Д О
П Ъ Л
Н И Т
Е Л Н
О Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 23.04.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и пети март през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря А.Ш, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№3108 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.250 от ГПК.
С определение №380 от
04.12.2020г. по в.гр.дело №****.по описа на ВТОС е върнато гр.дело №3108/2018г. по описа на ВТРС за
произнасяне по искането по чл.250 от ГПК, инкорпорирано във въззивната жалба на
Д.Д.М. срещу Решение №*****. по гр.дело №3108/2018г. на ВТРС, именно относно инцидентен установителен
иск с предмет оспорване на истинността на пълномощно с нотариална заверка на
подписа №*****. на
нотариус***, рег.№***, като се оспорва авторството на
подписа на упълномощителя и удостоверяването на нотариуса, че подписът е
положен от това лице.
В открито съдебно заседание,
насрочено по разглеждане на молбата по чл.250 от ГПК, особеният представител на
ответника /ищец по инцидентния установителен иск/ Д.Д.М. заявява, че поддържа
направеното оспорване на пълномощно с нотариална заверка №10997 от 02.12.2015г.
Ищецът /ответник по инцидентния
установителен иск/ „Е-П П” АД излага писмено становище, че ще се ползва от
оспорения документ. Счита оспорването за недоказано.
С протоколно определение от
19.02.2021г. съдът откри производство по реда на чл.193 от ГПК за оспорване
истинността на документ-пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег.№*****. на нотариус ****, в частта на положил подпис на „упълномощител”
относно авторството на подписа на упълномощителя и удостоверяването на
нотариуса, че подписа е положен от това лице.
От събраните по делото доказателства в
производството по чл.250 от ГПК, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Предмет на производството по чл.250 от ГПК е
инцидентен установителен иск за истинност на документ, представен по делото.
По делото е представен
от страна на „Енерго-Про Продажби”АД в
заверен препис пълномощно, в което е посочено, че Д.Д. М, роден на ***г., с
постоянен адрес В, с паспорт*****. упълномощава Е И Е с
ЕГН ********** да го представлява „в качеството на генерален пълномощник пред
физически и юридически лица, организации и учреждения, като извършва всякакви
правни и фактически действия от име на упълномощителя, вкл. и пред „Е-П П” и „Е-
П М.” Пълномощното е със срок до ****. Пълномощното е с
нотариална заверка на подписите, рег.№******* на нотариус******,
рег.№*** на Нотариалната камара.
В изискана по делото справка от ОД на МВР-***,
рег******. е посочено, че след извършена справка в група
„Миграция”при ОДМВР ****, в информационните масиви е установено,
че няма данни за статут на пребиваване и регистриран адрес в страната за лицето
Д.Д.М., гражданин на В.
С писмо изх.№*****
Нотариалната камара на Р Б*** е уведомила съда, че
след извършена справка в Единната информационна система на Нотариалната камара не е установено
наличие на извлечение от пълномощно по зададените с искането критерии.
По делото е представено
удостоверение от пом.нотариус по заместване И П, при нотариус*****,
рег.№*** в регистъра на НК, с което е удостоверено, че на *****.
е извършена нотариална заверка на пълномощно с регистрационен номер******,
с посочено в удостоверението съдържание и страни по упълномощаването.
В производството по
чл.250 от ГПК е допусната съдебно-графическа експертиза, от заключението на
която се установява, че подписът за „упълномощител” върху пълномощно с рег.№*****.
на нотариус **** е положен от Д.Д.М..
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Молбата по чл.250 от ГПК е допустима. Същата е инкорпорирана във
въззивната жалба и е подадена в срока по чл.250 ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество относно молбата по чл.250 от ГПК, съдът намира
следното:
От събраните в
производството по чл.250 от ГПК доказателства не се установи, че приетото като
доказателство по делото в заверен препис пълномощно с нотариална заверка на
подписите, рег.№***** от 02.12.2015г на нотариус *******,
рег.№*** на Нотариалната камара е неистински документ. Видно от
заключението на съдебно-графическата експертиза подписът за „упълномощител” е
положен от лицето Д.Д.М.. Заключението беше оспорено от особения представител
на ответника, но съдът го кредитира, тъй като същото е обосновано и пълно, като
вещото лице е отговорило на поставената задача. В заключението вещото лице е посочил, че е работил върху копие на
пълномощното представено по делото, но същото е с добро качество на откопирания
текст и подписи, в областта на подписа, обект на изследване не се откриват
следи от изтриване и допълнителни интервенции, като вещото лице е приело,че
това го прави годен за сравнително графическо изследване. Вещото лице в съдебно
заседание заяви, че е ползвал
сравнителен материал от документи в оригинал, сред които и нотариалния
акт, представен по делото. От представеното от нотариуса удостоверение е видно,
че нотариусът е извършил заверка на подписите на посочените в удостоверението
лица, сред които упълномощителя Д.Д. М. Вещото лице заяви, че дали е изписано
„М” или „М.”, относно положения подпис- в нотариалния акт, представен по делото
и в пълномощното е от едно и също лице, чийто имена вещото лице е изписал в
заключението и с латински букви, както лицето е изписало името си в нотариалния
акт.
Съдът, като взе предвид
заключението на експертизата, намира, че по делото е установено, че подписът на
«упълномощител” върху оспореното пълномощно е положен от ответника по делото,
поради което съдът приема, че оспорването е недоказно, а документа- пълномощно
с нотариална заверка на подписите, рег.№*****от 02.12.2015г на
нотариус*****, рег.№*** на Нотариалната камара
не е неистински и същият не следва да бъде изключван от доказателствата по
делото.
По разноските за производството
по чл.250 от ГПК:
Ищецът „Е-П П”/ответник по
инцидентния установителен иск/ е претендирал присъждане на разноски за
производството по чл.250 от ГПК, като с оглед изхода на спора по инцидентния
установителен иск, предмет на производството, в полза на „Е-П П” следва да се
присъдят направените в това производство разноски в размер на 150лв. за
възнаграждение за вещо лице и 150лв. за възнаграждение за особен представител. По
отношение претенцията на „Е-П П” за юрисконсултско възнаграждение съдът намира,
че предвид на това, че производството по чл.250 от ГПК не е с голяма фактическа
и правна сложност, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за това производство в минимален размер от 100лв. При
това положение общият размер на разноските на „Е-П П” възлиза на 400 лв., които
с оглед изхода на производството по чл.250 от ГПК следва ответникът Д.Д.М. /ищец
по инцидентния установителен иск/да бъде осъден да заплати на „Е-П П”.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ДОПЪЛВА РЕШЕНИЕ №543 от 18.06.2020г. по гр.дело
№3108/2018г по описа на ВТРС, както следва:
ПРИЗНАВА ЗА
НЕДОКАЗАНО на
основание чл.194, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.193, ал.1 и сл. от ГПК направеното от
ответника Д.Д.М., чрез назначения му особен представител оспорване на авторството на подписа, положен за „упълномощител“ в пълномощно
с нотариална заверка на подписите, рег.№**** на нотариус *****,
рег.№*** на Нотариалната камара.
ОСЪЖДА Д.Д.М., роден на ***г., ДА ЗАПЛАТИ
на „Е- П П” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ******, сумата
общо 400лв./четиристотин лева/ за разноски в
производството по чл.250 от ГПК за възнаграждение за вещо лице, възнаграждение
за особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
Допълнителното решение може да бъде обжалвано
пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от допълнителното решение да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: