , съгласно който застраховано и ползващо се лице била „ Юробанк България“
АД . Посочено е , че на застрахованата бил издаден сертификат № FL1081543-1/2020г. и че
съгласно условията на застрахователния договор застрахователите били поели в полза на банката
застрахователни покрития , включващи и „смърт в резултат на злополука или заболяване“. Твърди
се също така, че в срока на действие на договора- на 17.08.2020год. кредитополучателят Д. С. е
починала в следствие на вътремозъчен кръвоизлив и че „Кардиф-Животозастраховане „ АД с
писмо изх.№ 7249/28.09.2020год. е оказало неоснователно плащането на застрахователно
обезщетение. Смята се, че ищецът Н. С. като законен наследник на кредитополучателя Д. С. и
ищцата Б. И. като съдлъжник по кредита на основание чл. 382, ал.3 от КЗ са придобили правата на
застраховани по посочения застрахователен договор , сключен в полза на „ Юробанк България „
АД. Твърди се ,че е налице бездействие на банката да получи застрахователно обезщетение от
ответниците като пасивността на банката относно претендирането и изплащането от страна на
застрахователното обезщетение обосновава интереса на ищците да предяви иска по чл.382 от КЗ.
Посочва се, че застрахователното обезщетение , определено към датата на настъпване на
застрахователното събитие- 17.08.2020год. е на стойност 25 949.36 лева и е равно на стойността
на остатъчния баланс по кредита.
Иска се оспорва като неоснователен в подаден от ответниците писмен отговор. Поддържа се ,
че законосъобразно е отказано плащане на застрахователно обезщетение на банката, като
ползващо се лице, тъй като е налице изключен от застрахователното покритие риск. Твърди, че
смъртта на кредитополучателя е в причинно - следствена връзка с предшестващо датата на
сключване на застрахователния договор заболяване- „ артериална хипертония с хипертонично
сърце“, което заболяване не било декларирано от кредитополучателя Д. С. при попълване на
Медицински въпросник за приемане на застраховане, поради което било налице за отказ по
2
смисъла на чл. 363, ал.4 от КЗ. Поддържа се също така , че отговорността на ответниците не следва
да бъде ангажирана , тъй като починалата Д. С. не е единствен кредитополучател и нейната смърт
не е преклудирала възможността за изпълнение по договора от другия кредитополучател-
съдлъжник , който в случая е ищцата Б. И..
„ Юробанк България „ АД не изразява становище по иска.
Апелативен съд-София , като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че на 23.06.2020год. е сключен договор за потребителски кредит
между „ Юробанк България“ АД от една страна и Д. И. С.а и Б. А. И. като кредитополучатели, от
друга страна , за сумата 26 400 лева, със срок на погасяване - 12.06.2028год. на месечни вноски ,
съгласно приложен към договора за кредит погасителен план.
В чл.10 от договора е посочено ,че с подписването на договора за кредит,
кредитополучателите декларират че са запознати с обстоятелството , че ползват преференциални
лихвени условия при наличие на подписано съгласие за приемане на застраховане по Групов
застрахователен договор за застраховка „ защита на плащанията“ по потребителски кредити на „
Юробанк България“ АД, както и на общите условия за застраховка „ Защита на плащанията“ с
ползващо се лице Банката и със застраховател , посочен от банката и поддържане на
застрахователното покритие по застраховка „ Защита на плащанията “.
С декларация от 23.06.2020год. кредитополучателя Д. С. е дала изричното си съгласие за
присъединяване като застраховано лице към Групов застрахователен договор за застрахователна
програма „ Защита на плащанията“ на кредитополучателите по потребителски кредити,
предоставени от „ Юробанк България“ АД , както и за присъединяване като ползващо се лице към
допълнителна медицинска услуга „ Второ медицински мнение“, предоставена от „MEDIGUIDE
INTERNATIONAL“ към застрахователна програма „ Защита на плащанията „ при няколко
покрития на застрахователна програма , едно от които е „ Смърт“ в резултат на злополука или
заболяване. С декларацията е определила „ Юробанк България“ АД като ползващо се по
застраховката лице, както и декларирала , че е запозната ,че е разбрала и приела Общите условия
на застрахователен пакет „ К“ /“ L „ на застрахователна програма „ Защита на плащанията“ и
Общите условия за ползване на допълнителната медицинска услуга „ Второ медицинско мнение“.
