Решение по дело №1610/2020 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1820

гр. Пловдив, 16.10.2020 год.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV състав, в открито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:                                                                                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАТЕЕВА

ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретаря К.Р.и участието на прокурора Данаила Станкова, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 1610/2020 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД с ЕИК203726668, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“Пролет“ №2, подадена чрез процесуалния представител адв. Д.Д.против Решение № 693 от 13.03.2020г., постановено по АНД № 515/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив - ХVIII н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление №16-002725/10.01.2020год., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“– Пловдив за ангажирана спрямо касатора административно – наказателна отговорност относно административно нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда /съкр.КТ/, за което основание чл.415 ал.1 от КТ му е наложено административно наказание „имуществена санкция в размер на 1500.00 лева“. В жалбата се излагат съображения, че атакуваният съдебен акт следва да се отмени като неправилен и незаконосъобразен, издаден при съществено противоречие със съдопроизводствените правила и при нарушение на материалния закон. Сочи се, че липсва обективна преценка относно наличието на съществени пороци на административно – наказателния процес, свързани с датата на административното нарушение, както и неизясняване в пълнота на обстоятелствата по вмененото за извършено административно нарушение, като счита, че се касае за случай, при който на лицето, което е имало качеството на работник, е изплатено дължимото трудово възнаграждение. В подадената касационна жалба изцяло оспорва изводите на първоинстанционният съд относно авторството и осъщественото нарушение. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. З., която поддържа касационната жалба и ангажира становище в подкрепа на искането си за отмяна на съдебното решение и за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Касационният ответник -Дирекция „Инспекция по труда“-Пловдив, редовно призован в съдебно заседание, се представлява от юрк. Т., която оспорва касационната жалба и ангажира становище по законосъобразността на атакуваното съдебно решение.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлага да се потвърди.

 Касационният съдебен състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените в жалбата оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното :

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е частично неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Районният съд е бил сезиран с жалба против наказателно  постановление, издадено на основание АУАН с №16- 002725/03.12.2019г., с което по отношение на жалбоподателят е било установено административно нарушение на разпоредбите на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, обстоятелствата по което са се изразили в това, че при извършена на 03.12.2019г. в гр.Пловдив проверка по документи е било установено, че в срок до 15.11.2019г. както и към момента на съставяне на АУАН /03.12.2019г./ не е изпълнено даденото задължително предписание  от Протокол за зивършена проверка №ПР1928097/23.10.2019г. т.13- да се начисли и изплати основното трудово възнаграждение на работника  А.К.А. за положения труд за времето на неговото командироване в Кралство Белгия от 14.01.2019г. до 31.05.2019г. в размер на 7982.16 евро /15613.10 лева/ съобразно минималните ставки за заплащане, установени за същата или сходна работа в приемащата страна Кралство Белгия, с което е нарушена разпоредбата на чл.6 ал.4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Посочено е, че срокът за това е изтекъл на 15.11.2019г.. По издаденият и предявен АУАН по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение вх.№19117368/05.12.2019г., в което се сочи липса на съществени реквизити в съставения АУАН, което е пречка да бъде осъществено правото на защита на нарушителя. оспорват констатациите по осъществено административно нарушение и се счита, че се касае за маловажен случай, за който не е необходимо да бъдат налагани санкции. С издаденото наказателно постановление от 10.01.2020г. с посочено отново същото описание на осъщественото административно нарушение, за което на нарушителя е определено и наложено на основание чл.415 ал.1 от КТ административно наказание „имуществена санкция в размер на 1500.00лева“. За да потвърди така издаденото наказателното постановление, районният съд е приел от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, че по безспорен и несъмнен начин от събраните доказателства е установено административно нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, което е законосъобразно санкционирано, наложеното наказание е съответно на тежестта на нарушението с посочения минимален размер на санкцията от 1500.00 лева. Отхвърлил възраженията за несъставомерност на деянието, в която връзка анализирал събраните писмени и гласни доказателства, както и становищата на страните. По отношение на наведените с жалбата доводи за липса на основания да се приеме извършено нарушение, в предвид изплатеното в по- голям възнаграждение на работника, посочил, че се касае за бездействие по неизпълнение на дадено му предписание, в която връзка се позовал на действащата разпоредба на чл.6 ал.4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, поставяща изискването да сключи трудовия договор при съобразяване с минималната ставка на приемащата страна в случаите, когато го изпрати да изпълнява временна работа в конкретно предприятие. Позовал се на конкретните факти, от които се установява действително полученото трудово възнаграждение за действително свършената работа от работника. Изложил подробни мотиви и относно липсата на възможност да бъде приложена разпоредбата на чл.415в ал.1 от КТ. Посочил, че наложеното административно наказание в определена санкция в минимален размер е законосъобразно. Ето защо при така възприетите по несъмнен начин обстоятелства по извършване на нарушението и неговия автор и съобразно изложените в този смисъл мотиви е изменил НП в частта за санкцията, като го е потвърдил в останалата му част.

Решението на първоинстанционният съд е неправилно.

Така по отношение на направените изводи за установяване на нарушението, автора на административно нарушение, неговото виновно поведение и невъзможността за приложимостта на разпоредбите за маловажен случай, изводите на първоинстационния съд са незаконосъобразни. За да потвърди наказателното постановление, районният съд незаконосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите доказателства относно механизма на извършеното нарушение, за установяване на автора, което е станало със законосъобразно изпълнение на административно – производствените правила, конкретизирани в разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗАНН. Посочил, че е налице конкретика и яснота относно датата и мястото на неговото извършване, като отхвърлил с необходимия анализ на доказателствата доводите за липсващо нарушение, каквито отново се навеждат и пред настоящата съдебна инстанция от касатора. В настоящият случай е налице съществен порок на проведения административно – наказателен процес, който води до незаконосъобразност на атакувания административен кат. На първо място, съобразно изложеното от касатора възражение, липсва конкретна дата на извършеното административно нарушение. Безспорно е, че датата, на която е бил крайния срок за изпълнение на даденото писмено предписание, не може да бъде началната дата на констатираното бездействие по неговото неизпълнение. Липсата на дата на административното нарушение е порок, който съществено ограничава правото на защита на нарушителя. Не е съобразен със събраните доказателства е и направеният извод относно това дали е дадено пълно описание на обстоятелства по извършеното административно нарушение. Такива на практика липсват в издадения административен акт. Неясно остава дали въобще е било налице обективна възможност да се изпълни даденото предписание, или с оглед на липсата на основания за неговото назначаване, то не би могло да бъде изпълнено поради неговата неправомерност. Това е съществен порок на проведения административно – наказателен процес, който нарушава правото на защита на нарушителя и води до незаконосъобразност на атакувания административен акт. Данните по делото категорично обосновават извод за допуснати нару­ше­ния на разпоредбите на чл.42 т.4 и т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, което също са­мо по себе си е достатъчно основание за отмяна на процесното НП. За да презизвика целените с издаването им правни последици, АУАН и наказателното постановление, като писмено обек­ти­вирани волеизявления следва да съдържат отнапред определени в закона ми­ни­мален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безуслов­но следва да обхва­ща АУАН и наказателното постановление са посочени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.42, т.3 и 4  чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно – опи­­са­­ние на нарушението, датата и мястото, където е извър­ше­но, обстоятелст­ва­та, при които е извършено, доказателствата, които го потвърж­да­ват, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, състав­ля­ват моти­ви­те – фактическите и правни основания, от които следва постановения от админи­ст­ра­тивнонаказващия орган резултат. В този смисъл следва да е на­ли­це и съот­вет­ствие между описаното в АУАН и НП административно нарушение и админист­ра­тивното нарушение визирано от посочените законови разпоредби. Липсва в АУАН и самото НП необходимите доказателства, което да касае кокретните обстоя­тел­ства, при които се сочи да е извършено вмененото нарушение.

Не могат да се споделят съображенията на пръвоинстанционният съд, че както в АУАН, така и в самото НП конкретно били описани обстоятелствата при които е осъществена дейността – недопустимо е допълването на тези задължителни факти да става посредством разпита на актосъставителя или чрез произволно тълкуване да се отстраняват пропуските при съставянето на АУАН и издаването на НП. Правилата относно реда и начина на даване на задължителни преписания следва да са съобра зени с конкретно установени обстоятелства дали се дължи посоченото трудово възнаграждение и как се определя неговия размер. В текстовете на чл.6 ал.4 от посочената Наредба се вменяват конкретни задължения на лицата, които извършват такава дейност по временна работа в страна от ЕС, като във всеки отделен случай следва да се индивидуализират конкрет­ни­те такива обстоятелства, които се твърди да не са спазени, което в случая не е сторено от страна на административния орган. При това положение са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, като атакуваното решение на Районния Съд във връзка с чл.221 ал.2 АПК се явява неправилно и следва да бъде отменено, както и атакуваното НП като незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото, разноски се дължат само на касационният жалбоподател. Искания от негова страна за присъждане на такива в настоящото съдебно производство не са своевременно направени, поради което и съдът не дължи произнасяне по тях.

В предвид на изложеното и на осн. чл.221 ал.2 АПК Съдът :

РЕШИ:

 ОТМЕНЯ Решение № 693/13.03.2020год., постановено по АНД № 515/2020 год., по описа на Районен съд – Пловдив - ХVIIІ н.с. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №16-002725/10.01.2020год., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“– Пловдив с което спрямо „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД с ЕИК203726668, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“Пролет“ №2, за административно нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда на основание чл.415 ал.1 от КТ му е наложено административно наказание „имуществена санкция в размер на 1500.00 лева“ като незаконосъборазно.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                           2.