№ 15525
гр. София, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110131191 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
„Хидробетон“ ООД e предявило срещу „Еко Уест Къмпани“ ЕООД иск по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД
за сумата от 594 лева – авансово платена цена за неосъществена доставка на речен промит пясък, за
която сума е издадено кредитно известие № **********/20.12.2021г. към фактура №
**********/20.05.2021г., ведно със законна лихва от 22.07.2022г. (дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 39509 по описа за 2022г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че е производител на бетон и циментови замазки, а ответното дружество се
занимавало с добив на инертни материали. На 20.05.2021г. ищецът поръчал доставка на промит
пясък от ответника, като страните се договорили ищецът да плати авансово цената на уговорено
количество пясък, което ответникът да доставя поетапно и според нуждите на ищеца. За
извършеното авансово плащане ответникът издал фактура № 927/20.05.2021г. за сумата от 3600
лева с ДДС. След доставката на необходимото количество материал от авансовото плащане
останала неоползотворена сума в размер на 594 лева, за която ответникът издал кредитно известие
№ **********/20.12.2021г. към фактура № **********/20.05.2021г. Ответникът не платил на ищеца
сумата по кредитното известие.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК (съгласно приетото от
съда в определение от 22.08.2024г., с което съдът е допълнил изготвения проект за доклад по делото
и го е обявил за окончателен, ведно с допълнението, в открито съдебно заседание от 18.09.2024г.).
Ответникът оспорва иска, като прави възражение за прихващане с вземане за продажна цена на
доставено количество пясък, за която доставка е издал фактура № **********/01.11.2022г. на
стойност 906,67лева. Твърди, че обективираната във фактурата доставка е извършена и приета от
ответника, видно от представено нареждане за експедиция от 08.08.2022г., като задължението
останало неплатено. Ответникът изготвил споразумителен протокол от 25.11.2022г. за прихващане
на взаимните задължения между страните, а именно вземането на ищеца в размер на 594 лева по
кредитно известие № **********/20.12.2021г. с вземането на ответника от 906,67 лева по фактура
№ **********/01.11.2012г. Документите за доставката, за която е издадена фактура №
**********/01.11.2022г., ведно със споразумителния протокол били изпратени на ищеца чрез
куриер на 24.11.2022г., като ищецът не върнал подписан от него споразумителен протокол.
Поддържа, че споразумителният протокол има характер на извънсъдебно изявление за прихващане
1
на основание чл.104, ал.1 ЗЗД, поради това процесното вземане е погасено чрез прихващане.
Със становище от 01.05.2024г. (л.46 и сл.) ищецът е оспорил възражението за прихващане.
Оспорва, че не е налице продажбено правоотношение във връзка с фактура №
**********/01.11.2022г. Възразява, че не е получавал от ищеца пясък с посочените във фактурата
характеристики. Фактурата била издадена при липса на сочената в нея стопанска операция. Твърди,
че на 02.08.2022г. в базата на ищеца по нареждане на ответника бил разтоварен 23,760 тона пясък,
но това не бил соченият във фактурата „пресят и промит пясък 0/4 мм“, а бил пясък с най – ниско
качество. Този пясък бил разтоварен от ответника с цел да бъде вложен в бетон по негова
рецептура и с негови материали, а не поради това, че такъв пясък е закупен от ищеца. Ищецът бил
преустановил закупуването на пясък от ответника поради влошаването на качеството на доставения
материал. След получаване на споразумителния протокол ищецът се противопоставил на
получената фактура и оспорил правото на ответника на парично вземане по нея. Посочил, че
изявлението за прихващане не може да има правопогасяващ ефект. От изпратения споразумителен
протокол ищецът разбрал, че ответникът третира разтовареното в базата на ищеца количество
пясък като доставено за продажба и поканил ответника да премахне и извози съхранявания пясък,
като го предупредил, че при неизпълнение ще дължи обезщетение за ползването на базата на
ищеца. Посочената покана била получена от ответника на 30.11.2022г. и след като ответникът не
извозил пясъка, ищецът организирал изхвърлянето на пясъка на сметище за строителни отпадъци.
Предвид изложеното оспорва ответникът да има насрещно вземане спрямо ищеца и погасяването
на процесното вземане чрез прихващане.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
Не е спорно по делото, че ищецът „Хидробетон“ ООД е платил на ответника "Еко Уест
Къмпани“ ЕООД авансово сумата от 3600 лева с ДДС за доставка на ръчен промит пясък, за което е
издадена фактура № **********/20.05.2021г. След извършените от ответника периодични доставки
на речен промит пясък от авансово платената продажна цена е останала сумата от 594 лева с ДДС,
срещу която не са извършени доставки. За тази сума ответникът е издал кредитно известие №
**********/20.12.2021г. към фактура № **********/20.05.2021г. Страните не спорят, че в полза на
ищеца срещу ответника е възникнало вземане за сумата от 594 лева с ДДС, подлежаща на връщане
на ищеца като авансово платена цена, срещу която не е извършена доставка на уговорената стока от
страна на ответника. Последният извод се подкрепя и от събраните доказателства. В тази връзка
съдът цени приетият като доказателство изготвен от ответника споразумителен протокол за
прихващане, в който е отразено негово задължение спрямо ищеца по кредитно известие №
**********/20.12.2021г. в размер на 594 лева. Отделно от това от приетото по делото заключение
по съдебно – счетоводна експертиза,от 28.01.2025г. (л.190 и сл.), което се кредитира от съда, се
установява, че процесната фактура и кредитното известие са включени в дневниците за покупки и
в справки – декларации по ЗДДС на ответното дружество. Предвид така събраните доказателства
ответникът извънсъдебно е признал, че процесното вземане в размер на 594 лева е възникнало в
негова тежест и това извънсъдебно признание се подкрепя от останалите доказателства по делото –
арг. чл.175 ГПК.
Спорно е по делото дали процесното задължение е погасено чрез извършено от ответника
прихващане с вземане за цена за доставен пясък, за което ответникът е издал фактура №
**********/01.11.2022г. за сумата от 906,67 лева. Страните спорят за това дали е налице
продажбено правоотношение по повод издадената от ответника фактура № **********/01.11.2022г.
Тезата на ответника е, че фактурата е издадена по повод сключен между страните договор за
продажба на пясък (пресят, промит), който е доставен на ищеца. Тезата на ищеца е, че между
страните не е имало сключен такъв договор, а доставеното от ответника на ищеца количество
пясък, който е бил с най – ниско качество, а не такова описано във фактурата - „пресят, промит“, е
било с цел изготвяне на бетон по рецептура на ответника, което така и не се е осъществило.
Прихващането е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по –
малкото от тях, като вземанията следва да са ликвидни (установени по основание и размер) и
изискуеми – чл.103 ЗЗД. Прихващането има действие от деня, в който прихващането е могло да се
извърши, т.е. прихващането има обратно действие – чл.104, ал.2 ЗЗД.
2
Във връзка с възражението за прихващане от приетите по делото писмени доказателства се
установява следното:
Ответникът е издал на ищеца фактура № **********/01.11.2022г. за задължение в размер на
906,67 лева с посочено наименование на стоката/услугата – „пясък – пресят, промит 0/4 мм
съгласно нареждане за експедиция № 01076/02.08.2022г“ и „транспорт на пясък от кариера
„Сазлъка с. Съединение до Бетонов възел – гр. Бургас“, количество 23760 т., като е фактурирана
отделна цена за доставката и за транспорт. Прието като доказателство е и нареждане за експедиция
№ 01076 от 02.08.2022г. за предадени на ищеца инертни материали – пясък с нетно количество
23760. В долния ред на нареждането за експедиция срещу имената Т.К. е положен подпис.
Ответникът е изпратил на ищеца споразумителен протокол от 25.11.2022г., в който е
посочено, че страните прихващат помежду си насрещни вземания, като ответникът има спрямо
ищеца вземане в размер на 906,67 лева по фактура № **********/01.11.2022г. и ищецът има
вземане спрямо ответника в размер на 594 лева и като в резултат на извършеното прихващане
ищецът остава да дължи на ответника сумата от 312,67 лева.
В отговор на представения споразумителен протокол на 28.11.2022г. ищецът е изпратил
покана, получена от ответника на 30.11.2022г. (л.52 – покана и разписка за получаване – л.54), като
е посочил, че повече от 3 месеца в бетоновия център в Бургас съхранява доставения на 02.08.2022г.
от ответника 23,760 тона пясък с цел влагането му в бетон по рецептура на ответника, но все още
нямало заявка за производството му. Отправена е покана в 3 – дневен срок да бъде премахнат и
извозен посочения пясък от бетоновия център в гр. Бургас, като при неизпълнение същият щял да
бъде отстранен за сметка на ответника и последният щял да дължи обезщетението за пазенето му.
Ищецът се е противопоставил на фактуриране на задължението за доставка на това количество
пясък, като е възразил, че не е поръчан такъв пясък и е възразил срещу волеизявлението за
прихващане на вземането по кредитното известие № *********/20.12.2021г.