Горните обстоятелства във връзка с застраховката са удостоверени в издаден в полза на Д.
С. Сертификат № FL 1081534-1/2020год. В последното е отразено и че при настъпване на
застрахователното събитие подлежащата на изплащане застрахователна сума е в размер на
остатъчния баланс по потребителския кредит,но не повече от 100 000лева или тяхната
равностойност в евро по фиксинга на БНБ.
В чл. 9 от приложените към сертификата общи условия е посочено че ползващото се от
застраховката лице е съответния кредитор на застрахованото лице по договора за потребителски
кредит към датата на настъпване на застрахователното събитие.
В чл.10 е посочен размера на застрахователното плащане и условията и сроковете за
извършването му. Така при смърт на кредитополучателя е предвидено плащане на остатъчния
баланс по съответния кредит към датата на смъртта.
В чл.11 от общите условия е предвидено ,че отговорността на застрахователите по
отношение на риска „ смърт“ се изключва ако застрахователното събитие е в резултат или в
причинно следствена връзка с всяко заболяване,страдание или физическо състояние , свързано с
тях,както и усложненията и рецидивите им ,за които застрахованият е представил на
застрахователите невярна и / или непълна информация или не е обявил при попълването на „
Кратък медицински въпросник“.
На 23.06.2020год. Д. С. е попълнила „ Кратък медицински въпросник“ за приемане за
застраховане ,в който е отговорила с отрицателен отговор на въпроса : „ Провеждате ли постоянно
лечение , консултации, бил/а ли сте хоспитализиран /а ,приемате ли медикаменти и
диагностициран /а ли сте във връзка с хронично и /или периодично обострящо се
заболяване/продължително състояние,което подлежи на контрол,но не се
лекува/напр.рак,диабет,хипертония, ИБС, инфаркт, сърдечна недостатъчност, инсулт,мозъчно-
съдова болест, аневризъм, заболявания на жлезите с вътрешна секреция, автоимунни заболявания,
3
заболявания на храносмилателната система, метаболитни заболявания, урогенитални заболявания,
остеоартритни заболявания, увреждане на междупрешленните дискове, ХОББ, дихателна
недостатъчност и др. заболявания на дихателните пътища, очни заболявания,неврологични
заболявания,нервно-психиатрични разстройства, хепатит, тумори, заболявания на кръвта и
кръвоносните органи и др.“.
По време действието на договора за кредит , а именно на 17.08.2020год.
кредитополучателката Д. С. е починала и това се установява от приложената по делото Епикриза
от неврологично отделение на МБАЛ „ Рахила Ангелова „ гр.Перник . В епикризата е отразено , че
С.а е постъпила в отделението на 17.08.2020год. в много тежко състояние , след като е преживяла
вътремозъчен кръвоизлив в ЛГМХ, когато и е починала. От приложеното по делото
Удостоверение за наследници № 4789/24.08.2020год. , е видно , че първият ищец- Н. Х. С. , е
наследник на починалата кредитополучателка.
По делото са налични данни за извършвани през периода от м.02.2017год. до 12.08.2020год.
медицински прегледи и консултации на кредитополучателката.
От заключението по назначената по делото съдебно – медицинска експертиза се установява
,че към 17.08.2020год. здравословното състояние на Д. С. е било тежко, увредено, с тахипния и
апноечни паузи, което било наложило интубация, че към тази дата са били налице данни ,че е
страдала от Артериална хипертония / хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност , която
хипертония е била регистрирана още на 22.03.2017год. В заключението е разяснено ,че
артериалната хипертония съставлява хронично заболяване , а артериалната хипертония с
хипертонично сърце обуславя увреда на сърдечния мускул, обусловен от високото артериално
налягане, хипертрофия на сърдечния мускул, исхемия на сърдечния мускул и ……… Разяснено е
също така,че „ вътрешномозъчен кръвоизлив в ЛГМХ“ представлява наличие на кръв в мозъчния
паренхим в областта на лявата голямомозъчна хемисфера и че същият може да бъде в следствие на
нелекувана системно Артериална хипертония, но може и да е следствие на друга причина-
аневризма на мозъчните съдове, травма, възпалителни заболявания на мозъчния паренхим и
неговите обвивки…….
В с.з. вещото лице уточнява , че по делото няма данни че починалата С.а е имала аневризма
на мозъчните съдове, травма, възпалителни заболявания на мозъчния паренхим и неговите
обвивки, като сочи нелекуваната артериална хипертония като вероятна причина за смъртта .
Поради неизвършването на аутопсия заявява ,че не може да се посочи причината за смъртта, като
останалото било в сферата на вероятностите.
От заключените на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява ,че
към датата на настъпване на застрахователното събитие /смъртта на Д. С. застрахованото лице -
17.08.2020год./ неплатената главница по Договор за потребителски кредит от 23.06.2020год. е в
размер на 25 927.16лева, от която редовна главница в размер на 25 926.31лева и просрочена
главница в размер на 0.05лева .Установява се също така ,че към 17.08.2020год. лихвата върху
остатъчната сума на главницата е в размер на 29.21лева, от които 28.52 лева договорена лихва по
редовна главница и 0.69лева лихва по просрочена главница .
Налице са данни , че по направено от Н. С. искане ,във връзка с подадена от него на
17.08.2020год. информация за застрахователно събитие, „ Кардиф-Животозастаховане „ АД,клон
България е отказало да плати обезщетение, тъй като е приело, че смъртта на Д. С. е настъпила в
следствие на вътрещшномозъчния кръвоизлив в ЛГМХ, причинен от артериална хипертония с
хронично сърце, което е диагностицирано , лекувано и консултирано още през 2017год. ,тоест три
години преди сключване на застраховката, поради което съставлява изключен риск съгласно
общите условия на застраховките.
При тези факти са налице следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 382 от КЗ.
Съгласно чл.382, ал.1 , изр. 1 и 2 от КЗ, при застраховка, сключена в полза на кредитор,
между застраховател и застраховащ, който е кредитор на трето лице-длъжник, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на
застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен
застрахователният договор, включващо главница, лихвите и разноските към датата на настъпване
на застрахователното събитие, като в случай че застрахователната сума за дадено застраховано
4
лице не е с фиксиран размер, ако не е уговорено друго, тя е равна на непогасената част от
главницата, за обезпечението на която е сключен застрахователният договор, заедно с
непросрочените лихви. Съгласно чл.382, ал.1 , изр.3 от КЗ дължимото обезщетение или
застрахователната сума съгласно условията на застрахователния договор надхвърлят размера на
непогасената част от задължението по изречение първо и след като се извърши плащане на
кредитора, остатъкът се заплаща на длъжника или на неговите наследници. Съгласно чл.382, изр. 4
/последно / от КЗ по повод изплащането на обезщетението по застраховка по изречение първо
длъжникът има всички права на застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера
на непогасената част от задължението. Съгласно разпоредбата на чл. 382, ал. 3 от КЗ, в случай на
смърт на длъжник-застраховано лице по застрахователен договор по повод негово неимуществено
благо съгласно алинея 1, кредиторът е длъжен да предприеме с грижата на добър стопанин всички
необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на
застрахователната сума по застрахователния договор, като по повод изплащането на обезщетение
по застраховка по алинея 1 наследниците на длъжника имат права на застрахован, освен правото
да получат обезщетението до размера на непогасената част от задължението.
Уважаването на така предявения иск предпоставя наличието на няколко предпоставки-
наличие на договор за застраховка със съответното покритие,договор за кредит и сключване на
застрахователно правоотношение за гарантиране задължението по този договор, активна
процесуална легитимация по спора като наследник на застрахованото лице-страна по кредитното
правоотношение и/ или негов съдлъжник, качеството си на кредитор спрямо банката-
кредитополучател ,както и останалите предпоставки на чл.134 от ЗЗД, включително че
бездействието на длъжника на ищците-ответника заплашва удовлетворяването на банката съицещ,
размера на иска. В тежест на ответника е да установи фактите по възражението си, от които черпи
изгодни за себе си последици-по допустимостта и основателността на иска включ. наличието на
изключен риск,тоест липсата на основание за ангажиране отговорността на застрахователя.
В случая първоинстанционния съд е уважил иска , приемайки че са налице всички
изброени по-горе предпоставки за уважаването му,както и че не е доказано от ответниците
соченото от тях правоизключващото отговорността им възражение, а именно наличието на
изключен риск. Този извод се споделя от настоящата въззивна инстанция като съответен на закона
и като подкрепен от събраните по делото доказателства , мотивите за което , макар и пестеливи ,
напълно споделя и към които препраща на основание чл.272 от ГПК.
