РЕШЕНИЕ
№ 265
гр. Варна, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20223110201718 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от Б. Д. В., ЕГН **********, срещу НП №627582-F635369 от 11.03.2022 г., издадено
от и. д. директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП, с което за нарушение по чл.113,
ал.9, вр. чл.183, ал.1 ЗДДС на въззивника е наложено наказание „глоба“ в размер 1000.00 лв.
Въззивинкът счита оспореното НП за постановено при съществени нарушения
на процесуалния закон, поради това, че АУАН бил издаден извън регламентирания в закона
срок, че същото не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН, както и че нарушението
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Претендира разноски.
Въззиваемата страна моли съда, да потвърди процесното НП като правилно и
законосъобразно издадено. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в съвкупност,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
При извършена проверка от служители на НАП в информационните масиви,
възложена с РИП №П-03000321098207-0РП-001 от 08.06.2021 г., изменена с РИП №П-
03000321098207-0РП-002 от 08.09.2021 г. и РИП№П-03000321098207-0РП-003 от 07.10.2021
г. и документирана с Протокол №П-03000321098207-073-001 от 08.11.2021 г., свидетелите
М. И. В., Р. М. С. и Г. Д. И. установили издадени от въззивника, в качеството му на
нотариус, фактури с посочен на отделен ред ДДС, след датата на неговата дерегистрация по
ЗДДС. Конкретно, проверката установила, че нотариус Б. Д. В., ЕИК *********, в
качеството на нерегистрирано по ЗДДС лице, в периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г., е
издал фактура №35004 от 22.12.2020 г., в която посочил размер на ДДС. Фактурата
съдържала реквизитите по чл.114 ЗДДС с посочени данъчна основа на доставката, ставка на
данъка, и размер на данъка. Съгласно чл.113, ал.9 ЗДДС, данъчно задължените лица, които
1
не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл.97а, ал.1 и ал.2, чл.99
и чл.100, ал.2 ЗДДС, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия
към фактури. От информационните масиви на НАП било видно, че Б. Д. В. е лице,
дерегистрирано по ЗДДС на 24.01.2017 г. като дерегистрацията настъпила на основание
чл.106, ал.2, т.2, б."б", вр. чл.176, т.З и чл.176, т.6 ЗДДС. С така установеното, бил направен
извод, че въззивникът Б. В. е извършил административно нарушение по чл.113, ал.9, вр.
чл.183, ал.1 ЗДДС, състоящо се в начисляване от нерегистрирано по ДДС данъчно
задължено лице на данък добавена стойност в размер 318.68 лв по фактура №35004 от
22.12.2020 г. с данъчна основа 1593.40 лв, издадена на АКСА 96 ЕООД, ЕИК *********.
За така констатираното нарушение на 03.12.2021 г. свид. М. В. издала АУАН
№F635369 срещу въззивника.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН постъпили възражения по акта, които АНО
възприел като неоснователни и издал процесното НП като наложил наказание „глоба“ в
размер 1000.00 лв.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява
по категоричен начин от приобщените документи, както от кредитираните като
безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, непротиворечиви помежду
си и взаимно допълващи се показания на всеки един от свидетелите М. В., Р. С. и Г. И. така
и от напълно съответстващите им документи – НП, справка от Информационен масив на
НАП, АУАН, протокол от извършена проверка и др.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – и.д директор
на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП съгласно Заповед ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на ИД
на НАП.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
Изводът на АНО за спазен срок по чл.34, ал.1 ЗАНН в конкретния казус е
незаконосъобразен. Според цитирания текст не се образува административно-наказателно
производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя (когато той е известен), или ако са изтекли две години от извършване на
нарушението (когато нарушителят е неизвестен) – за данъчни нарушения като настоящото.
Приобщените доказателства установяват с категоричност, че органите по приходите са
разполагали с издадените от въззивника фактури с начислен ДДС за процесния период още
преди м. 06.2021 г. При положение, че от 08.06.2021 г. има разпореждане от АНО за
проверка и на 17.06.2021 г. на въззивника Б. В. е било изпратено Искане за представяне на
документи във връзка с извършване на горецитираното нарушение, съдът приема, че АНО е
открил нарушението преди м. юни 2021 г. От съпоставката на фактурите, описани в ИПДПО
и тези по протокола с резултатите от проверката се установява идентичността на изисканите
от органите заверени копия на фактури и тези, предоставени от въззивника Б. В. с протокол
от 06.07.2021 г. Очевидно е, че проверяващите са били запознати със съдържанието на
фактурите и в този смисъл, съдът споделя изцяло възражението на въззивника Б. В., че още
преди започване на проверката срещу него през м. юни 2021 г., органите по приходите са
знаели, че като дерегистрирано по ЗДДС лице, той издава фактури с начислен данък.
Датата на дерегистрацията по ЗДДС на въззивника Б. В. - 24.01.2017 г., е факт,
признат от самия него, поради което е безспорен между страните. От съдържанието на
приемо-предавателния протокол от 06.07.2021 г. се установява верността и на твърдението,
че в периода от 24.01.2017 г. до 31.12.2020 г. той многократно е извършвал идентични
нарушения по чл.183, ал.1 ЗДДС, начислявайки данък във фактурите, издадени в периода
2
след неговата дерегистрация по ЗДДС. Действително, въззивникът Б. В. не отрича, т. е.
признава извършеното нарушение. Никой от тези факти обаче не могат да преодолеят
наличието на изключващо отговорността му обстоятелство, каквото се явява изтеклата
давност по чл.34, ал.1 ЗАНН за съставяне на АУАН.
Съгласно Тълкувателно решение №48 от 28.12.1981 г. по тълкувателно дело
№48/1981 г. на Общото събрание на Наказателна колегия на Върховния съд, този
тримесечен срок започва да тече от деня, в който органът, овластен по закон да състави акта,
е узнал за нарушението. Неговото бездействие повече от три месеца от откриването на
нарушението изключва отговорността на нарушителя и е пречка за съставяне на акта.
Начало на тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр.2, пр.1 ЗАНН се поставя с откриването на
нарушителя. Понятието не е легално дефинирано в специалния закон, но доктрината и
съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният
орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира
извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или
информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и
юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на
нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от
обективна и субективна страна по определен състав. Затова и тримесечният срок по чл.34,
ал.1, изр.2, пр.1 ЗАНН започва да тече от момента, в който съществуват условия за такава
преценка от АНО, на база получени достатъчно данни за нарушението и авторството му.
В конкретния случай на компетентните органи на приходната администрация
е било известно още през или дори преди м. юни 2021 г., че след дерегистрацията си по
ЗДДС, въззивникът Б. В. продължава да начислява данъка в издаваните от него фактури.
Този факт, както и точната дата на дерегистрацията му са им станали известни вероятно по
повод отказите за признаване правото на данъчен кредит на получателите по същите тези
фактури. Това са единствените два релевантни факта за обективната съставомерност на
нарушението по чл.183, ал.1 ЗДДС, и те са били известни на компетентните органи още при
възлагането на проверка на въззивника през м. юни 2021 г, въз основа на оригиналните
фактури, предоставени им от получателите по тях, и справката в информационния масив на
НАП за дерегистрацията, като именно тяхното знание е станало причина за възлагането й.
Независимо от горното, и понеже процесната фактура е представена от издателя й на
проверяващите с протокола от 06.07.2021 г., настоящият съдебен състав приема, че това е
началната дата на срока по чл.34, ал.1 ЗАНН, защото от този момент за компетентните лица
е било обективно възможно да установят, както нарушението, така и нарушителя, които при
това вече са им били известни. В случая начисляването на данъка се установява с простия
преглед на фактурата, а фактът и датата на дерегистрацията по ЗДДС на издателя й се
установяват с моментна справка в информационния масив на НАП. Не е необходимо
извършване на допълнителни проверки, изискване на информация от други държавни
органи и частни лица, изготвяне на експертизи и събиране на доказателства, още повече –
както сам е посочил актосъставителят, включването на данъчната фактура в дневниците за
покупки на получателя по нея, е ирелевантно за съставомерността на нарушението. Поради
изложеното, в случая липсват извинителни основания за пропускането на по-краткия от
сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН. Те са предвидени в алтернативност, така че изтичането на
който и да е от тях препятства образуването и провеждането на производство по ЗАНН за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Така при наличните данни за извършени нарушения от въззивника Б. В.,
станали повод за назначаване на проверката спрямо него през м. 06 2021 г., и с оглед
представените в нейния ход, на 06.07.2021 г., заверени копия от фактурите, включително
процесната такава с №35004 от 22.12.2020 г., тримесечният срок по чл.34, ал.1 ЗАНН е
изтекъл на 06.10.2021 г., а АУАН е съставен на 03.12.2021 г., т. е. след изтичане на
преклузивния срок, поради което АНО е следвало да прекрати образуваното АНП с
резолюция, вместо да издава незаконосъобразно НП. Гореизложеното налага отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно, поради неспазен от АНО срок по
чл.34, ал.1 ЗАНН.
При този изход на спора и с оглед отправеното искане, съобразно чл.143, ал.1
АПК, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за
възнаграждение на адвокат. Съгласно представения договор, на въззивника Б. В. е
предоставена безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1 ЗА. Съответно, поради
степента на правната сложност и вида на делото съдът определя възнаграждение в размер
3
300.00 лв, което не надвишава регламентираната по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1 от 09.07.2004 г. минимална стойност за една инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №627582-F635369 от 11.03.2022 г.,
издадено от Директор на дирекция „Контрол“ на ТД на НАП Варна, с което за нарушение по
чл.113, ал.9, вр. чл.183, ал.1 ЗДДС, на Б. Д. В., ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер 1000.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3,
т.2 ЗАНН.
ОСЪЖДА ТД на НАП Варна, ДА ЗАПЛАТИ на Б. Д. В., ЕГН **********,
сумата 300.00 лв (триста лева, 00 ст.), представляваща възнагрнаждение за адвокат, на
основание чл.143, ал.1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4