Р Е Ш Е Н
И Е № 376
Град Бургас, 12.03.2012г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, пети състав, на дванадесети
декември през две хиляди и единадесета година, в публично заседание в състав :
СЪДИЯ: Станимира Друмева
при секретаря С.Х., като разгледа докладваното
от съдия Друмева административно дело № 1947
по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на
„Евро тим сървис” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.***,
представлявано от управителя З.Г.А., против ревизионен акт №
02-28-1001597/11.04.2011г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на
НАП-гр.Бургас, потвърден в обжалваната част с решение № РД–10-255/02.08.2011г.
на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – Бургас, при
централното управление на Националната агенция за приходите, с който на дружеството-жалбоподател
за данъчните периоди м.03.2010г., м.04.2010г., м.06.2010г., м.07.2010г. и
м.08.2010г. не е признато правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер
на 24 318,90 лв. и е определена лихва за забава общо в размер на 317,85
лв. по доставки, документирани с фактури, издадени от „Мартес 091” ЕООД,
„Дорина и фамилия” ООД, ЕТ „Родопска къща – Р.Д.” и ЕТ „Наталия – Н.Н.”.
Жалбоподателят оспорва
ревизионния акт в потвърдената от решаващия орган част като незаконосъобразен и
моли за отмяната му от съда. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли за уважаването й от съда по
изложените в нея съображения и доводи, доразвити в представена по делото
писмена защита. Ангажира съдебно-счетоводна експертиза. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
Ответникът – директорът
на дирекция “ОУИ” – Бургас, представя административната преписка по
оспорването. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският
административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като
взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена пред
надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения по чл.156, ал.1 от ДОПК
срок, отговаря на изискванията на чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК, налице е
правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е частично основателна.
От приложените към
административната преписка доказателства и съобразно разпоредбата на чл.160,
ал.2 от ДОПК, съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган
по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след надлежно възложена
ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма,
съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл.120
от ДОПК. Не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на ревизионния акт, водещи
до отмяната му на това основание.
Неоснователно е
твърдението в жалбата, че за процесните периоди вече е извършвана ревизия,
приключила с АПВ № 1008101/29.06.2010г., при която е извършена проверка на
процесните фактури и данъчния кредит е признат, като е разпоредено
възстановяване, поради което е недопустимо в настоящото производство този
въпрос да се пререшава в негова вреда.
Съгласно разпоредбата на
чл.129, ал.3, изр. второ от ДОПК, независимо от извършването на прихващане или
възстановяване, включително когато актът за прихващане или възстановяване е
обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски
подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. С посочената норма е
създадена възможност чрез ревизия по общия ред да бъдат установявани данъчни
задължения, независимо, че за същите има издаден преди това акт за прихващане
или възстановяване.
Относно приложението на
материалният закон съдът приема следното:
С ревизионния акт в
обжалваната част, на дружеството-жалбоподател са определени задължения по ЗДДС за
данъчните периоди м.03.2010г., м.04.2010г., м.06.2010г., м.07.2010г. и
м.08.2010г. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по
фактури, издадени от „Мартес 091” ЕООД, „Дорина и фамилия” ООД, ЕТ „Родопска
къща – Р.Д.” и ЕТ „Наталия – Н.Н.”, с предмет на стопанските операции,
съответно, печатна реклама в списание „Микс”, консултантска услуга, СМР по
договор, греди, кофражни дъски, битумни керемиди, офис оборудване и наем. След
преценка на установените в ревизионното производство факти и обстоятелства,
относими към извършване на процесните доставки на стоки и услуги, органът по приходите
е приел, че посочените доставчици са начислили данък, без да са налице
основания за това, тъй като не са доказани реално извършени доставки на услуги
по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС – хипотеза на чл.70, ал.5 от ЗДДС, както и не
е изпълнен фактическия състав на чл.69, ал.1 от ЗДДС, тъй като доставките на
стоки не се използват за целите на извършваните от ревизираното лице облагаеми
доставки.
Относно упражненото от
лицето право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период м.03.2010г. в
размер на 1 833,33 лв. по фактура № 40/03.03.2010г., издадена от „Мартес
091” ЕООД – гр.София, с предмет на доставката „печатна реклама в списание
„Микс””:
Видно от събраните в ревизионното
производство доказателства, доставчикът е търсен многократно на декларирания
адрес за кореспонденция с цел връчване на изготвените до него ИПДПОЗЛ, във
връзка с установяване фактическото изпълнение на документираната с фактура №
40/03.03.2010г. услуга, но представител на дружеството или упълномощено от него
лице не са открити при извършените посещения на адреса, поради което ИПДПОЗЛ са
връчени по реда на чл.32 от ДОПК. Не са представени изисканите от органа по
приходите документи и обяснения. Констатирано е също, че фактурата не е отразена
в дневника за продажби на „Мартес 091” ЕООД за съответния период, нито в
следващи периоди.
От ревизираното лице са
представени писмени обяснения и документи – фактура № 40/03.03.2010г., протокол
за извършени рекламни услуги от 1.03.2010г. и договор за реклама от
28.02.2010г. Според обясненията на жалбоподателя, доставчикът му е следвало да
направи уеб-сайт в интеренет на „Евро тим сървис” ЕООД, рекламни материали във
вестници и списания. Предвид допуснати технически грешки в изписване
наименованието, адреса и дейността на дружеството е потърсил доставчикът си, но
поради неоткриването му не може да каже кога ще бъде довършено започнатото. След
запознаване със съдържанието на документите, органът по приходите е констатирал
явно несъответствие между предмета на договора, естеството на приетите с протокола
услуги и стопанската операция, отразена във фактурата. Приел е, че така
представените документи, съдържащи противоречиви данни, не могат да се
установят фактически извършени работи, като липсват и представени доказателства
за получена услуга, поради което, на основание чл.70, ал.5, вр. чл.9, ал.1,
чл.25, чл.68 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, не е признал упражненото от
жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 833,33
лв.
Жалбоподателят оспорва
този извод с аргумента, че според него незаконосъобразно е санкциониран за
виновно поведение на трето лице. Счита, че няма съществено значение
обстоятелството, че във фактурата е вписан само част от предмета на договора,
след като е издадена за цялостната дейност, възложена на „Мартес 091” ЕООД с
договор за реклама от 28.02.2010г., и е налице съвпадение в датите на сключване
на договора, съставяне на протокола и издаване на фактурата. Оспорва и изводът,
че за некачествено изпълнение на услугата не следва да се упражнява право на
данъчен кредит.
Съдът намира за правилна
констатацията на органа по приходите за непризнаване на правото на приспадане
на данъчен кредит на жалбоподателя по фактура № 40/03.03.2010г., издадена от
„Мартес 091” ЕООД, поради липса на материалноправните предпоставки на закона.
Съгласно разпоредбата на
чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. Твърдението в
жалбата, че са налице всички предпоставки на закона за признаване правото на
приспадане на данъчен кредит по процесната фактура, остана недоказано по
делото.
Разпоредбата на чл.70,
ал.5 от ЗДДС има предвид начисляването на данъка по пряката доставка, т.е. по
доставката, по която ревизираното лице е получател, а доставчик е лицето, посочено
като такъв в издадената данъчна фактура. Същата предвижда, че не е налице право
на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Според чл.82, ал.1
от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по
облагаема доставка, с изключение на случаите по ал.4 и 5 (на изискуемост на
данъка от получателя), а съгласно чл.86, ал.1 от ЗДДС регистрираното лице, за
което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде
данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на
данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в
справката-декларация по чл.125 за този данъчен период, и 3. посочи документа по
т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. В чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС е предвидено, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното
лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за
получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, а според чл.69, ал.1
от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от
регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за
стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е
доставил или предстои да му достави. От съдържанието на цитираните разпоредби
се налага изводът, че изискванията за възникване на право на приспадане на
данъчен кредит се отнасят до конкретната доставка, по която е претендирано това
право. Регистрираното лице има право да приспадне като данъчен кредит данъка за
стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице му е
доставил или предстои да му достави. При невъзможност да се докаже наличие на
реално осъществена доставка, не възниква и право на приспадане на данъчен
кредит.
В случая, начисляването на данъка от доставчика не е установено в
ревизионното и съдебното производство. Поради неоткриването му на декларирания адрес за
кореспонденция при извършените четири посещения, ревизиращият орган не е имал възможност да извърши проверка на
счетоводните и отчетни регистри. Не са представени изисканите документи и обяснения
във връзка с доставката. Констатирано е
също от органа по приходите, че фактурата не е включена в отчетните му
регистри. Не са представени и доказателства за реалното извършване на
доставката на услуга по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.8 от ЗДДС,
въпреки надлежното им изискване в ревизионното производство от органа по
приходите. Предвид характера на същата е необходимо да бъде установен начина на
извършване, кадровия и технически ресурс, чрез който е извършена. В случая не са
представени първични и други документи, от които да е видно от кого, как и с
какви материали е изготвена рекламата, по какъв начин е представена дейността
на ревизираното лице и къде е изпълнението, начина на формиране на цената на
услугата и нейните отделни елементи. Няма представени поръчки за излъчване или
публикуване на реклама и въобще доказателства за излъчване или публикуване на
реклама, нито доказателства за какво е била рекламата с оглед несъответствието
между предмета на доставката по фактурата – печатна реклама в списание „Микс”, предмета
на договора от 28.02.2010г. – публикуване в интернет сайт и български и
чуждестранни списания рекламни изображения и текстове на „Евро тим сървис” ЕООД,
които последното желае да бъдат публикувани за срока на действие на договора –
36 месеца, и вписаните в протокола за извършени работи – уеб дизайн на
динамичен сайт, изработка на фирмен сайт, изработка на флаш галерия и хостинг -
рекламни издания в списания. Доказателства в горния смисъл не са представени и
пред настоящата съдебна инстанция, поради което съдът намира за правилен
изводът на органа по приходите, че по отношение на процесната доставка са
налице предпоставките на чл.70, ал.5, вр. чл.68, ал.1, т.1, вр. чл.9, ал.1 от ЗДДС.
Относно упражненото от
лицето право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период м.04.2010г. в
размер на 2 000 лв. по фактура № 24/29.03.2010г., издадена от „Дорина и
фамилия” ООД – гр.Созопол, с предмет на доставката „консултантска услуга”:
Въз основа на извършена
насрещна проверка на доставчика и връчени ИПДПОЗЛ на представляващите „Дорина и
фамилия” ООД и „Евро тим сървис” ЕООД, с които са изискани подробна информация
и доказателства във връзка с реалността на доставката, са представени писмени
обяснения и документи, според които консултантската услуга представлява
изработка на презентации на „Евро тим сървис” ЕООД за бъдещо развитие на спорт
и развлечения. За изготвил презентациите е посочено лицето Щ.П., бивш служител
в „Дорина и фамилия” ООД, назначен на длъжност „оператор компютър”. Видно от
писмените обяснения на Щ.П., дадени по повод връченото му ИПДПОЗЛ при извършена
на лицето проверка, същият декларира, че не е запознат с дейността и намеренията
на „Евро тим сървис” ЕООД, не си спомня да му е възлагано изготвянето на
презентации и не е предавал разработки на представляващия дружеството З.А..
Представени са 8 броя
презентации, на заглавната страница на които е посочен възложител „Евро тим
сървис” ЕООД и изпълнител„Дорина и фамилия” ООД, на следните теми: анимация в
туризма, клуб по гребане, клуб по карате, клуб по борба, маркетинг микс на
фирмата, нощен клуб, туристическа реклама и изграждане на фитнес-салон в
Созопол. Според обясненията на представляващия ревизираното дружество,
основната дейност на „Евро тим сървис” ЕООД е спорт и развлечения, но до
момента на извършване на ревизията не притежава обекти и не извършва дейност. Констатирано
е в ревизионното производство, че ревизираното лице не е издавало фактури или
други документи, свързани с дейността на фирмата, и не е извършвало облагаеми
доставки, свързани с услуги за спорт и развлечения. Изследван е статута на
сградата с адрес:гр.***, посочен за седалище и адрес на управление на
дружеството – жалбоподател. Установено е, че от община Созопол е издадено през
2004г. разрешение за строеж за преустройство, надстройка и пристройка на
жилищна сграда в семеен хотел, като за обекта не е издадено удостоверение за
въвеждане в експлоатация.
Анализирайки
представените презентации и допълнително събраните доказателства, органът по
приходите е обосновал извод, че презентациите не отговарят на дейността на
дружеството, тъй като няма създадени или стопанисвани обекти за спорт и развлечение, нито на намеренията за
развитие на спортни клубове, които да постигат поставените цели. Изложил е
аргументи, че презентациите са разработени за вече създадени, работещи клубове,
но не от ревизираното лице, или представляват курсови работи на тема стоки, а
не услуги, на тема реклама и рекламни услуги в областта на туризма, а не на
спорта, както и на тема маркетингов анализ и прогнозно развитие за периодите
2001г-2005г. на нощен клуб и изграждане на фитнес-салон в гр.Созопол, разработени
и предназначени за други получатели и относими за периоди преди съществуването
на „Евро тим сървис” ЕООД, поради което са неотносими към ревизираното лице.
По тези съображения е приел,
че събраните в хода на ревизията документи не доказват реалното извършване на
доставка на услуга, а издаденият първичен счетоводен документ сам по себе си не
означава, че е налице извършена облагаема доставка по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС.
Не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, а
липсата на получена услуга предопределя невъзможността да се породи данъчен
кредит по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗДДС, съответно за ревизираното лице не
възниква правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно чл.68, ал.2 от ЗДДС
– налице е обстоятелството по чл.70, ал.5 от ЗДДС. Допълнително е констатирано
и основание по чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС за непризнаване на правото на
приспадане на данъчен кредит по спорната фактура, тъй като представените презентации
– предмет на консултантската услуга, не са използвани и няма да бъдат
използвани за извършване на облагаеми доставки. На основание чл.70, ал.5, вр.
чл.9, ал.1, чл.25, чл.68 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, не е признал упражненото
от жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 000 лв.
Жалбоподателят твърди,
че лицето Щ.П., което е на длъжност компютърен специалист, не е компетентно да
изготви презентациите. Счита, че мотивите на ревизиращите органи да откажат
приспадането на данъчен кредит са неясни и противоречиви, а съдържанието на
презентациите напълно отговаря на дейността на дружеството и дадените от
представляващия го обяснения за бъдещи намерения да развива спортна дейност. Така
направените възражения съдът намира за неоснователни.
Както се посочи,
наличието на облагаема доставка на услуга по смисъла на чл.9, ал.1, вр. чл.8 от ЗДДС, е основният елемент от правопораждащия фактически състав на нормата на
чл.68, ал.1 от ЗДДС. В конкретния случай няма доказателства именно за наличие
на реална облагаема доставка на услуга по процесната фактура. В последната, за предмет
на стопанската операция е посочено единствено консултантска услуга, без да е
конкретизирана в същата. Не е представен сключен между страните договор относно
естеството на услугата, доказателства за възлагане от ревизираното лице на
конкретно определена по обем и видове работа, протоколи за приемане на
възложената работа, отчет за вложения труд и материали. Не е установен начина
на изпълнението на услугата, начина на формиране на цената и нейните отделни
елементи. От страна на доставчика не са
представени доказателства за удостоверяване на тези правнорелевантни
обстоятелства, както и за извършените разходи при осъществяване на услугата. Констатирана
е и липса на разплащане по доставката.
Относно описаните презентации,
на които се позовава жалбоподателят, съдът споделя извода на органа по
приходите, че същите са неотносими към ревизираното лице. От съдържанието на
презентациите не се установява каквато и да е връзка с
дружеството-жалбоподател. Същите разглеждат възникването и историята на
съответната тема – предмет на изследване, съдържат статистически данни за стари
периоди, населени места в други държави и в чужда валута, без да съдържат
конкретни икономически, анализаторски или други предложения по отношение на
дейността на ревизираното лице. Налице е и противоречие между твърденията на
жалбоподателя и обясненията на доставчика му относно лицето, което е изготвило
презентациите. Жалбоподателят твърди, че това не е Щ.П., който също посочва в
обясненията си, че не е запознат с дейността на дружеството-жалбоподател, но не
сочи кой според него ги е изготвил, нито представя доказателства в тази насока.
С оглед изложеното
правилно е преценена от административния орган доказателствената сила на
представените в ревизионното производство документи и обяснения, и е направен
обоснован извод, че същите не доказват наличие на реално извършена доставка на консултантска
услуга, поради което законосъобразно, на основание чл.70, ал.5, вр. чл.9, ал.1,
чл.25 и чл.68, ал.1 от ЗДДС, не е налице
правото на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура.