Както в първоинстанционно производство ,така и във въззивното производство
ответниците поддържат две основни възражения срещу основателността на исковата претенция.
Първото се основава на обстоятелството, че починалата Д. С. не е единствен кредитополучател по
процесния договор за кредит и че такова качество има и ищцата Б. И.. С оглед на това си качество
и съгласно нормата на чл.121 от ЗЗД, последната била дължала връщане на цялата сума по
кредита и от това нейно задължение не я освобождава смъртта на другия съдлъжник .
Второто възражение е за наличие на основание за изключване на отговорността на
застрахователите за заплащане на застрахователно обезщетение с оглед причината за настъпилата
смърт на Д. С. . Поддържано е ,че е наличието на причинно следствена връзка между смъртта й и
предхождащи нейни заболявания .
Настоящият състав на въззивната инстанция счита за несъстоятелно първото на
възражение на въззивниците-ответници по иска. С нормата на чл. 382, ал. 3 КЗ (в сила от
01.01.2016 г.) е уредено правното задължение на кредитора при смърт на длъжника-застраховано
лице по застрахователен договор по повод негово неимуществено благо да предприеме с грижата
на добър стопанин, всички необходими действия относно претендирането и изплащането от
страна на застрахователя на застрахователното обезщетение. С последното изречение на ал. 3
изрично се предвижда, че по повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1
наследниците на длъжника, както и неговите съдлъжници или поръчители по кредита, имат права
на застрахован, освен правото да получат обезщетението до размера на непогасената част от
задължението. С тази разпоредба се защитава интересът на наследниците и съдлъжниците на
застрахования кредитополучател при настъпване на застрахователно събитие, като се въвежда
възможността същите да предявят иск за заплащане на застрахователно обезщетение, дължимо в
полза на трето лице (кредитора). След като в закона изрично е предвидена възможността
солидарно отговорния по договора за кредит длъжник , макар и да няма качеството на застрахован
, да се ползва с правата на застрахования кредитополучател, то не може да се приеме че при
5
настъпване на покрит риск-смъртта на последния , са приложими общите правила за солидарната
отговорност по чл.121 от ЗЗД. Солидарната отговорност е налице във всички случаи, когато
кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като
изпълнението на един погасява дълга и освобождава всички длъжници (чл. 122 ЗЗД). Правила,
уредени в чл. 121-127 ЗЗД, са общи и са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна
солидарност, стига нещо друго да не е уговорено. Настоящият случай е именно такъв, доколкото
по силата на закона и при наличие на определени законови предпоставки ,чрез приравняване
правата на съдлъжника с тези на другия починал ,но застрахован съдлъжник, солидарният
длъжник да не отговора пред банката както за пропорционална от остатъчната непогасена част от
задължението по кредита ,така и за цялата непогасена част от него, а тази отговорност да бъде
понесена от застрахователя .
Неоснователно според настоящия състав на въззивната инстанция е и второто възражение
на жалбоподателите –ответници в първоинстанционното производство за наличие на изключен
риск и съображенията за това са следните :
При сключване на договор по чл.348 от КЗ застрахованият е длъжен да съобщи на
застрахователя всички известни му обстоятелства, които имат значение за естеството и размера на
риска. В случай на обявено неточно или премълчано обстоятелство , съгласно чл.363, ал.4 от КЗ
, застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на застрахователното
обезщетение или сума , но само ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало
въздействие за настъпването на събитието. Сходна по смисъл е и клаузата на чл.11.1 от Общите
условия за застрахователен пакет „ L“ на застрахователна програма „ Защита на плащанията „ на
кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от „ Юробанк България“ АД,
съгласно която е предвидено отговорността на застрахователя по отношение риска „ Смърт „ да се
изключва в случай, ако застрахователното събитие е в резултат или причинно –следствена връзка
с всяко заболяване ,страдание или физическо състояние , свързано с тях , както и усложненията и
рицидивите им , за което застрахования е получил медицинско консултиране , диагностициране
или лечение в тригодишен период преди датата на застраховане и за които застрахованият е
предоставил на застрахователите невярна и / или непълна информация или не е обявил при
попълването на „ Кратък медицински въпросник „.