Към фактура № **********/01.11.2022г. е представено нареждане за експедиция № 01076 от
02.08.2022г. (л.24), което ответникът своевременно оспори в частта относно положения срещу
името на Т.К. подпис. Ищецът не оспорва, че посоченото лице е негов служител, но възразява, че
същият не е подписвал представеното нареждане за експедиция. Във връзка с направеното
оспорване съдът откри производство по чл.193 ГПК, като възложи в тежест на ответника да докаже
автентичността на представения от него документ в оспорената част. В откритото производство по
чл.193 ГПК не бяха ангажирани доказателства за автентичността на документа, поради което съдът
приема, че оспорването е доказано и документът е неистински (чл.194, ал.3, изр.1 ГПК).
Относно предназначението на доставения в базата на ищеца пясък по нареждане на
ответника по делото са разпитани свидетели.
Свидетелката П.М. посочва, че от 2013г. работи като диспечер в базата на ищцовото
дружество в гр. Бургас. Служебните й задължения включвали контролиране на влизащите в базата
товарни автомобили в гр. Бургас на ул. „Бялото езеро“ № 4. Свидетелката отговаряла за допускане
на автомобилите на дружествата – доставчици в базата, както и за експедицията на готовата
продукция. Посочва, че през 2021г. за период около 2 – 3 месеца ответникът бил доставчик на пясък
за ищеца, но след това качеството на материала се влошил и ищецът преустановил поръчките към
ответника. През м.05.2021г. имало доставка от ответника, за което авансово била платена сума от
3000 лева. На 02.08.2022г. в базата на ищеца пристигнал камион на ответника, който в съответния
ден не бил включен, нито в списъка за доставчици, нито в списъка за експедиране на готова
продукция. За разтоварването на пясък от ответника към съответния момент нямало поръчка от
страна на ищеца. Към датата на разтоварване на пясъка търговските отношения между ищеца и
ответника били прекратени преди около година. Свидетелката се противопоставила на
разтоварването на пясъка, но представител на ответника заявил, че този път не идва като доставчик,
а като клиент, като съобщил, че пясъкът ще бъде използван по специална рецептура на ответника за
направата на бетонова смес. Свидетелката не се обадила на управител, за да поиска разрешение и
позволила пясък от около 23 тона да бъде разтоварен от ответника в базата на ищеца. Пясъкът бил
разтоварен върху плаца и това създавало трудности при преминаването на други автомобили в
базата. След разтоварване на пясъка той бил заграден с найлонов джоб с посочване на
наименованието на ответното дружество. Свидетелката съобщила на управителя на ищеца, че за
3
така разтоварения пясък се чака обаждане от ответника и рецептура. Посоченият материал
престоял в базата на ищеца за период от около 8 месеца. Ищецът изпратил покана на ответника за
извозване на пясъка.
Като свидетел по делото е разпитан и Р.С.. Той посочва, че от 2021г. работи при ищцовото
дружество на длъжност „оператор на бетон помпа“. Съобщава за случай, в който ответникът
разтоварил на плаца в базата на ищеца пясък, който създавал пречки при ползване на базата.
Пясъкът бил разтоварен през м.09.2022г. и през април месец следващата година бил изнесен с
гондола и изхвърлен на депо за строителни отпадъци. Разтовареното количество пясък било около 1
гондола - 23 – 24 тона. Този пясък бил ограден с бетонови блокове и била поставена табела, че това
е пясък за бетон по рецептура на ответното дружество. Свидетелят посочва, че не му е известно
ищецът да е поръчвал такъв пясък за свои нужди. Материалите, които били доставяни на ищеца за
изработване на бетона, били промити, а доставеният от ответника пясък бил „неизмит“, т.е.
неизползваем.
При така събраните доказателства съдът приема за недоказано, че между страните е бил
сключен договор за продажба на пясък, описан във фактура № **********/01.11.2022г. От
обсъдените по – горе свидетелски показания, които се кредитират от съда като последователни и
съответни на останалите събрани по делото доказателства, се установи, че ответникът е извършил
разтоварване на описаното в посочената фактура количество пясък в база, стопанисвана от ищеца.
Разтоварването на материала обаче не било в изпълнение на задължение за доставка на направена
от ищеца поръчка, а е извършено с дадено от ответника обещание от така разтоварения материал да
бъде изготвен бетон по рецептура на ответника. Не се доказа така доставеното количество пясък да
е било прието изрично от страна на ищеца. В тази връзка следва да се има предвид приетото от
съда за неавтентично нареждане за експедиция № 01076 от 02.08.2022г. в частта относно положен
от името на представител на ищеца подпис и затова този документ е непротивопоставим на ищеца.