Относно упражненото от
лицето право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период м.06.2010г. в
размер на 10 000 лв. по фактури № 32/03.06.2010г., № 33/17.06.2010г. и №
34/30.06.2010г., издадени от „Дорина и фамилия” ООД – гр.Созопол, с предмет на
доставките „СМР по договор”, както и за същия период в размер на 2 485,57
лв. по фактури № 507/10.05.2010г., № 508/10.05.2010г., № 509/11.05.2010г. и №
510/11.05.2010г., издадени от ЕТ „Родопска къща – Р.Д.”-с.Бенковски,
обл.Кърджали, с предмет на доставките „греди, кофражни дъски, талпи, битумна керемида,
ламперия”:
По повод връчено на
ревизираното лице ИПДПОЗЛ във връзка с доставките по горните фактури, на органа
по приходите са представени договор от 28.05.2010г., количествено-стойностна
сметка за монтаж на дърводелски елементи на обща стойност 50 007, протокол
от 18.06.2010г. за установяването и заплащането на натурални видове строителни
и монтажни работи за обект: гр.Созопол, ул. „Родопи” № 5, писмени обяснения.
Съгласно предмета на
сключения договор от 28.05.2010г. между „Евро тим сървис” ЕООД, в качеството на
възложител, и „Дорина и фамилия” ООД, в качеството на изпълнител, последният се
задължава да изпълни следните СМР: монтаж на дърводелски елементи на приземен,
партерен и първи жилищен етаж, представляващи офис, две помещения за гости, три
стаи с отделни санитарни възли и два апартамента, находящи се в гр.***. Според
т.ІІ.1 и т.ІІ.2 от договора, стойността на възложените СМР е 50 000 лв.,
монтажът следва да се изпълни съгласно количествено-стойностна сметка, като
след извършване на СМР следва да се подпише сертификат от възложителя и
изпълнителя за действително извършените работи. Съгласно т.ІІІ.3 от договора,
изпълнителят се задължава при изпълнение на СМР за влага качествени материали и
изделия, придружени със съответния сертификат.
В представената
количествено-стойностна сметка за монтаж на дърводелски елементи на обща
стойност 50 007 лв. са описани по мярка, количество, ед.цена и стойност
дъсчена обшивка по детайли, обръщане с дърво при прозорци, окрайчващи летви по
снадки, дървен корниз по детайл, рамки за климатици, парапети и дървени перголи
по детайл. Същите данни се съдържат и в подписания и подпечатан от двете
дружества протокол за установяване завършването и заплащането на натурални
видове строителни и монтажни работи към дата 18.06.2010г.
Съгласно представен
договор за наем на недвижим имот, сключен между Т.Г.А. и „Евро тим сървис”
ЕООД, обектите, в които следва да се изпълнят СМР, са наети от
дружеството-жалбоподател на 1.05.2010г.
Според дадените от
представляващия „Евро тим сървис” ЕООД обяснения, същото е предоставило на
доставчика на СМР единствено необходимия дървен материал, за закупуването на
който е предоставил фактури в оригинал. СМР са извършени от „Дорина и фамилия”
ООД, което е осъществявало контрола по изпълнението им.
По повод връчено на
представляващия „Дорина и фамилия” ООД ИПДПОЗЛ, на органа по приходите са
представени същият договор от 28.05.2010г., количествено-стойностна сметка за изработка,
доставка и монтаж на дърводелски елементи на къща 46, на обща стойност
50 007 лв., компютърна разпечатка на протокол за установяване завършването
и заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи за обект:
доставка и монтаж на дърводелски елементи на къща 46, писмени обяснения,
справки-декларации и дневници за продажби за м.06. и м.07.2010г.
Представената
количествено-стойностна сметка се различава от тази, представена от
дружеството-жалбоподател, по това, че е за изработка, доставка и монтаж на
дърводелски елементи на къща 46. Протоколът за установяване завършването и
заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи е без дата, подпис
и печат, но останалите данни съвпадат с тези по представения от ревизираното
лице протокол.
Според дадените от
представляващия „Дорина и фамилия” ООД обяснения, дървеният материал за
извършването на СМР по договора е предоставен от „Евро тим сървис” ЕООД, монтирането
на дърводелските елементи е започнало на 1.06.2010г. и приключило на
1.07.2010г., като договорената сума не е получена. Основната дейност на
дружеството е строителство, което е член на Камарата на строителите в България.
Строително-монтажните работи се водят от технически ръководител. По пореден
номер на КСС, водени от строителните инженери, къща 46 е за обект на „Евро тим
сървис” ЕООД, находяща се на адрес: гр.***. Разходните документи на
дружеството, част от документи, пачка 401, 411, са били откраднати в гр.Плевен.
След посещение на място
на адрес: гр.Созопол, ул. „Родопи” № 5, органът по приходите е констатирал, че
къщата е заключена и не е установил контакт с лице, което да му предостави
възможност да извърши оглед на обектите, на които са изпълнени СМР.
Както се посочи по-горе,
при извършената проверка относно издадените за сградата строителни книжа е
установено, че от община Созопол е издадено разрешение за строеж № 321/07.10.2004г.
за преустройство, надстройка и пристройка на жилищна сграда в семеен хотел,
влязло в сила на 9.11.2004г., като за обекта не е издадено удостоверение за
въвеждане в експлоатация.
Извършена е насрещна
проверка на доставчика ЕТ „Родопска къща – Р.Д.”, при която са представени
всички изискани от органа по приходите документи, удостоверяващи предаването на
доставките на строителни материали по процесните фактури, транспортирането им за
сметка на доставчика на 10.05.2010г. и 11.05.2010г. до гр.Созопол, ул. „Родопи”
№ 5, счетоводното отразяване на доставките, разплащане, произход, съхранение и
др.