От данните по делото се установява по категоричен начин факта на премълчаване / укриване
/ от страна на застраховащата Д. С. на обстоятелството ,че три години преди сключване на
застрахователния договор същата е провеждала консултации по повод заболяване –„ хипертония“.
На 23.06.2020год. , на въпрос под № 2 , формулиран от „ Кратък медицински въпросник „за
приемане за застраховане дали е провеждала постоянно лечение, консултации……във връзка с
хронично заболяване и/или периодично обострящо се заболяване/продължително състояние ,което
подлежи на контрол, но не се лекува/напр. хипертония …“ , застраховащата С.а е отговорила
отрицателно , а от изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза , неоспорена от страните
по делото се установява ,че е страдала от такова заболяване – артериална хипертония /
хипертонично сърце без сърд.недостатъчност/. Действително заболяването е регистрирано на
22.03.2017год., което като времеви момент се намира извън посочения в чл.11.1 от Общите
условия за застрахователен пакет „ L“ на застрахователна програма „ Защита на плащанията „ на
кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от „ Юробанк България“ АД,
тригодишен период от сключване на застрахователния договор / на 23.06.2020год./, но в
представената по делото справка от НОЗК са налице данни за прегледи през 2018год и 2019год.
във връзка с диагноза“ хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност „ , които са
извършвани именно в тригодишния времеви период. Така формулирания от застрахователя въпрос
№ 2 от Краткия медицински въпросник е ясно формулиран и доколкото в примерно изброените в
него заболявания изрично е посочено заболяването на застраховащата- „хипертония“, няма как да
се приеме ,че застраховащата е била поставена в невъзможност го разбере.
Горното не е достатъчно да обоснове отказ от заплащане на претендираното застрахователно
обезщетение. Това е така , тъй като не се доказва по делото премълчаното обстоятелство да е
оказало въздействие върху риска . Наличието на причинната връзка между премълчаното /
необявявеното обстоятелство и настъпването на застрахователния риск не се презумира, а подлежи
на доказване от застрахователя, тъй като той се ползва от този факт. Настоящият състав намира ,че
доказване на тази връзка не е извършено.
По делото не е било спорно и не са събирани доказателства относно причината за смъртта на
6
С.а. Предвид на това , на база медицинските документи по делото и изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза съдът приема ,че същата е починала от „ вътремозъчен
кръвоизлив в ЛГМХ“, което представлява наличие на кръв в мозъчния паренхим в областта на
лява голямомозъчна хемисфера. Съдебно-медицинската експертиза дава заключение, че
вътремозъчния кръвоизлив може да бъде в следствие на нелекувана системно артериална
хипертония, но сочи и други възможни причини за това - аневризма на мозъчните съдове, травма,
възпалителни заболявания на мозъчния паренхим и неговите обвивки. Вещото лице, изготвил
експертизата сочи ,че по делото липсват доказателства че С.а е починала от аневризма на
мозъчните съдове , от травма или възпалителни заболявания на мозъчния паренхим и неговите
обвивки. Това би могло да се установи при аутопсия, каквато не е била направена. Сочи
нелекуваната артериална хипертония и като най-вероятна причина за смъртта, като пояснява че
това “ е в сферата на вероятностите“.
Тези вариативни констатации на съдебно медицинската експертиза не могат да обосноват
категоричен извод за твърдяната от застрахователите причинно следствена връзка. По метода на
изключване , предложен и поддържан от въззивниците във въззивната жалба би могло със същата
степен на вероятност да се обоснове и друга причина за настъпване на вътремозъчния кръвоизлиз ,
причинил смъртта на С.а , различна от артериалната хипертония. Вещото лице се е позовал на
липсата на доказателства ,че причина за смъртта е наличието на аневризма на мозъчните съдове
,респ. травма или възпалителни заболявания на мозъчния паренхим и неговите обвивки, за да
определи артиреалната хипертония като най-вероятна причина за това. Ползвайки същата логика
може да се посочи , че липсват и доказателства и за това , че артериалната хипертония е причина
за нейната смърт. Не може да бъде пренебрегнат и факта, че вещото лице обсъжда „ нелекуваната
„ артериална хипертония като възможна причина за вътремозъчния кръвоизлив. Данни за това , че
застраховащата С.а е неглижирала заболяването си липсват по делото. Напротив, от медицинската
документация по делото е видно, че по повод заболяването си –артериална хипертония /
хипертонично сърце без застойна сърдечна дейност/ същата е била диспансеризирана, което
означава че болестта й е била проследявана , контролирана и лекувана. И не на последно място,
макар и да не е отчетено от вещото лице , следва да се отбележи ,че по делото все пак са налични
медицински данни относно съществуването на друга вероятна причина за смъртта на С.а и то за
различна такава от твърдяната от застрахователите. В приложената по делото епикриза, която не е
оспорена от страните, е налице отразяване че при хоспитализацията в неврологично отделение на
МБАЛ „ Р.Ангелова „ АД гр. Перник , С.а е с „ КТ данни за Паренхимен мозъчен кръвоизлив с
пробив към вентрикулната система и тампонада на четвърти вентрикул при вероятна аневризма на
преден КоА“. Горното дава основание да не се изключва наличието на аневризма като вероятна
причина за мозъчния кръвоизлив ,респ. за настъпилата смърт, каквато възможност не са
изключили и компетентните медицински лица. Това разколебава тезата че артериалната
хипертония е единствената вероятна причина за смъртта на С.а .
