РЕШЕНИЕ
Номер 746 Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
VІІІ граждански състав
На 25.02
Година 2019
В публично заседание на 19.02.2019 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар:
ВЕРА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 7727 по описа за 2018
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Бързо производство
по реда на чл.310 и следващите от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Ищцата М.М.Б. *** моли съдът да постанови решение, с
което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № *****. на ****
на ответната страна, да я възстанови на предишната работа, както и да осъди
ответника да й заплати сумата 5 838 лева, представляваща обезщетение за
оставането на ищцата без работа поради уволнението през периода ***** г.,
заедно със законната лихва, по изложените в исковата молба и в писмена защита
съображения. Претендира разноски.
Ответникът М. у. – гр. П. оспорва обективно съединените
искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по
изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения.
Претендира разноски.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и с оглед
доводите на страните , намира за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства –
включително и самата процесна заповед, се установява, че ищцата е работила по
трудово правоотношение при ответника и неговите праводатели от *****., последно
като “******“ в ***** на ******. С процесната
Заповед, връчена й на ***** г., въз основа на Доклад до ***** на ответната
страна с вх. № ***** г., след поискани
писмени обяснения и неполучени такива и след доизясняване на случая посредством
писмено запитване с изх. № ***** г. и доклад с вх. № ****** г., на основание
чл.187, т.10 и чл.190, ал.1, т.7 от КТ в срока по чл.194, ал.1 от КТ (съобразно
с нормата на чл.194, ал.3 от КТ), след изпълнение на задължението по чл.193,
ал.1 от КТ, и чл.188, т.3 от КТ на М.Б. е било наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“. Като конкретни причини за издаването й, в Заповедта е посочено, че
ищцата, в качеството си на *****, е допуснала в ден сряда (*****.) ***** да не
бъде изключен от нея след проведено ***** с него (като ***** е скъпоструващ
специалинизиран, предназначен за *****), като в конкретния случай през ***************на
******** г. е използван за ****** освен това – че папката с ***** не е била
прибрана от **********************************, за да се използват същите за *****,
които демонстрационни ***** представляват ******, обработени със специални и
скъпи *****, наблюдават се под **** след включване на *****, която прави видими
обектите с ***** и при продължителна работа тя се изтощава, а в случай, че след
работа ***** и останат на ****, тяхната ****намалява и стават негодни за
употреба – като същото се подвърждава от факта, че на следващата сутрин ***********е
бил намерен включен от г-жа К. Д. – **** в *********, която го е изключила и
почистила, а също така е прибрала и ***** които са се оказали негодни за
употреба, констатирано след прегледа им и от *****. Посочено е също така, че
ангажиментите на М.Б. като ******** включват *****със ********, т.е. – ***** *****,
включително и ****, което ***** не е направено от нея, с което е компрометирала
по-нататъшното използване на *****, а
същото е довело до ненужно изхабяване на работещата *****, което на свой ред
крие реален риск за неговото увреждане – като от изложената фактическа
обстановка е станало видно, че М.Б. не е изпълнила задълженията си, фигуриращи
в длъжностната й характеристика, а именно: „***********************.
Както се
установява от събраните по делото писмени доказателства, действително с връчена
й на **** г. Покана за даване на обяснение, М.Б. е била поканена в срок от два
работни дни от получаването на поканата да представи пред ***** на ответната
страна писмени обяснения относно твърдените нарушения на трудовата дисциплина,
извършени от нея – като на ******. М.Б. е представила исканите писмени
обяснения. Доколкото в процесната Заповед се твърди, че ищцата не е
дала исканите писмени обяснения, а от събраните по делото доказателства се
установява, че ищцата в дадения й срок е представила исканите писмени
обяснения, съдът намира, че при издаването на процесната Заповед ответната
страна не изпълнила задължението си по чл.193, ал.1 от КТ да приеме
писмените обяснения на работника или служителя и да събере и оцени посочените
доказателства – което само по себе си, предвид разпоредбата на
чл.193, ал.2 от КТ, е достатъчно основание за признаването за незаконна и
отмяната като такава на процесната Заповед.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява доказан по основание и следва да се уважи, а
оттук – с оглед основателността на този иск и акцесорния характер на иска с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, той също се явява доказан по
основание и следва да се уважи, като се възстанови ищцата на предишната й
работа - “*********
Както
се установява от събраните по делото писмени доказателства, последното получено
от ищцата брутно трудово възнаграждение за предхождащия уволнението й пълен
отработен месец – месец ******* г., е било в размер на 973, 76 лева, а от
представените от ищцата в съдебното заседание по делото на ***** г. заверен
препис от трудовата й книжка и Справка от НАП, се установява, че след датата на
прекратяването на трудовото й правоотношение с ответната страна, тя не е
започнала работа по друго такова.
При
така установената фактическа обстановка и предвид основателността на иска с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и акцесорния характер на този иск,
както и доколкото претендираният от ищцата размер е по-нисък от установения на
база последното й БТВ действително дължим, съдът намира, че искът с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ също се явява
доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло, заедно със
законната лихва от ***** г. – датата на подаване на исковата молба.
С оглед на изхода от спора ответникът
следва да заплати на ищцата и направените разноски за производството по делото
в размер на 1 000 лева – платено адвокатско възнаграждение, а в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 333, 52 лева ДТ за трите уважени
иска и 80 лева депозит за ССЕ.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННА Заповед № ******, представляван от ******, със съдебен
адрес:***, офис *****, адв. Н.Д., с която на основание чл.187, т.10 и чл.190,
ал.1, т.7 от КТ в срока по чл.194, ал.1 от КТ (съобразно с нормата на чл.194,
ал.3 от КТ), след изпълнение на задължението по чл.193, ал.1 от КТ, и чл.188,
т.3 от КТ е било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ на М.М.Б., ЕГН **********,***, А. к. „П.“,
адв. Н.П. и адв. Б. П., като такава Я ОТМЕНЯ И ВЪЗСТАНОВЯВА ищцата на
предишната й работа - “*******.
ОСЪЖДА М. у. – П., с посочените седалище, ЕИК, ******* и съдебен адрес, ДА
ЗАПЛАТИ НА М.М.Б., с посочените ЕГН и съдебен адрес, СУМАТА 5 838 лева,
представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа поради
уволнението през периода ******., ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума,
НАЧИНАЯ ОТ ***** г., ДО ОКОНЧАТЕЛНОТО Й ИЗПЛАЩАНЕ, КАКТО И направените разноски
за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 000 лева, А в полза на бюджета
на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 333, 52 лева ДТ И 80
лева депозит за ССЕ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 05.03.2019
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ П. ПАВЛОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.