Тъй като от ревизираното
лице са представени единствено фактури № 507/10.05.2010г., № 508/10.05.2010г.,
№ 509/11.05.2010г. и № 510/11.05.2010г., за получени през м.05.2010г. от ЕТ
„Родопска къща – Р.Д.” доставка на стоки, в т.ч. дървен материал, органът по
приходите е приел, че това са твърдяните от ревизираното лице материали, нужни
за изпълнението на СМР по договора с „Дорина и фамилия” ООД.
След извършена проверка
на счетоводната документация на ревизираното лице, органът по приходите е
установил, че счетоводно разходите по фактури № 32/03.06.2010г., №
33/17.06.2010г. и № 34/30.06.2010г., за получени от „Дорина и фамилия” ООД
доставки на „СМР по договор” са отчетени по дебита на сч. с/ка 602 „Разходи за външни
услуги”, която е приключена със сч. с/ка 601 „Разходи за основната дейност”, в
съответствие със счетоводното законодателство. Същевременно, закупеният от ЕТ
„Родопска къща – Р.Д.” материал е заприходен по фактури и количества, но не е
изписан, не е вложен и стои наличен по съответната сч. с/ка 302 „Материали”. Обосновал
е извод, че констатираното противоречи на твърденията на доставчика и
получателя по фактурите за доставка на СМР, тъй като естеството на описаните в
количествено-стойностната сметка и протокола за извършените работи не
предполага реално извършване на услугите без да бъде вложен дървения материал.
Предвид установената в
ревизионното производство фактическа обстановка, органът по приходите е приел,
че представените документи не удостоверяват реално извършени доставки на услуги
по фактурите № 32/03.06.2010г., № 33/17.06.2010г. и № 34/30.06.2010г., издадени
от „Дорина и фамилия” ООД, поради което на основание чл.70, ал.5, вр. чл.9,
ал.1, чл.25 и чл.68, ал.1 от ЗДДС е отказал правото на приспадане на данъчен
кредит в размер на 10 000 лв., упражнено от ревизираното лице за данъчния
период м.06.2010г.
Отделно, относно
доставките на СМР, получени от „Дорина и фамилия” ООД, и доставките на
строителни материали, получени от ЕТ „Родопска къща – Р.Д.”, органът по
приходите е приел, че ако и да са били изпълнени и вложени, те не са използвани
за извършване от ревизираното лице на облагаеми доставки, нито ще се използват за
извършване на облагаеми доставки, тъй като на ул.”Родопи” № 5 няма да бъде
развивана спортна дейност, а една част от закупения дървен материал според
твърденията на запитаните е нарязан и употребен за други цели и от други лица.
С оглед на това, не е изпълнен фактическият състав на чл.69, ал.1 от ЗДДС,
поради което за ревизираното лице не е налице право на приспадане на данъчен
кредит. Следва да се уточни, че правото на приспадане на данъчен кредит по фактури
№ 507/10.05.2010г., № 508/10.05.2010г., № 509/11.05.2010г. и №
510/11.05.2010г., издадени от ЕТ „Родопска къща – Р.Д.”, не е оспорено в пълен
размер, тъй като органът по приходите е уважил възражението на ревизираното
лице относно представената от него фактура № 20/25.11.2010г., на стойност
10 958,57 лв. и ДДС 2 191,71 лв., издадена от „Евро тим сървис” ЕООД на „Фри
инвест груп” ООД, за последваща продажба на част от доставените от едноличния
търговец дървен материал – греди и кофражни дъски по фактури № 507/10.05.2010г.
и № 509/11.05.2010г., и е признал упражненото от жалбоподателя право на приспадане
на данъчен кредит за данъчния период м.06.2010г. в размер на 1 676,60 лв. Т.е.,
размерът на непризнатия ДДС по издадените от ЕТ „Родопска къща – Р.Д.” фактури
е 2 485,57 лв.
Съдът намира за
законосъобразен оспореният ревизионен акт и в тази му част по следните
съображения:
Неопровергани в
производството останаха констатациите на органа по приходите за недоказаност на
реално извършени доставки от „Дорина и фамилия” ООД.
От доставчика на
жалбоподателя „Дорина и фамилия” ООД не са представени конкретно изисканите от
органа по приходите списък на физическите лица, които са извършили договорените
СМР, или за наети такива, трудови договори, граждански договори или актове за
възлагане на строителни работи, документи, удостоверяващи квалификация за извършване
на дейностите по СМР, заповедна книга, разчетно-платежни ведомости за изплатени
заплати; документи, удостоверяващи наличието на използван собствен или нает
инвентар – инструменти, специализирана техника и др.; документи за вложени по
вид, количества и стойност материали за всяко едно помещение или отделни
работи; документи, удостоверяващи осъществен контрол върху извършването на
монтажа, заповедна книга, инструкции за безопасност на труда; подписан от
възложителя и изпълнителя сертификат за действително извършените работи,
съгласно договора; документи, удостоверяващи заявените в писменото обяснение
факти, че дружеството е член на Камарата на строителите в България и притежава
сертификат за извършване на строителство и СМР.
Представеният протокол
за установяване завършването и заплащането на натурални видове строителни и
монтажни работи към дата 18.06.2010г. и количествено-стойностна сметка за
монтаж на дърводелски елементи също не доказват, че именно описаните в тях
стоки и услуги са вложени и престирани в обектите, на които се твърди, че са
изпълнени СМР. Не са представени подробни количествено – стойностни сметки,
които да се съпоставят с общо посочените в протокола като извършени работи.