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема ,че не е установено по
делото наличието на изключен риск, съответно счита, че за ответниците е възникнало
задължението да заплатят застрахователно обезщетение по процесния договор . Размерът на
обезщетение се доказва от изготвената по делото съдебно- икономическа експертиза ,съответства
на исковата претенция и на изискването на чл.382, ал.1 от КЗ.
Достигайки до същия краен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно
решение , което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора , в полза на адв. Д., следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за оказана на въззиваемите безплатна адвокатска помощ . Основание за това дава
представените във въззивното производство договори за правна защита и съдействие , в които е
посочено че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на основание т.2 на чл. 38,
ал. 1 ЗАдв. на всеки един от ищците-въззиваеми в настоящото производство . Размерът на
адвокатското възнаграждение по всеки един от договорите възлиза на сумата от по 1 308.48 лева,
определен съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 / 09.07.2004год. в редакцията на разпоредбата /
обн. в бр. 68/2020год. / , приложима къл релевантния момент- датата на приключване на съдебното
дирене и даване ход на делото по същество.
Така мотивиран, Апелативен съд-София , ТО, 9-ти съ
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 37/ 29.11.2021год., постановено по т.д.№ 13/2021год. по
описа на Окръжен съд –Перник .
ОСЪЖДА „ Кардиф Животозастраховане „ АД , регистрирано Парижки търговски съд,
Република Франция под № ********* / CARDIF ASSURANCES VIE SA FRANCE с адрес Rue
Port 92728, Nantere Cedex Paris/, чрез клона си „ Кардиф Животозастраховане ,Клон България“
ЕИК175190059 със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул.“ Христо Белчев“
№ 29А, етаж 1-3 и „ Кардиф –Общо застраховане „, регистрирано в Парижкия търговски съд под
№ В ********* / , CARDIF ASSURANCES RISQUES DIVER SA FRANCE с адрес Rue Port
92728, Nantere Cedex Paris/, чрез клона си „ Кардиф F/ YF застраховане , Клон България ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул.“ Христо Белчев“ №
29А, етаж 1-3 да заплатят солидарно на адвокат С. Д. от АК-Перник сумата от 1 308.48 лева за
оказана безплатна адвокатска помощ на Н. Х. С. във въззивното производство .
ОСЪЖДА „ Кардиф Животозастраховане „ АД ,регистрирано Парижки търговски съд,
Република Франция под № ********* / CARDIF ASSURANCES VIE SA FRANCE с адрес Rue
Port 92728, Nantere Cedex Paris/, чрез клона си „ Кардиф Животозастраховане ,Клон България“
ЕИК175190059 със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул.“ Христо Белчев“
№ 29А, етаж 1-3 и „ Кардиф –Общо застраховане „, регистрирано в Парижкия търговски съд под
№ В ********* / , CARDIF ASSURANCES RISQUES DIVER SA FRANCE с адрес Rue Port
92728, Nantere Cedex Paris/, чрез клона си „ Кардиф F/ YF застраховане , Клон България ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул.“ Христо Белчев“ №
29А, етаж 1-3 да заплатят солидарно на адвокат С. Д. от АК-Перник сумата от 1 308.48 лева за
оказана безплатна адвокатска помощ на Б. А. И. във въззивното производство .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8