Не е налице и мълчаливо приемане на оферта от ответника за доставка на стоки предвид нормата
на чл.292, ал.1 ТЗ, която гласи, че предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни
търговски отношения, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага. Разпоредбата на чл.292,
ал.1 ТЗ е предназначена да уреди взаимоотношения между търговци, които са в трайни търговски
отношения помежду си и когато помежду им не съществува спор относно съществените елементи
на сделката, поради което не е необходимо изрично приемане на офертата при всяка една от
поредните продължителни доставки. Разместването на значението на мълчанието на адресата на
офертата в търговското право, за разлика от гражданското, е предназначено за облекчаване на
търговския оборот. В този смисъл е решение № 523 от 20.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 274/2008 г., I
т. о., ТК. В конкретния случай се установява, че с изпратена до ответника покана с вх. №
198/28.11.2022г. ищецът е отхвърлил предложението за продажба на разтоварения от ответника
пясък. Дори и да се приеме, че страните са били в трайни търговски отношения към датата на
разтоварването на процесното количество пясък (което не е безспорно доказано, като се има
предвид че издадените от ответника фактури датират около година преди датата на разтоварването
на 02.08.2022г., видно от справка към заключението – л.112), то предвид изричното
противопоставяне от страна на ищеца веднага след получаване на споразумителен протокол, с
който ответникът претендира дължимост спрямо ищеца на продажна цена за разтоварения в базата
му пясък, е налице отхвърляне на предложението за продажба на разтоваряния пясък – чл.292, ал.1
ТЗ. При това не се установява и мълчаливо приемане на предложението за сключване на договор за
продажба на разтовареното в базата на ищеца количество пясък. Отделно от това от показанията на
св. Стоянов се установи и че разтовареният в база на ищеца пясък, чиято продажна цена се
претендира от ответника, не отговаря по характеристики на описаното във фактурата, а именно не е
бил промит и пресят, а негоден за влагане в производството на бетон. От показанията на същия
свидетел се установи още, че ищецът е организирал изнасянето на разтоварения от ответника пясък
и изхвърлянето му на сметище за битови отпадъци. Премахването на пясъка от базата на ищеца и
съответно невлагането му в производствен процес на ищеца се потвърждава и от приетата по
делото фактура № **********/28.04.2023г., в която в тежест на ищеца е начислено задължение за
превоз на строителни отпадъци. Ищецът е имал право да откаже пазенето на разтоварения в базата
му пясък, след като изрично се е противопоставил на доставката и е уведомил за това ответника.
След като разходите по пазенето не са били поети от ответника и пазенето е причинило неудобства
4
на ищеца, последният е премахнал материала от стопанисваната от него база в съответствие с
нормата на чл.292, ал.2 ЗЗД.
Предвид горното възражението за прихващане е неоснователно, защото не се установи
вземане, възникнало в полза на ответника спрямо ищеца, за продажна цена на инертен материал
съгласно фактура № **********/01.11.2022г. При това след като се установи, че процесното
вземане е възникнало и не е погасено чрез наведеното в срока за отговор на исковата молба
възражение за прихващане, искът следва да се уважи, ведно със законна лихва върху главното
вземане, считано от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се
счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане.
По разноските:
При изхода на делото право на разноски има само ищецът. За настоящото производство на
ищеца се следват разноски в размер на 1655 лева (държавна такса – 25 лева, депозити за вещо лице
общо в размер на 430 лева и 1200 лева – адвокатско възнаграждение, плащането на което е доказано
посредством представен анекс към договор за правна защита и съдействие, в който е обективиран и
разписка за плащане на сумата). За заповедното производство на ищеца се следват разноски в
размер на 325 лева -25 лева – държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение, плащането
на което е доказано посредством представения договор за правна защита и съдействие от
21.06.2022г., в който е обективирана и разписка за плащане на сумата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че „Еко Уест Къмпани“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Хемус“ № 62 – 64, дължи на
„Хидробетон“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : Столична община, с.
Казичене, ул. „Любен Каравелов“ № 16, на основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД сумата от 594 лева –
авансово платена цена за неосъществена доставка на речен промит пясък, за която сума е издадено
кредитно известие № **********/20.12.2021г. към фактура № **********/20.05.2021г., ведно със
законна лихва от 22.07.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение)
до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.
гр. д. № 39509 по описа за 2022г. на СРС, 64 – ти състав.
ОСЪЖДА „Еко Уест Къмпани“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, ул. „Хемус“ № 62 – 64, да плати на „Хидробетон“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : Столична община, с. Казичене, ул. „Любен Каравелов“ № 16,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1655 лева – разноски за настоящото производство и сумата
от 325 лева – разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5