Производството е по чл.333, ал.1 и следващите от ГПК във връзка с чл.332, ал.1 от ГПК. Постъпила е жалба от Агенцията за следприватизационен контрол против постановление на държавен съдебен изпълнител при Районен съд за прекратяване на изпълнително дело № 444/2006 г. Твърди се, че държавния съдебен изпълнител е прекратил производството по изпълнителното дело, като е изтълкувал превратно и неправилно разпоредбите на чл.330, б.”а” от ГПК, касаещи реда за прекратяване на наказателното производство. Изпълнително дело № 444/2006 г. било образувано въз основа на изпълнителен лист за сумата в размер на 16 443 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2000 г. и 2001 г. по приватизационен договор от 11.02.1997 г. и мораторна лихва върху тази сума, считано от 07.12.2003 г. до 16.12.2003 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16 443 лева, считано от 16.12.2003 г. до окончателното й изплащане. На 11.08.2006 г. по сметка на Агенцията за следприватизационен контрол била получена сумата от 21 638.01 лева, преведена от СИС при РС Кърджали, като длъжникът останал да дължи сумата от 333.45 лева главница ведно със законната лихва до окончателното изплащане. С обявление от 11.09.2006 г. на СИС при РС Кърджали били уведомени, че изп.дело № 444/2006 г. е прекратено на основание чл.330, б.”а” от ГПК. Счита, че съдия – изпълнителя неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.330, б.”а” от ГПК, като е приел за взискател СИС при РС Кърджали. Взискател по изпълнителното дело се явявал Агенцията за следприватизационен контрол и изпълнителното дело следвало да се прекрати едва когато АСК удостовери, че пълната сума е постъпила по сметките й. След като АСК не е уведомявала СИС при РС Кърджали за постъпили суми по своята сметка, то и прекратяването на изпълнителното дело било неправилно и противоречало на закона. Моли съда да отмени атакуваното постановление за прекратяване на изп.дело № 444/2006 г. като неправилно и незаконосъобразно и да възобнови същото по описа на РС – Кърджали. Съдът, като съобрази обстоятелствата по делото, прие за установено следното: От приложеното изпълнително дело № 444/2006 г. по описа на държавен съдия изпълнител при Районен съд – Кърджали се установява, че същото е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на Агенцията за следприватизационен контрол срещу «Ел.изграждане» ООД гр.Кърджали за сумата в размер на 16 443 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2000 г. и 2001 г. по приватизационен договор от 11.02.1997 г. и мораторна лихва върху тази сума, считано от 07.12.2003 г. до 16.12.2003 г. в размер на 51.80 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 16 443 лева, считано от 16.12.2003 г. до окончателното й изплащане. От изпълнителното дело се установява също така, че в изпълнение на задължението си по сметка на държавния съдебен изпълнител са били преведени от длъжника дължими суми, както следва: на 28.06.2006 г. – 23 117.83 лева и на 11.07.2006 г. – 76 лева, които суми са били изплатени на взискателя с платежно нареждане на 10.08.2006 г. С постановление от 29.08.2006 г. държавния съдебен изпълнител е прекратил образуваното пред него изпълнително дело № 444/2006 г., на основание чл.330, б.”а” от ГПК. По отношение на така преведените от длъжника суми не се спори, че това са реално дължимите от последния суми по изпълнителния лист към този момент, а именно: към 28.06.2006 г. и 11.07.2006 г. – момента на превеждане на сумите по сметката на държавния съдебен изпълнител. Спори се по това кой е момента на погасяване на задължението от страна на длъжника – момента на превеждане на сумите по сметката на държавния съдебен изпълнител или момента на превеждане на сумата по сметката на взискателя и от там – изплатено ли е съответно цялото задължение от страна на длъжника или не. Съгласно чл.349, ал.1 от ГПК, всички суми, постъпили по изпълнителното дело от длъжника, се внасят по сметката на държавния /както е в настоящия случай/ или частния съдебен изпълнител, като ал.2 предвижда, че изплащането на дължимите на взискателя суми става въз основа на платежни нареждания на държавния или частния съдебен изпълнител, който отбелязва погашението върху изпълнителния лист. При това положение съдът счита, че с превеждането на дължимите суми на 28.06.2006 г. и 11.07.2006 г. по сметката на държавния съдебен изпълнител е налице изпълнение от страна на длъжника, което има погасителен ефект по отношение вземането на взискателя. Това е така, тъй като по силата на чл.349, ал.1 от ГПК държавния съдебен изпълнител се явява овластен да получи изпълнението, поради което, доколкото не е предвидено друго, следва да се приложат общите правила и по – специално чл.75 от ЗЗД, съгласно който в този случай е налице изпълнение с погасителен ефект. В потвърждение на горното е и разпоредбата на чл.349, ал.3 от ГПК, съгласно която когато взискателят не е посочил сметка за превод на постъпилите суми, те оставят по сметката на държавния или частния съдебен изпълнител до поискване. Следва да се отбележи, че съгласно действуващата нормативна уредба, за държавния съдебен изпълнител не съществува задължение да изплати на взискателя лихвата върху постъпилата по неговата сметка сума, за времето от постъпването й до превеждането й с платежно нареждане на взискателя – или както е в случая от 28.06.2006 г. и 11.07.2006 г. до 10.08.2006 г., каквото задължение е налице за частния съдебен изпълнител съгласно чл.24, ал.1 от Закона за частните съдебни изпълнители и Наредба № 6 от 30.05.2006 г. за начина на изчисляване и плащане на лихвата върху паричните средства по специалните сметки на частните съдебни изпълнители. Ето защо неоснователен е довода в частната жалба за превратно тълкуване на разпоредбата на чл.330, б.”а” от ГПК от държавния съдебен изпълнител, която разпоредба впрочем също изисква наличието на документ, установяващ внасянето на сумата по изпълнителния лист за взискателя. В случая дължимата сума е внесена от длъжника за взискателя по сметка на държавния съдебен изпълнител. С оглед гореизложеното следва да се остави без уважение подадената жалба срещу постановлението на държавния съдебен изпълнител от 29.08.2006 г., с което е прекратено изп.дело № 444/2006 г., на основание чл.330, б.”а” от ГПК. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Агенцията за следприватизационен контрол гр.София, бул.”Г.М.Димитров” № 52 А срещу постановлението на държавния съдебен изпълнител при Районен съд – Кърджали от 29.08.2006 г., с което е прекратено изпълнително дело № 444/2006 г., на основание чл.330, б.”а” от ГПК. Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2. |