Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 229
гр.Бургас, 20.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–и наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 3357 по описа на
БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на В.В.Д. с ЕГН: **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, сп. 9, чрез адв. П.Д. ***, срещу Наказателно постановление № */13.06.2019г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което
на жалбоподателя за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание – „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване
от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се посочва, че са налице процесуални нарушения.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв. П.Д.– БАК, който
поддържа, че е нарушена процедурата, тъй като в талона за изследване липсвали
стикери съгласно наредбата за установяване на употребата на алкохол и
наркотични вещества.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор
„ПП” - надлежно призован не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на НП е
връчено на жалбоподателя на 18.07.2019г., а жалбата е изпратена по пощата на 25.07.2019
г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено
следното:
На 04.05.2019г., около 02.00 часа жалбоподателят- В.В.Д.
с ЕГН: **********, управлявал автомобил „Ауди А6” с рег. номер *, в гр. Бургас,
кв. „*“, по ул. „*“. Водачът бил спрян за проверка от служители на 02 РУ на
МВР-гр. Бургас, които изискали съдействие от Сектор „Пътна полиция“. На място
пристигнал мл. автоконтрольор М.М..
Водачът бил поканен да даде проба за алкохол чрез изпробване с техническо
средство „Алкотест Дрегер
7510“. Д. отказал да бъде тестван с техническо средство, поради което и М.М. му издал Талон за медицинско изследване № 0065926, в
който изрично посочил, че лицето следва да се яви в УМБАЛ-Бургас до 40 минути
от връчването на талона за даване на кръвна проба. Водачът отказал да подпише и
получи талона, което било надлежно удостоверено с подписа на един свидетел.
За горните обстоятелства М.М. съставил на водача
АУАН с бл. № 023274, в който било посочено, че водачът отказва да бъде тестван
за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510 ”, както и че на същият е издаден талон
за медицинско изследване с № 0065926. Актът бил предявен на водача за
запознаване и подпис. Жалбоподателят отказал да подпише АУАН-а, което също било
удостоверено с подписа на един свидетел.
Въз основа на АУАН, на 13.06.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което
била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство,
съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова
– Началник Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към
материалите по делото копие на Заповед № */14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство.
По отношение на
основания довод на жалбоподателя за нарушаване на процедурата поради липса на
стикери към талона за изследване следва да се отбележи следното. Практиката на
ВКС, формирана още при действието на Наредба № 30/2001г. (отм.), която не е
загубила значение и до днес, е насочена към това, че някои пропуски при
изпълнението на Наредбата не следва да
се абсолютизират, доколкото е налице възможност за
преодоляването им чрез предвидените в НПК способи на доказване (Решение № 54 от
27.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2346/2013 г., III н. о.), които способи по
силата на чл. 84 ЗАНН са приложими и в производството по обжалване на НП. Тук
съдът отбелязва, че при преценка дали нарушението е от категорията на съществените
или не, следва да бъде отчетена и целта на законодателя при въвеждане на
определени изисквания. В разпоредбата на чл. 17, ал.4 от Наредба № 1 от 19.07. 2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози (в
сила от 01.07.2018г.) е предвидено, че вакуумните епруветки и контейнерите за
урина, съдържащи пробите, се запечатват със стикера със сериен номер по чл. 3,
ал. 3, придружаващ талона за изследване, а в протокола за изследване се отбелязва
серийният номер на стикера. Иначе казано, целта на въпросните стикери е да
гарантира идентичност между иззетата от лицето проба и тази, която е изследвана
в съответното медицинско заведение (техническа лаборатория). Доколкото обаче, в
конкретния случай жалбоподателят е отказал да получи талона за изследване, то
по никакъв начин неговите права не могат да бъдат накърнени от липсата на
стикери, след като същите няма да бъдат ползвани, тъй като и самият талон няма
да бъде използван. Отказът на Д. да получи талона означава, че няма да му бъде
взета проба, което обезсмисля прикрепването на стикери, които както бе
посочено, свидетелстват за идентичността на пробата. Поради това, съставът
счита, че липсва такова нарушение на наредбата, което да се характеризира като
съществено и което да води до опорочаване на цялата административнонаказателна
процедура.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (в редакцията към
датата на извършване на нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2
000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява
пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или
кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада
по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат
наложени предвидените в чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му.
Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да е било от
тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение.
Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ
от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за
медицинско изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал.3 от ЗДвП - Решение № 984 от 2.06.2017 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната цел да се запрети
такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват
контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е
преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем
много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от приложения по
делото талон за медицинско изследване се установява, че въпреки че е бил
поканен жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на алкохол, както и че е отказал да получи талона за медицинско
изследване. Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част на
наказателното постановление, отправено „обвинение” е индивидуализирано в степен
позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му
обективно покрива признаците на вмененото му нарушение.
Наложеното на
жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП (в редакцията на тази норма към момента на извършване на нарушението) -
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за
срок 2 години, който размер е точно
определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Не са налице
предпоставките по чл. 28 ЗАНН, тъй като, видно от справката за нарушител водач
са извършени и други нарушения, за които водачът е бил санкциониран. Липсват
каквито и да е обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обичайните случаи. Също така следва да се
подчертае, че се касае за управление на МПС- дейност, която по същество
представлява източник на повишена опасност.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно
е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
потвърди.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */13.06.2019г., издадено
от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на В.В.Д. с ЕГН: **********,
адрес: ***, за нарушение по чл. 174,
ал.3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание – „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да
се управлява МПС” за срок от
24 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.