Договорът и протоколът, като частни документи, от които дружеството-жалбоподател
черпи благоприятни правни последици, нямат материална доказателствена сила и не
доказват, че съдържанието им съответства на обективната действителност. Те са и
без достоверна дата. Съпоставени с останалите доказателства, не обосновават реално
изпълнение на визираните престации именно от „Дорина и фамилия” ООД.
Налице е и съществено
разминаване между дадените от доставчика обяснения относно датата на извършване
на СМР и представения от жалбоподателя протокол за установяване завършването и
заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи към дата
18.06.2010г. Доставчикът твърди, че изпълнението е започнало на 1.06.2010г. и
завършило на 1.07.2010г., а в представения протокол за дата на завършването им
е 18.06.2010г. Тези обстоятелства и безспорно установената липса на плащане на
стойността по фактурите сочат на извода, че издадените на 3.06.2010г. и 17.06.2010г.
фактури № 32 и № 33 с предмет „СМР по договор” са преди датата на възникване на
данъчното събитие, т.е. при липса на основание за издаването им.
Установеният от органа
по приходите отрицателен факт – липса на реална доставка, не е оборен от
жалбоподателя в съдебното производство с допустими и относими доказателствени
средства. И пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства,
удостоверяващи наличие на материална, кадрова и техническа обезпеченост за
извършване на процесните доставки.
Съдът намира за
неоснователни наведените от жалбоподателя доводи за реално извършени възмездни
доставки, между регистрирани по ЗДДС търговци, с правомерно начислен ДДС, и
позоваването на заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза. Последното не променя горните изводи на съда, тъй като има за
предмет на изследване единствено начина на осчетоводяване на процесните фактури
в счетоводството на жалбоподателя, като не е извършена проверка от вещото лице в
счетоводството на доставчика и не е изследвана реалността на доставките на
услуги. Обратно, от заключението на експерта се установява, че процесните СМР и
вложените материали (по фактурите за доставка на стоки, издадени от ЕТ
“Родопска къща – Р.Д.”) не са извършвани с цел повишаване икономическата изгода
на собствен дълготраен материален актив, а представляват разходи за ремонт на
нает, дълготраен материален актив, тъй като обектите, в които са извършвани и
вложени, не са собственост на дружеството – жалбоподател. Същите са наети от Т.Г.А.
- наемодател, съгласно договор за наем от 1.05.2010г. за срок от една година.
Съгласно разпоредбата на
чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, правото на
приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията
на чл.69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни
доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Съобразно
чл.70, ал.3, т.3 от ЗДДС, ограниченията на правото на приспадане на
данъчен кредит не се прилагат за стоките или услугите, използвани при
безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или
предоставен за ползване актив, когато активът е бил нает или предоставен за
ползване на държателя/ползвателя непрекъснато за срок не по-кратък от три
години. Т.е., стоките и услугите, които се използват за този ремонт/подобрение
са с право на данъчен кредит само ако срокът, за който е предоставен и
фактически използван актива, не е по-кратък от три години. В случая, срокът на
договора за наем на обектите е една година, поради което доставките не попадат
в обхвата на изключението по чл.70, ал.3, т.3 от ЗДДС и намира приложение
чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС.
Съгласно чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът е инстанция по същество и следва да определи задълженията съобразно
всички налични доказателства, без да е обвързан от фактическите и правни
констатации в ревизионния акт. Предвид гореизложените съображения съдът приема,
че процесните доставки на материали и услуги във връзка с ремонт/подобрение на
чужд актив не са с право на данъчен кредит съгласно чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС. Поради
това, правилно с ревизионния акт е оспорено упражненото от жалбоподателя през
данъчния период м.06.2010г. право на приспадане на данъчен кредит общо в размер
на 12 485,57 лв. по фактури № 32/03.06.2010г., № 33/17.06.2010г. и №
34/30.06.2010г., издадени от „Дорина и фамилия” ООД – гр.Созопол, и по фактури
№ 507/10.05.2010г., № 508/10.05.2010г., № 509/11.05.2010г. и №
510/11.05.2010г., издадени от ЕТ „Родопска къща – Р.Д.”.
Относно упражненото от
лицето право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период м.07.2010г. в
размер на 6 000 лв. по фактура № 35/30.07.2010г., издадена от „Дорина и
фамилия” ООД – гр.Созопол, с предмет на доставката „офис оборудване”, съгласно
опис:
Както на доставчика,
така и на ревизираното лице са връчени ИПДПОЗЛ, с които са изискани подробна
информация и доказателства във връзка с документираната с фактурата доставката.
Представена е фактурата, заедно с опис – протокол-фактури с посочени различни
видове стоки на 47 позиции, и писмени обяснения. Според дадените от
представляващия „Дорина и фамилия” ООД обяснения, част от разходните документи
на дружеството са били откраднати. Други обяснения относно доставката и
доказателства не са представени на органа по приходите. Според дадените от
представляващия „Евро тим сървис” ЕООД обяснения, за изпълнението на доставките
- товарене/разтоварване, няма наети лица, като те са извършени от
фирмите-доставчици. Декларирал е, че към настоящия момент няма обект на фирмата
и не извършва дейност. Други обяснения относно доставката и доказателства не са
представени на органа по приходите.
Посетен е офиса на „Дорина
и фамилия” ООД - гр.***, където е намерено част от оборудването, описано в
протокол № 1101026/07.03.2011г. Няма сключен договор за ползване на
оборудването.
