Определение по дело №4104/2020 на Районен съд - Стара Загора

         

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                     Номер   260210             Година  20.01.2021                   Град  С.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесети януари                                                                                 Година 2021

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 4104 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 2240/2020 г. на Старозагорския районен съд.

Следва с оглед характера на делото да се задължи ответника да представи находящото се при него лично трудово досие на ищеца (чл. 190 ГПК).

Следва да се назначи и исканата от ищеца съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на поставените към нея въпроси в исковата молба, както и въпросите: какъв е размера (брутен и нетен) на претендираното от ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, и изплатено ли му е същото, изцяло или частично, от ответника към датата на проверката от вещото лице; какъв е размера на претендираната от ищеца мораторна лихва за исковия период, посочен в исковата молба; за отговор на които съдът не разполага със специални знания в областта на счетоводната отчетност (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й не следва да се определя депозит и срок за внасянето му от ищеца, тъй като е освободен от държавна такса и разноски по делото (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК). В този случай възнаграждението на вещото лице ще следва да се поеме първоначално от сумите, предвидени в бюджета на съда (чл. 83, ал. 3 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по-благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че със заповед № 25/17.10.2019 г., която му била връчена на 21.10.2019 г., му било прекратено трудовото правоотношение с ответника, поради придобИ.е право на пенсия. Съгласно заповедта, на основание чл. 222, ал. 3 КТ, следвало да му бъде заплатено обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за 6 месеца. Обезщетението, което следвало да му изплати ответникът, възлизало на 6739.02 лева. До датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и към датата на подаване на исковата му молба, ответникът му изплатил част от 1019.02 лева от посочената сума, като продължавал да му дължи останалата част от 5720 лева. Подал заявление до PC С. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за което било образувано ч.гр. д. № 2240/2020 г. След възражение на ответника получил съобщение за възможността да предяви иск за съществуване на вземането си. Към момента ответното дружеството продължавало да му дължи сумата от 5720 лева, представляваща дължим, но неизплатен остатък от дължимо му се обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, на основание заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение № 25/17.10.2019 г., с 409.93 лева мораторна лихва от 17.10.2019 г. до 01.07.2020 г., и законна лихва от подаване на заявлението на 01.07.2020 г. до изплащане на вземането, както и разноските в заповедното производство в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение.

Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 5720 лева за главница от неплатен остатък от обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, с 409.93 лева мораторна лихва от 17.10.2019 г. до 01.07.2020 г. и законна лихва върху главницата от 01.07.2020 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 2240 описа за 2020 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените в настоящото и в заповедното производство разноски.

Правната квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че не оспорвал обстоятелството, че между страните съществувало трудово правоотношение, което било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ, със заповед № 28/31.10.2018 г. Не оспорвал, че съгласно чл. 222, ал. 3 КТ, на работника следвало да се изплати обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати, което било начислено в процесната заповед. Не оспорвал, че размерът на обезщетенията, дължими на ищеца, бил 6739.02 лева, както и че същото било платено частично. Остатъчният размер на дължимото обезщетение не бил 5720 лева, както било посочено в исковата молба, а 5300 лева, за което представял доказателства. Работникът не бил представил документи в уверение на това, че бил придобил право на пенсия, поради което до момента на представянето им пред работодателя, обезщетението по чл. 222, ал. 3 не било дължимо. Оспорвал предявените от ищеца искове в частта им относно размера на претендираните лихви за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължал обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Към исковата молба обаче не били представени доказателства, от които да се установявало, че кредиторът бил отправил покана към длъжника за изплащане на обезщетението, както и не бил представил документи, удостоверяващи придобито право на пенсия. Предвид изложеното, не била установена дължимостта на претендираното обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ. Оспорвал и размера на претендираните съдебно-деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. С оглед изложеното моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани, а алтернативно моли да се отхвърлят исковите претенции за сумата над 5 300 лева, като погасени чрез плащане преди завеждане на исковата молба. Моли съда да отхвърли изцяло или да намали и претендираните съдебно-деловодните разноски и адвокатското възнаграждение, като му присъди и направените съдебни и деловодни разноски, както и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК за неуважената сума, претендирана в исковата молба.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже всички горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявените искове за съществуване на процесните вземания, а ответникът носи тежестта да докаже всички горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като на тях е основал възраженията си за неоснователност на тези искове.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: заповед № 25/17.10.2019 г., разпореждане от 24.08.2020 г. и авизо за нареден кредитен превод – 2 бр.

 

           ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 2240 по описа за 2020 г. на Старозагорския районен съд.

 

          ЗАДЪЛЖАВА ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да представи цялото намиращо се у него лично трудово досие на ищеца, КАТО МУ УКАЗВА, че непредставянето му в този срок, съдът ще прецени съгласно чл. 161 ГПК.

 

НАЗНАЧАВА по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при страните, в счетоводството на ответника и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси поставени към тази експертиза в исковата молба и обстоятелствената част на настоящото определение.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 17.03.2021 г. от 10.10 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. За същата дата да се призове и вещото лице за изготвяне на назначената експертизата. 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: