№ 403
гр. Плевен, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20234400500535 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 169 от 30.05.2023г по гр. дело № 679/22г по
описа на РС – Ч.Бряг състав на същия съд е ОСЪДИЛ Е. А. Й., ЕГН
********** от с. ****, община Червен бряг, обл. Плевен, ******* ДА
ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище: гр. София, ул. “Граф
Игнатиев” № 2, ет.4, представляван заедно от Изпълнителните директори М.К
и С.С., чрез адв. Я. К. А., със съдебен адрес: гр. Плевен, ****** сумата от 19
401.72 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на
подаване на исковата молба – 09.02.2022г. до окончателното изплащане на
сумата . Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Е. Й. чрез адв. Н.
Н. като особен процесуален представител като се правят оплаквания, че
решението на РС – Ч.Бряг е незаконосъобразно. Възразява се, че РС –
Ч.Бряг не е обсъдил изобщо възраженията на страната пред първата
инстанция, а е обосновал решението си изцяло върху защитната теза на
1
другата страна.Възразява се, че претенцията на ищеца пред първата
инстанция е погасена по давност.Претендира се отмяна на постановеното
решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска и да се
присъдят и разноските по делото.
Въззиваемата страна ,редовно призована, оспорва жалбата като
неоснователна. Възразява се, че са налице влезли в сила решения относно
вината на другата страна и РС не е следвало да установява тези обстоятелства.
Възразява се, че давността относно регресния иск започва да тече от
изплащането на обезщетението, поради което не е налице изтекла давност.
Претендират се разноски и юрк. възнаграждение.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси касаят обстоятелствата относно наличието на
условия за ангажиране на регресната отговорност на Е. Й., погасяване по
давност на регресната претенция, размера на отговорността
РС Ч.Бряг е приел, че предявеният иск е регресен за заплащане на
сумата от 19 401.72 лева. с правно основание чл. 288, ал. 12 /отм./ сега чл.
558, ал. 7 от Кодекса за застраховането /КЗ/. В подкрепа на иска са били
представени: Протокол за ПТП, обвинителен акт по описа на РП Червен бряг,
справка ИЦ ГФ, уведомление по щета №210130/28.05.2015г.; писмо, решение
по гр.д. №10954/2015г. на СГС, 13- с-в ПДИ по изп.дело 636/2017г., изп. лист,
платено нареждане, уведомление, платено нареждане, решение по в.гр.д.
№3521/2017г. САС, 7 с-в ПДИ, изп.лист, платежно нареждане, уведомление,
платежно нареждане, ПДИ, изп.лист, платено нареждане; справка, регресна
покана; документ за платена държавна такса; пълномощно.
РС е приел, че ответницата пред първата инстанция Е. А. Й. на
21.01.2014 г., е управлявала л.а. „*****“ с с ДКН ****** по ул. „Г.Д.“ и пред
№83 поради движение с несъобразена скрост загубва управлението над
автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение и се удря в крайпътно
дърво от ляво на пътя по посока на движение на автомобила. Ударът е
настъпил в лявата странична задна част, средна колона и задна лява врата на
2
автомобила. В резултат на същото са причинени щети на лекия автомобил. От
протокол за ПТП и Декларация от ответника се установява, според РС, че за
причинилия ПТП-то лек автомобил няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Съгласно разпоредбите на кодекса за застраховането
Гаранционен Фонд е изплатил на собственика на увреденото МПС
обезщетение в размер на 10 389.38 лева. Ищецът е отправил до ответника
регресна покана за внасяне на изплатената на увредените лица суми. Към
датата на о.с.з. ответникът не е представил доказателства за направени
плащания.
РС е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.12 /отм./ сега чл.
558, ал. 7 от Кодекса за застраховането Гаранционният фонд изплаща по
застраховка "Гражданска отговорност" обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за
вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е
настъпило на територията на Република България или на друга държава
членка и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България и виновният водач няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите (арг.чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а"), като след изплащането на
обезщетението, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното и разходите за определяне и изплащане на
обезщетението.
Според РС съгласно общата разпоредба на чл. 45 от ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във
всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване
на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят
само физическите лица, които са причинили вредата, чрез свои виновни
действия или бездействия. Тази отговорност, според РС, се поражда при
наличността на причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди, като в процесния случай се
установява по делото, че ответницата с поведението си е причинила ПТП,
вследствие на което е увредила автомобил, чийто собственик е сезирал
Гаранционният фонд за причинените имуществени вреди, тъй като
деликвентът не е притежавал сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" и са получили обезщетение от фонда. Според РС
3
размерът на претърпените имуществени и неимуществени вреди вследствие
настъпилото ПТП е безспорно доказан от приложените писмени
доказателства по цитираните щети и не се оспорва от страните. С
изплащането на обезщетение по силата на чл. 288, ал. 12 от КЗ фондът е
встъпил в правата на увредените, като е получил правото да му бъде
възстановено платеното обезщетение. За да предяви този иск е достатъчно
ищецът да е погасил дълга на причинителя на вредата чрез изпълнение.
Основанието за предявяване на регресния иск срещу причинителя на вредите,
възниква от момента на извършване на плащането от лицето, което отговаря
за вредите – в случая ГФ, а не от момента на настъпване на произшествието.
За това, според РС, изискуемостта на задължението настъпва от този момент
и не е погасено по давност. По тези съображения съдът е приел, че
предявеният иск за сумата от 19 401.72 лева., представляваща вземане по чл.
288, ал.12 от КЗ /отм./ сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането за
изплатено обезщетение за вреди от непозволено увреждане, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска –
09.02.2022 г. до окончателното й изплащане, е основателен и доказан и следва
да бъде уважен изцяло.
РЕШЕНИЕТО на РС е правилно и законосъобразно.
РС е изложил подробни мотиви за изводите си, които се споделят
от въззивната инстанция и не следва да се преповтарят във вида, в който са
изложени. Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че съдът е
възприел изцяло защитната теза на другата страна. Обсъдени са
обстоятелствата по делото и събраните доказателства в тяхната съвкупност.
Неоснователно е възражението за наличието на изтекла давност като следва
да се отбележи, че давностният срок започва да тече от извършените
плащания от страна на Гаранционен фонд, а не от постановяване или от
влизане на съдебните решения в сила. В този смисъл с оглед представените
доказателства за извършените плащания по образуваните изпълнителни дела
и представените доказателства на л. 16 и дл. От делото на РС – Плевен /
изпратено по подсъдност на РС – Ч.Бряг/ към момента на предявяване на
исковата молба – 9.02.2022г погасителна давност не е налице. Представените
по делото писмени доказателства – постановените съдебни осъдителни
4
решения, не са оспорени. Заплащането на такси и разноски е в пряка
причинна връзка със заплатеното обезщетение.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното
решение.
При този изход на делото следва да се осъди въззивницата да
заплати на въззиваемата страна деловодни разноски за тази инстанция в
размер на 2146 лв възнаграждение за особен представител. Не следва да се
присъжда юрк. възнаграждение за представителството на адв. Я. А..
Въззиваемата страна е представлявана от адвокат и по делото липсват
доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Няма
представителство от юрисконсулт, за да са налице условия за заплащане на
възнаграждение за такъв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪ РЖДАВА РЕШЕНИЕ № № 169 от 30.05.2023г по гр.
дело № 679/22г по описа на РС – Ч.Бряг КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА Е. А. Й., ЕГН ********** от с. ****, община Червен
бряг, обл. Плевен, ******* ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със
седалище: гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет.4, представляван заедно от
Изпълнителните директори М.К и С.С. деловодни разноски за въззивната
инстанция в размер на 2146 лв възнаграждение за особен представител
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията
на чл. 280 от ГПК пред ВКс на РБ в месечен срок от съобщението за
изготвянето му
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5