След проверка на
счетоводната документация на ревизираното лице, органът по приходите е
установил, че оборудването по фактурата е осчетоводено на 30.07.2010г. (датата
на издаване на фактурата) по дебита на сч. с/ка 601 „Разходи за материали” и по
кредита на сч. с/ка 401 „Доставчици”. На същата дата сч. с/ка 601 е приключена със
сч. с/ка 611 „Разходи за дейността”, т.е. офис-оборудването не е заприходено по
съответните сметки от група 20, в съответствие с изискванията на счетоводното
законодателство, те не са вписани в инвентарна книга на дружеството, изписани
са на разход в деня на съставяне на фактурата за покупка.
Предвид установената в
ревизионното производство фактическа обстановка, органът по приходите е приел,
че представените документи не удостоверяват реално извършена доставка на стоки по
фактура № 35/30.07.2010г., тъй като лицата – контрагенти не са представили
такива по отношение на произхода, осчетоводяването им, няма разплащане и не са
представени документи и не е установено наличието на офис-оборудване, поради
което на основание чл.70, ал.5, вр. чл.6, ал.1, чл.25, чл.68 и чл.69, ал.1, т.1
от ЗДДС е отказал правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 6 000
лв., упражнено от ревизираното лице за данъчния период м.07.2010г.
Жалбоподателят оспорва
констатацията като неправилна. Сочи, че активите не попадат в приложното поле
на чл.50 от ЗКПО, поради което няма основание да бъдат отнесени като ДМА.
Твърди, че офис-оборудването е налично и на място, но не посочва къде, като
счита също, че няма пречка то да бъде предоставено за временно ползване на
трето лице, но не посочва кое.
Съдът намира за
неоснователна жалбата в тази й част.
Изложените от решаващия
орган допълнителни мотиви за законосъобразност на констатацията на органа по
приходите се споделят изцяло от съда.
Видно от събраните в
ревизионното производство доказателства – аналитични ведомости на счетоводна
сметка 611 „Разходи за основан дейност” за периодите от м.01.2009г. до
м.12.2010г. (лист 89 – 104 от материалите по делото), всяка една стока от
приложения опис – протокол-фактури, е отчитана в счетоводството на „Дорина и
фамилия” ООД по сч. с/ка 601 като разход по икономически елементи, към
съответната дата на придобиването им, и този разход е отнесен в сч. с/ка 611 като
разходи за основната дейност. С оглед установената счетоводна наличност, на
датата на издаване на процесната фактура - 30.07.2010г., вписаният в нея
доставчик не е имала в наличност такива стоки, с които да извърши последващи
доставки към дружеството-жалбоподател. Следователно, недоказана е материалната
обезпеченост на доставчика за изпълнение на процесните доставки.
Наред с това, правилна е
преценката на органа по приходите, че реалността на доставките не е установена
по категоричен начин. Нито в хода на ревизията, нито в хода на обжалването, в
това число и в съдебната фаза, не са ангажирани доказателства, че доставчикът
по фактурата е разполагал с капацитет за съхраняване на стоката от вида на
фактурираната, за транспортирането й, както и с кадрова обезпеченост, въпреки
поисканите такива с връченото му ИПДПОЗЛ. Не е представен сключен между страните
договор за доставка на стоките, приемо-предавателен протокол за предаване на
стоките и други документи, които да удостоверяват по безспорен начин, че точно
това оборудване е доставено и монтирано в обект, който също не е установен.
Безспорно е и това, че няма разплащане между страните.
Приетата по делото
експертиза, на която се позовава жалбоподателя, не е имала поставена задача за
изследване на горните факти и обстоятелства, а единствено начина на
осчетоводяване на стоките в счетоводството на жалбоподателя и какъв е техния
характер. В този смисъл, заключението в тази част е неотносимо към предмета на
спора.
При така установеното
съдът намира за законосъобразен и обоснован ревизионният акт в частта, с която
е отказано упражненото от жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит
за данъчния период м.07.2010г. в размер на 6 000 лв. по фактура №
35/30.07.2010г., издадена от „Дорина и фамилия” ООД, с оглед наличието на
предпоставките на чл.70, ал.5, вр. чл.68, ал.1, т.1, вр. чл.6, ал.1 от ЗДДС.
Относно упражненото от
лицето право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период м.08.2010г. в
размер на 2 000 лв. по фактура № 6/26.08.2010г., издадена от ЕТ „Наталия – Н.Н.”
– гр.Созопол, с предмет на доставката „наем”:
В хода на ревизионното
производство е извършена насрещна проверка на доставчика, при която е
установено, че ЕТ „Наталия – Н.Н.” е издал процесната фактура на „Евро тим
сървис” ЕООД и отразил в отчетните регистри за съответния данъчен период.
Съгласно представената хронологична ведомост, услугата е осчетоводена на приход
и като вземане от клиенти. Няма извършено плащане. Представен е договор за наем
на недвижим имот от 1.07.2010г., съгласно който наемодателят ЕТ „Наталия – Н.Н.”
предоставя на наемателя „Евро тим сървис” ЕООД за срок от 2 месеца открита част
на бистро „Натали”, находящо се в гр.***, срещу наем в размер на 10 000 лв. без
ДДС, като сумата включва наем и съхранение на дървен материал, собственост на
жалбоподателя, който е останал след извършването на СМР. В представените
писмени обяснения, представляващият едноличния търгове Н.Н. потвърждава
констатираното, като пояснява, че в наетия имот е съхраняван дървен материал –
греди, дъски, трупи и др. Не е подписан анекс към договора за удължаване на
срока. Представени са и писмени обяснения от Д.Й., в качеството на управител на
едноличния търговец, в които сочи, че поради неплащане на договорената наемна
цена, част от дървения материал е нарязан, а останалото се съхранява на
земеделска земя в с.Равадиново.
В представени писмени обяснения от управителя на „Евро тим сървис” ЕООД З.А.
сочи, че поради неплащане на наемната сума материалът, който е съхраняван на
ул.„Тракия” № 14, е нарязан от Н.Н. на дърва за печка.
Извършено е посещение на
обекта, при което е констатирано нареден дървен материал – нарязани дърва за
огрев, до входа на бистрото и под една от терасите на сградата. Извършено е
посещение и на двор – земеделска земя в с.Равадиново, общ.Созопол, в който е
констатирано, че има фургон и навес, под и около който се съхраняват нарязани
дърва за огрев и дървени греди.
Въз основа на
установеното, органът по приходите е приел, че не е налице извършена услуга –
наем, тъй като при проверката на място не установено помещение или място,
където да се съхранява дървен материал, предназначен за ламперия или друг вид
ремонтни дейности по имот, констатираните дърва за огрев са предназначени за
отопление. Приел е, че ревизираното лице не е изпълнило условията на отдаване
под наем по договора, а именно – Н.Н. не е съхранил материала, поради което е
налице само движение на документи и няма фактическо изпълнение на доставка на
услуга и не е възникнало данъчно събитие, а липсата на получена услуга
предопределя невъзможността да се породи данъчен кредит по смисъла на чл.68,
ал.1 от ЗДДС и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС не е налице правото на
приспадане на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.
Съдът намира за неправилна,
като необоснована с оглед наличните по делото доказателства, тази констатация
на органа по приходите и за основателна жалбата в тази част.
Мотивите на органа по
приходите за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит са изградени
въз основа на издирване и констатиране като наличен на съхранявания материал, което касае действия
след датата на възникване на данъчното събитие и не е визирано като
предпоставка в закона за непризнаване на упражненото право.
Видно от приложените в
ревизионната преписка доказателства, всички изискани от доставчика на
жалбоподателя документи са представени на органа по приходите и от тях се
установява, че ЕТ „Наталия – Н.Н.” е издал процесната фактура на „Евро тим
сървис” ЕООД, отразил е същата в отчетните си регистри за съответния данъчен
период и осчетоводил, съгласно изискванията на закона. Фактурата е издадена въз
основа на сключен договор между страните. Този доставчик е имал обезпеченост за
осъществяване на процесната доставка, тъй като е стопанисвал на основание
договор за послужване от 1.01.2010г. бистро „Натали” и от всички дадени
обяснения се установява факта на изпълнение предмета на сключения с
дружеството-жалбоподател договор.
Съдът намира, че в
случая са налични достатъчно убедителни доказателства за настъпване на данъчно
събитие и реалност на доставката, за която е издадена процесната фактура. Неоткриването
от органа по приходите или несъхраняването от едноличния търговец на дървения
материал към м.12.2010г. (когато са извършени посещенията от органа по
приходите на място) е ирелевантно към основанието за непризнаване на данъчния
кредит. Освен това, няма данни да са извършени проверки в релевантния период –
1.07.-31.08.2010г., за който е сключен договора.
С оглед изложеното ревизионният акт е незаконосъобразен
в частта, с която на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС е отказано упражненото от
жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период
м.08.2010г. в размер на 2 000 лв. по фактура № 6/26.08.2010г., издадена от ЕТ
„Наталия – Н.Н.” – гр.Созопол, поради което следва да бъде отменен в тази част.
И двете страни са направили искане за присъждане на разноски по делото.
На основание чл.161, ал.1 от ДОПК, дължимите на жалбоподателя разноски
съобразно уважената част от жалбата възлизат на сумата 45 лв., от които
съответната част на платените държавна такса и възнаграждение за приетото заключение
на извършената съдебно-счетоводна експертиза по делото. В полза на ответника,
съобразно отхвърлената част от жалбата, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 903
лв., изчислено съобразно чл.8, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд– град Бургас, пети състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ ревизионен акт № 02-28-1001597/11.04.2011г., издаден от
гл.инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Бургас, потвърден в обжалваната част с
решение № РД–10-255/02.08.2011г. на директора на Д „ОУИ” – Бургас при ЦУ на
НАП, в частта, с която на „Евро тим сървис” ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от управителя З.Г.А., за данъчния период 1.08.2010г.-31.08.2010г. е отказано
правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 000 лв. по фактура №
6/26.08.2010г., издадена от ЕТ „Наталия – Н.Н.” – гр.Созопол.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Евро тим сървис” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя З.Г.А.,
против ревизионен акт № 02-28-1001597/11.04.2011г., издаден от гл. инспектор по
приходите в ТД на НАП-гр.Бургас, потвърден в обжалваната част с решение №
РД–10-255/02.08.2011г. на директора на Д „ОУИ” – Бургас, при ЦУ на НАП, с който
на дружеството-жалбоподател за данъчните периоди м.03.2010г., м.04.2010г.,
м.06.2010г. и м.07.2010г. не е признато правото на приспадане на данъчен кредит
общо в размер на 22 318,90 лв. и е определена лихва за забава общо в
размер на 317,85 лв. по доставки, документирани с фактури, издадени от „Мартес
091” ЕООД, „Дорина и фамилия” ООД и ЕТ „Родопска къща – Р.Д.”.
ОСЪЖДА „Евро тим сървис” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.***, представлявано от управителя З.Г.А., да заплати на
дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Бургас, при централно
управление на Националната агенция за приходите, юрисконсултско възнаграждение
в размер на 903 лв. (деветстотин
и три лева).
ОСЪЖДА дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Бургас,
при централно управление на Националната агенция за приходите, да заплати от
бюджета си на „Евро тим сървис” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.***, представлявано от управителя З.Г.А., съдебно-деловодни
разноски в размер на 45 лв. (четиридесет и пет лева).
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: